РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Бургас, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно
административно наказателно дело № 20212100600795 по описа за 2021
година
С Решение № 260879 от 01.07.2021г., постановено по НАХД № 570/2021г.,
Районен съд Бургас признал обвиняемия Т. Г. Л., ЕГН **********, за виновен
в това, че на 23.10.2020г., около 18:00 часа, в гр. Бургас, ж.к. „*******“,
срещу вх.* на бл.**, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „*********“, модел „*****“, с рег. № *******, нарушил
правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл.40 ал.2: „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности.“ и допуснал пътнотранспортно
произшествие като предприел маневра „движение назад“, без непрекъснато да
наблюдава пътя зад автомобила, като с деянието си по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на пешеходеца Т. М. П., ЕГН **********,
изразяваща се във фрактура на дисталната част на лява лъчева кост, което
довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка, и в диафизарна
1
фрактура на дясната бедрена кост, което довело до трайно затруднение на
движението на десния крак, като след деянието обвиняемият направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на
основание чл.343а ал.1, б. „а“, вр. чл.343, ал.1, б. „б“ от НК, вр. чл. 342, ал.1,
вр. чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева, като го оправдал
по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343 ал.1, б.
„б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, а на основание чл.343г, вр. чл.343а, ал.1, б. „а“, вр.
чл.343, ал.1, б. „б“ от НК, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7, вр. чл.78а, ал.4
от НК му наложил наказание „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 3 месеца.
Със същия съдебен акт на основание чл.189 ал.3 от НПК обв. Л. бил
осъден да заплати сторените по делото разноски: в досъдебното производство
в размер на 658.80 лева, платими по сметка на ОД на МВР- Бургас, в
съдебното производство - 20 лева, платими по сметка на Районен съд Бургас и
5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист - също
платими по сметка на РС Бургас.
Съдът се произнесъл и относно вещественото доказателство по делото – 1
бр. CD-диск, приложен на л.116 от досъдебното производство, което
разпоредил да остане по делото и да бъде унищожено с унищожаване на
делото по реда на ПАС.
Така посочената присъда е атакувана с въззивна жалба, подадена в
законоустановения срок, от обв. Т.Л., чрез неговия защитник – адв. Ж.Н. от
АК-Бургас. В жалбата се съдържат оплаквания за несправедливост на
отмереното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Обв. Л. бил
лице с изключително ниска степен на обществена опасност – бил с
необременено съдебно минало, спрямо него липсвали регистрирани
противообществени прояви, сторил бил всичко зависещо от него след
извършване на деянието, за да предотврати влошаване на вредните последици
за пострадалата, бил трудово ангажиран, имал 3 непълнолетни деца и се
грижел за семейството си. Деянието също не било с висока степен на
обществена опасност. Излагат се и доводи за съпричиняване от страна на
пострадалата за настъпване на произшествието, което не било отчетено при
индивидуализацията на наказанието. С жалбата се настоява за приложението
2
на чл.78а ал.4 от НК, като наказанието в тази му част досежно лишаване от
правоуправление бъде отменено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Бургаска окръжна прокуратура намира въззвината жалба за основателна.
Събраните по делото доказателства сочели, че поправителният и
превъзпитателен ефект биха били постигнати и без налагане на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“ на обв. Л.. Наложените на последния
досега наказания за извършени административни нарушения по ЗДвП не
определяли същия като системен нарушител на правилата за движение по
пътищата. Моли за уважение на жалбата.
Във въззивното съдебно производство обв. Л., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник – адв. Н., който поддържа жалбата с
изложените в нея доводи и отново посочва, че съдът не е отчел в
необходимата степен съпричиняването от страна на пострадалата. Същата
била престояла на пътното платно повече време, отколкото било необходимо.
Не оспорва нарушаването на задължението на подзащитния му да ангажира
лице, което да му указва дали е налично препятствие зад управлявания от
него автомобил, но всички обстоятелства по делото, включително и оказаната
от обв. Л. помощ, сочели, че следвало да се приложи разпоредбата на чл.78а,
ал.4 от НК. Безспорно последният бил проявил критично отношение към
деянието си - ангажирал бил свои приятели, които да дарят кръв за
пострадалата. Моли наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“,
наложено на обв. Л., да бъде отменено.
В последната си дума обв. Л. посочва, че единствено иска да му бъде
отменено наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“, тъй като
естеството на трудовото му правоотношение го изисквало. Наред с това едно
от децата му имало заболяване, което понякога налагало пътуване до гр.
К.,откъдето била съпругата на Л..
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид въззивната жалба,
становищата на страните и подложи на задълбочен анализ наличния по
делото доказателствен материал, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
3
Обвиняемият Т. Г. Л., ЕГН **********, е роден в гр. ***** и живее в
същия град на адрес: ж.к. *********“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.**. Той е *******, с
******* гражданство, със *****образование, трудово ангажиран е - работи
като „***********” към *************, ******* и е *********. Към датата
на извършване на деянието – 23.10.2020г., Л. е бил правоспособен водач,
притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство,
категория „В“, „М“ и „АМ“, № ********* от 04.11.2015 година и контролен
талон № ********. От приложената справка за водач/нарушител, издадена от
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Бургас, отново към датата на
деянието, спрямо Л. има постановени и влезли в сила 5 наказателни
постановления, издадени за допуснати от него различни нарушения по Закона
за движение по пътищата и 3 фиша.
На 23.10.2020г., около 18:00 часа, Л., управлявайки лекия си автомобил
марка „********“, модел „****“, с рег. № *******, се опитвал да паркира
пред дома си на посочения по-горе адрес. Пред входа на блока нямало
свободни места за паркиране. Пред вход № * на същия блок, той видял
свободно място и се отправил към него. Предприел маневра – движение
назад,като наблюдавал пътното платно в страничните огледала на
автомобила. Мястото било добре осветено, а скоростта за движение била
около 10 км/час. В същото време пострадалата Т. М. П. била застанала
непосредствено пред намиращите се в уширение на пътното платно срещу
вход № 1 контейнери за сметосъбиране. Тя била приведена леко напред с
лице към контейнерите, а позицията била централно зад движещия се назад
автомобил. Л. не забелязал пострадалата и докато се движел назад, със
средната част на задната броня на управлявания от него лек автомобил я
ударил в областта на десния крак. От удара П.паднала на земята, опирайки се
на ръцете си. Обв. Л. излязъл от автомобила и незабавно отишъл при нея. Тъй
като тя изпитвала силни болки, той сигнализирал за случилото се на ЕЕН 112.
Малко след това на мястото на произшествието пристигнал лек автомобил на
„Спешна помощ“, с който пострадалата била отведена в УМБАЛ-Бургас, след
което била приета за лечение в отделението по ортопедия и травматология.
В хода на разследването била изготвена съдебна автотехническа
експертиза, от заключението по която се установява, че основната причина за
настъпване на пътнотранспортното произшествие е предприета технически
неправилна маневра за движение на заден ход от Л.. Същият е започнал
4
маневрата с автомобила без да се увери, че пътят отзад е свободен и няма да
създаде опасност за останалите участници в движението. Той е разполагал с
обективната техническа възможност непрекъснато да наблюдава зоната зад
автомобила си, която била постоянно и изцяло видима от двете странични
огледала за обратно виждане и огледалото вътре в купето на автомобила. На
пътя не е имало обекти или други обстоятелства, които да затруднят
възприятията му. Също така е имал възможността да огледа района около
контейнерите,при необходимост да спре и да слезе от колата,за да огледа
терена,където е решил да паркира ,било е осветено,поради което липсва
основателна причина същия да не види пешеходката, намираща се почти
централно зад лекия му автомобил.Ирелевантен е фактът,че пострадалата
била леко приведена от собствения си ръст, тъй като подготвяла боклука за
изхвърляне,като това възражение на защитата,че П. с приведеното си
състояние е довела до съпричиняване на произшествието ,съдът намира за
неоснователно и необосновано.
От приложената по делото съдебномедицинска експертиза се установява,
че вследствие на удара, пострадалата П.е получила диафизарна фрактура на
дясна бедрена кост, водеща до трайно затруднение движението на десен
долен крайник за срок от около 4-6 месеца и фрактура на дисталната част на
лява лъчева кост в областта на гривнената става, водеща до трайно
затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 10-12
седмици. За така установените увреждания, вещото лице е посочило, че е
възможно да са получени от удар с твърд, тъп предмет с ограничена
повърхност и последвалото падане върху ръката.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по
категоричен начин от събраните доказателствени материали в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд и по досъдебно
производство № 434 ЗМ-618/2020 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-
Бургас.
Доказателствата по делото са събрани чрез предвидените в процесуалния
закон способи и ред, от което следва, че са годна основа за изграждане на
фактически изводи. Тези доказателствени източници, заедно и поотделно, са
били анализирани обективно и обстойно от районния съд, с което е била
разкрита обективната истина , така както повелява заложеният в разпоредбата
5
на чл.13 от НПК принцип. Доказателственият анализ е извършен от
проверявания съд при стриктно спазване правилата на формалната логика и е
напълно споделен от настоящия състав. Между страните отсъства спор
относно релевантните по делото факти. Свидетелските показания и
преобладаващата част от обясненията на обвиняемия са еднопосочни,
обективни и според настоящия състав добросъвестно изложени, поради
което правилно районният съд ги е кредитирал с доверие при изграждане на
изводите си по фактите. Писмените доказателства и доказателствени средства
подкрепят в пълнота гласните доказателствени източници. Експертните
заключения, в компетентността и обективността на чиито автори настоящият
състав не намери основание да се съмнява, както правилно е приел районният
съд, са пълни, ясни, обосновани и дават изчерпателен отговор на всички
поставени им въпроси. Тези източници на фактически данни спомагат да се
проследят действията на обвиняемия и пострадалата преди, по време и след
деянието. Автотехническата експертиза разкрива в цялост механизма на
деянието, причините за настъпването на пътнотранспортното произшествие и
обстоятелствата, при които същото е могло да бъде избегнато.
Съдебномедицинската експертиза не оставя съмнение относно уврежданията,
получени от пострадалата. В действителност единственото несъгласие между
страните по фактите е дали пострадалата е била клекнала или приведена до
контейнерите за отпадъци или е стояла права до тях . От протокола за оглед
на местопроизшествието и от изслушаната пред БРС Автотехническа
експертиза се установява безспорно,че пострадалата не е била в цял изправен
ръст до казаните,а приведена напред .Според вещото лице С., П. е била
приведена до казаните,както приема обосновано и решаващият съд. Без
значение според вещото лице било дали е била приведена или клекнала , това
не променяло изводите му, тъй като вредоносните последици биха били
същите и в двете положения. Единствено ако е била в изправен вид
уврежданията биха били различни. За прецизност следва да се посочи,че дори
и да е била клекнала пострадалата пред контейнера, това не е нарушение на
някакво правило уредено в ЗДП, за да търсим наличие на
съпричиняване,каквото категорично се установи,че няма, като възраженията
на защитата в тази насока са напълно необосновани. Липсват доказателства
,сочещи,че П. била клекнала до контейнера ,единствено обвиняемият сочи в
обясненията си за това , което обстоятелство правилно съдът не е кредитирал,
6
като е приел, че това е форма на защита от страна на Л.. Последният не е
възприел лично позицията, в която тя е била застанала в момента на удара,тъй
като обвиняемият е категоричен,че не е видял човек зад автомобила,усетил е
сблъсък и чак тогава е видял паднала вече пострадалата, поради което няма
как да е възприел първоначалното местоположение на П. до казана. В
обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, Л. посочва, че преди да предприеме маневрата е
погледнал в огледалата, не е видял препятствие на пътя, след което привел
автомобила в движение назад. Кратко време след това усетил сблъсък на
автомобила с друг обект, преустановил движението си и едва след като
излязъл от превозното средство, видял пострадалата да лежи на земята.
Твърденията му относно позицията на П., настоящият състав намира
единствено за защитна версия, тъй като не е подкрепена от никое от
наличните по делото доказателства.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, правилен и
обоснован се явява изводът на решаващия съд, че обвиняемият Т.Л. е
реализирал всички обективни и субективни признаци на престъплението по
чл.343а, ал.1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Безспорно обвиняемият към момента на деянието е бил правоспособен
„водач“ по смисъла на §6, т.25, предложение първо от ДР на ЗДвП. На
посочените по-горе дата, време и място, същият е управлявал моторно
превозно средство (§6, т.11 от ДР на ЗДвП), но при извършване на маневра
движение на заден ход допуснал пътнотранспортно произшествие с
пешеходката Т. П., при което на същата били причинени телесни увреди,
изразяващи се в диафизарна фрактура на дясна бедрена кост, водеща до
трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 4-6
месеца, и фрактура на дисталната част на лява лъчева кост в областта на
гривнената става, водеща до трайно затруднение движението на ляв горен
крайник за срок от около 10-12 седмици. Предвид характера на нанесените
увреждания и посочения период за възстановяване, съобразявайки
заложените в Постановление № 3/27.09.1979 год. на Пленума на ВС
постулати, правилно районният съд е квалифицирал същите като средни
телесни повреди по смисъла на Наказателния кодекс.
Единствената причина за настъпване на произшествието е неспазването от
7
страна на обв. Л. на правилата за движение по пътищата, в частност
разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗДвП. Преди да предприеме маневрата
движение на заден ход, той не се е уверил, че пътят зад превозното средство е
свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. От посочената автотехническа експертиза е видно,
че същият е разполагал с обективната възможност да възприеме обстановката
зад автомобила си. Инцидентът би бил избегнат, ако Л. непрекъснато е
наблюдавал пътя зад превозното средство. В настоящия случай дори не е
било необходимо да ангажира друго лице, което да му сигнализира за
опасности (както гласи ал.2 на чл.40 от ЗДвП), тъй като зоната му на
видимост, осигурена посредством наличните външни странични огледала на
автомобила за обратно виждане и това, поставено вътре в купето на
автомобила, над предния прозорец, е била достатъчна, за да възприеме всяко
налично препятствие на пътя и да предприеме адекватни действия, с които да
избегне настъпването на ПТП. Именно поради така изложените
обстоятелства, въззивният съд намери за неоснователни възраженията на
обвиняемия и неговия защитник, според които е налице съпричиняване на
резултата от страна на пострадалата. Обобщено изложено, за да е налице
съпричиняване при деяния от този вид, освен допуснато от обвиняемия
нарушение, неизпълнение на вменено му от закона задължение, необходимо е
да се установи още и такова, допуснато от пострадалия. В настоящия случай
нарушение на правилата за движение от страна на пострадалата П. не се
констатира. Тя е била съсредоточена да изхвърли битовите си отпадъци на
отредените за това места,където по принцип винаги може да се очаква да се
намират повече лица, изхвърлящи отпадъци.В този смисъл при
приближаване с МПС и то на заден ход към такива оживени места в един
голям жилищен комплекс всеки водач трябва да прави маневрата със
завишено и заострено внимание,именно поради наличната вероятност там да
има струпване на пешеходци ,изхвърлящи боклук. Видно от приложените
към протокола за оглед фотоснимки, отворите на контейнерите са били
обърнати към пътното платно, където именно се е намирала пострадалата.
Мястото на удара е в непосредствена близост до тях, т.е. тя е навлязла върху
пътното платно в указаното за това място, но не повече отколкото е било
необходимо, за да осъществи действията си. Следва да се има предвид, че
контейнерите са били разположени в уширение на пътя, тъй като
8
предназначението им предполага наличие на лица около тях. Както правилно
е отразено в мотивите към проверявания акт, обв. Л. е живеел в същия район,
в конкретния блок - № **, вх. *. Той е бил напълно запознат с района,
включително и с наличието на контейнерите, но въпреки това е допуснал
настъпването на описаното ПТП и това се е осъществило изцяло по негова
вина. Предвид цитираните от защитата разпоредби по ЗДвП, конкретно тези
на чл.113 и чл.114, следва да се отбележи само, че визираните в тях правила
не са нарушени от пострадалата. В преобладаващата си част, същите са
неотносими към предмета на делото и специално към действията на Петкова,
тъй като тя не е навлязла внезапно на пътното платно и дори не е пресичала
същото. Тя е стояла неподвижна на посочената в експертизата позиция, в
непосредствена близост до контейнерите преди да бъде ударена от лекия
автомобил на обвиняемия. В контекста на изложеното отправените
възражения са несъстоятелни.
С изискуемата от закона категоричност е установена и причинно-
следствената връзка между деянието на обвиняемия Л. (ударът на
управлявания от него лек автомобил марка „********“, модел „*****“, с рег.
№ *******) и настъпилите в резултат на него общественоопасни последици –
причинените на пострадалата вреди, посочени по-горе в настоящото
изложение. Кредитираните и от двете инстанции автотехническа и
съдебномедицинска експертизи изцяло подкрепят правният извод на съда.
Ако Л. е бил изпълнил задълженията си, визирани в чл.40 ал.2 от ЗДвП,
инцидентът е щял да бъде избегнат. С неправомерното си поведение той е
поставил началото на обективен процес, довел до причиняването на телесните
увреди на пострадалата.
От субективна страна обвиняемият е извършил престъплението при форма
на вината – непредпазливост, конкретно небрежност, по смисъла на чл.11,
ал.3, предложение първо от НК. Доказателственият материал по делото не
оставя съмнение, че той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен (съобразно разпоредбата на
чл.40, ал.2 от ЗДвП) и е могъл да ги предвиди. Всичко посочено по-горе,
свързано с неговото поведение и действия обуславят причината настъпилите
вредоносни последици ,като очертават субективната страна на
деянието.Обв. Л. не е управлявал моторното превозно средство с присъщата
за тази дейност бдителност и концентрация, която впрочем е
9
правнорегламентирана и представлява източник на повишена опасност, не е
наблюдавал през цялото време пътната обстановката зад автомобила, което
логично е довело до настъпване на произшествие, завършило с
неблагоприятни последици за пострадалата П.. Основното в настоящия
случай е, че обв. Л. е имал обективната възможност да предотврати всичко
това, ако е бил извършил всички или дори само някои от посочените в
настоящото изложение действия. Периодът от време, през което се е развило
произшествието – около 18:00 часа, мястото на инцидента – в междублоково
пространство, в непосредствена близост до контейнери за смет, са
предполагали наличието действително на пешеходци и тези обстоятелства е
следвало да завишат вниманието на обв. Л.,при предприемане на маневрата
паркиране и то непосредствено пред контейнерите.
Обосновано проверяваният съд е преценил, че с оглед стореното от Л.
след настъпване на инцидента престъплението следва да се преквалифицира
като такова по чл.343а, ал.1, б. „а“ от НК, поради което правилно го е
оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.343, ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 от НК. Правилен е изводът на решаващият
съд ,че Л. е сторил всичко необходимо, за да помогне на пострадалата –
сигнализирал е ЕЕН 112, изчакал е пристигането на полицейския екип и този
на спешна помощ и е помогнал П. да бъде качена в линейката. Към казаното
може да се добави и помощта, която е оказал Л. за своевременното й
настаняване в УМБАЛ /жена му работела на регистратурата там ,веднага й се
обадил/,интересувал се от състоянието на пострадалата,отишъл да даде
кръв,тъй като разбрал,че има нужда ,но за съжаление не могли да му намерят
вена и се осуетило желанието му.Всички тези действия,се доказват от
дадените обяснения от обвиняемия пред първоинстанционният съд и които
настоящият състав на съда кредитира в подкрепа на преквалификацията на
деянието,извършено от решаващият съд..
За извършеното престъпление нормата на чл.343а, ал.1, б. „а“, предложение
второ, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б” от НК предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ до две години или „Пробация“. Обвиняемият не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ от общата
част на НК, от деянието няма невъзстановени съставомерни имуществени
вреди, поради което правилно районният съд е приел, че са налице всички
формални предпоставки и същевременно отсъстват пречки за приложението
10
на чл.78а, ал.1 от НК спрямо Т.Л., и същият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“.
При определяне размера на тази санкция, първостепенният съд правилно е
отчел добрите характеристични данни на обвиняемия, ниската степен на
обществена опасност на личността му, трудовата му и семейна ангажираност,
стореното от него самопризнание и оказаното съдействие в хода на
разследването, както и изразеното от него съжаление за извършеното. Също
правилен е и изводът за липса на отегчаващи вината и отговорността на
обвиняемия обстоятелства. Казаните обстоятелства коректно са оценени от
районния съд като изискващи определяне на административното наказание
„Глоба“ в минималния предвиден от закона размер от 1 000 лева. Така
индивидуализирано, наказанието е справедливо и адекватно на характера,
интензитета и последиците от престъплението, отчита личностните
характеристики на дееца и финансовото му състояние и би спомогнало в най-
пълна степен за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция, заложени в чл.12 от ЗАНН. Наказанието би повлияло
благоприятно превъзпитанието и поправянето на обвиняемия към спазване на
законите, а също би въздействало с необходимата строгост върху останалите
членове на обществото.
Противно на възраженията на защитата, настоящият състав счита, че
абсолютно коректно е отмерена продължителността на кумулативно
предвидената санкция за извършеното престъпление с правно основание
чл.78а, ал.4, вр. чл.343г от НК. Безспорно обвиняемият има продължителен
стаж като водач на МПС - над 20 години, установяващ се от приложената по
делото справка за нарушител/водач. Същият обаче има допуснати множество
нарушения на ЗДвП, за които са му налагани различни наказания. В
преобладаващата си част, тези нарушения са свързани с превишаване на
разрешената за движение скорост, която в отделни случаи, видно от размера
на наложените му глоби е била превишавана значително. През годините
обвиняемият Л. периодично е извършвал нарушения, за което е бил
санкциониран по съответния ред в последните години с наказателно
постановление и фишове , като това също го характеризира като водач,
проявяващ склонност към нарушаване на правилата за движение по
пътищата. С осъществяването на всяко следващо нарушение проличава и
неспособността на наложената преди това санкция да постигне поставената в
11
закона цел - да въздейства превъзпитателно върху обвиняемия. За разлика от
тези нарушения обаче, с обсъжданото по настоящото дело деяние
обвиняемият е причинил две телесни увреждания на друго лице /фрактури на
горен и долен крайник/, въпреки,че се квалифицират като една средна телесна
повреда , изискващи продължителен и значителен период от време за
възстановяването им и съпътствани от силни болки. За това деяние, той
следва да получи адекватна санкция. И тук изводите на въззивната инстанция
изцяло съвпадат с тези на районния съд – на обвиняемия следва да се наложи
наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 3 месеца. Отмереният размер на това наказание на този етап е
минимален ,но достатъчен той да осъзнае по-задълбочено противоправното
си поведение, негативните последици, които действията му влекат за
останалите членове на обществото и разбира се - да го възпре занапред да
допуска такива нарушения. Неналагането на това комулативно наказание на
Л. би се тълкувало като един неоправдан и необоснован толеранс по
отношение на нарушителя, който безспорно има склонност да допусна
нарушения на правилата на движение, още повече,че е причинил повече от
едно сериозно телесно увреждане в конкретния случай. Семейните и
трудовите му отговорности, разглеждани ведно с всички посочени дотук
обстоятелства относно личността му и поведението му преди, по време и след
деянието, способстват определянето продължителността на коментираното
наказание в посочения минимален размер – 3 месеца, но със сигурност не
водят до извод, че такова наказание изобщо не следва да се налага – така
както настоява защитата. Според въззивния съд, ако обвиняемият не бъде
наказан със съответното наказание в настоящия случай, то у обществото би
останало усещане за безнаказаност на действията му ,като това би
препятствало осъществяването на другата цел на наказанието - да се
въздейства предупредително и превъзпитателно върху останалите членове на
обществото. В този смисъл изложените възражения във въззивната жалба
съдът намира за неоснователни и необосновани. За пълнота може да се
посочи следното: обстоятелството, че работата на Л. изисква управление на
МПС е следвало да го мотивира към спазване правилата за движение по
пътищата, като подхожда с повишено внимание при осъществяване на тази
дейност. Казаното се отнася и за другото му твърдение, което остана
недоказано по настоящото дело, а именно наличието на заболяване у детето
12
му, изискващо честото пътуване до гр. К. през определен период от
време.Съдът го свързва определено с препоръка, детето да пребивава на чист
въздух,какъвто има в гр.К.,но тази препоръка е валидна за всяко едно дете,
което има нужда от чист балкански въздух, особено,живеещо в замърсен град
като Бургас,още повече,че и съпругата му е от К. и причините за пътуването
са свързани с посещение и на нейния роден град и близки роднини. В този
смисъл липсват доказателства, които да обосновават сериозен довод за
необходимост от чести пътувания на обвиняемия.Установи се също така,че и
в професионален аспект рядко му се налага да управлява автомобил,като
лишаването от правоуправление за такъв минимален период по никакъв
начин не може да го застраши от загуба на работата.
В частта относно разноските присъдата също не се нуждае от корекция. В
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НК, в тежест на обв. Л. са
присъдени сторените в досъдебното производство разноски в общ размер на
658.80 лева, които следва да се заплатят по сметка на ОД на МВР-Бургас, а
тези, извършени в съдебното производство в размер на 20 лева, както и
сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист следва да се
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
Бургас. Правилно е и произнасянето на първоинстанционния съд по
отношение на вещественото доказателство – 1 бр. оптичен носител (диск),
което следва да бъде унищожено след изтичане на срока за съхранение на
делото по реда на Правилника за администрацията в съдилищата.
Първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си
задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата
по делото, в резултат на което е направил правилни и обосновани фактически
и правни изводи, напълно споделени от въззивната инстанция.
При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
изменяване или отменяване на присъдата.
С оглед гореизложеното и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260879 от 01.07.2021г., постановено по НАХД
13
№ 570/2021г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14