№ 3
гр. Ловеч, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500448 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК,във вр.с чл.93 от ЗЗД.
С Решение № 196/05.08.2021г.,пост.по гр.д.№234/2021г. РС-Ловеч е признал за
установено на основание чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, по отношение на отношение на
„М И М АГЕНЦИЯ"ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ИСКР. В. М., съществуването на задължение към В. К. М., с адрес ***, в
размер на 700лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК (13.01.2021г.) до окончателното изплащане на вземането, което е предмет на Заповед
№41/15.01.2021г., издадена по ч.гр.д.№113/2021г. по описа на PC-Ловеч. На основание
чл.78,ал.1 от ГПК „М И М АГЕНЦИЯ"ЕООД с ЕИК *********, с горните данни, да заплати
на В. К. М., с горните данни, разноски в производството в общ размер на 425лв., както и
разноски по заповедното производство в общ размер на 175лв.
Постъпила е въззивна жалба от „М и М Агенция“ЕООД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в ***, представлявана от ИСКР. В. М.-управител,чрез
адв.К. Д.-САК,срещу Решение №196/05.08.2021г.,пост.по гр.д.№234/2021г.по описа на РС-
Ловеч.Твърди,че решението е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения - събиране и приобщаване на доказателства след настъпила преклузия, при
неправилен и непълен прочит и анализ на доказателствения материал, без да бъдат ценени в
конкретика свидетелските показания, при погрешни изводи относно постигнатите между
страните уговорки и тълкуване на съглашението.
1
Съгласява се със съда,че основният спор по делото е налице ли са условията за
прилагане на отменителната клауза и възстановяване на заплатеното капаро за извършената
резервация при доказан положителен тест за Covid 19. В мотивите си, след изброяване на
множеството документация, с която е бил засипан от ищеца, съдът излага, че: „Независимо
от факта, че същите са били представени след периода на резервацията, приема, че по
категоричен начин установяват наличието на невъзможност на част от членовете на
групата да получат резервираните услуги, поради заболяване от covid-19 или наложена
карантина.''. Акцентира,че документите са представени едва на 20.11.2020г.,което е три дни
след дните на резервацията,поради което не споделя извода на съда,че и в този случай
отменителна клауза е приложима. Обяснява,че срокът на изпълнение (падежът) на договора
е изрично определен между страните- дните между 14.11.2020 и 17.11.2020г. и тогава „М и
М Агенция" ЕООД е длъжна да престира уговорено - да осигури престой/нощувки ведно с
всички уговорени удобства на групата на г-н М. в хотела, а последният да изпълни своите
задължения - да заплати изцяло сумата по резервацията, както е уговорено в
резервационната форма. При наличие на отменителна клауза, той е следвало не само да се
позове изрично на нея, но и да спази договорките между страните за доказване наличието на
тази клауза. Твърди,че естеството на престацията на двете страни предпоставя изпълнение
само в определеното в договора време – в дните между 14.11.2020г. и 17.11.2020г. Поставя
въпроса може ли да прекратиш договора и да се позовеш на отменителна клауза по него,
след като е настъпил падежът и своевременно не си доказал наличието на предпоставките за
неговото прекратяване? В случай,че отговорът е положителен- „Колко във времето може да
се възползваш от тази своя възможност - да се позовеш на отменителната клауза?
Обяснява, че в резервационната форма на хотела е посочено, че при доказан
положителен тест за COVID 19 - „сумата по резервацията се възстановява или се оставя с
отворени дати за бъдещо ползване". С тази клауза страните са приели , че договорът
помежду им се прекратява заради обективни причини, за които никой от тях не отговоря. Не
би могло да се тълкува, че страните са приели тази клауза да е приложима всякога във
времето, в никой случай и след датите на самата резервация - дните между 14.11.2020г. и
17.11.2020г., тъй като това е времето, в което страните следва да са изпълнили договора.
Обяснява,че сумата по резервацията представлява задатък (капаро) и обезпечава
изпълнението на самия договор от страна на ищеца. Тълкуването на клаузата ясно сочи, че
от страна на хотела се дава възможност на посетителите за отмяна на резервацията и
връщане на задатъка, но преди датите на резервацията, ако страната докаже, че именно за
дните на резервацията е в невъзможност да посети хотела поради доказан положителен тест
за Covid 19. Обратното тълкуване, че резервиращият би могъл да се възползва от това свое
право, след като го „консумира" и посети хотела или след като не изпълни сам своите
задължения, определя като нелогичен и немислим. Така хотелът става заложник на
капризите и желанията на резервиращите.
Обяснява,че срещу сумата, която клиентът заплаща при резервацията (50%
авансово плащане на потвърдена резервация), на него и на останалите от компанията се
2
осигуряват не просто нощувки, но и ползването на храна (закуска, обяд и вечеря),
басейни/вътрешен и външен/ и други удобства, за което „М и М Агенция“ ЕООД наема и
поддържа постоянен персонал и е въпрос на предварителна организация и отговорност
посрещането на групи, като тази на ищеца. Затова е въведен и този начин на плащане,
хотелът е в очакване на групата от резервацията, техните места са запазени и това е
смисълът на самата резервация. Затова и страните трябва да са добронамерени в
отношенията си. Ако В.М. е разполагал с документ, доказващ заболяването, на когото и да е
от групата за дните между 14.11.2020 и 17.11.2020г., то е следвало да го представи
своевременно, още повече - след многократното настояване от страна на управителя на
хотела в тази насока, а не едва на 20.11.2020г. Счита, че тъй като не е представил
своевременно и преди дните на резервацията каквито и да е документи за доказване на
заболяване от Сovid 19, ищецът е загубил правото да се позове на отменителната
(прекратителна) клауза в резервацията, поради което заплатеното от него капаро не следва
да бъде възстановяването и искът е неоснователен.
В случай,че въззивният съд приеме теза в обратния смисъл, е нужно подробно да
се обследва какво всъщност представя страната на 20.11.2020г. и в хода на съдебното
следствие пред PC-Ловеч и удостоверяват (доказват) ли тези документи и свидетелските
показания заболяване от Сovid 19, на когото и да е от групата и то за дните на резервация.
Счита,че тук съдът е допуснал погрешен фактически извод,а именно,че е
установено по категоричен начин наличието на невъзможност на част от членовете на
групата да получат резервираните услуги, поради заболяване от Сovid-19 или наложена
карантина. Излага,че съдът пропуска да коментира факта, че до 20.11.2020г. и изпращането
на коментираното по-горе електронно съобщение - покана за връщане на парите от адв.М.
Н., самият В.М. признава в кореспонденцията си към хотела, че причината за желанието му
за прекратяване и връщане на сумата е не в нечие заболяване, както сега твърди пред съда, а
в твърдението му (останало голословно) че в групата, за която е резервирал нощувките има
контактни с болни /негов имейл от 05.11.2020г.,17:16ч./ и че здравословното състояние към
момента не позволява гостуване в хотела /негов имейл от 11.11.2020г., 20:45ч./. В тези свои
съобщения г-н М. никъде не сочи за заболяване, на когото и да е от групата и доказан
положителен тест за Сovid 19, както изисква резервационната форма, а се предполага, че
вече трябва да е разполагал с документа от 30.10.2020г. на своята „дългогодишна семейна
приятелка" С. Кр. К., но просто още не се е досетил да използва нея и нейният PCR тест, за
да оправдае неизпълнението си, понеже тази дама никога не е била част от групата за
резервацията.
Излага,че резервацията е направена за три нощувки в дните между 14.11.2021-
17.11.2021г., за три двойни стаи без тераса - за 6-ма възрастни и 3 деца. Погрешно и
подведен от лъжливите твърдения на страната и на доведените от нея свидетели и без да
обследва детайлно и в конкретика казаното от самите свидетели, съдът заключава, че
членове на приятелско семейство (св.С. Кр. К.) са били също част в групата по резервацията.
Счита,че този извод противоречи на показанията на самите сродници на В.М..
3
Собствената му съпруга М.а признава при разпита си (протокол от о.с.з. от 25.05.2021г.), че
в групата били тя със съпруга си, дъщеря им, сина им и едно приятелско семейство. Точните
думи на свидетелката М.а са: „Щяха да присъстват дъщеря ни, сина ни и едно приятелство
семейство." На уточняващите въпроси свидетелката отговаря- „Имаме две деца, и двете ни
деца щяха да присъстват на събитието. Син и дъщеря имаме, семейни са и двамата. Щяха
да присъстват със семействата си. П. се казва дъщеря ми, а мъжът и се казва Н., синът
ми е К., а снаха ми се казва Р., имат деца. Синът ми има две деца, дъщеря ми има едно.
Съпругът ми направи, резервацията и не знам точно каква е била резервацията. Щяха да
присъстват и внуците ни, 6 възрастни и 3 деца, щяха да са с нас.“. Тоест, семейство М.и
има две деца - син и дъщеря и двамата са семейни - това са шестимата възрастни. Синът има
две деца /внуци/, а дъщерята - един - това са трите деца. Това е и кръгът, за които е
направена резервацията. В края на разпита си свидетелката се усеща,че казва истината,
която никак не кореспондира с тезата на съпруга й и обезсмисля представения по делото
документ -положителния тест за Covid 19 за лице с имена С. Кр. К. от 30.10.2020г.,
представен едва на 20.11.2020г. с поканата за плащане с новото твърдение, че всъщност това
лице и неговото семейство били и те част от компанията. Тогава св.М.а сочи: „Ст. П. и
съпругът й са ни приятелско семейство, винаги пътуваме заедно, от гр.В. Търново, и те
щяха да идват с нас. Сами щяха да идват, само двамата." С това св. М.а напълно отрича
първоначално заявеното от нея, че в групата е включена дъщеря й и нейното семейство. За
съжаление, тези объркани и взаимно противоречащи си показания, съдът кредитира
безкритично и на тях основа своето решение. Но и при това ново разпределение, няма как
приятелското семейство да е било включено в групата, защото броят на възрастните в този
случай става 8, а не 6, а на децата 2, а не 3, както е по резервация. Неистините, изречени от
св. М.а, са явни, но са останали необсъдени от първоинстанционния съд, а те доказват по
категоричен начин лъжливите твърдения на страната, че в групата било включено
приятелско семейство на С. Кр. К. (наименувана като Ст. П. от свидетелката). Възразява,че
свидетелката не е знаела имената на лицето, посочено от изследването и ползвано за
оправдание заради неговия положителен тест, като вместо С. Кр. К., тя посочи, че
приятелското семейство било на Ст. К. П., което е показателно за неистинността на
твърдяната близост. За съжаление и съдът не дава в своите мотиви отговор на въпроса,
какво е общото между лицето, посочено от съпругата на М. - Ст. П. от приятелското
семейство, което щяло да присъства и С. Кр. К., от чийто PCR тест страната се ползва.
Отделно от това, не отговаря на въпроса, защо не са представили PCR теста на Ст. К. Кр.
своевременно, понеже той е от 30.10.2020г., защо съпругът й е заявил, че се касае за
контактни в групата лица /негов имейл от 05.11.2020г.. 17:16ч./ и здравословното състояние
към момента не позволява гостуване в хотела /негов имейл от 11.11.2020г., 20:45ч.
Твърди,че св. М.а е излъгала пред съда, като сочи, че като отишли със съпруга си на
08.11.2021г. на място в х-л „Ф.“, рецепционистката им казала, че политиката на хотела била
такава, че пари не се връщат никога. Това рязко контрастира с изявленията и поканите,
които се правят към съпруга й от страна по ел. път, където той многократно е канен от
управителя на дружеството И.М. да представи документ за доказан положителен тест за
4
Сovid 19 и сумата ще му бъде възстановена, т.е. да спази уговорките между страните. Звучи
повече от неправдоподобно да пътуваш от В. Търново до к-кс Ч.а в неделя, без уговорена
среща с управителя, за да си искаш парите, като до тогава многократно ти е заявено какви са
условията, за да ти бъде възстановена сумата. Още повече, да се излагаш на риск, както тя
самата твърди, при заболяванията на М.а, която имала и подробно изброи в о.с.з.
Съмненията за правдоподобност на свидетелските показания на св. М.а се споделят и от
съда в решението.
Сочи,че съдът кредитира и непоследователните твърденията сина на В.М. - на
свидетеля К. М., разпитан като свидетел също на 25.05.2021г., в който разпит той сочи:
„Щяхме да сме 8 човека, за баща ми, майка ми, за мен, съпругата ми и двете ни деца и
двама приятели. Приятелите на родителите ми К. П. и Ст. П.. По принцип е беше
възможно и сестра ми да дойде със семейството си, от баща ми го знаех това, но не беше
сигурно. Детето им беше болно, не беше сигурно, че ще дойдат." Освен, че нямаше отново
съвпадение в бройката на лицата по резервация (за 9 души, от които 6-ма възрасти и 3 деца)
и посоченото от свидетеля (8 души), той влиза в противоречие със собствената си майка,
която потвърди, че лицата по резервацията са 9. Но по-важното е , че и той отново бърка
имената на лицето от PCR теста - вместо Ст. К. Кр., той сочи лицето като Ст. П.. Последва
уточнението, че и сестрата на свидетеля щяла да идва, но не било сигурно, не е имало за тях
резервация, а внучето на Ст. и К. било болно. Какво общо има внучето на Ст. и К. така и не
стана ясно, като и без това резервацията, според М., е за 8 души Синът на М. посочи удобно,
че той се бил разболял на 13.11.2020г. срещу 14.11.2020г., но му били казали да си направи
тест три-четири дни по-късно и затова той си направил тест на 18.11.2020г. Това голословно
твърдение, че някой бил посъветвал свидетеля той да изчака няколко дни след симптомите,
за да си направи тест, остана недоказано и в противовес с нормалната житейска логика - да
установиш непосредствено и възможно най-бързо дали си болен от covid 19 и да не
поставяш под опасност здравето на контактните с теб. Освен това, можело е за целите на
договора и ако са си мислили някога да бъдат добросъвестни, К. М. да си направи тест
своевременно, за да представи същия на хотела и да бъде доказана, а не голословно
твърдението, че от групата има болни. Оттук обаче остава въпросът, ако К. М. се е разболял
на 13.11 срещу 14.11, на чие здравословно състояние се е позовал В.М., когато с имейл от
05.11.2020г., 17:16ч., сочи, че в групата, за която е резервирал нощувките има контактни с
болни, и с имейл от 11.11.2020г., 20:45ч., когато уверява, че здравословното състояние към
момента не позволява гостуване в хотела. Счита,че тези твърдения са предназначени за да се
увери съдът колко непостоянен в твърденията си е ищецът и колко недобросъвестен е в
отношенията си към другата страна по договора. Уверенията, че: „За мен една хартия пред
една дума не значи нищо. И като идвах казах на колежката ви. Хартия мога да напиша но
това е несериозно.", споделени в същия този имейл от 11.11.2020г. в 20:45ч. (стр.40 от
делото), са също повече от показателни. Съдът за съжаление безкритично приема
показанията на св. К. М., който сочи, че седмица преди това са се разболели двете му деца,
за което няма никакви документи.
5
Сочи,че дъщерята на В.М. и нейното семейство са били част от групата, а не
„приятелско семейство", се потвърждава не само от свидетелите М.а и К. М., но най-вече и
от самия В.М., който в свой имейл от 11.11.2020г. в 20:45ч. (стр.40 от делото) изрично
твърди, че и те не ходили на работа, като сочи: "Вие сериозно ли мислите, че си измислям.
Синът ми е карантиниран в къщи. Зет ми и дъщеря ми не ходят на работа поради болни
във фирмата. В блока ни има момче с корона. Да отида у тях и да му искам теста или да
прескоча до децата на 300км. да ви взема бележки. Аз и синът ми имаме рождени дни. На
тези дати от 10 години се събираме и празнуваме. Защо мислите, че идвах при вас. Да си
развявам напред назад. Не. Защото повече от вас исках да съм заедно със семейството си.
И вие смятате, че съм паникьосан. Звучи несериозно. За мен една хартия пред една дума
значи нищо. И като идвах казах на колежката ви. Хартия мога да ви напиша но това е
несериозно.“.'
В тезата на другата страна оставя висящ въпросът ако г-н М. е разполагал с
какъвто и да е документ за заболял от Covid 19 и след като е неколкократно апелиран към
това, то спазвайки задължението си да бъде добросъвестен във воденето на преговори и в
изпълнение на договорните уговорки, защо не е представил този документ на хотела, в това
число положителния тест на С. Кр. К., който единствен е датиран преди датите на
резервацията, а именно - 30.10.2020г. Счита отговора за ясен. Причината положителният
тест на С. Кр. К. да не бъде изпратен до хотела своевременно е, че тази дама и нейното
семейство никога не са били част от групата на г-н М.. От 05.11.2020г. (когато се заявява
първият отказ от резервацията) до резервираните дати - 14.11.2020г.-17.11.2020г., въпреки
многократните апели от страна на управителя И.М., В.М. не представя какъвто и да е
документ, установяващ и доказващ положителен тест за Covid 19, на когото и да е. Именно
такава е уговорката и условието между страните в отменителната клауза - не просто
голословно твърдение, а доказан положителен тест за Covid 19. За първи път това М. прави
чрез своя адвокат М. Н. едва на 20.11.2020г., когато на електронната поща на хотела са
изпратени медицински документи към поканата за връщане на капарото (на стр.44). Сред
тези документи са положителен тест на сина на В.М. - К. М., но с дата от 18.11.2020г.
(стр.46), което ясно показва, че не на неговото заболяване се е позовавал ищецът още към
05.11.2020г. и вече коментирания положителния тест за Covid 19 на лице с имена С. Кр. К., а
не на Ст. П., от 30.10.2020г., за което лице не става ясно какво общо има с групата по
резервацията, а и не става ясно, ако това лице е било част от групата, защо М. в периода от
05.11.2020г. до 20.11.2020г. не е представил на хотела този документ.
За да отстрани противоречията в показанията на двамата свидетели, до разпит е
допусната самата С. Кр. К., като за това е уважено искането на ищцовата страна, направено
след настъпилата преклузия. В своя разпит свидетелят заявява, че навсякъде се обръщали
към нея с „П." и затова вместо К. била П., като „П." бил известен целия неин род.
Въззивникът не приема за достоверно това обяснение. Свидетелката сочи, че тя, съпругът й
и тригодишната им внучка били в групата, а от М.и разбрала, че дъщеря им също щяла да
дойде по-късно, но понеже имало свободни места, но в хотела имало свободни места за
6
нейното настаняване. Счита последното като напълно нелогично , тъй като ако М. държи да
прекара със семейството си този семеен празник, а да не включи в резервацията дъщеря си и
нейното семейство.
Възразява,че съдът неправилно приема, че и заболяването на децата е също
причина за позоваване на отменителната клауза.
В опит да потвърди тезата на своя баща, свидетелят К. М. сочи, че е бил
карантиниран от офиса на 11.11.2020г. Това провокирало да отправи до съда
доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред РЗИ-
София, от където категорично опровергават тези негови твърдения и сочат ясно, че за
лицето К. В. М. няма издадени предписания за домашна карантина.
В същото време, другата страна представя три документа, ползвани единствено за
целите на процеса и то във второто о.с.з. и след настъпила преклузия - предписания от РЗИ-
София за карантиниране на семейството на сина К. М., издадени на 19.11.2020г. и връчени
на 29.06.2021г. - по думи на техния адвокат връчени „два часа преди заседанието пред PC
Ловеч" и осем месеца след влизане в сила на предварителното изпълнение на
предписанието. Тези предписания са оспорени от въззивника, но не и споделено от съда. Не
е прието и възражението, че документите са представени след настъпилата преклузия,като
съдът ги кредитира и цени в своите мотиви. При запознаване с предписанията става ясно, че
подписът, положен за директор на РЗИ (д-р Д. П.) и за връчител - Т. С. С., е един и същ.
Така или иначе, в периода между 14.11-17.11.2020г. се установява, че К. М. не е бил
карантиниран.
В разрез с показанията на св. М.а, св. К. М. и св. К., разпитана в открито съдебно
заседание на 29.06.2021г., свидетелските показания на разпитаните по делото св. В. Д. и св.
С. Б. са последователни, логични и безпротиворечиви. В тях те сочат, че посещението на
В.М. и съпругата му е било в неделя- 08.11.2020г. и на него се е говорило не за желание за
връщане на даденото капаро, а за условията в хотела и че те не са желали среща с
управителя на „М и М Агенция" ЕООД. Двамата посетители седнали да обядват в хотела,
което ярко контрастира с техните опасения от заразяване, водени са разговори за внасяне на
торта и за удобствата, които се предлагат въобще.
Приема,че неизпълнението от ищцовата страна на уговореното да докаже по
надлежен начин наличието на положителен тест за Covid 19, на когото и да е, във времето до
датите на изпълнение да договора - преди резервираните дати 14.11.2020-17.11.2020,
означава, че същата е в неизпълнение на поетите договорни ангажименти и не може валидно
да се позове на предвидената отменителна клауза, която предвижда възможността за
връщане на заплатеното по резервацията, но преди настъпване на падежа.
Счита,че с непрестанните изменения в твърденията и добавянето на нови и нови
основания за отказ (прекратяване на договора), с обърканите обяснения, с набавянето на все
повече и повече документи, една част от тях антидатирани, други създадени за целите на
производството, с противоречивите свидетелски показания, става ясно, че В.М. и неговите
7
сродници всячески се опитват да избягат от отговорност и той да не изпълни поетия
ангажимент, бил е недобросъвестен в договорните отношения към другата страна, като на
многобройните апели да представи документ за доказан Сovid 19, с какъвто се предполага,
че е разполагал в периода след 05.11 до 14.11.2020г., той не се е отзовал. Сочи,че за страните
договорът има силата на закон, от страна на „М и М Агенция" ЕООД са направени
достатъчни компромиси с В.М., на които той е отговарял с откровено пренебрежение и
отношение, което по никакъв начин не може да се определи като добросъвестно.
Излага,че първоначално платеното по резервацията или т.н.“капаро“,
наименувано между страните още авансово плащане, има за цел да обезпечи изпълнението
на договора. Възразява,че не следва да се възстановява на В.М., тъй като същият „анулира"
резервацията между 19-тия и 5-тия ден преди настаняването, в които случаи в
резервационната форма, изпратена от хотела и получена от М. (имейл от 18.10.2020г„
11:16ч.), изрично сочи, че се дължи 100% неустойка от размера на резервацията. Затова
определя като погрешни изводите на първоинстанционния съд и моли да се отмени и
постанови ново, с което се приеме искът за неоснователен. Моли да присъдят и сторените по
делото съдебно-деловодни разноски пред РС-Ловеч (по заповедно и исково производство),
както и в настоящото производство.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от В. К. М. чрез адв.М. Н.- ВТАК.
Оспорва изцяло въззивната жалба и счита,че е неоснователна и недоказана. Моли да се
постанови съдебен акт, с който се остави без уважение и да потвърдите оспореното решение.
Възразява,че всички наведени аргументи са несъстоятелни и не следва да се кредитират.
Постановеното решение е правилно и обосновано. Не са налице допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Твърденията в тази насока във въззивната жалба са
несъстоятелни и голословни. Не могат да бъдат споделени доводите, че съдът не е съобразил
събраните по делото доказателства. Извършена е самостоятелна преценка на целия
доказателствен материал, събран по делото, правна квалификация на фактите и
произтичащите от тях материални правоотношения.Фактическата обстановка по делото е
изяснена всеобхватно и съдът е направил правилни фактически и правни изводи, като е
разгледал и обсъдил подробно доводите на страните.В протеклото производство в рамките
на своите правомощия съдът е извършил редица процесуални действия по подготовка и
провеждане на съдебното заседание, за което е издал съответните актове в писмен вид, с
което е давал указания до страните, включително и на жалбоподателя. Указанията са
своевременни и относими към производството, доказателствената тежест и процесуалните
права и задължения на страните. Счита, че не са установени нарушения на
съдопроизводствените правила и затова всички доводи в противното са неоснователни.
Като голословно определя и твърдението, че са приети доказателства след
настъпила преклузия по делото. Ищецът е направил искания в исковата молба и в първо
съдебно заседание му е предоставена възможност да сочи доказателства с допълнителна
молба, което е и направил. Доказателства са събирани във второ съдебно заседание, при
открито производство по чл.193 от ГПК, за което не е налице преклузия. Оспорването на
8
писмен документ по чл. 193 ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, но не е самостоятелна искова претенция. Целта на това
производство е във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва
да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да
бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал. По въпроса, спрямо кои
документи и при какво оспорване съдът открива производство по чл. 194 ГПК, следва да се
посочи, че няма документи, които да са с абсолютна, задължителна доказателствена сила.
Законодателят е определил кои писмени доказателства и в каква част се ползват с
обвързваща съда формална и материална доказателствена сила и редът за оспорването й.
При оспорване истинността на документа се цели отпадане на обвързващата му
доказателствена сила, следователно само тогава се открива производство по чл. 193 ГПК.
Ответникът е представил във второ съдебно заседание документ, който е оспорен от ищеца в
съдебно заседание. Съдът е открил по производство по чл.193 от ГПК и в същото съдебно
заседание са приети писмени доказателства във връзка с направеното оспорване. Съгласно
изискванията на чл.193,ал.1 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на
документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен.
Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено
най-късно до края на заседанието. В случая след представянето на писмо от Столична РЗИ,
че същата не е издавала предписание за домашна карантина на лицето К. В. М., такова
оспорване е било извършено в първоинстанционното производство и са представени в
същото съдебно заседание 4 броя предписания за поставяне под карантина от Столична РЗИ.
Не споделя извода,че решението е неправилно и определя тези твърдения за
голословни и некореспондиращи с доказателствата по делото. Анализът на свидетелските
показания във въззивната жалба приема като свободна интерпретация, обслужваща тезите на
въззивника, която не следва да бъде кредитирана.
Не споделя твърдението, че съдът не е направил логична и последователна
преценка на доказателствата, съдържащи данни за осъществяването на фактите и е
игнорирал част от доказателствата. Твърди,че е отчетено осъществяването на всички
относими към спора факти в тяхната логична последователност. Правилно съдът е приел, че
ищецът е отказал резервацията на 05.11.2020г. и е потвърден отказът в имейли от
11.11.2020г. и 12.11.2020г. Обосновано е изложено, че е налице хипотеза за връщане на
авансово платената сума поради заболявания на част от групата и невъзможност да получат
резервираните услуги. Наличието на заболяване на членове от групата се потвърждава от
представените медицински бележки на двете деца, предписанията за карантиниране на
семейството на К. М., както доказателствата за заболяване на С. К.. Последното е
мотивирало ищецът да откаже резервацията още на 05.11.2020г. Правилно е изложено, че е
настъпило отменителното основание и ответникът неоснователно отказва да върне
получената сума в размер на 700лв. Смята,че първоинстанционният съд е разгледал и
обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства и е постановил правилен
и законосъобразен акт. Затова моли въззивната жалба да се остави без уважение и се
9
потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените разноски,
като прилага списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
Въззиваемият се явява лично и с пълномощник адв.М. Н.-АК-Велико
Тръново,като поддържат отговора и молят да се потвърди обжалваното решение.
От събраните гр.д.№234/2021г.на РС-Ловеч доказателства,преценени по отделно
и в съвкупност,както и становищата на страните, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена е в
срок и от легитимирано лице. Своевременно е подаден и отговорът на въззивната жалба.
По същество.
Не се спори между страните, че на 18.10.2020г. ищецът В. К. М. е направил
резервация № 7365 за три нощувки на 6 възрастни и три деца, три двойни стаи без тераса, за
периода 14.11.2020г. - 17.11.2020г., в хотел „Ф." - с.Ч.. Резервацията е направена по
електронната поща на „М и М Агенция“ЕООД, която видно от приложеното извлечение от
ТРРЮЛНЦ е с предмет на дейност-„туристическа дейност и услуги..“, със управител и
едноличен собственик на капитала ИСКР. В. М.. Предвидено е плащането да се извърши в
полза на тази туристическа агенция. В офертата за резервация изрично са посочени
условията за плащане- 50% авансово плащане на потвърдената резервация - до 3 дни след
получаване на потвърждението, останалите 50%- до 2 дни преди настаняването или в деня
на настаняването в хотела. По отношение на анулирането на резервацията е предвидено- до
20 дни преди настаняването - без неустойка, от 19-ия ден до 5-ия ден- размера на аванса, от 5
-ия ден до деня на настаняването - 100% неустойка от размера на резервацията. При
съкращаване на престоя - 100% неустойка от стойността на резервацията. Изрично е
посочено, че при доказан положителен тест за COVID 19- сумата по резервацията се
възстановява или се оставя с отворени дати за бъдещо ползване.
Не се спори,че ищецът е платил уговореният аванс от 700лв., на 21.10.2020г., с
банков превод в полза на „М и М Агенция"ЕООД, с посочено основание за плащане- „рез.
№ 7365“. С това си действие ясно и категорично е манифестирал съгласието си
предложената му оферта от „М и М Агенция“ЕООД във всичките й части. Затова съдът не
приема за основателно възражението на ищеца,че не се е съгласявал с клаузите за
възможностите за отказ от резервация поради заболяване от COVID 19.
Не се спори също,че от 05.11.2020г. между страните е започнала кореспонденция
по електронната поща,като автентичността й страните не оспорват.
На 05.11.2020г., в 17.16ч., М. е изпратил електронно съобщение до хотел „Ф.“,с
изявление,че в групата, за която е резервирал нощувки от 14.11.2020г. до 17.11.2020г. има
контактни с болни от КОВИД, поради което е отправил молба за възстановяване на
платеното от него капаро в размер на 700 лв. по посочена в съобщението банкова сметка.
10
От „М и М Агенция“ЕООД е изпратен отговор в 17.43ч., с разяснение, че приемат
изявлението му за анулиране на резервацията. Пояснено е, че след като се прави в периода
от 19-ия до 5-ия ден преди настаняването, неустойката е в размер на 50% от стойността на
резервацията. Също че след като за причина за отказа се сочи заболяването COVID-19 или
карантина, е нужно да се представи документ,който да го доказва с положителен
тест.Разяснено е,че могат да приемат отказ от резервацията без неустойка само за
контактното семейство.
Следва съобщение от 11.11.2020г.,в което ищецът М. отново сочи,че
здравословното им състояние към момента не позволява гостуване в хотела в периода 14 -
17.11.2020г. Изразил е несъгласие с изискването за представяне като доказателство на
положителен тест за COVID-19. М. е предложил внесеното капаро да остане за следваща
резервация.
В отговора си на същия ден ответникът е потвърдил изискването за представяне
на документи за доказване твърдението за наличие на соченото заболяване, като основание
за отказ от направената резервация. Изразено е уверение, че в хотела са взети всички
противоепидемиологични мерки.
Същата вечер ищецът е изпратил съобщение по електронната поща, като е
обяснил,че синът му е карантиниран в къщи, а зет му и дъщеря му не ходят на работа поради
болни във фирмата. Обяснил е, че в семейството има дългогодишна традиция да празнуват
със сина му заедно рождените си дни.
На 12.11.2020г. от имейл на адвокат М. Н. е изпратена покана до ответника за
връщане на авансово заплатената от ищеца сума от 700лв., поради анулиране на
резервацията по здравословни проблеми,заявено на 05.11.2020г.
В отговор от 13.11.2020г. представителят на агенцията - И.М., е предложила на
ищеца да се възползва от направената резервация-като дни, цена и брой хора, в дните от
неделя до четвъртък, до м.май 2021г.,след запитване за свободни места.
Отговор от ищеца е изпратен на 16.11.2020г.,като е потвърдил отказа от
резервацията поради заболяване и е поискал в 3-дневен срок от получаването да му се
възстанови полученото капаро по посочена банкова сметка.
Липсва отговор от ответника.
На 20.11.2020г. от електронния адрес на адв.М.Н. към поканата на В.М., са
изпратени фотокопия на медицински документи - 2 бр. медицински бележки с дата
16.11.2020г. на името на В.М.- на **** и С. М.а- *****.-двете за оправдаване на отсъствие
от ****, с диагноза „ОИТДП“ от 16.11.2020г. до 30.11.2021г., лабораторен резултат за
положителен тест PCR на К. В. М. от 18.11.2020г. и на С. Кр. К. –от 30.10.2020г.
Ищецът е приложил препис от служебна електронна поща на К. М. (син на
ищеца), по която на 11.11.2020г. е изпратено съобщение за наличие на колега с потвърден
положителен тест за COVID-19 и указание за преминаване към дистанционна форма на
работа.
11
По искане на ответника е предоставена информация (23.06.2021г.) от Столична
РЗИ за липса на издадено предписание за домашна карантина на лицето К. В. М..
От своя страна ищецът представя Предписания от СРЗИ за поставяне под
карантина, считано от 19.11.2020г. на В. К.ов М., С. К. М.а(деца на К. М.), на К. В. М. и Р.
Кр. М.а, всички връчени на 29.06.2021г.
По делото са разпитани свидетели.
Ищецът ангажира лицата за които обяснява, че е предвиждал да ползват
направената резервация.
Свидетелят Г.М.а- съпруга на ищеца,потвърждава направената от съпруга й
резервацията в средата на м.октомври 2020г. Обяснява, че са планирали да се съберат със
семействата на сина, дъщеря им и тяхно приятелско семейство,за да отпразнуват заедно
рождени дни. Знае,че съпругът й е направил резервацията и превел капаро от 700лв. В края
на м.октомври 2020г. първо се разболяла съпругата от приятелското им семейство-св.С.К.,
след това съпругът и ги поставили и двамата под карантина. Семейството на приятелите им
ги уведомили веднага, като им предоставили и тестът с положителен резултат-първо на
имейл,а след това го взели в оригинал от лабораторията. Преди дните на резервацията
фирмата на сина им- св.К. М., също била реорганизирана да работи от в къщи,поради
наличие на заболял колега. В последствие и семейството на сина им се разболели и
поставени под карантина. Твърди, че преди да си направи PCR тест синът им няколко дни е
бил със симптоми,но били карнтинирани след положителният тест. Синът им получил
усложнения и се лекувал повече от месец. Свидетелката знае за водената кореспонденция по
електронната поща с хотел „Ф.“. Потвърждава,че със съпруга й посетили хотела на
08.11.2020г.,за да уговорят връщането на внесеното капаро .Не могли да се срещнат с
управителя, като от рецепционистката им било обяснено,че „…политиката на хотела била
такава, че пари не се връщат никога…“. Персоналът ги уверил, че ще бъдат обгрижвани,
дори предложили да осигурят торта за празника, те обаче потвърдили,че са дошли за да
откажат резервацията. Свидетелката обяснява,че са планирали на събирането да присъстват
и семейството на дъщеря им.
Свидетелят К. М. е син на ищеца и св.Г. М.а и потвърждава семейната традиция
заедно с баща му да празнуват рождените им дни- той е роден на 15.11, а баща му на 13.11.
Потвърждава,че е планирано компанията да е от родителите му, техни приятели, неговото
семейство,като е било възможно да присъства и семейството на сестра му. Плановете им се
провалили,тъй като първо се разболели децата му,след това и той започнал да проявява
симптоми на COVID 19. В офиса им е имал контакт с колега с положителен тест и от
11.11.2020г. ги карантинирали. На 13 срещу 14.11.2020г. вдигнал висока температура и
личният им лекар го посъветвал в следващите дни да се самонаблюдава, да минат 3-4 дни и
тогава да направи PCR тест. Такъв направил на 17 или 18.11.2020г. и се оказал положителен.
Били карантинирани цялото семейство. Съпругата му се разболяла два дни след него.
Обяснява,че още когато разбрали за положителния резултат при приятелското семейство и
12
след разболяването и на децата му, баща му започнал да разговаря за прекратяване на
резервацията.
Като свидетел е разпитана и св.С. К.-съпругата от приятелското семейство. Тя
потвърждава, че са приятели със сем.М.и още от студентските години. Обяснява,че ги
поканили на рожден ден на 13.11.2020г., в хотел в с.Ч.. На 30.10.2020г. се разболяла,
направила си PCR тест,който излязъл положителен и по предписание от РЗИ ги поставили
под карантина. Уведомили сем.М.и, че няма да могат да присъстват на тържество и им
изпратили резултатът от PCR теста. От сем.М.и знае,че на тържеството щели да присъстват
и семействата на сина и вероятно на дъщеря им.
От ответника са ангажирани св.В.Д., която работи като **** в хотел „Ф." от
2018г. Помни,че ищецът и съпругата му са посещавали хотела в началото на м.ноември
2020г. Споделили,че имат резервация и ще празнуват с децата си, интересували се от
условията, менюто, натовареността, противоепидемиологичните мерки.
Обядвали,обсъждали осигуряването на торта, като тя останала с впечатление, че ще бъдат
техни гости.Споделили,че се двоумят дали да дойдат поради пандемията,като по-притеснен
бил ищецът. Не са споделили,че търсят среща с управителя или че искат връщане на парите
им.
Св. С. Б. работи като **** в хотела и е запозната със случая на ищеца,тъй като е
коментиран на работа. Знае,че М. е направил резервация в хотела,а в последствие е искал да
я отмени. Дошъл в хотела,разговаряли и споделили страховете си във връзка с пандемията.
Интересували се колко гости ще има в хотела в периода на резервацията им и фактът, че ще
има малко гости ги успокоил. Споделили,че ще имат празник и им трябва торта, като се
уговорили да се чуят през следващата седмица, за да се уточнят. Свидетелката твърди, че
при това посещение ищецът и съпругата му не са искали да им се връщат пари, а единствено
споделили, че се страхуват от пандемията и че „ако искат да не идват, могат да си
изфабрикуват някакъв тест, но не искат да става по този начин". Свидетелката е
запозната и с водената с М. кореспонденция по електронната поща-помни, че 2 или 3 дни
преди резервацията им поискал да я отмени тъй като имат болен или под карантина човек от
групата. Знае,че от управителката му било предложено да преместят резервацията за бъдещ
период, но ищецът не се възползвал. Не отрича, че с ищеца са коментирали какви са
условията за отмяна на резервацията и връщане на парите, като тя го уведомила, че е
записано в резервационната форма и това е наличието на положителен тест за COVID 19.
При преценката на показанията на свидетелите съставът отчита,че и от двете
страни е налице явна заинтересованост,с оглед обвързаността им с казуса-като лица,които
са планирали да се ползват от туристическата услуга и лица-в трудово-правни отношения с
ответното дружество. Въпреки това обясненията им са ясни и конкретни, не са явно
противоречиви и съответстват на останалите събрани писмени доказателства. Различията са
несъществени и се дължат на ангажираността им със съответната страна по спора. Затова
съставът ги приема и цени при произнасянето си.
По реда на чл.176 от ГПК са зададени въпроси към управителя на ответното
13
дружество „М и М Агенция“ЕООД- ИСКР. В. М.. Потвърждава водената главно по
електронната поща кореспонденция с ищеца,веднъж са разговаряли по
телефона.Обяснява,че резервационната форма се изпраща на всеки клиент. В резервираните
от М. стаи не са били настанявани други хора в уговорения период,тъй като го чакали до
последно. Потвърждава получаването на медицинските документи за заболели лица на
20.11.2020г.,след изтичане на периода на резервацията. Отрича да е отказвала среща със
семейството. Потвърждава,че е предложила алтернативен вариант за отлагане ползването на
резервацията,но не получила отговор. Обяснява,че са имали и други откази от резервация
поради заболяване с COVID-19,когато клиентът им предоставил номер,чрез който от
системата на РЗИ да се уверят,че е поставен под карантина,както и станало. Стандартна
практика в бранша е да се иска капаро, за да се гарантират планираните за резервацията
разходи. Обяснява,че е отказала връщане на капарото,тъй като единственият положителен
тест за COVID-19 е бил на сина на ищеца и е бил от дата 18.11.2020г.,което е след датите на
резервацията.
Не се спори,че на 13.01.2021г. В. К. М. е подал заявление по чл.410 от ГПК,въз
основа на което е образувано ч.гр.д.№113/2021г.по описа на РС-Троян. Претенцията му е
уважена и със Заповед №41/15.01.2021г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „М и М
Агенция"ЕООД,е разпоредено да заплати на В. К. М. сумата от 700лв. - главница, ведно със
законната лихва от 13.01.2021 г. до изплащането й и 175лв. - разноски, от които 25лв.-държавна
такса и 150лв.-платено адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал
възражение и е оспорил вземането, поради което с Разпореждане №62/21.01.2021г. заповедният
съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за
установяване на вземането си. Искът по чл.422 от ГПК е предявен в срок и е образувано гр.д.
№234/2021г.по описа на РС-Ловеч.
При така установените факти съставът приема,че съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.422,вр.с 415,ал.1,т.1 от ГПК-за установяване на вземане на заявителя в размер
на 700лв.,ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението до
окончателното плащане,за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№113/2021г.на РС-Троян. Претенцията произтича от сключен договор за ресторантьорски и
хотелиерски услуги, по който не се е стигнало до изпълнение поради отказ от резервацията
преди датите, за които е направена. Претендираната сума от 700лв. представлява внесеното
от ищеца и предвидено като изискване в резервацията капаро.
Спорът между страните е доказани ли са условията по предвидената отменителна
клауза- „доказан положителен тест за COVID-19“, при която съгласно предварително
оповестените от хотела правила възниква ангажимент за хотела да върне задатъка и
договорът се разваля или се предлага бъдещо ползване на услугата за други дати.
Известно е, че капарото- задатък съгл.чл.93 от ЗЗД служи за доказване наличието
на договорености и обезпечава изпълнението им. При неизпълнение на договора от страната
дала задатък, другата страна може да го задържи. Ако задължението не е изпълнено от
страната,получила задатъка, при отказ от договора другата страна може да иска сумата в
двоен размер.
При съобразяване на събраните по делото писмени и гласни доказателства
14
съставът намира,че са представени категорични и достатъчни такива в подкрепа на
твърдението на ищеца,че причината да не могат заедно с останалите лица,за които е
направил резервацията,да се възползват от нея, е именно заболяване от COVID-19.
Съставът не поставя под съмнение твърдението на ищеца за лицата, за които е
направил резервацията на трите стаи. Показанията на всички свидетели са категорични,че
това са семейството на ищеца,на техни приятели, на сина му. Присъствието на семейството
на дъщеря му не е било сигурно и затова не е направена резервация. Съмнението в
достоверността на показанията на свидетелите в тази част,изразено от въззивника, не е
основателно и е обяснимо с търсенето на аргумент в подкрепа на тезата за необективност и
омаловажаване на доказателствената им стойност. Следва да се съобрази,че никъде в
резервационната форма не е поставено изискване за оповестяване на имената на бъдещите
гости на хотела-конкретно във всяка резервирана стая.
Твърденията за заболял член на компанията към 05.11.2020г. се потвърждават от
представения лабораторен резултат за положителен PCR тест на С. Кр. К. от дата
30.10.2020г. Видно от останалите документи в дните до и по време на резервация са
заболели и семейството на сина на ищеца-в потвърждение е приложен положителен PCR
тест на К. В. М. от дата 18.11.2020г. и са били поставени под карантина от 19.11.2020г. Или-
твърдението за невъзможност за ползване на услугата, поради заболяване от COVID-19 по
отношение на две от резервираните три стаи, по време на резервирания период е доказано.
Действително-медицинските документи в подкрепа на твърдението за наличие на
заболяване са представени на 20.11.2020г., което е след изтичане на резервацията,но в
случая следва да се отчита спецификата на това ново заболяване. Известно е, че
коронавирусната инфекция обхвана целия свят и вече втора година е с размерите на
пандемия, като въпреки предприеманите мерки не може да бъде овладяна. Има множество
варианти на развитие,но всички са категорични,че превенцията е в предпазване от
контакти,а при съмнение за зараза- изолиране. Проявата на симптомите може да е
внезапна,но и в латентна форма. Няма категорично мнение кога трябва да се направи тестът
и от кой ден от заразяването ще бъде обективен. Категорична диагноза за наличие на
заразяване се поставя след положителен тест за COVID-19. Ясно е,че за убедителното
доказване на заболяването е нужен период от време.
В случая отказа от резервацията е заявена още на 05.11.2020г., като от
последвалата кореспонденция е станало ясно,че въпреки известните колебания на ищеца, тя
няма да се състои. Категорично е становището на ищеца в изпратената на 12.11.2020г.
покана,че на 05.11.2020г. е заявил анулиране и желае възстановяване на внесеното капаро.
От тези му действия може да се направи извод,че се е възползвал от отменителната клауза
много преди дните на резервацията,а не както твърди въззивника-след това.
На следващо място доказано е с два положителни теста- преди дните на
резервацията-от 30.10.2020г. и от 18.10.2020г.-един ден след нея,които ясно и
недвусмислено показват,че е била налице обективна и независеща от лицата причина да се
възползват от резервираната хотелска услуга. Закъснението в представянето на
15
медицинските документи не е съществено и е обяснимо с притесненията около овладяване
на заболяването.
Безспорно- интересът на хотела налага да има яснота дали ангажираната услуга
ще бъде ползвана, съотв.дали ще има нужда от обезпечаване на персонал и т.н. съпътстващи
дейности във връзка с предоставянето й. Видно е, че са предложили да се възползва от
втория вариант за отлагане на резервацията,но въпреки известните колебания на ищеца,
окончателно е заявил нежеланието си и е потвърдил претенцията за възстановяване на
задатъка. В случая още от 05.11.2020г. и при сочената причина е следвало да се прояви
гъвкавост и положат усилия за изясняване на позицията на страните, да се намери взаимно
приемливо решение,а не да се изчаква настъпване и изтичане дните на резервацията.
Съставът приема,че е доказано категорично наличието на обективна и независеща
от ищеца причина да не може да се възползва от направената резервация, отказът от
услугата е заявен преди да е започнало предоставянето й(по арг.от чл.89,ал.5 и чл.90 от
ЗТуризма), поради което задържането на внесения задатък е незаконосъобразно.
Съставът не споделя твърденията на въззивника за допуснати в
първоинстанционното производство нарушения на процесуалните правила. Ангажираните
от страните доказателства са преценени правилно,изводите на съда са основани не само на
свидетелските показания,а и на категоричните доказателства за предприети мерки във
връзка с установеното заболяване-карантиниране и направени два категорични теста. Не са
нарушени правилата на преклузията,тъй като доказателствата са приети по правилото на
чл.143,ал.2 от ГПК-в отговор на направени възражения.
По изложените съображения обжалваното Решение №
196/05.08.2021г.,постановено по гр.д.№234/2021г., следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция следва да се уважи
претенцията на въззиваемите за присъждане на направените разноски. Представен е списък
по чл.80 от ГПК и пълномощно на адв.М. Н.М.-ЛАК и Договор за правна защита и
съдействие за настоящата инстанция,с отразен като реално изплатен хонорар от 400лв.,в
който размер следва да се уважи и възложи на въззивника „М и М Агенция“ЕООД.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК,ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 196/05.08.2021г., постановено по гр.д.
№234/2021г. на РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „М и М Агенция“ЕООД с ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ИСКР. В. М., да заплати на В. К. М. с ЕГН**********, с
адрес ***, разноски в настоящото производство в общ размер на 400(четиристотин)лева.
16
С оглед цената на иска и на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17