МОТИВИ НА ПРИСЪДА ПО НОХД №4975/14 г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 8 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу В.А.П. за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. ал.29, ал.1, б.”а” от НК – за това, че на 13.01.2014 г. около 12:10 часа в гр. С., ж.к. „М.*”, в асансьор на блок ***, вх.1 отнел чужди движими вещи – чифт златни обици, във
формата на ”пречупени халки”, 14 карата проба злато, с общо тегло 7,00 гр., на
стойност 364.00 лв. от владението на К.Г.П., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал и откъснал
обиците от ушите на П., като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода за срок не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл.66 от НК – с присъда на СГС, НО, 2 състав от 17.02.2005 г. по
НОХД № 72/05 г., влязла в сила
на 08.12.2005 г. е осъден на седем години лишаване от свобода при първоначален
строг режим на изстърпяване за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.
чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1. б.”а” от НК.
С протоколно определение от 14.01.15
г. ход на делото е даден по реда на гл.ХХVІІ от НПК.
Пострадалата К.Г.П. е конституирана
като частен обвинител в наказателния процес.
Подсъдимият заявява по реда на
чл.371, т.2 от НПК, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепя от събраните доказателства по делото. Моли съда да признае подсъдимия
за виновен. Посочва, че при индивидуализацията на наказанието следва да бъдат
отчетени като отегчаващи вината обстоятелства многобройните предходни осъждания
на подсъдимия, както и факта, че подсъдимият е пенитенциарен рецидивист. Счита,
че подходящото наказание на подсъдимия се явява осем години лишаване от
свобода, което следва да бъде редуцирано съгласно закона с 1/3 и на подсъдимия
да наложи наказание пет години и четири месеца лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия излага съображения, че поисканото
от представителя на държавното обвинение наказание от осем години лишаване от
свобода е прекомерно и несправедливо. Посочва, че подсъдимият е съдействал на
органите на наказателното производство, при това още от един твърде ранен етап
на разследването, дал е доброволно писмени обяснения, в които е описал начина и
мястото на извършване на деянието, с което е улеснил органите на разследването.
Излага съображения, че подсъдимият, след последното си осъждане, което обуславя
правната квалификация на настоящото деяние като извършено при условията на
опасен рецидив, в един сравнително дълъг период от време не е имал други
криминални прояви, което обстоятелство следва да се отчете при определяне на
наказанието. Моли по изложените съображения и предвид обстоятелството, че
производството се развива по реда на гл.XXVII от НПК, на подсъдимия да бъде
наложено минимално наказание.
При последната си дума към съда подсъдимият моли за
снизходителност и заявява, че съжалява за това, което е извършил.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно вътрешното си убеждение
намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.А.П. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, адрес: гр. С., ж.к. ”********,
с основно образование, женен, с ЕГН: **********, осъждан.
Подс. П. е осъждан многократно, в
т.ч. с присъда
на СГС, НО, 2 състав от 17.02.2005 г. по НОХД № 72/05 г., влязла в сила на 08.12.2005
г., с която е осъден на седем
години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изстърпяване за
извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1.
б.”а” от НК.
На 13.01.14 г. св. К.Г.П. решила да
посети своя приятелка, живуща ***. Св. П. притежавал ключове от жилището и от
входната врата на блока, в който живеела нейната приятелка, тъй като последната
била трудно подвижна. Около 12.10 ч. св. П. била пред входната врата на
горепосочения блок и се подготвяла да я отключи. В този момент зад нея застанал
подс. П., като имитирал, че звъни по мобилния си телефон, уж за да каже на
някого да му отвори вратата. По този начин подс. П. изчакал св. П. да отвори
входната врата на блока и да влезе в него, което и той направил, заедно с нея.
Непосредствено след влизането си във входа св. П. се насочила към асансьора и
се качила в него. Заедно с нея в асансьора се качил и подс. П.. Преди св. П. да
успее да натисне бутона за етажа, на който отивала, подс. П. се пресегнал и с
двете си ръце й хванал обеците, след което ги издърпал и откъснал от ушите й.
Веднага след това подс. П. ритнал вратата на асансьора и избягал от него, заедно
с обеците на св. П.. Отнетите от владението на св. П. чифт обеци били златни, 14 карата проба
злато, с общо тегло 7,00 гр., във
формата на ”пречупени халки”, на стойност 364.00 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин по реда на чл.373, ал.3 от НПК – въз основа на направеното от подсъдимия
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК и събраните на досъдебното производство
доказателства, които го подкрепят – показанията на свидетелите П. /л.27, л.30
от досъд. п-во/, Б. /л.28 от досъд. п-во/ и М. /л.29 от досъд. п-во/,
заключение на СОЕ /л.34-35 от досъд. п-во/, протокол за разпознаване на лица
/л.31-32 от досъд. п-во/, бюлетини за съдимост /л.32-51 от делото/, справка от МП -
ГДИН за изтърпявани наказания лишаване от свобода /л.52-53 от делото/.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА СТРАНА:
С деянието си подс. П. осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. ал.29, ал.1, б.”а” от НК.
От обективна страна, подс. П. на
13.01.2014 г. около 12:10 часа в
гр. С., ж.к. „М.*”, в асансьор на блок ***, вх.1 отнел чужди движими вещи – чифт златни обици, във формата
на ”пречупени халки”, 14 карата проба злато, с общо тегло 7,00 гр., на стойност
364.00 лв. от
владението на К.Г.П., като
употребил за това сила – издърпал и откъснал обиците от ушите на П..
Деянието е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив – след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок не
по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК – с присъда на СГС, НО, 2 състав от 17.02.2005 г. по НОХД № 72/05 г., влязла в сила на
08.12.2005 г. е осъден на седем години лишаване от свобода при първоначален
строг режим на изтърпяване, за
извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1.
б.”а” от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият е имал намерение противозаконно да присвои вещите, предмет на
престъплението.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Съобразно разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК и предвид характера на производството пред първата
инстанция – по реда на чл.371, т.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, наказанието на подсъдимия
следва да се определи при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, при което съдът следва да определи наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК,
след което да намали определеното наказание с една трета.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия, смекчаващи вината обстоятелства не се установяват.
Направеното от подсъдимия
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК не следва да се отчита като смекчаващо
вината обстоятелство, тъй като то има за последица прилагане на диференцираната
процедура по гл.XXVII от НПК
и налагане на наказание на подсъдимия при облекчени условия по предвидения в
закона ред, поради което това самопризнание не може да се съобразява едновременно
и на плоскостта на индивидуализацията на наказанието.
Изразеното от подсъдимия при
последната му дума към съда разкаяние за извършеното престъпление, не звучи
убедително, на фона на единадесет предходни осъждания за грабежи и кражби.
Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът отчита многобройните осъждания на подсъдимия /отделно от
осъждането по НОХД № 72/05 г. на СГС, което обуславя правната
квалификация на деянието по настоящото дело като извършено при условията на
опасен рецидив и което осъждане, в качеството си на квалифициращо обстоятелство
на настоящото престъпление, не следва да се отчита при индивидуализацията на
наказанието/. Отделно от цитираното по-горе осъждане, подсъдимият е осъждан още
десет пъти за тежки умишлени престъпления, основно грабежи и кражби. Съдът
прави извод, че подсъдимият е лице с изградени трайни престъпни навици,
подчертана склонност към извършване на посегателства против собствеността на
гражданите и многобройните му осъждания не са изиграли никакво предупредително
и възпитателно въздействие. Това налага занапред спрямо подсъдимия да се
прилага засилена наказателна репресия, изразяваща се в налагане на по-тежки
наказания.
Съдът намира за неоснователни
доводите на защитника за изтекъл относително дълъг период от време от
изтърпяването от подсъдимия на наказанието по присъда по НОХД № 72/05 г. на СГС до извършване на
настоящото деяние, през което време подсъдимият не е извършвал други
престъпления и което според защитника следва да се отчете като смекчаващо
вината обстоятелство. Съдът счита, че въпросният период от време, не може да се
разглежда като продължителен. От справката за изтърпявани от подсъдимия
наказания лишаване от свобода е видно, че на 17.12.09 г. подсъдимият е бил
условно предсрочно освободен на основание чл.70 от НК от изтърпяване на
определено общо наказание в размер на седем години лишаване от свобода по НОХД № 72/05 г. на СГС и по две други
осъдителни присъди, като при предсрочното освобождаване е бил определен
изпитателен срок до 26.11.10 г. Три години и два месеца по-късно подсъдимият
отново извършва аналогично деяние - грабеж при условията на опасен рецидив, за
каквото е изтърпявал ефективно наказание и е бил условно предсрочно освободен. Съобразявайки
голямата тежест на извършените престъпления, съдът намира, че периода от три
години и два месеца до извършване на новото деяние, се явява непродължителен, и
не води до извод за поправяне на подсъдимия и преосмисляне на неговото
поведение.
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. ал.29, ал.1, б.”а” от НК законът предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от
свобода. При съвкупната преценка на изложените по-горе обстоятелства, съдът
намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Съобразно разпоредбата на 58а,
ал.1 от НК, определеното наказание следва да се намали с една трета и на подсъдимия
да се наложи наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съобразно разпоредбата на чл.60,
ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС наказанието следва да се изтърпи при първоначален
строг режим в затвор.
По отношение на подсъдимия са
налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за определяне на
едно общо, най-тежко наказание по НОХД №4012/14
г. по описана на СГС и по настоящото дело, доколкото деянията, за които подсъдимият е признат
за виновен по посочените наказателни производства, са извършени преди
подсъдимият да е имал влязъл в сила съдебен акт за което и да е от деянията.
Като общо наказание следва да се наложи по-тежкото наказание ШЕСТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да
заплати по сметка на СДВР направените на досъдебното производство разноски в
размер на 35.00 лв., както и по сметка на СГС 5.00 лв. държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: