Решение по дело №13537/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 409
Дата: 3 февруари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20211110213537
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20211110213537 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 състав, в открито
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: П.Д.
при секретаря К. М., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 13537 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „КУМАС ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, против наказателно
постановление № 38-0001937 от 07.07.2021 г., съставено от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, с което на жалбоподателя на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр, поради това, че е извършил международен
обществен превоз на товари с МПС влекач „МАН ТГХ“ с рег. № ******* от категория N3,
което не е вписано в регистъра на МПС към лиценз на Общността № 4064/09.06.2015 г.,
издаден на „КУМАС ТРАНС“ ООД.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не са
посочени дата и място на извършване на нарушението и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган – редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
На 11.05.2021 г. директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.
Русе, наредил извършването на проверка на транспортната дейност на „КУМАС ТРАНС“
ООД, ЕИК *********. На 21.05.2021 г., след извършената комплексна проверка от
служителите на дирекцията в гр. Русе, свидетелят Г. Д. М. съставил АУАН №
288989/21.05.2021 г. на жалбоподателя за нарушение на разпоредбите на чл. 104з, ал. 5,
предл. 2 от ЗАвПр, който се запознал на място със съдържанието на акта и го подписал без
1
възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел Г. Д. М. – актосъставител, както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
справки от информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, Заповед № 82-00-25-752/1/11.05.2021 г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“, констативен протокол за извършена комплексна
проверка, Лиценз № 4064 за международен автомобилен превоз на товари, свидетелство за
регистрация – част I на влекач с рег.******** и др.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М., тъй като същите са подробни,
последователни, логични и непротиворечиви. Писмените доказателства по делото спомагат
за проверка на гласните доказателства, приети са по надлежния ред и затова съдът ги
кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
тя е основателна.
В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по
същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Настоящият състав намери, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и отпадане на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Видно от съдържанието на акта и на наказателното постановление липсва посочване на
мястото на извършване на нарушението, в разрез с императивните правила на чл. 42, ал. 1, т.
3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр „превозвач, който
извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, което не е
вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността, се наказва с
имуществена санкция в размер 1500 лв.“, тоест нарушението, предмет на наказателното
постановление, е осъществено чрез действие, каквото именно представлява извършването на
превоз с невписано в регистъра МПС. Непосочването на мястото на извършване на
нарушението в наказателното постановление е съществено процесуално нарушение, водещо
винаги до неговата отмяна, тъй като същото е пречка за установяването на териториалната
компетентност на административнонаказващия орган и за установяването на компетентния
съд за разглеждане на спора (за това свидетелства и фактът, че настоящото дело е било
първоначално образувано при Районен съд – Русе, след което изпратено по подсъдност
първо в Районен съд – Търговище и накрая в Софийски районен съд).
Съставените АУАН и НП не отговарят и на изискването за посочване на дата на
извършване на нарушението. Актосъставителят е приел, че нарушението е било извършено
на датата, на която е съставил акта – 21.05.2021 г., а административнонаказващият орган е
пренесъл в наказателното постановление дословно описанието на нарушението. Видно от
приложения по делото констативен протокол, въз основа на който е издаден процесният акт,
комплексната проверка, при която е установено нарушението, е била извършена за периода
от 12.05.2020 г. до 11.05.2021 г., следователно е невъзможно нарушението да е извършено
след нея. Времето на извършване на нарушението е съществен елемент на всяко едно
административно нарушение, като непосочването му или грешното му посочване винаги е
основание за отмяна на НП, тъй като същото има отношение към спазването на сроковете по
чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно, а при липса на дата или неправилно
определена дата съдебният контрол за законосъобразност в този аспект е невъзможен.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалния закон водят до извод за
2
основателност на подадената жалба и обуславят отмяната на атакуваното наказателно
постановление, без да се обсъжда въпросът дали нарушителят е извършил процесното
нарушение.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001937 от 07.07.2021 г., съставено от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500 лева за нарушение на чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 състав, в открито
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при секретаря Камелия М.а, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 13537 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ****, против наказателно постановление № 38-0001937 от
07.07.2021 г., съставено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр. Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
104з, ал. 5, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на
чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр, поради това, че е извършил международен обществен
превоз на товари с МПС влекач „МАН ТГХ“ с рег. № ***** от категория N3, което не е
вписано в регистъра на МПС към лиценз на Общността № 4064/09.06.2015 г., издаден на
„КУМАС ТРАНС“ ООД.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не са
посочени дата и място на извършване на нарушението и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган – редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
На 11.05.2021 г. директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.
Русе, наредил извършването на проверка на транспортната дейност на ****. На 21.05.2021
г., след извършената комплексна проверка от служителите на дирекцията в гр. Русе,
свидетелят Г. Д. М. съставил АУАН № 288989/21.05.2021 г. на жалбоподателя за нарушение
на разпоредбите на чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр, който се запознал на място със
съдържанието на акта и го подписал без възражения. Въз основа на съставения АУАН било
издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел Г. Д. М. – актосъставител, както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
справки от информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, Заповед № 82-00-25-752/1/11.05.2021 г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“, констативен протокол за извършена комплексна
проверка, Лиценз № 4064 за международен автомобилен превоз на товари, свидетелство за
регистрация – част I на влекач с рег. № ***** и др.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М., тъй като същите са подробни,
последователни, логични и непротиворечиви. Писмените доказателства по делото спомагат
за проверка на гласните доказателства, приети са по надлежния ред и затова съдът ги
кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
тя е основателна.
В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по
същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
1
Настоящият състав намери, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и отпадане на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Видно от съдържанието на акта и на наказателното постановление липсва посочване на
мястото на извършване на нарушението, в разрез с императивните правила на чл. 42, ал. 1, т.
3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр „превозвач, който
извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, което не е
вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността, се наказва с
имуществена санкция в размер 1500 лв.“, тоест нарушението, предмет на наказателното
постановление, е осъществено чрез действие, каквото именно представлява извършването на
превоз с невписано в регистъра МПС. Непосочването на мястото на извършване на
нарушението в наказателното постановление е съществено процесуално нарушение, водещо
винаги до неговата отмяна, тъй като същото е пречка за установяването на териториалната
компетентност на административнонаказващия орган и за установяването на компетентния
съд за разглеждане на спора (за това свидетелства и фактът, че настоящото дело е било
първоначално образувано при Районен съд – Русе, след което изпратено по подсъдност
първо в Районен съд – Търговище и накрая в Софийски районен съд).
Съставените АУАН и НП не отговарят и на изискването за посочване на дата на
извършване на нарушението. Актосъставителят е приел, че нарушението е било извършено
на датата, на която е съставил акта – 21.05.2021 г., а административнонаказващият орган е
пренесъл в наказателното постановление дословно описанието на нарушението. Видно от
приложения по делото констативен протокол, въз основа на който е издаден процесният акт,
комплексната проверка, при която е установено нарушението, е била извършена за периода
от 12.05.2020 г. до 11.05.2021 г., следователно е невъзможно нарушението да е извършено
след нея. Времето на извършване на нарушението е съществен елемент на всяко едно
административно нарушение, като непосочването му или грешното му посочване винаги е
основание за отмяна на НП, тъй като същото има отношение към спазването на сроковете по
чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно, а при липса на дата или неправилно
определена дата съдебният контрол за законосъобразност в този аспект е невъзможен.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалния закон водят до извод за
основателност на подадената жалба и обуславят отмяната на атакуваното наказателно
постановление, без да се обсъжда въпросът дали нарушителят е извършил процесното
нарушение.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001937 от 07.07.2021 г., съставено от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500 лева за нарушение на чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
2