Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                             Гр.Момчилград, 03.05.2019г.

                                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на двадесет и пети април, през две хиляди и деветнадесета година в състав;

                             

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ  ОСМАН,

 

 при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 107/ 2019г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

  

            Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на А.Б.К. с ЕГН- **********, с адрес-***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 2597915, издаден от ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

          В жалбата, подадена от лично от жалбоподателят К., наказаното лице изразява недоволството си от процесният електронен фиш, с който му е била наложена горната глоба, като сочи, че същият е незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването му. Не били спазени правилата за издаването на ел.фиш, т.к., не са били налице условията по процесуалният закон и по чл.189 ал.4 от ЗДвП, и това било така защото при заснемането на управляваният от него л.а. не е била използвана стационарна камера, а мобилна такава. Позовава за тълкувателно решение на ВАС в тази насока. Иска отменяване на наложената със ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата.

В съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се представлява.

          Ответната страна- административно- наказващият орган, ОДМВР- Кърджали, не се представлява и не взема становище по жалбата. От РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмено становище, в което се развиват доводи за неоснователност на жалбата, и респ. за правилност и законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваното постановление.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С електронен фиш серия К № 2597915 на ОДМВР-Кърджали, на жалбоподателят К.  е било наложено на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП,  административно наказание  „Глоба“ в размер на 100 лева, за това, че на 01.03.2019г. в 15,00ч. в път 1-5, км 349+850 разклон с.Балабаново, общ.Момчилград, в посока на движение гр.Кърджали- ГКПП „Маказа“ при ограничение на скоростта 60 км/ч., въведено с пътен знак В 26 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч; с МПС- л.а. „Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ“ с рег.№ К 52 20 СХ, извършил нарушение за скорост, което е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство  № TFR1- M615.

В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 60 км/ч, установената скорост е била 81 км/ч, а превишението е било с 21 км/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.

     Като доказателство по делото АНО е приложил клип  № 7917 от радар № 615, който съдържа 4 броя снимки от дата 01.03.2019г. в 15,00 часа, и в които се вижда МПС с рег.№ РВ 52 20 СХ, като измерената скорост е 84км/ч., при ограничение от 60км/ч., и превишение на скоростта с 24 км в час, и е прието като ст-ст на наказуемата скорост 81 км в час, като наказуемо превишение на скоростта е от 21 км/ч. Сиреч, е приложен и законовият толеранс от минус 3 км/ч.

В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с координати. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила– РВ 52 20 СХ, който съвпада с посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението.

С копие на протокол с рег. № 303-р- 2916/ 05.03.2019г.  на РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, се установява, че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе с №615/, на 01.03.2019г. за времето от 13,45ч. до 16,00 часа е било разположено в разклона за с.Балабаново, общ.Момчилград /на път 1-5 км 349+850, в посока от Кърджали към ГКПП- Маказа, където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч.- като разстоянието от автоматизираното техн.средство до пътният знак е възлизало на 120 метра. От този протокол е видно, че за това време са били направени 13 клипа /с нарушения/ с №№ 7912- 7924, т.е. в това число и процесният, упоменат по-горе, клип № 7917. Приложена е и схема/скица на разположението на самата мобилна система за видеоконтрол.

От Протокол № 2-19-18 от 20.11.2018г., както и Протокол от проверка № 144- ФМИ/ 06.06.2013г. на Българският институт по метрология, приложени по делото, се установява, че използваната по време на установяване на процесното нарушение мобилна система е от одобреният тип средство за измерване, което е преминало и последваща проверка.

      От писмо № 1037/09.12.2015г. на ОПУ- Кърджали са видни участъците по път- 5 /Е-85/ „Кърджали- п.к. Момчилград- Кирково- Маказа“, в които са въведени ограничения на скоростта с пътен знак В-26, в т.ч. и за местоизвършване на нарушението по настоящото производство /в пункт 2 от писмото.

При така приетата фактическа обстановка от права страна съдът съобрази следното:

    Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, и въпреки, липсата на яснота за датата на връчване на електронният фиш на жалбоподателя, съдът приема, че е същата е подадена в срок. За последното обстоятелство не са ангажирани доказателства от АНО, поради и което не следва да се ограничи правото на жалбоподателят да обжалва атакуваният акт, поради и което съда приема, че подадената жалба е в срок.

Жалбата, разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му.  Съдът счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.

   Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш, като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението.

От приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.

При така посоченото място– на територията на Община Джебел, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.

От събраните по делото доказателства се стига до извода, че извършването на процесното административно нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС/ е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М със съответният номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;  и 2/ мобилни– прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният процес.

Трябва да се упомене, че с  последното изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни точки“. Или казано иначе,  отсъствието на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.

Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП.

 В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и  в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.

      Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП.  Съобразно и това се налага извода, че е установено и заснето нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с № 615, за което свидетелства приложеният клип № 7917 на радар № 615 от 01.03.2019г., който съгласно разпоребдбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в административнонаказателният процес.

 Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус се установява от електронният фиш, че МПС е регистрирано на името на жалбоподателят. Същият не се е възползвал от правото си по чл.188 ал.2 предл.2 от ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, поради което съдът намира, че правилно жалбоподателят  е привлечен към административнонаказателна отговорност, доколкото е доказано авторството на деянието.

      Съдът приема за правилна и правната квалификация на нарушението, тъй като безспорно е обстоятелството, че  жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост 81км/ч /с отчетен толеранс от минус 3 км в час/ при разрешена скорост в извън населеното място от 60 км/ч /което е било регламентирано в пътен знак В 26 и което се установява с писмо от ОПУ- Кърджали/, като превишението е  от 21 км/ч. В ЗдвП е предвидено, че превишението  на разрешената скорост с 21 км/ч е наказцуемо, поради и което съдът намира, че правилно е определено и следващото се административно наказание, което съгласно чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е „Глоба“ в размер на 100 лв.

Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, като не са налице основанията за отмяната на същият, поради и което той следва да бъде потвърден.

               Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 2597915, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на жалбоподателят А.Б.К. с ЕГН- **********, с адрес-***, на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: