Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 12.06.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на тринадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при секретаря С. Калоферова, като разгледа т.д. № 3610/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание § 26 от Закона за застраховка Гражданска отговорност на МПС на Република Австрия (ЗЗГОМПС) вр. § 1295 от Общия граждански кодекс на Република Австрия (ОГК).

Ищецът У.Й.ф. АД твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка с предмет л.а. Мерцедес Бенц рег. № ******е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 16 907,35 евро за реализирано на 14.12.2013 г. в гр. Хинтерглем, Република Австрия, пътно-транспортно произшествие. Поддържа, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при ответника А.АД по застраховка Гражданска отговорност л.а. Опел Мокка с рег. № ******. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума. Претендира същата, ведно със законна лихва и разноски.

Ответникът А.АД оспорва наличието на противоправност у поведението на застрахования при него водач на МПС, при евентуалност твърди съпричиняване. Оспорва вида и размера на причинените от събитието щети. Твърди, че размерът на обезщетението следва да се определи съгласно Наредба 24 за задължителното застраховане, а не въз основа на пазарните цени държавата, в която е извършен ремонтът. Претендира разноски.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

По приложимото право:

Предмет на иска е обезщетение за събитие, настъпило в Република Австрия, т.е. в държава-член на Европейския съюз. Следователно приложимото материално право се определя съгласно чл. 4 вр. чл. 15, 18 и 19 от Регламент (ЕО) 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим ІІ). Тези разпоредби сочат като приложимо правото на държавата, в която е настъпила вредата, в настоящия случай – в Република Австрия.

 

По основателността.

Съгласно разпоредбите на законодателството на Република Австрия, установени по реда на чл. 43, ал. 1 КМЧП и Европейската конвенция за обмен на правна информация, застрахователят, който е платил застрахователно обезщетение, встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. Регресното вземане възниква при следните предпоставки: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

 

Безспорно между страните е, че на 14.12.2013 г. в Република Австрия е реализирано ПТП, участници в което са застрахованият при ищеца по имуществена застраховка Каско л.а. Мерцедес Бенц рег. № ******и застрахованият при ответника по застраховка Гражданска отговорност л.а. Опел Мокка рег. № ******, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за тотална щета в размер на 16 907,35 евро.

Спорни са следните въпроси: 1). налице ли е противоправност в поведението на водача на л.а. Опел Мокка; 2). налице ли е допринасяне; 3). какъв е размерът на вредите, подлежащи на обезщетяване.

 

При установяване механизма на събитието съдът кредитира заключенията на основната и допълнителната САТЕ, изготвени въз основа на събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите К.П. и Й.Й.. Установява се, че управляваният от свидетеля П. автомобил Опел Мокка се е намирал на място за паркиране до ул. Ландесщрасе. П. предприела маневра за навлизане в платното за движение, но не попътно, а перпендикулярно - за пресичане на платното и извършване на ляв завой с цел включване в обратното движение. След като автомобилът на П. навлязъл перпендикулярно в платното, движещият се по същото платно на разстояние от около 22 метра л.а. Мерцедес внезапно сменил посоката си и реализирал сблъсък в бетонен елемент в площта за паркиране. Според допълнителното заключение на САТЕ (л. 282 и сл.) скоростта на движение на л.а. Мерцедес преди удара е била около 50 км.ч., като няма данни на посочения участък да е било налице ограничение на скоростта. Вещото лице заключава, че водачът на л.а. Мерцедес не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба.

При тези факти съдът намира, че водачът на л.а. Опел Мокка е извършил противоправно деяние – нарушил е § 19, ал. 6 от Правилника за движение по пътищата на Република Австрия, тъй като, излизайки на пътя от крайпътна територия, е отнел предимството на моторно превозно средство, намиращо се в текущия поток на движение, и в нарушение на § 19, ал. 7 ПДП го е принудил да направи спасителна маневра.

Показанията на разпитаните свидетели не опровергават този извод – от тях се установява, че към момента на навлизане в платното водачът на л.а. Опел Мокка не е възприел движещия се по ул. Ландесщрасе л.а. Мерцедес, но не и че е извършил обективно необходимото, за да се увери в липсата на опасност от предприемане на маневрата. Напротив – скоростта, с която л.а. Мерцедес се е движил по пътното платно, не позволява да се приеме, че появата на автомобила в момента на извършване на маневрата е била е внезапна, неочаквана и невъзможна за предвиждане. Оттук следва изводът, че водачът на маневриращия автомобил не е положил дължимата грижа да установи пътната обстановка, при която предприема маневрата.

Не се установява да е налице допринасяне на вредоносния резултат – тъй като завиването надясно, извършено от водача на л.а. Мерцедес, е съобразено с обстоятелството, че съседното платно (вляво) е насрещно. Това би увеличило опасността от реализиране на сблъсък с друго, насрещно движещо се, превозно средство, още повече при липсата на добра видимост с оглед спецификата на участъка (завой след тунел). Ето защо изборът на водача на л.а. Мерцедес да завие надясно, т.е. да напусне попътно платното за движение, не само че не може да съставлява допринасяне на вредоносния резултат, а е уместен и е от естество да ограничи възможните вредоносни последици.

 

Поради изложеното съдът приема, че е налице основание за възникване на регресно вземане. Съгласно събраните писмени доказателства и заключението на САТЕ в резултат от събитието на увредения автомобил са нанесени щети, чийто ремонт възлиза на 39 240 евро. Същевременно действителната стойност на автомобила е 58 570 евро. Ето защо е нанесена тотална щета по смисъла на чуждото право, тъй като„ремонтните разходи са значително над действителната стойност на МПС към момента на събитието“ (л. 293). В тези случаи съгласно приложимото материално право и създадената по него практика се дължи обезщетение, равно на разликата между действителната стойност на неповреденото МПС и „крайната стойност на катастрофиралото возило“, т.е. остатъчна цена. Вещото лице по САТЕ заключава, че размерът на дължимото обезщетение, изчислен за тотална щета, е съответен на претендираната сума, а именно – 16907,35 евро. Възражението на ответника, че при определяне размера на обезщетението следва да се прилага Наредба 24, е неоснователно – както беше посочено, приложимо по делото е правото на държавата, в която е настъпила вредата, вкл. правото относно определяне на размера на дължимото обезщетение, чието съдържание беше установено в настоящото производство.

 

Поради изложеното искът се явява основателен.

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1874 лв.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА А.АД, ЕИК ******, да заплати на У.Й.ф. АД, Австрия, 1029, Виена, ОеNB идент. № ******, на основание § 26 от Закона за Застраховка Гражданска отговорност на МПС на Република Австрия (ЗЗГОМПС) вр. § 1295 от Общия граждански кодекс на Република Австрия (ОГК), сумата от 16 907,35 евро, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 14.12.2013 г. в гр. Хинтерглем, Република Австрия, ведно със законната лихва от 29.05.2015 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата  от 1874 лв. разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: