Р Е Ш
Е Н И Е
№………/18.09.2020г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ти състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: С. ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка
Славова, разгледа докладваното от съдията т.
дело № 1921 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Д.“ АД, с която срещу „М.А.И.“АД и П.Г.В. са
предявени искове, както следва: с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240 ЗЗД за сумата от 70 000,00 лева –
главница по договор за заем от 01.05.2018 г, с падеж 01.12.2018 г., ведно със законната лихва считано от
14.12.2018г до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 79105/2018 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
В исковата молба
се твърди, че по силата на договор за заем от 01.05.2018 г ищецът е предоставил
по банков път на „М.А.И.“АД паричен заем в размер на сумата от 70 000,00
лева срещу насрещното задължение заемът да бъде върнат по посочената в договора
банкова сметка ***.12.2018г. Съгласно чл. 11 от договора управителят на „М.А.И.“АД,
П.Г.В. поема задължение да отговаря за задължението по чл. 9, включително за
връщане на заетата сума, като солидарен длъжник. Подписите на договора са
заверени нотариално на 12.10.2018 г. от В.Я.– помощник-нотариус при нотариус В.Я.с
рег. № 265 на Нотариалната камара. След
настъпване на падежа сумата по договора не е платена.
С отговора на
исковата молба, ответниците не оспорват твърденията, че на 01.05.2018 г. е
сключен договор за заем между „М.А.И.“АД и ищец, че сумата е предадена в заем, както
и че на 12.10.2018г П.В. се е явила пред нотариуса. Твърди се, че П.В. не е
подписала договора за заем като солидарен длъжник, а само като управител на
дружеството, което следва както от липсата на втори подпис в договора, така и
от липсата на такава заверка на подпис, която да е удостоверена от нотариуса и
следователно не дължи плащане. По отношение на съдържанието на договора се
твърди, че първата страница не съответства на подписания договор е изготвена за
целите на процеса. Оспорва се и нотариалното удостоверяване на договора от
12.10.2018г, като се твърди, че по уговорка на страните на тази дата е следвало
да бъдат заврени единствено подписите под договора за заем от 25.05.2018 г.
С допълнителната искова молба се твърди, че
солидарната отговорност на ответницата П.В. следва от уговорките в договора и
тяхното тълкуване, а не съществуване или липсата на втори подпис в договора.
Твърди се, че на 12.10.2018 г са заверени подписите на двата договора за заем
от 01.05.2018г и 12.10.2018г. Нотариалната заверка обхваща всички страници на
договора, с оглед на което се счита за неоснователно възражението за подмяна на
страниците.
С допълнителния отговор на исковата молба
ответниците твърдят, че договорът от 01.05.2018г е подписан на посочената в
него дата без нотариална заверка на подписите. Ответницата В. не е получавала
част или цялата сума по договора за заем от 01.05.2018 г и не е подписвала
договора в качеството й на физическо лице. Страните не са полагали подпис пред
нотариус.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С договор за заем от 01.05.2018
г., ищецът „Д.“ АД, като заемател, се задължава да предостави на ответника „М.А.И.“ АД, като
заемополучател, сума в размер на 70 000,00 лева (чл. 1 от договора). Уговорено
е заемът да се върне до 01.12.2018 г.
(чл. 5 от договора). В чл. 11 от договора е предвидено, че управителят на
дружеството – П.Г.В., се задължава да отговоря за задължения на „М.А.И.“ АД по чл. 9 като негов солидарен длъжник. На договора е даден вид, че е
подписан от страните, като подписите им са нотариално заверени.
Спорен по делото е въпросът дали първата
страница на договора съответства на подписания договор или е
изготвена за целите на процеса. От представеното удостоверение
на нотариус Я.изх.№16/20.05.2020г, с което е направена извадка от деловодната
система обслужваща нотариалната кантора, се установя, че на 12.10.2018г
страните заверяват нотариално съдържанието и подписите на два договора за заем
от 01.05.2018г и 28.05.2018г. Завереното съдържание на договора за заем от
01.05.2018г представен пред нотариуса е идентичен на преписа представен по
делото. такава констатация е направили настоящия състав след извършения оглед
на оригинала на документа. С оглед изложеното се налага извода, че двата
договора касаят различни правоотношения между страните, а не съставляват един и
същ договор между страните. Съответното за неоснователно съдът приема
възражението за кражба на подпис чрез подмяна на част от съдържаните на
договора.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД:
Установи се по делото, че на
01.05.2018г валидно възниква и съществува твърдяното заемно правоотношение по
силата на което ищецът се задължава да предостави в заем на ответното дружество
сумата от 70 000,00 лева, а ответникът - да я върне в срок до 01.12.2018г.
Не е спорно, че преди подписване
на договора сумата е преведена по сметка на ответното дружество.
В договора е обективирано и
изявлението на управителя на ответното дружество П.В., че се съгласява да
отговаря за задължението солидарно с дружеството.
Възраженията на
ответника П.В., че не е подписала договора за заем като солидарен длъжник, а
само като управител на дружеството, което следва както от липсата на втори
подпис в договора, така и от липсата на такава заверка на подпис, която да е
удостоверена от нотариуса и следователно не дължи плащане е неоснователно.
Според Решение № 20 от 10.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 1519/2017 г., I т. о.,
ТК, докладчик председателят Д.П., постановено в производство по чл. 290 от ГПК когато в текста на единен договор
изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна
по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото,
за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице, не е
необходимо той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично
качество. Наличието на положен от него един подпис върху документа го обвързва
и в двете качества. Поради съвпадение на двете качества на ответника П.В. като
управител на ответното дружество и като физическо лице и обективираното на съгласие й в единен документ (договора от
01.05.2018 г.), не е необходимо полагането на втори подпис, за да се породи
действието на уговорката между страните за солидарната отговорност на П.В..
След като сумата е предадена
реално, договорът произвежда действие и в тежест на ответника се поражда
задължението да я върне на падежа.
Ответниците не твърдят и не
доказват способ за погасяване на задължението, с оглед на което и съдът не може
да приеме, че такъв е осъществен
Предвид изложеното искът по чл.
422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на
разноски има само ищецът. Последният доказва направата на разноски за: държавна
такса за исковото производство – 1 400 лева; адвокатско възнаграждение – 3
156 лева с ДДС; държавна такса за заповедното производство – 1 400 лева и
адвокатско възнаграждение – 1 896 с ДДС. Адвокатските възнаграждения се
оспорват като прекомерни. Възражението е неоснователно, тъй като
възнагражденията са уговорени и платени в минималния размер съгласно Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „М.А.И.“АД, ЕИК *******и П.Г.В., ЕГН **********
и двамата със съдебен адрес: *** дължат
солидарно на „Д.“ АД, ЕИК******* и съдебен адрес:***, офис 9, на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД,
сумата от 70 000,00 лева – главница по договор за заем от 01.05.2018 г. с нотариална
заверка на подписите, ведно със
законната лихва от 14.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №79105/2018 г. по описа
на СРС, 118-състав.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: