Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 23.06.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

            Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

            Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 176/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 647, ал. 4 от Кодекса за застраховането (КЗ). Образувано е по жалба подадена от Е.В.С. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 20-0353-000459 от 01.09.2020 г. - издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на директора на ОД на МВР София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 638, ал. 3 КЗ - глоба в размер на 400 лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление (НП) е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми, поради което се иска от съда да го отмени изцяло. В открито съдебно заседание Е.С. посочва, че автомобилът не е негова собственост и в деня на проверката не го е управлявал. Защитникът поддържа съображенията изложени в жалбата.

            Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

            Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства, като са разпитани и двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 20.08.2020 г., в 10,55 часа, по данни на свидетелите очевидци С.Я. и И.И., жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза”, с рег. № ….., собственост на В. С.. Леката кола е бил неправилно паркирана в гр. Своге, на кръстовището на улиците „Любен Каравелов” и „Георги Сава Раковски”. При появяването на водача и отключване от негова страна на автомобила, полицейските служители му извършили проверка. При нея се установило, че водачът управлява горепосочения автомобил без за него да е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съставен е акт за установяване на административнонарушение, който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и от нарушителя. Последният се е запознал със съдържанието на акта и е написал, че в момента прави Гражданска отговорност. Бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да се направят допълнителни възражения и обяснения, като горното е удостоверено с подписа му върху акта. Сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН са спазени. Видно от приобщените писмени доказателства, АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Издаденото на 01.09.2020 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН, като е редовно връчено на 14.09.2020 г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на същия ден. Видно от приетите по делото документи новата полица е закупена на 20.08.2020 г. и е в сила от 12,36 часа на същия ден. Проверката е извършена в 10,55 часа на 20.08.2020 г. – по време на дежурството на свидетелите Я. и И.. Справката от информационната система на Гаранционния фонд установява, че е автомобилът не е имал валидна застраховка и на 19.08.2020 г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът е съставен съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в него, не се опровергават от събраните и относими по делото доказателства. Свидетелските показания изцяло кореспондират със събраните по делото други доказателства и установени факти, поради което съдът ги кредитира. Жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката за автомобила не е бил налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както и, че това обстоятелство му е било известно. Следователно С. е извършил административното нарушение умишлено, тъй като е бил наясно с всички елементи от фактическия състав на деянието. При изготвяне на акта той е написал, че сега прави Гражданската отговорност, като не е споменал, че не управлява автомобила или, че майка му си прави Гражданската отговорност, но системата не работи. Пред свидетеля Я. е признал, че той е паркирал моторното превозно средство. По тези съображения съдът счита твърденията на жалбоподателя, в дадените от него обяснения, за напълно недостоверни, тъй като противоречат на събраните по делото писмени доказателства и на показанията на разпитаните свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледано по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Административно наказание се налага на всяко лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. „В понятието „управление” се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици” – Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС. По настоящото дело, с оглед и на тълкуването дадено от Върховния съд, е безспорно установено, че Е.С. е управлявал моторното превозно средство, което към момента на проверката е било неправилно паркирано.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице следва в административнонаказателното производство пред органа да бъде доказано по несъмнен начин, че то е извършило административно нарушение. Административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя, осъществен е съответният фактически състав. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Е.С.. Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението за което е санкциониран административно. От субективна страна деянието е извършено виновно. Не са налице и предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга изключително важни обществени отношения предмет на защита. Необсъждането на това от наказващия орган е процесуално нарушение, но не е съществено, тъй като съдът го обсъди, като жалбоподателят не е подал и възражение, в което евентуално да изложи някакви съображения в тази насока. Определеното от компетентния орган наказание е в предвидения от закона размер, т.е. липсва основание за изменението му.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

                       

Р   Е   Ш   И :

 

Потвърждава Наказателно постановление № 20-0353-000459 от 01.09.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на Е.В.С. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание по чл. 638, ал. 3 КЗ - глоба в размер на 400 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

 

 

 

 

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ :