Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260478 21.10.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На първи октомври през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 1185 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
съединени при условията на евентуалност искове, с който ищецът К.П.Ж., ЕГН: **********,
с адрес: *** претендира
осъждане на ответника „СЪН СПРИЙ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление
: гр. София 1729, район Младост, ж.к. „Младост 1А“, бул. „Александър Малинов“
23, ет. 3, ап. 3, представляван от управителя Мария Анастасова Григорова-
Костова, да му
заплати на договорно основание чл. 79,
ал. 2 вр. с чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 5070.86лв., представляваща обезщетение
за неизпълнение на сключения помежду им чрез посредничеството на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“
ЕООД, ЕИК: ********* договор за покупко-продажба на два броя самолетни билети
за пътуване от България до Нова Зеландия на 05.12.2015г. и връщане обратно от
Нова Зеландия до България на 27.02.2016г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
при условията на евентуалност в случай,
че първия иск бъде отхвърлен ищецът претендира присъждане на горепосочената
сума на деликтно основание чл. 49 вр.
с чл. 45 и чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД като обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба, вследствие действията на
служителите на дружеството М.А.Г.К., ЕГН: ********** и Г.Д.Б., ЕГН: **********,
двамата от гр. София, ведно със законната лихва от 18.02.2017г.
до окончателното й изплащане, като при отхвърляне на този иск ищецът
претендира присъждане на горепосочената сума също при условията на евентуалност на плокостта на неоснователното обогатяване на ответника за негова сметка по
смисъла на чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, като последователно твърди също при условията на
евентуалност отделни фактически състави съответно, че същата е недължима на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД- като получена без основание, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД – като получена на неосъществено
основание и на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД- на отпаднало
основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба и допълнителните си уточнения ищецът е
изложил подробни съображения в подкрепа на исковете си. Твърди се, че през
2015г. е търсил в интернет оферти за два самолетни билета от България до Нова
Зеландия и обратно и е попаднал на оферта на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ООД, ЕИК: *********,
с което дружество е контактувал основно чрез имейли. Сочи, че на 15.03.2015г. е
получил електронно писмо, че има резервация за търсените полети и следва да
плати сумата в размер на 5070.86 лв. за запазени полети от Турция до Нова
Зеландия на отиване на 05.12.2015г. и на връщане на 27.02.2016г. Ищецът твърди,
че е заплатил цената на билетите по банков път на 16.03.2015г., а на
18.03.2015г. е получил писмо с електронните билети, издадени от ответника „Сън
сприй Холидейз“ ЕООД. Впоследствие поради съмнения ищецът направил запитване до
ответното дружество за закупените билети, и на 21.10.2015г. получил отговор, че
билетите били анулирани на 18.05.2015г. поради финансови спорове между двете
дружества. Ищецът сочи, че по случая подал жалба в РП-София, като по
образуваната преписка били разпитани управителите на двете дружества, които
заявили, че същите работили неформално като посредник и туроператор, като
посредникът „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД, представляван от Г.Б.се занимавал с продажба
на електронни билети чрез собствен сайт, ползвайки притежавания от ответното
дружество- туроператор, представлявано от М.Г.лиценз за продажбата на самолетни
билети чрез осигурен достъп до резервационната система, за което двете
дружества си разпределяли плащанията и комисионните. Ищецът сочи, че за
процесната резервация е комуникирал с лицето Г. Б., който макар вече да бил
назначен като служител на ответника, той продължил да продава самолетни билети
чрез сайта на представляваното от него дружество „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД, и
впоследствие анулирал билетите, издадени на ищеца. С оглед гореизложените
твърдения ищецът твърди, че отговорност за причинените му вреди вследствие анулиране
на билетите носи ответника, чийто служител е било лицето Г.Б., като е предявил
обективно съединените си искове, при условията на евентуалност, като първият
главен иск е основан на твърдения за договорна отговорност по чл. 79 вр. с чл.
82 от ЗЗД, вторият евентуален – на непозволено увреждане по чл. 49 вр. с чл. 45
от ЗЗД, а третия евентуален – на неоснователно обогатяване в отделните хипотези
на чл. 55 от ЗЗД. Представил е писмени доказателства. В съдебно заседание
ищецът чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа
исковата молба и моли съдът да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноските по делото.
Представя писмени бележки.
В законоустановения срок ответникът
„СЪН СПРИЙ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, е оспорил исковете,
за което е изложил подробни съображения, като моли за отхвърляне на исковете. На
първо място ответникът възразява, че между страните не са налице договорни
отношения, като оспорва твърденията на ищеца, че между двете дружества е налице
договорна връзка, респ. сключван посреднически договор, по силата на който
ответникът като туристически агент да е възлагал на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД
извършване твърдяната посредническа услуга за закупуване на самолетни билети,
респ. да е заплащал цена за такава услуга. Ответникът се позовава на чл. 301 от ТЗ и сочи, че се противопоставя на действията на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД и /или
управителя му Г.Б., извършени от името и за сметка на ответното дружество. На
следващо място са оспорени твърденията на ищеца, че именно ответното дружество
е издало самолетните билети на ищеца, като е оспорил и изписаното на английски
език негова наименование и др.данни в представения електронен билет, изпратен
от „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД до ищеца. Ответникът оспорва също твърденията на ищеца,
че помежду им е водена електронна кореспонденция, в т.ч. и такава, в която
ищецът твърди, че по посоченото запитване ответникът му е изпратил писмо, че
билетите са анулирани, като в тази връзка оспорва приложената кореспондеция от
негово име от 21.10.2015г. Ответникът сочи, че ако все пак се установи, че
билетите са издадени от него, то моли да се приеме, че посредническата услуга е
била изпълнена от него и не дължи претендираното от ищеца договорно обезщетение
за неизпълнение. На следващо място ответникът е заявил, че дори и да се приеме,
че са налице договорни отношения, е е получавал плащане от ищеца на процесните
билети, което обстоятелство не се оспорва от ищеца. По гореизложените
съображения ответникът счита, че не носи твърдяната от ищеца договорна отговорност,
както и обективната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, тъй като не е възлагал нито
на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД, нито на управителя му Г.Б.сключване на процесния
договор. Що се касае до претенциите на ищеца за неоснователно обогатяване
ответникът е възразил, че тъй като не е получил процесната сума за закупените
самолетни билети, не следва да връща получената от трето лице сума за цената
им. Ангажира доказателства. В съдебно
заседание ответникът, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа
писмения си отговор и моли съдът да отхвърли исковете. Претендира присъждане на
разноските по делото. Представя писмени бележки.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното :
По
делото е представена електронна кореспонденция, водена между ищеца и „ЕФЕКТ
ТРАВЪЛ“ ЕООД, като на 15.03.2015г. „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД е изпратил до ищеца
съобщение, че резервацията му за два самолетни билети за двама възрастни от
Турция до Нова Зеландия и обратно съответно с дати на полетите на 05.12.2015г. 27.02.2016г. е завършена успешно. В същият
имейл е отбелязано, че билетите следва да бъдат издадени най-късно до 05.12.2015г.
след заплащане на цената им в размер на 5 070.86 лв. – в брой в офиса на
агенцията, по банкова сметка *** „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД или чрез кредитна/дебитна
карта. По делото не се спори, а и от данните по делото се установява, че с
банков превод на 16.03.2015г. ищецът е заплатил в полза на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД
дължимата за билетите цена в размер на 5070.86 лв. Впоследствие с два имейла от
18.05.2015г. „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД е изпратил до ищеца издадените му електронни
билети за него и придружаващото го лице,
като видно от съдържанието на имейлите, същите са били препратени от получения
от „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД имейл от същия ден в по-ранен част от ответното
дружество. В тези имейли, изпратени от „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД имейли до ищеца от
18.03.2015г. като контактно лице е посочен Г.Б., управител на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“
ЕООД, а в съдържанието на електронните билети са посочени на английски език
данните на ответното дружество „СЪН СПРИЙ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД с отбелязване, че същото е агент с
номер 7777.
По
делото е представен имейл от 21.10.2015г., изпратен от ответника “СЪН СПРИЙ
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД до ищеца, в който по повод негово
запитване, дружеството е посочило, че билетите са анулирани на 18.05.2015г.,
поради липса на плащане от „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД. Посочения имейл е оспорен от
ответното дружество, по съображения, че не е изпратен от негов представител.
Представен е и мейл от ищеца до „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД, съдържащ препратка от получения
от ответника имейл от 18.05.2015г., в който „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД уведомява ищеца,
че билетите са анулирани, като причината за това са неуточнени финансови
взаимоотношения с ответника, както и, че платените на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД суми
подлежат на връщане.
По
делото са представени протоколи разпит на Г.Б., управител на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД и на
М. К., управител на ответното дружество в качеството им на свидетели по ДП №
5133МИП-5551/2015г. по описа на СДВР. Показанията, дадени в тях от св. Г.Б.съдът
не следва да цени, тъй като същите представляват писмени свидетелски показания,
които не са събрани пред съда по реда на ГПК, а в друго несъдебно производство.
Що
се касае до показанията на св. К., тъй като същите са дадени в качеството й на
управител на ответника, съдът може да цени при условията на чл. 175 от ГПК
доколкото същата признава неизгодни за нея и/или представляваното от нея
дружество факти и обстоятелства. Такива са признанията й, че ответното
дружество е получило имейл от ищеца за процесните два билета, което
обстоятелство бе оспорено от ответника в писмения отговор, с възраженията, че
електронна кореспондеция между страните не е водена. Затова съдът приема, че
направеното оспорване е недоказано. Наред с горното в изявленията си по време
на разпита си, управителя на ответното дружество М.К.признава, че между
ответника и „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД е имало неформални отношения, по силата на
които на управителя на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД – Г.Б.е даден достъп до системата за
резервация на самолетни билети, чрез която той да прави резервации, след което
ответникът да издава билетите, а на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД да му заплаща
впоследствие цената им по банков път. От изявленията на управителя М. К., както
и от признанието на ответника, чрез адвокатския му представител в съдебно
заседание се установява, че Г.Б.е бил назначен като служител при ответното
дружество за периода м. февруари – м. октомври 2015г.
С
оглед гореизложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По
отношение на първия заявен като главен иск с правно основание чл. 79, ал. 2 вр. с чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД, по силата на който ищецът претендира
осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от
5070.86лв., представляваща
обезщетение за неизпълнение на сключения помежду им чрез посредничеството на
„ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД, ЕИК: ********* договор за покупко-продажба на два броя
самолетни билети за пътуване от България до Нова Зеландия на 05.12.2015г. и
връщане обратно от Нова Зеландия до България на 27.02.2016г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 18.02.2020г. до окончателното
изплащане на сумата:
За да ангажира договорната отговорност на ответното дружество за присъждане на претендираното обезщетение за причинените му имуществен вреди в размер на цената на платените и впоследствие анулирани самолетни билети, в тежест на ищеца да да докаже на първо място, че между страните са възникнали договорни отношения, по които ищецът да е изправна страна, а ответникът -неизправна страна.
Въпреки доказателствената тежест, която носи ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи наличието на каквато и да е договорна връзка между страните. По делото се установи, че отделни самостоятелни без връзка помежду облигационни отношения са възникнали между ищеца и третото на спора лице „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД, както и между „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД и ответника, като от данните по делото не се установи при действията си, свързани със снабдяване на ищеца с процесните самолетни билети „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД или управителя му да действал от името и за сметка на ответника. Установи се, че действително „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД, чрез управителя му Г.Б.е ползвал резервационния код, даден му от ответника при закупуване на процесните билети, но по делото не се установи правните последици от действията на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД да е уговорено, че ще настъпят или да са настъпили пряко за ответника. Още повече, че продажната им цена е платена от ищеца в полза на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД. Обстоятелството, че „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД не е възстановил на ответника цената на платените от ищеца самолетни билети, довело до анулацията им касае вътрешните финансови отношения между двете дружества и не води до извод за договорна връзка между страните по делото.
Ето защо ответникът не носи твърдяната от ищеца договорна отговорност за обезщетение на претърпените вреди, изразяващи в цената на анулираните билети, поради което искът чл. 79, ал. 2 вр. с чл. 82 от ЗЗД, ведно с акцесорния иск и чл. 86 от ЗЗД се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Поради отхвърляне на главния иск, се е
сбъднало условието за разглеждане от съда на евентуалните осъдителни искове в
заявената от ищеца поредност.
По
отношение на иска, предявен на деликтно основание чл. 49 вр.
с чл. 45 и чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочената цена на анулираните
самолетни билети като обезщетение за претърпените
от него имуществени
вреди, изразяващи се в претърпяна загуба, вследствие действията на служителите
на дружеството М.А.Г.К., ЕГН: ********** и Г.Д.Б., ЕГН: **********, двамата от
гр. София, във връзка с анулиране на закупените
от ищеца два броя самолетни билети за пътуване от Турция до Нова Зеландия на 05.12.2015г. и връщане обратно от
Нова Зеландия до България на 27.02.2016г.,
ведно със
законната лихва от 18.02.2017г. до
окончателното й изплащане:
Съгласно
общият състав на непозволеното увреждане, установен в нормата чл. 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В
случая ищецът претендира от ответника, който е юридическо лице, репариране на
причинените му имуществени вреди, като твърди, че те са причинени вследствие
деликтно поведение на неговите служители, на които е възложил извършване на действията
по анулиране на билетите. Тъй като отговорността на възложителя –юридическо
лице по чл. 49 от ЗЗД е обективна, безвиновна, възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият
причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД,
която обаче е виновна и следва да бъде доказана.
В
случая ответникът по делото е признал, че за периода от м. февруари до м.
октомври 2015г., докато е бил управител на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД лицето Г.Д.Б. едновременно е бил и служител на ответното дружество. Видно
от твърденията на ищеца, същият сочи, че е намерил оферта за самолетните билети
чрез сайта на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД и е водил разговори основно по мейл с
представител на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД. Такъв по делото се установява, че е
наговия управител Г.Д.Б.. Това обстоятелство се установява и
от съдържанието на приложената електронна кореспонденция, в която лицето Г.Д.Б. е посочено като контактно лице на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД. По
делото няма данни, макар да е бил едновременно и служител на ответното
дружество и управител на„ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД
в отношенията си с ищеца, Г.Д.Б. да е
посочил, че договаря не за представляваното от него дружество, а за ответника,
още повече, че плащането на цената на билетите е извършено в полза на „ЕФЕКТ
ТРАВЪЛ“ ЕООД по неговата банкова сметка, ***.
Ето
защо следва да се приеме, че в процесния случай, извършените от Г.Д.Б. действия във връзка с резервиране и анулиране на процесните
самолетни билети са били извършени в качеството му на управител на „ЕФЕКТ
ТРАВЪЛ“ ЕООД, а не като служител на ответника. Този извод се извежда и от съдържанието на съобщенията по имейл,
изпратени от всяко от двете дружества до ищеца през м. октомври 2015г., в които
се посочва, че билетите са анулирани, поради неуредени финансови отношения
между двете дружества и неплащането на цената им от „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД на ответника. Що се касае до М.А.Г.К. – управител на ответника, по делото няма никакви
доказателства същата с действията си да е причинила или допринесла по някакъв
начин за настъпването на вредите.
Предвид горното, съдът приема, че въпреки, че по делото се установи,
че е налице виновно противоправно поведение на Г.Д.Б., вследствие на което за ищеца са настъпили имуществените
вреди в размер на платената цена за анулираните билети, поради обстоятелството,
че Г.Д.Б. е действал като управител на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД, а не като
служител на ответника, не са налице фактическите предпоставки от състава на чл.
49 от ЗЗД за ангажиране на обективната отговорност на
ответното дружество за репариране на търсеното обезщетение в размер на цената на процесните самолетни билети.
По
гореизложените съображения искът по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, насочен към
ответното дружество се явява неоснователен и следва да се отхвърли, ведно с
акцесорната претенция за лихва за забавено плащане.
По
отношение на останалите предявени при условията на евентуалност искове, ищецът
претендира присъждане на процесната сума от 5070.86лв., представляваща стойността на
платените и анулирани самолетни билети, на
основание неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 вр. с чл. 86 от ЗЗД, като
последователно твърди също при условията на евентуалност отделните фактически състави на
посочената норма, а именно: че сумата подлежи
на връщане от ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД- като
получена без основание, на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД – като
получена на неосъществено основание и на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето
от ЗЗД- на отпаднало основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да върне това,
което е получил без основание, или на неосъществено основание или на отпаднало
основание. Условие за възникване на вземане по посочения фактически състав на
неоснователно обогатяване е съответно изначалната липса, неосъщестяване на
постановено условие или отпадането на основанието за преминаването на
имуществено благо от патримониума на ищеца в патримониума на ответника. И при
трите фактически състава, наред с останалите предпоставки се изисква да е
налице имуществено благо /в случая процесната парична сума/, което да е
преминало от имуществото на ищеца в имуществото на ответника.
В случая по делото страните не спорят, а и от представените
доказателства безпротиворечиво се установява, че процесната сума от 5070.86
лв., представляваща продажната цена на самолетните билети е платена от ищеца по
банковата сметка на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД. По делото няма нито твърдения, нито
доказателства същата сума да е преминала под каквато и да е форма в имуществото
на ответното дружество. Напротив именно неплащането й от „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“
ЕООД в полза на ответника е довело до
анулиране на билетите. Поради тази причина се налага извода, че не е налице
каквото и да неоснователно разместване на имуществени блага между страните,
така, че ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца. Предвид това,
разгледани в заявената от ищеца последователност, всеки от исковете по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД в трите заявени фактически състава се явява неоснователен и следва
да се отхвърли, ведно с акцесорната претенция за забава.
Въпреки
изцяло отхвърляне на исковете, съдът намира, че на основание чл. 78, ал.3 от ГПК разноски в полза на ответника не следва да се присъждат по следните
съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая
ответникът е представил списък за разноски по чл. 80 от ГПК,с ъгласно който
претендира присъждане на сумата от общо 1310лв., от която сумата 1200 лв.- платено
адвокатско възнаграждение и сумата от 110 лв.- платени разноски за явяване в
осз.
Това означава, че за да се присъди
претендираното адвокатско възнаграждение в претендирания
общ размер от 1310 лв., по делото следва да има данни, че същото е
уговорено и платено на адвоката, т.е. да представлява направен от ответника разход
/в т.см. са дадените задължителни указания по т. 1 от от Тълкувателно решение
6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/. Тъй като в
случая в договора за правна защита и съдействие е уговорено плащането на
възнаграждението от 1200 лв. да се
извърши по банков път,
това означава, че плащането се
установява като разход пред съда чрез
представянето на банков документ. По делото обаче липсват представени каквито и да е доказателства относно обстоятелството дали уговореното съгласно договора за правна помощ и съдействие адвокатско
възнаграждение от 1200 лв. е платено от ответника на адвокатския процесуален представител по уговорения начин – по банков път. Що се касае до сумата
от 110 лв.- заплатени разноски за явяване в о.с.з., по делото липсват
доказателства заплащането на такива разноски да са уговорени изобщо между
ответника и адвокатския му представител, респ. същите да са направени и
платени, т.е. да представляват направен от ответника разход по делото.
Ето защо искането за присъждане в полза на ответника на сумата от
общо 1310лв., от която сумата 1200 лв.- платено адвокатско възнаграждение и
сумата от 110 лв.- платени разноски за явяване в о.с.з., следва да бъде
отхвърлено като недоказано.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ главния иск на К.П.Ж., ЕГН: **********, с адрес: *** за
осъждане на ответника
„СЪН СПРИЙ
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София 1729, район Младост, ж.к. „Младост
1А“, бул. „Александър Малинов“ 23, ет. 3, ап. 3, представляван от управителя
Мария Анастасова Григорова- Костова, да му заплати на договорно
основание чл. 79, ал. 2 вр. с чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 5070.86лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на сключения помежду им чрез
посредничеството на „ЕФЕКТ ТРАВЪЛ“ ЕООД, ЕИК: ********* договор за
покупко-продажба на два броя самолетни билети за пътуване от България до Нова
Зеландия на 05.12.2015г. и връщане обратно от Нова Зеландия до България на
27.02.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск на К.П.Ж., ЕГН: **********, с адрес: *** за
осъждане на ответника
„СЪН СПРИЙ
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София 1729, район Младост, ж.к. „Младост
1А“, бул. „Александър Малинов“ 23, ет. 3, ап. 3, представляван от управителя
Мария Анастасова Григорова- Костова, да му заплати на основание чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД сумата от 5070.86лв. - обезщетение
за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в
претърпяна загуба, вследствие действията на служителите на дружеството М.А.Г.К.,
ЕГН: ********** и Г.Д.Б., ЕГН: **********, двамата от гр. София, във връзка с анулиране на закупените от ищеца два броя самолетни
билети за пътуване от Турция до Нова
Зеландия на 05.12.2015г. и връщане обратно от Нова Зеландия до България на
27.02.2016г., ведно със законната лихва от
18.02.2017г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск на К.П.Ж., ЕГН: **********, с адрес: *** за
осъждане на ответника
„СЪН СПРИЙ
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София 1729, район Младост, ж.к. „Младост
1А“, бул. „Александър Малинов“ 23, ет. 3, ап. 3, представляван от управителя
Мария Анастасова Григорова- Костова да му заплати основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД сумата от 5070.86лв. – представляваща цената на закупените
и анулирани два броя
самолетни билети за пътуване от Турция
до Нова
Зеландия на 05.12.2015г. и връщане обратно от Нова Зеландия до Турция на 27.02.2016г.
-като получена
без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
18.02.2020г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск на К.П.Ж., ЕГН: **********, с адрес: *** за
осъждане на ответника
„СЪН СПРИЙ
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София 1729, район Младост, ж.к. „Младост
1А“, бул. „Александър Малинов“ 23, ет. 3, ап. 3, представляван от управителя
Мария Анастасова Григорова- Костова да му заплати основание чл. 55, ал. 1, предл. второ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 5070.86лв. – представляваща цената на закупените
и анулирани два броя
самолетни билети за пътуване от Турция
до Нова
Зеландия на 05.12.2015г. и връщане обратно от Нова Зеландия до България на
27.02.2016г -,като получена на неосъществено основание, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 18.02.2020г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск на К.П.Ж., ЕГН: **********, с адрес: *** за
осъждане на ответника
„СЪН СПРИЙ
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София 1729, район Младост, ж.к. „Младост
1А“, бул. „Александър Малинов“ 23, ет. 3, ап. 3, представляван от управителя
Мария Анастасова Григорова- Костова да му заплати основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 5070.86лв. – представляваща цената на закупените и анулирани два броя
самолетни билети за пътуване от Турция
до Нова
Зеландия на 05.12.2015г. и връщане обратно от Нова Зеландия до България на
27.02.2016г. -като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 18.02.2020г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „СЪН СПРИЙ ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление
: гр. София 1729, район Младост, ж.к. „Младост 1А“, бул. „Александър Малинов“
23, ет. 3, ап. 3, представляван от управителя Мария Анастасова Григорова-
Костова за осъждане на К.П.Ж., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА МУ ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото
разноски в размер на сумата от общо 1310лв.,
от която сумата 1200 лв.- платено адвокатско възнаграждение и сумата от 110
лв.- платени разноски за явяване в о.с.з.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно
с оригинала:
И.Г.