РЕШЕНИЕ
№ 2450
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Х.а
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело №
20243110112166 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от М. К. П., ЕГН
********** с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Р. Р., АК – Варна,****;
тел.*** срещу ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
***, за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер от 7412 лева
(след допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК) представляваща
частичен иск от общо сумата от 7940 лв., представляваща остатък от
неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на които е определена „тотал щета" по смисъла на чл.390 от КЗ на
лек автомобил "СМАРТ ФОРФОУР" с peг. № *** по щета №**********,
причинени в резултат на настъпило ПТП на 09.04.2024 г., което ПТП е
причинено по вина на водача управлявал МПС „Субару Легаси" с peг. № ***,
който автомобил е застрахован по договор за „Гражданска отговорност" с
полица № BG/02/123002454121 при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателно изплащане на задължението.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищцата М. К. П. е била собственик на лек автомобил "СМАРТ
ФОРФОУР" с peг. № ***.
На 09.04.2024 г. в гр. Варна, на главен път 1-9 в посока от гр. Варна за
к.к. „***" настъпва ПТП между МПС „Субару Легаси" с peг. № *** и лек
автомобил "СМАРТ ФОРФОУР" с peг. № ***. Виновен за настъпване на ПТП
1
е водачът на МПС „Субару Легаси" с peг. № ***, който при движение с
несъобразена скорост с релефа и пътя, губи контрол върху управляваният от
него автомобил и се блъска в мантинелата, която се намира в ляво от пътното
платно. След блъскането в мантинелата МПС се завърта и се блъска в лек
автомобил "СМАРТ ФОРФОУР", който се е движил зад МПС „Субару
Легаси" в дясната лента по посоката на движение, като вследствие на ударът
между посочените МПС, лек автомобил "СМАРТ ФОРФОУР" се удря в
мантинелата от дясно на пътното платно.
За възникналото ПТП са уведомени органите на полицията и мястото на
ПТП е посетено от служители на V РУ ОД МВР - Варна, които са съставили
Протокол за ПТП с пострадали лица №14/09.04.2024 г. Видно от протокола
виновен за настъпване на ПТП е водачът на МПС „Субару Легаси" с per. №
***, спрямо който е било започнато и административно - наказателно
производство.
От Протоколът за ПТП е видно, че за МПС „Субару Легаси" с peг. № ***
е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното
дружество ЗД „Б. И."АД ЕИК *** съгласно полица №BG/02/123002454121,
която е била действаща към датата на възникване на ПТП.
Вследствие на възникналото ПТП са налице увреждания по лек
автомобил "СМАРТ ФОРФОУР" с peг. № ***.
Предвид на това, лекият автомобил е представен за оглед пред
застрахователната компания на виновния водач - ЗД,,Б. И."АД, за образуване
на щета, оглед на автомобилът и изплащане на дължимото се застрахователно
обезщетение на 11.04.2024 г.
Въз основа на предявената застрахователна претенция е образувана
застрахователна щета № **********.
На 11.04.2024 г. е съставен Опис на щета №1, съгласно който е посочено,
че автомобилът не е в движение и предстои оглед на адрес.
На 12.04.2024 г. е извършен оглед на лекия автомобил, за който е
изготвен Опис на щета №2 и в който експертите на застрахователната
компания, са описали уврежданията по автомобила, като детайли и степен на
деформация.
Предвид факта, че лек автомобил "СМАРТ ФОРФОУР" с peг. № ***
вследствие на настъпилото ПТП не е бил в движение, се е наложило да бъде
използвана „Пътна помощ", за транспортиране от мястото на ПТП до място на
което да е съхраняван автомобилът. За ползваната услуга, ищцата е заплатила
сума в размер на 216,48лв, за което й е издадена фактура
№**********/10.04.2024г., която е заплатена от страна на ищцата.
С писмо с изх. №ОК-275315/18.04.2024г. ищцата е уведомена от страна
на ЗД „Б. И."АД, че застрахователната компания по щета №**********
приема, че същата е тотална по смисъла на чл.390 от КЗ. Посочено е, че за да
бъде извършено плащане на застрахователно обезщетение, следва да бъде
2
представено доказателство за прекратяване регистрацията на лекият
автомобил. Към посоченото писмо е прикрепено и уведомление до сектор
„Пътна полиция" при ОД МВР-Варна, с което се уведомява полицията за
наличие на „тотал щета" и необходимост от прекратяване на регистрацията на
посоченото МПС.
След извършване на необходимите действия в тази насока от страна на
ищцата, на 05.06.2024г. е прекратена регистрацията на лек автомобил
"СМАРТ ФОРФОУР" с peг. № *** и са представени съответните
доказателства в тази насока на ЗД ,,Б. И.“ АД.
По посочена от ищцата банкова сметка, от страна на ответното
дружество ЗД ,,Б. И.“ АД по образуваната при него застрахователна щета е
заплатена на 05.07.2024г. сума в размер на 15 960лв по щета №**********. На
същата дата, но с отделен превод е заплатена от страна на застрахователната
компания и сума в размер на 216,48лв., представляваща признати разходи за
използване на „Пътна помощ“ по щета №**********.
След извършено проучване за средната пазарна стойност на лек
автомобил "СМАРТ ФОРФОУР" с peг. № *** към момента на възникване на
застрахователното събитие, ищцата е установила, че средната пазарна
стойност е по-висока от размерът на заплатеното застрахователно
обезщетение. Средната пазарна стойност на автомобилът, към момента на
настъпване на застрахователното събитие е в размер на около 24500лв., при
заплатена от страна на застрахователната компания сума в размер 15960 лв.
Налице е разлика в размер на 8 540лв.
Ответникът ЗД ,,Б. И.“ АД към настоящият момент не е заплатил в
пълен размер, дължимото се от него застрахователно обезщетение, на
основание застраховка „Гражданска отговорност", за възникналите
увреждания по автомобилът вследствие на възникналото ПТП и определена
„тотална щета", като е извършил плащане единствено на сума в размер на 15
960лв. от общо необходима такава, като средна пазарна стойност на лекият
автомобил от 24 500лв., вследствие на което е налице задължение за плащане
на разлика от сума в размер на 8540лв.
С плащане на сумата от 15960лв. счита, че застрахователната компания е
извършила признание на основателността на дължимото се застрахователно
обезщетение, като спорен момент счита, че е единствено дължимия се размер
на застрахователното обезщетение.
След датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил
"СМАРТ ФОРФОУР" с peг. № *** на 19.07.2024г., ищцата е продала в цялост
останките от лек автомобил "СМАРТ ФОРФОУР" за сумата от 600 лв., която й
е заплатена. Посочената сума, представлява остатъчна стойност на запазените
части на процесния лек автомобил. Сумата от 600 лв., следва да бъде
приспадната от разликата от 8540лв, като вследствие на това, остатъка от
незаплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 7940лв.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът ЗД „Б. И."
3
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, действащо чрез
пълномощника си адвокат М. И. Г. - САК; съдебен адрес: ***, тел. ***,
депозира отговор.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за процесният автомобил „Субару Легаси“, с peг. № ***
Оспорваме механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Единствено доказателство за механизма, което ангажира
ищеца е съставения по случая Констативен протокол за ПТП с материални
щети, съставен след подадено заявление от ищеца за изготвяне на същия.
Същият не се ползва с материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното лице
да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен
механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците
е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не
подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
С настоящето оспорва изложените от ищеца твърдения относно
механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения
материал.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на
водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по
отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и
вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно
деяние (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата
на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от
непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва
правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС „Субару Легаси"
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Оспорва причинно-следствената връзка между процесния инцидент и
всички изброени в исковата молба повреди. Твърди, че описаните щети на л.а.
„Смарт" не кореспондират с декларирания механизъм при който е
реализирано процесното ПТП.
Оспорва предявения иск и по размер. Твърди, че претендираната с
исковата молба сума в размер на 8540 лв. е силно завишена и не отговаря на
действителният размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл. 386 от КЗ.
Твърди, че ако бъде установена причинна връзка между процесното ПТП и
твърдените щети по лекия автомобил, то същите вече са овъзмездени. Както е
посочено в исковата молба ЗД „Б. И.“ АД е заплатило сумата от 15960 лв. -
обезщетение за претърпени имуществени вреди по отношение на ищцовата
страна.
4
Смята, че така реализираното плащане в пълнота изцяло съответства на
принципите и методите, заложени в Методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
която следва да се приложи, позовавайки се на НАРЕДБА № 49 от 16.10.2014
г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност"
на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен
превоз.
Чл. 20. (2) Обезщетението за вреди на моторни превозни средства се
определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства съгласно приложения № 1 - 6 от
Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (обн., ДВ,
бр. 25 от 2006 г.; изм., 6р. 36 от 2006 г., бр. 55 от 2007 г., бр. 3 от 2008 г., бр. 55
от 2011 г. и бр. 97 от 2013 г.)
В тази връзка твърди, че обезщетението съобразено с изискването на
чл.17 ал.2 от Методиката за всички МПС над 3 години стойността на новите
части да се приема след експертно сравнение, но не по-високи от посочените в
EUROTAXSCHWACKE KALKULATION, коригирани с коефициентите по чл.
12, ал. 2 или 3 от Методиката съобразно групирането на МПС според вида им
и годините от датата им на производство, а също и с изискването на чл.19 ал.2
от Методиката по отношение нормовремената дължимото обезщетение за
имуществени вреди резултат от процесния инцидент.
Относно претенцията за лихва за забава. Оспорва претенцията за забава
като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението.
На основание гореизложеното моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли исковите претенции като изцяло неоснователни и недоказани.
Евентуално моли съда да намали размера на претендираното обезщетение с
оглед възраженията.
Моли за присъждане на направените в производството разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от
адв. Р., чрез който поддържа изразената позиция по същество.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. С
депозираната преди провеждане на о.с.з, молба, изразява становище, че
признава иска за сумата от 7412.88 лева.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
5
отговорност" на автомобилистите за процесния автомобил „Субару Легаси“ с
peг. № *** , както и че по щетата за процесното МПС е заплатил на ищеца
сумата от 15960 лева.
По делото не е спорно, а и от приетoто като доказателство свидетелство
за регистрация на МПС І част (л. 8), съдът приема за установено, че ищецът
М. К. П. е собственик на автомобил по „Смарт Форфоур“, рег. № ***, както и
че регистрацията на същия е прекратена на 05.06.2024 г., поради наличие на
тотална щета.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14 от
09.04.2024 г., съставен от служител на ОДМВР-Варна, на 09.04.2024 г., в 23.00
ч., на главен път I9 от гр. Варна в посока к.к. ***, възниква ПТП между
превозното средство, собственост на ищеца и л.а „Субару Легаси“ с peг. №
***. В протокола е отразено, че лекият автомобил, обозначен като „участник
1“ движейки се с несъобразена скорост с релефа и пътя, губи контрол върху
управлявания от него автомобил и се блъска в мантинелата, която се намира в
ляво от пътното платно, завърта се надясно и се блъска челно с „участник 2“,
движещ се в дясната пътна лента. Вследствие на произшествието и на двата
автомобила са нанесени материални щети. Изготвена е схема на ПТП.
Въз основа уведомление от ищеца, ответното дружество образува
преписка по щета № **********/11.04.2024 г. Представител на ответника
извършил оглед и съставил ”опис заключение по щета” (л.13 и 14).
Видно от писмо с изх.№ ОК-275315/18.04.2024 г. изпратено до ОД-МВР-
Варна и ищцата М. П. било посочено, че щетата на процесното МПС е
тотална, поради което е указано представяне на документ за прекратяване на
регистрацията на МПС в КАТ.
По констатираната „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 КЗ,
застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на 15960
лева, като видно от представеното извлечение от банковата сметка на ищеца
(л.23) същото на 05.07.2024 г. е изплатено на ищеца.
Представено по делото е и извънсъдебно споразумение от 28.04.2024 г.
(л.60), сключено между ЗД „Б. И.“ АД и ищцата М. К. П., видно от което
страните са приели за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата обуславящи предявяването на спорното материално право,
включително заявения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП по вина на
застрахования при ответника автомобил, причините за настъпването на ПТП,
размерът на обезщетението, както и бъдещите претенции.
По делото е допусната и изготвена съдебно-автотехническа експертиза,
от заключението, на която, не оспорено от страните се установява, че средната
пазарна стойност на лек автомобил „Смарт Форфоур“, рег. № *** към момента
на настъпване на застрахователното събитие възлиза на сумата от 25 200 лева,
като от тази стойност би могла да се приспадне сумата от 1827.12 лева,
представляваща стойността на детайлите, които е възможно и да не са били
увредени.
6
Вещото лице е посочило, че сумата която би могла да бъде получена за
скрап е от 444 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно
посочената разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се
обезщетение. В този смисъл, ищецът е активно материалноправно
легитимиран да претендира от застрахователя обезщетение за причинените му
вреди, а ответното застрахователно дружество е пасивно легитимирано да
отговаря по тези претенции.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативно изискуеми предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
В тежест на ищеца е да докаже, че на посочената в исковата молба дата е
настъпило описаното ПТП, в резултат на което е претърпял твърдените
имуществени вреди, че за осъщественото ПТП е виновен водачът на лек
автомобил марка „Субару Легаси“ с peг. № ***, причинната връзка между
ПТП и понесените имуществени вреди, както и размера на вредите.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, изключващи
фактите твърдени от ищеца с оглед направените с отговора възражения.
Страните не спорят, че между ответното дружество и виновния водач е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в.т.ч и
сключеното между страните извънсъдебно споразумение, в което ответника е
признал неизгодни за него факти, както и с оглед изразеното в депозираното
преди откритото съдебно заседание, становище, че признава иска за сумата от
7412.88 лева, съдът намира за доказани и останалите елементи от фактическия
състав на деликта. В допълнение следва да бъде отбелязано, че доколкото
застрахователят е заплатил на ищеца обезщетение от общо 15 960 лв. по
7
щетата, с това свое действие е признал извънсъдебно с конклудентни
действия, всички материални предпоставки, обуславящи предявяването на
спорното материално право, включително заявения от ищеца механизъм на
настъпване на ПТП по вина на застрахования от ответника автомобил.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявения иск по чл. 432 от
ГПК срещу застрахователя се явява доказан по основание и не намира за
необходимо да осъжда въведените от ответника с отговора на исковата молба,
възражения.
Досежно размерът на застрахователното обезщетение дължимо за
процесния автомобил съдът намира, че следва да съобрази заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, кредитирано от съда като пълно,
обективно и компетентно.
Същото сочи, че средната пазарна стойност на л.а. „Смарт Форфоур“ с
рег. № *** възлиза на 25 200 лв. към датата на застрахователното събитие.
Доколкото са налице и предпоставките на чл. 390, ал.2 от КЗ за определяне на
настъпилите вреди по процесния автомобил като „тотална щета“, размерът на
застрахователното обезщетение следва да се определи като се съобрази каква
е била действителната стойност на вещта към момента на застрахователното
събитие, но не повече от застрахователна сума, от която се приспада
стойността на запазените части (Решение № 65/09.07.2013 г. по гр.д. 865/2012
г. на ВКС и Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС ).
Последните са т. нар. “ползи от вредите”, които трябва да се приспаднат от
обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения
(чл. 51, ал. 1 от ЗЗД). По изложените съображения като изходна величина за
изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение следва да се
използва пазарната оценка на автомобила от 25200 лв., от която да се
приспадане стойността на запазените части, която според неоспореното
заключение на експертизата възлиза в размер на 1827.12 лв., както и платеното
от застрахователя обезщетение в размер на 15 960. Или дължимият остатък от
застрахователното обезщетение, което ответникът следва да заплати на ищеца
възлиза на 7412.88 лв., в който размер се съдържа и процесната искова
претенция от 7412 лв., поради което предявеният частичен иск следва да се
уважи изцяло.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 26.09.2024 г. до окончателното
изплащане.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да
заплати на ищеца заплатените от него такси и разноски в производството и
възнаграждение за един адвокат. Представени са доказателства за платена
държавна такса по предявения от него иск, в размер на 296.48 лева, както и
депозит за вещо лице в размер на 600 лева. Претендира се и присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1041,20 лева, по реда на чл. 38, ал.1,т.3
8
от ЗА, за оказаната от адв. Р. Р. безплатна правна помощ. Така претендираното
адв. възнаграждение съдът намира, че отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, както и на минималните размери на адвокатските
възнаграждения съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г., въз основа на което
същото не следва да бъде намалявано.
Присъдените в полза на ищеца суми, могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка: ****, с титуляр – М. К. П..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** ДА ЗАПЛАТИ на М. К. П., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 7412
лева представляваща частичен иск от общо сумата от 7940 лв.,
представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на които е определена „тотал
щета" по смисъла на чл.390 от КЗ на лек автомобил "СМАРТ ФОРФОУР" с
peг. № *** по щета №**********, причинени в резултат на настъпило ПТП на
09.04.2024 г., което ПТП е причинено по вина на водача управлявал МПС
„Субару Легаси" с peг. № ***, който автомобил е застрахован по договор за
„Гражданска отговорност" с полица № BG/02/123002454121 при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** ДА ЗАПЛАТИ на М. К. П., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от
896.68 лева, представляваща сторените разноски по делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. В. Р. – Варненска адвокатска колегия с адрес на
адв. кантора: ***, сумата 1041.20 лв., представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл. 38 ал. 1, т. 3 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9
10