О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 01.12.2020 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на първи декември
през
две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 432
по
описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по молба подадена от адв. С.М. в качеството й на процесуален
представител на В.С.А. с адрес *** и Д.С.М.-А. с адрес ***. С молбата е заявено искане за
допълване на решение № 117/10.07.2020 г.,
постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д. № 432/2019 г., като в полза
на въззиваемите В.С.А. и Д.С.М.-А. – ищци в първоинстанционното
производство бъдат
присъдени сторените от същите разноски, при съдени с отмененото решение на КнРС
и в същите размери, така както са били присъдени. Посочено е, че въззивният съд
е пропуснал да се произнесе по въпроса
за разноските.
В предвидения в чл. 248, ал.2 от ГПК едноседмичен срок насрещната страна по искането К.С.С. – И. с адрес *** е депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата.
Насрещните страни С.И.И. и И.И.И. и двамата с адрес *** не са депозирали писмен отговор.
Искането за допълнение на решението в частта за разноските е направено от легитимна страна и в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК – в едномесечния срок от постановяване на решението.
Разгледано по същество, съдът намира искането за частично основателно по следните съображения:
Производство по в.гр.д. № 432/2019 г. по описа на КнОС е образувано по
подадена въззивна жалба от К.С.С. - И., насочена срещу решение № 515/
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е разпределил ползването на подробно описания в решението недвижим имот между страните по делото: В.С.А. и Д.С.М.- А. – ищци, К. С. С. – И. – ответник, като двете ищци /общо/ и ответницата притежават равни права върху процесния имот- по 1/2 ид. ч., определена е за общо ползване между В.С.А., Д.С.М.- А., К. С. С. – И., С.И.И. и И.И.И. площта от 24, 10 кв. м. като ползването за ответниците С.И.И. и И.И.И. се ограничава само доколкото това се налага от използването на собствените им обекти, находящи се в сградата изградена в процесния имот. С обжалваното решение К.С.С. – И. е осъдена да заплати на В.С.А. и Д.С.М.- А. сумата от *** лева разноски по водене на делото, а С.И.И. и И.И.И. да им заплатят сумата от ** лева разноски по водене на делото.
С постановеното по делото решение № 117/10.07.2020 г., по в.гр.д. № 432/2019 г. на Окръжен съд – Кюстендил, решението на КнРС е отменено изцяло и е извършено разпределение ползването на процесния имот с обозначаване на площи различни от определените с отмененото решение, тъй като във въззивното производство е установена грешка в изчисленията на вещото лице, изготвило заключението и скица, съдържаща вариант за разпределение, приети в първоинстанционното производство.
В първоинстанционното производство ищците са направили разноски за заплащане на д. т. в размер на ** лева и ** лева за възнаграждение за в. л. по първоначално приетата експертиза. Ответниците са направили разноски в размер на ** лева за възнаграждение на вещи лица – ** лева по първоначалната експертиза и ** лева за повторната експертиза и допълнително заключение към нея. Отделно от това както ищцата, така и ответниците са направили по ** лева разноски за заплащане на адвокатски възнаграждения.
Както в първоинстанционното производство, така и във въззивното страните са претендирали присъждане на разноски по водене на делото.
С въззивното решение, съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на сторените в производството разноски. Искане за допълване на решението в частта за разноските по чл. 248 от ГПК са направили само въззиваемите, като искането им е относно присъждане на сторените от тях разноски в първоинстанционното производство.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
С оглед данните по делото безспорно се установява, че страните са направили горепосочените разноски. Исканията за присъждане на разноски са заявени своевременно. Молбата по чл. 248 от ГПК съдържа искане за допълване на решението, с произнасяне по искането за присъждане на разноски и то относно разноските сторени в първоинстанционното производство. Предвид това не следва обсъждане на обстоятелства относно сторени във въззивното производство разноски.
Предвид изложеното молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество се явява частично основателна.
Налице е надлежно и в срок заявено искане от ищците за присъждане на разноски в
първоинстанционното производство, по което КнОС не се е произнесъл с
постановеното решение. Касае се до искане за допълване на решението в частта за
разноските.
Предмет на разглеждане е претенция с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. Според възприетото в трайната и последователна съдебна практика, производството по разпределяне ползването на съсобствен имот е спорна съдебна администрация. Тази форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения се осъществява по реда на двустранните спорни производства, но не е исков процес. Характерното за това производство е, че съдебната намеса се предприема само, когато не може да се вземе решение по управлението на общата вещ, респективно нейното ползване или
- 2 -
когато взетото решение води до увреждане на вещта, включително накърняване субективните права на собствениците. По делото е установено, че страните не са могли да постигнат съгласие за разпределяне ползването на общата вещ. Постановеното със съдебното решение разпределение обаче ползва и двете страни. Извършеното разпределение на ползването осъществява правото на ползване и на ищците и на ответниците в случая. Ето защо страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатените такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи пред инстанциите по същество, съответстваща на размера на дела им в съсобствеността. Относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Така определени разноските, които следва да са възложат на ответниците, възлизат на ** лева, предвид горепосочените данни относно това, че сторените от ищците разноски за д. т. и възнаграждение на в.л. възлизат на ** лева. Съобразно правата на страните и в частност на ответниците, ответницата К.С.С. – И. дължи на ищците сумата от ** лева, а ответниците С.И.И. и И.И.И. им дължат общо сумата от ** лева.
Неоснователно е поддържаното от молителите в производството по чл. 248 от ГПК искане разноските да бъдат присъдени по начина отразен в отмененото решение на КнРС, тъй като първоинстанционният съд, макар и правилно сочещ принципа, по който се разпределят разноските в производствата по спорна съдебна администрация по-конкретно по чл. 32, ал. 2 от ЗС, неправилно го е приложи, тъй като сторените от ищците разноски са разпределени като дължими само от ответниците, а както бе посочено постановеното със съдебното решение разпределение обаче ползва и двете страни – ищци и ответници.
Воден гореизложеното и на основание чл. 78, ал.1 във вр. с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА решение № 117/10.07.2020 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д. № 432/2019 г. по описа на същия съд, като
ОСЪЖДА К.С.С. - И. да заплати на В.С.А. с адрес ***, Д.С.М. - А. с адрес *** общо сумата от ** лева, представляваща разноски по водене на делото в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С.И.И. и И.И.И. да заплатят на В.С.А. с адрес ***, Д.С.М.- А. с адрес *** общо сумата от ** лева, представляваща разноски по водене на делото в първоинстанционното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: