№ 81746
гр. София, 07.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Частно гражданско
дело № 20241110118982 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с което се
иска съдът да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която да разпореди – И. Б. А.. Велико И. А. и Б. И. А., като наследници на починалия Иван
В.в А. да заплатят на заявителя наследствения си дял от дълга или по 1/3 от дължимата сума,
а именно:
1. И. Б. А. да заплати сумите: 891.84 лв. оставаща неизплатена главница, 234.29 лв.
оставащо неизплатено договорно възнаграждение, 162.05 лв. възнаграждение за услуга
Фаст, 0.00 лв. възнаграждение за услуга Флекси, 6.66 лева възнаграждение за неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 166.66 неплатени такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за
плащане на вноска по договора за кредит, 217,11 лева лихва за забава от 21.03.2021 г., дата
на изпадане в забава до 5.1.2024 година - датата на предсрочна изискуемост, 40.95 лева
законна лихва, дължима от 05.01.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до датата на
входиране на заявлението – 29.3.2024 година и сторените разноски по делото в размер на
122.79 лв., ведно със законна лихва от входирането на заявлението до окончателното
изплащане на вземането;
2. Велико И. А. да заплати сумите: 891.84 лв. оставаща неизплатена главница, 234.29
лв. оставащо неизплатено договорно възнаграждение, 162.05 лв. възнаграждение за услуга
Фаст, 0.00 лв. възнаграждение за услуга Флекси, 6.66 лева възнаграждение за неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 166.66 неплатени такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за
плащане на вноска по договора за кредит, 217,11 лева лихва за забава от 21.03.2021 г., дата
на изпадане в забава до 5.1.2024 година - датата на предсрочна изискуемост, 40.95 лева
законна лихва, дължима от 05.01.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до датата на
входиране на заявлението – 29.3.2024 година и сторените разноски по делото в размер на
122.79 лв., ведно със законна лихва от входирането на заявлението до окончателното
изплащане на вземането;
3. Б. И. А. да заплати сумите: 891.84 лв. оставаща неизплатена главница, 234.29 лв.
оставащо неизплатено договорно възнаграждение, 162.05 лв. възнаграждение за услуга
Фаст, 0.00 лв. възнаграждение за услуга Флекси, 6.66 лева възнаграждение за неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 166.66 неплатени такси по Тарифа
1
за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за
плащане на вноска по договора за кредит, 217,11 лева лихва за забава от 21.03.2021 г., дата
на изпадане в забава до 5.1.2024 година - датата на предсрочна изискуемост, 40.95 лева
законна лихва, дължима от 05.01.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до датата на
входиране на заявлението – 29.3.2024 година и сторените разноски по делото в размер на
122.79 лв., ведно със законна лихва от входирането на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Твърди се, че сумите са дължими поради неплащане от страна на наследодателя на
сочените длъжници по Договор за потребителски кредит № 40003382876/5.3.2021 година.
С уточнителна молба с вх.№ 177760/31.5.20242 година е посочено, че отпуснатата на
длъжника по ДПК № 40003382876 главница е в размер на 5000.00 лв, общо за 36 вноски е
дължима за периода от 20.01.2023 г. (дата на първата неплатена главнична част от вноската)
до 05.01.2024 г. (датата на предсрочна изискуемост). Сочи се, че до подаване на заявлението
пред заповедния съд - 29.03.2024 година са заплатени 21 пълни вноски, а 22-рата е заплатена
частично в размер от 211.13 лева .
Сочи се, че с погасените вноски е заплатено по вземането за лихви за забава сумата от
126.60 лв., по такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането е заплатена сумата от
260.00 лв.
Сочи се, че в месечната вноска, видно от представената информация за заплатените
вноски в табличен вид е включено заплащане на главнична част, договорно възнаграждение
и възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги, като по възнаграждението за
закупен пакет допълнителни услуги са заплатени 22 вноски в размер на 34.72 лева.
Твърди се, че плащанията по кредита до подаване на заявлението пред заповедния
съд са, както следва - в размер на: 6328.00 лева, от които заплатено по погасителен план:
5941.40, заплатени по лихви за забава: 126.60 /от общо начислени 777.93 лв., заплатени по
такси по тарифа са платени: 260.00 лева с остатък за плащане: 20.00 лева.
Иска се да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение за следните
суми в общ размер на: неплатена главница в размер на 2675.54 лева; неплатено договорно
възнаграждение в размер на 702.88 лева, дължимо за периода от 20.01.2023 г. до 05.01.2024
г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 486,16 лева;
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 0 лева; неплатени такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20 лева, начислени на
04.04.2021 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава
с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на
500лева, начислени на 05.01.2024 г., лихва: 651.33 лева лихва за забава от 21.03.2021 г., дата
на изпадане в забава по договор за потребителски кредит № 40003382876 до 05.01.2024 г. -
датата на предсрочна изискуемост, като за периода 13.03-13,07.2020 г. не е начислявана
законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП и законна лихва: в размер на
122,87 лева, дължима от 05.01.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до датата на
входиране като за периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, като се претендира и законна лихва от дата на
подаване на заявлението – 29.3.2024 година до изплащане на вземането.
Претендират се и разноски, както следва: заплатена държавна такса в размер на
108,38 лева, 180,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 80,00 лева за
подготовка на документите.
Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично
отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото
противоречи на закона и добрите нрави и на следващо място с оглед задължението на съда
2
да провери по аргумент от разпоредбата на чл.410, ал.2, т.3 от ГПК, сключения с длъжника –
потребител договор за кредит – относно наличието на неравноправна клауза в договора,
сключен с потребител или наличието на обоснована вероятност за това, като съображенията
за това са следните:
Претендираните вземания от кредитора за незаплатено възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст“ , неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и претендираните суми за
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от
90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит - съдът приема за уговорени
по вероятно неравноправни клаузи, които за съда са и нищожни и вероятно неравноправни,
поради което в тази част заявлението следва да се отхвърли, при следните аргументи:
Заповедта за изпълнение следва да бъде издадена за вземанията за главница,
договорна и законна лихва, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се
отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради
противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Претендираната сума за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и така
посочените от заявителя възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ и „Флекси“ -
изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за
смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства, представлява допълнителна такса за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, което изрично е забранено от законодателя с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
поради което на това основание уговорката се явява нищожна. Заплащането на
възнаграждението в случая е уговорено във фиксиран размер, разсрочен съобразно
погасителния план към договора, като дължимостта на същото настъпва със сключване на
договора и не е в зависимост от извършване на конкретно действие или услуга от кредитора.
Поради това следва да се приеме, че така уговореното възнаграждение по същество има за
цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели
заобикаляне и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съпоставянето с общия размер на процесното
възнаграждение за пакет допълнителни услуги и начислената договорна лихва с размера на
главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е
превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
За съда уговорените допълнителни услуги са разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В
този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016
г. по дело C-377/14, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна.
Отделно от това не са изложени никакви фактически твърдения за конкретно
предприети действия по повод предоставянето на допълнителни услуги. Изложеното води
3
до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално не са извършени,
което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за сметка на длъжника.
Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите нрави.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи
възнаграждение за допълнително услуги и че при забава кредиторът ще има право да получи
нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни законови
норми, което обосновава извод за липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни
договорни клаузи) задължение на длъжника за сочената такса.
Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни
клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС -
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA
срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon
Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по
правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – така –решения по:
дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-
243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-
415/11, т. 44-т. 46/.
Както вече се посочи, така уговорените допълнителни услуги са разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите –
индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, в който смисъл е и съдебната практика – така задължителните указания на
СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 година, по дело C-377/14, Ernst Georg
Radlinger, Helena Radlingerová срещу Finway a.s., ECLI:EU:C:2016:283, при което по
правилото на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следва да се посочи, че по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е допустимо с договора
да се въвежда и предвижда от страна на потребителя да се заплащат такси за усвояване и
управление на кредита, а уговорените такива със споразумението за допълнителен пакет
услуги по предназначението си очевидно касаят усвояването и управлението на кредита,
като по този начин категорично противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В този смисъл и не се
дължат претендираните по нищожна клауза – такси за извънсъдебно събиране на вземането
в размер на 30,00 лева и в тази част заявлението също следва ад се отхвърли.
На следващо място по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за
защита на потребителите – всяка договорна клауза, която налага на потребителя да изпълни
свое задължение, дори търговецът, в казуса заявителят да не е изпълнил свое задължение
като неравноправна, която не е и индивидуално уговорена се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва
да бъде отхвърлено по отношение на претендираните вземания за възнаграждение за
закупени допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси, и претендираните разноски за
извънсъдебно събиране на вземането.
Като съобрази горното от една страна, а на следващо място и посоченото в
заявлението, че има извършени плащания на суми по приетите от съда за неравноправния
клаузи, настоящият съдебен състав приема, че при приложението на чл.76 от Закона за
задълженията и договорите се следва със сумата от общо 1023,84 лева – заплатена сума по
допълнителния пакет – 763,84 лева и сумата на събраните такси от 260,00 лева да се намали
4
размера на претендираното от заявителя. Така с платените по нищожни клаузи суми се
следва, че са платени от длъжника претендираната лихва за забава – 651,33 + 122,87 лева,
общо 774,20 лева. Съдът приема за платена и част от договорната лихва – договорното
възнаграждение със сумата от 294,64 лева, т.е. неплатеното договорно възнаграждение
следва да се присъди в размер на 408,24 лева, а над този размер се отхвърли като платено по
реда на чл.76 от Закона за задълженията и договорите.
При посоченото по-горе съдът приема, че неплатения дълг е главница и договорено
възнаграждение в следните размери: главница в размер на 2675,54 лева, ведно със законната
лихва, дължима от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 29.3.2024
година до окончателното изплащане на сумата и договорно възнаграждение в размер на
408,24 лева, върху което не се следва определяне на законна лихва, доколкото същото има
характер на договорна лихва и противното би означавало съдът да допусне анатоцизъм.
Тези суми следва да бъдат заплатени от сочените длъжници в размера посочен от заявителя
от по 1/3/една трета/, като всеки от тях заплати по 891,85 лева главница и 136,08 лева
договорно възнаграждение.
С оглед на горното и по аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва
да присъди съобразно уважената част разноски в полза на заявителя. Съдът приема искането
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за основателно само в размер
на 50,00 лева, като над този размер и относно претендираните 80,00 лева за подготовка на
документи съдът приема искането за неоснователно.
Съобразно на уважения размер на заявителя следва да се присъдят разноски в общ
размер на 105,16 лева общо, като част от платената държавна такса - 108,38 лева и
определеното от съда юрисконсултско възнаграждение - 50,00 лева.
Мотивирано от горното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
полза на заявителя, в следния смисъл:
Длъжникът И. Б. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес – град Б 5, като
наследник на Иван В.в А., починал на 24.1.2023 година да заплати на заявителя „П“ ЕООД,
ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: град С, представлявано от ............
следните суми: сумата от 891,84 лева, представляваща остатък от договорна главница по
Договор за потребителски кредит № 40003382876/5.3.2021 година, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд –
29.3.2024 година до окончателното изплащане на вземане и сумата от 136,08 лева,
представляваща остатък от договорено възнаграждение, дължимо в периода от 20.1.2023
година до 5.1.2024 година по Договор за потребителски кредит № 40003382876/5.3.2021
година, и сторените по делото разноски в размер на 35,03 лева, като над този размер до
първоначално претендирания за 234.29 лв. оставащо неизплатено договорно
възнаграждение, т.е. за разликата от 98,1 лева и за сумата от 162.05 лв. възнаграждение за
услуга Фаст, за сумата от 6.66 лева възнаграждение за неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, за сумата от 166.66 неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит, за сумата от 217,11 лева лихва за забава от 21.03.2021 г.,
дата на изпадане в забава до 5.1.2024 година - датата на предсрочна изискуемост, за сумата
от 40.95 лева законна лихва, дължима от 05.01.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до
датата на входиране на заявлението – 29.3.2024 година и сторените разноски по делото в
5
размер на 122.79 лв. над присъдения от 35,03 лева, т.е. за 87,76 лева - отхвърля заявление с
вх.№ 104630/29.3.2024 година, депозирано от „П“ ЕООД, ЕИК: ............
Длъжникът Велико И. А., ЕГН **********, с адрес – град Б 5, като наследник на
Иван В.в А., починал на 24.1.2023 година да заплати на заявителя „П“ ЕООД, ЕИК: ...........,
със седалище и адрес на управление: град С, представлявано от ............ следните суми:
сумата от 891,84 лева, представляваща остатък от договорна главница по Договор за
потребителски кредит № 40003382876/5.3.2021 година, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд – 29.3.2024 година до
окончателното изплащане на вземане и сумата от 136,08 лева, представляваща остатък от
договорено възнаграждение, дължимо в периода от 20.1.2023 година до 5.1.2024 година по
Договор за потребителски кредит № 40003382876/5.3.2021 година, и сторените по делото
разноски в размер на 35,03 лева, като над този размер до първоначално претендирания
за 234.29 лв. оставащо неизплатено договорно възнаграждение, т.е. за разликата от 98,1 лева
и за сумата от 162.05 лв. възнаграждение за услуга Фаст, за сумата от 6.66 лева
възнаграждение за неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, за
сумата от 166.66 неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при
забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, за сумата
от 217,11 лева лихва за забава от 21.03.2021 г., дата на изпадане в забава до 5.1.2024 година -
датата на предсрочна изискуемост, за сумата от 40.95 лева законна лихва, дължима от
05.01.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до датата на входиране на заявлението –
29.3.2024 година и сторените разноски по делото в размер на 122.79 лв. над присъдения от
35,03 лева, т.е. за 87,76 лева - отхвърля заявление с вх.№ 104630/29.3.2024 година,
депозирано от „П“ ЕООД, ЕИК: ............
Длъжникът Б. И. А., ЕГН **********, с адрес – град Б 5, като наследник на Иван В.в
А., починал на 24.1.2023 година да заплати на заявителя „П“ ЕООД, ЕИК: ..........., със
седалище и адрес на управление: град С, представлявано от ............ следните суми: сумата
от 891,84 лева, представляваща остатък от договорна главница по Договор за потребителски
кредит № 40003382876/5.3.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от депозиране на заявлението пред заповедния съд – 29.3.2024 година до окончателното
изплащане на вземане и сумата от 136,08 лева, представляваща остатък от договорено
възнаграждение, дължимо в периода от 20.1.2023 година до 5.1.2024 година по Договор за
потребителски кредит № 40003382876/5.3.2021 година, и сторените по делото разноски в
размер на 35,03 лева, като над този размер до първоначално претендирания за 234.29 лв.
оставащо неизплатено договорно възнаграждение, т.е. за разликата от 98,1 лева и за сумата
от 162.05 лв. възнаграждение за услуга Фаст, за сумата от 6.66 лева възнаграждение за
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, за сумата от 166.66
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от
90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, за сумата от 217,11 лева
лихва за забава от 21.03.2021 г., дата на изпадане в забава до 5.1.2024 година - датата на
предсрочна изискуемост, за сумата от 40.95 лева законна лихва, дължима от 05.01.2024 г. -
датата на предсрочна изискуемост до датата на входиране на заявлението – 29.3.2024 година
и сторените разноски по делото в размер на 122.79 лв. над присъдения от 35,03 лева, т.е. за
87,76 лева - отхвърля заявление с вх.№ 104630/29.3.2024 година, депозирано от „П“ ЕООД,
ЕИК: ............
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването
на заявителя пред Софийски градски съд с частна жалба, от която не се представя препис за
връчване.
Указва на заявителя, че за сумите в отхвърлената част има право да предяви
осъдителен иск по смисъла на чл.415, ал.3 от ГПК.
6
Препис от разпореждането да се връчи само на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7