О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/………..08.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………….август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдията
Кирякова
въззивно
гражданско дело № 862 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на Н.К.Г. с ЕГН ********** ***
долина 25 чрез пълномощник адв.Т.П., срещу Решение № 1478/18.03.2020г. по гр.д.№ 14644/2019 г. по описа
на ВРС, с което е отхвърлен предявения от Н.К.Г. с ЕГН **********, с адрес в гр.Варна,
кв. Аспарухово, ул. Розова долина №25 срещу „Водоснабдяване и Канализация –
Варна“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, за
приемане на установено между страните, че не дължи по изпълнителен лист издаден
на 21.01.2018 г. по ч. гр. д. № 15390/2015 г. на ВРС сумите : 6338.32 лв. (шест
хиляди триста тридесет и осем лева и 32 стотинки), представляваща главница за
ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен № 1242212, за периода
от 30.05.2002 г. до 02.12.2015 г. за обект-имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. Аспарухово, ул.Розова долина № 25 А, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
10.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 3920,62 лв.
(три хиляди деветстотин и двадесет лева
и 62 стотинки), представляваща лихва за забава, за периода от 30.05.2002 г. до
02.12.2015 г., както и разноски в производство в размер на 205,18 лв. (двеста и
пет лева и 18 стотинки), представляваща заплатена държавна такса и 450 лв.
(четиристотин и петдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение, поради изтекла погасителна давност, на основание чл.439 от ГПК.
В жалбата се
излага, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно, т.к. съдът не е взел предвид, че вземането за ВиК услуги се погасява с три-годишна давност, която е
изтекла към датата на завеждане на делото, както и че вземането на ответника не
е установено със съденбо решение. Процесиите вземания
съставляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в" ЗЗД и след
като те не са установени със съдебно решение, по отношение на тях не е приложим
регламентираният в чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5-годишен давностен
срок, а те се погасяват с изтичане на 3-годишна давност съгласно чл. 111 ЗЗД
/Тълкувателно решение № 3 постановено на 18.05.12 г. от ВКС на РБ по т. д. №
3/11 г./.
Сочи се, че т. 14
от Тълкувателно решение № 2/13 постановено на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по
описа на ВКС на РБ за 2013 г. изрично е прието, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не прекъсва давността. Към датата на образуване на изп. д. № 33/2019г., вземанията за периода 2002-2015г., са
погасени по давност, като с погасяването на главните вземания на основание чл.
119 ЗЗД, са погасени и вземанията за лихви. В случая главното вземане е за ВИК
- услуги които са периодично плащане по смисъла на чл.111 „в" от ЗЗД в
съответствие с TP №3/18.05.2012
г. по тълкувателно дело №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС; акцесорното
вземане е това за обезщетение за забава /законната лихва/ по см. на чл.111
„в" ЗЗД, а вземането за платена държавна такса по ч.гр.д./заповедно/ е
допълнително вземане по смисъла на чл.119 ЗЗД, т.е. всички суми са погасени с
изтичането на кратката тригодишна давност.
Настоява се, че
доколкото вземането не е предявено повече от 3 години, няма прекъсване или
спиране на давността на основание на чл.116 и чл.115 от ЗЗД, поради което
същото е погасено по давност. Като е приел съдът, че от 05.01.2016г. е
започнала да тече пет годишна давност, която към датата на завеждане на иска
/13.09.2019г./ не е изтекла, е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение. В случая давността е три годишна, предвид характера на вземането.
Погрешно съдът е
приел, че заповедта за изпълнение се ползва със сила на присъдено нещо, както
съдебно решение, за което е приложим чл.117, ал.2 ЗЗД. Процесиите вземания за ВиК услуги са за периодични плащания по смисъла на чл.111,
б. „в" ЗЗД и същите не са установени със съдебно решение, по отношение на
тях не е приложим регламентираният в чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5-годишен давностен срок, същите се погасяват с изтичане на 3-годишна
давност съгласно чл. 111 ЗЗД, поради което, предявения иск за установяване недължимост на сумите е основателен и следва да бъде
уважен.
Настоява се
атакуваното решение да бъде отменено и постановено друго при уважаване на
исковата претенция с присъждане на сторените разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата
страна не изразява становище по въззивната жалба.
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл. 267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба на
Н.К.Г. с ЕГН ********** *** долина 25 чрез пълномощник адв.Т.П.,
срещу Решение № 1478/18.03.2020г.
по гр.д.№ 14644/2019 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от Н.К.Г. с ЕГН **********,
с адрес в гр.Варна, кв. Аспарухово, ул. Розова долина №25 срещу „Водоснабдяване
и Канализация – Варна“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес гр. Варна, ул.
„Прилеп“ № 33, за приемане на установено между страните, че не дължи по изпълнителен
лист издаден на 21.01.2018 г. по ч. гр. д. № 15390/2015 г. на ВРС сумите :
6338.32 лв. (шест хиляди триста тридесет и осем лева и 32 стотинки),
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с
абонатен № 1242212, за периода от 30.05.2002 г. до 02.12.2015 г. за обект-имот,
находящ се в гр. Варна, ж.к. Аспарухово, ул.Розова
долина № 25 А, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 10.12.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата 3920,62 лв. (три хиляди деветстотин и двадесет лева и 62 стотинки), представляваща лихва за
забава, за периода от 30.05.2002 г. до 02.12.2015 г., както и разноски в
производство в размер на 205,18 лв. (двеста и пет лева и 18 стотинки),
представляваща заплатена държавна такса и 450 лв. (четиристотин и петдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение,
поради изтекла погасителна давност, на основание чл.439 от ГПК.
НАСРОЧВА
производството по в.т.д № 862/2020 г. на ВОС за 23.09.2020 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.