Р Е Ш Е Н И Е
№ 137/7.6.2019г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и трети май Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Трайчо Атанасов
Красимир Г.
Секретар К.Апостолова
като разгледа докладваното от съдия
Нанкинска
ВЧНД № 533 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Съдебното
производство по делото е по реда на чл.250 и сл. от НПК и e образувано по
въззивна частна жалба на Г.В.Г., против определение, постановено на 29.03.2019
год. год. по НЧХД № 765/2019 год. от ВРС, ХХІІІ състав.
С
атакувания съдебен акт е прекратено производството по делото, тъй като
първоинстанционният съд е приел, че частната тъжба на отговаря на изискванията
на закона и в предоставения срок нередовностите не са отстранени.
В
жалбата се излагат доводи, че определението е неправилно и тъжителя няма друга
възможност да защити правата си. Прави се искане същото да бъде отменено и
делото върнато за разглеждане по същество.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.312 и чл.313 от НПК намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледана по същество като обаче е неоснователна. Наведените
основания в нея не представляват въззивни основания за отмяна на определението
за прекратяване на делото, поради следните съображения:
От фактическа
страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни доказателства е
приел за установено по безспорен начин следното:
Делото
пред първоинстанционния съд е образувано по частна тъжба, депозирана от Г.В.Г. против Д.Т.И., в която е посочено, че същата
е извършила престъпления, наказуеми по чл.209, чл.313 и чл.146 от НК, като са
описани подробно отношенията между двете лица. От това описание се установява,
че между Г. и И. са налице усложнени отношения, които се базират на спорове
между тях за определен недвижим имот.
Съдията
докладчик е преценил, че Частната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81,
т.1 НПК и с разпореждане от 15.02.2019г. е дадена възможност на тъжителя в
7-дневен срок от получаване на съобщението да бъде приведена в съответствие с
изискванията на закона, като изрично е посочено, че следва да посочи датите, на
които са извършените описаните в тъжбата деяния, както и датата , на която е
узнал за тях; да опише подробно фактите, свързани с осъществяване на твърдените
от него деяния, както и действията, които според него е извършила Д.И.; да
конкретизира от кои действия на Д.И. са му били причинени имуществени и
неимуществени щети, за които е предявил граждански иск; да представи
доказателства, с оглед разпоредбата на чл.218 „в“, т.2 от НК, касаеща
престъпление по чл.209 от НК, което би могло да бъде разгледано като НДЧХ
единствено при установяване на изискуемата по смисъла на закона роднинска връзка между тях, както и
да конкретизира лицата, срещу които
подава тъжбата, озаглавена „ искова
молба“, с оглед съдържанието на „Забележка № 1“ в тъжбата, свързана с нотариус
Л.Г..В разпореждането съдът изрично е указал на ч.тъжител, че престъпленията по
чл.209 и чл.313 от НК, посочени в тъжбата са от общ характер.
Във
връзка с посоченото разпореждане на 25.02.2019г. по делото е постъпило
уточнение от ч.т. Г., в което е изброил по номера няколко нотариални акта,
съставени в периода 2007г.-2008г., не е изпълнил указанията на съда, но е
посочил, че според него не е необходимо да удостоверява родствена връзка с И.,
доколкото законът не изисква такава, както и е уточнил, че нотариус Гонова е
извършила наказуемо деяние по служба, тъй като без каквато и да е проверка е
издала два нотариални акта с невярно съдържание, с което е причинила на
ч.тъжител и неговата съпруга големи неприятности. Ч.тъжител е предявил иск
срещу Д.И. в размер на 5 000лв. , като такъв иск в размер на 2 000лв.
е предявен и срещу Янка Т. за „ съучастие и мълчаливо съгласие с действията,
извършени от Д.И.“.
С ново разпореждане
от 26.02.2019г. съдията-докладчик отново е дал възможност на ч.тъжител в 7-мо
дневен срок да отстрани нередовностите в частната тъжба със същите разяснения
относно задължителните реквизити на частната тъжба, както и му е разяснено,
че ако счита, че Д.И. и други лица са
извършили престъпления по чл.313 от НК,
чл.209 от НК и др., които са от
общ характер, то той може да се тъжи пред МВР или Районна прокуратура-Варна. В
предоставения срок указанията не са били изпълнени, поради което и
производството по делото е било прекратено.
Като
съобрази изложените до момента обстоятелства, депозираната частна жалба и
доводите на тъжителя в с.з. настоящият състав на съда намира атакувания съдебен
акт за правилен и законосъобразен, поради следните съображения:
На първо
място за да е налице редовна тъжба, по която да бъде образувано производство от
частен характер е необходимо същата да отговаря на изискванията на чл.81 НПК
като следва да съдържа време, място, начин на твърдяното престъпление,
евентуално настъпилите от него вреди и лицето, за което се твърди, че е
извършител. Тези задължителни реквизити не се съдържат в частната тъжба и уточненията
към нея. Изброяването на представените писмени доказателства не може да изпълни
със съдържание тъжбата. Тъжителят трябва да посочи съставомерните факти за
всяко едно от твърдените като извършени престъпления, което в настоящият казус
не е сторено.
Отделно
от това по частен ред могат да бъдат преследвани престъпления, за които това е
изрично предвидено в съответна разпоредба на особената част на НК и единствено
по отношение на тях, реализирането на наказателната отговорност зависи от
волята на пострадалото лице.
В
настоящият случай в частната тъжба и уточнението към нея, частният тъжител
сочи, че Д.И. е извършила деяния по „чл.209, чл.313 и чл.146 от НК. В
последното уточнение е посочено, че и нотариус Гонова е осъществила престъпление
по служба.
Настоящият
състав на съда прецени, че в тъжбата и уточнението към нея са изложени
обстоятелства, съдържащи признаците на престъпления от общ характер, а именно такива по чл.209 и чл.313 от НК, за които пострадалия не е властен да
предизвика образуване на производство пред съд. Разпоредба на чл.247, ал.1, т.1
от НПК изрично предвижда, че дела по тези текстове от закона се образуват по
внесен от прокурора обвинителен акт, поради което тъжителят не е процесуално
легитимиран да инициира наказателно производство. В случая единствено органите
на досъдебното производство имат компетентност да проведат разследване, като
след неговото приключване, само прокурорът е този, който би могъл да сезира
съда с обвинителен акт за посоченото престъпление.
Единственото
изключение е посочено в чл.218В, т.2 НК, което предвижда, че за престъпление по
чл.209 НК производството е от частен характер и се образува по тъжба на
пострадалия единствено в случаите, в които предмет на престъплението е частно
имущество, ако пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по
съребрена линия до втора степен. Именно поради тази особеност на закона
първоинстанционния съд е указал на тъжителя, че е необходимо да докаже
родствена връзка с лицата, за които претендира, че са извършили престъпление.
Това също не е било сторено от него, поради което правилно е било прекратено
производството по делото.
Пред
настоящата инстанция Г. излага допълнителни доводи относно противоправното
поведение на И., но по същите съдът не може да вземе отношение. Единствено
възможното защита, която той би могъл да упражни е да сезира прокуратурата,
доколкото това е единствено компетентния орган, които може да образува и
разследва извършването на престъпления от общ характер и ако установи, че има
доказателства за такова да внесе обвинителен акт в съда. Едва след сезирането с
обвинителен акт съда би могъл да разгледа обстоятелствата по извършването или
неизвършването на престъпление.
По изложените съображения съставът на
Окръжния съд като въззивна инстанция
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Варненския
районен съд, ХХІІІ състав, постановена на 29.03.2019 год. по НЧХД № 765/2019
год. с което е прекратено производството по делото.
Решението не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: