Решение по дело №350/2018 на Районен съд - Самоков

Р Е Ш Е Н И Е № 68

 

Самоков, 03.05.2019 година    

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ състав, на ДВАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ   през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КИРИЛ ПАВЛОВ

 

с участието на секретаря  Антоанета Чакалова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 350 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София район „Лозенец”, ул. Черни връх № 43 ЕИК *********, представлявано от Юрий Асенов Станчев - Изпълнителен директор против Н.И.Н., с ЕГН **********, в която ищецът твърди, че на 14.07.2016 г., "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Н.И.Н., с ЕГН ********** за сумата от 2 542, 73 лева, от които: 2300 лева - дължима главница по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 02. 02. 2016 година ; 124,73 лева - договорна лихва за периода от 01. 03. 2016 г. до 30.06. 2016 г., 118,00 лева - договорни такси по кредита, ведно с разноските по делото и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане. Твърди се в исковата молба ИМ, че по така подаденото заявление е образувано гр. дело № 489/2016 г. по описа на Районен съд - Самоков , ГК, ІI с-в. В рамките на това заповедно производство е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника Н.И.Н. при условията чл. 47 ал. 5 ГПК. Със свое разпореждане съдът предоставил на заявителя едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, в рамките, на който "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД да предявят установителен иск относно претендираното от дружеството вземане срещу ответника. С оглед на това изложено в ИМ относно правния интерес от иска и на основание чл. 422 от ГПК, ищецът моли съда да приеме за разглеждане настоящия иск.

Твърди се в ИМ, че обстоятелствата, на които се основава вземането на ищеца, са следните: На 02.02.2016 г. между "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД (ТФС) и ответника Н.И.Н. (Клиент) бил сключен рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, съгласно който ищецът  е предоставил на ответника Н.И.Н. кредит с лимит в размер на 2300 лева, за усвояването, на който дружеството е предоставило на ответника кредитна карта Транскарт. Твърди се в ИМ, че в периода след 02.02.2016 г., ответникът е извършвал многократно транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой (ATM cash), за което ищеца се позовава на приложената към ИМ справка. Твърди се в ИМ, че ответникът  е извършвал покупки и теглене на пари в брой от POS/ПОС терминални устройства/, чрез осъществяването на електронни разплащания, при които средства от сметката на купувача - ответник преминават в сметката на търговеца, при който е извършено плащането. Твърди се в исковата молба че съответно са начислявани лихви и договорни такси по кредита, съгласно чл. 9 и чл. 14 от договора съгласно ценови листи и  на "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД.

 Твърди се в ИМ, че поради невнасяне от ответника на минималните погасителни вноски в срок кредитната карта на ответника е била блокирана, като му е дадена възможност да погаси дължимите суми и съответно да бъдат продължеми договорните отношения и ползването на картата, но плащане не последвало. Твърди се в ИМ, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, дължимата от ответника и непогасена главница възлиза на 2300 лева и на основание чл. 9, ал.1 от сключение между страните договор, са начислени като дължими от ответника договорни лихви в размер на 124,73 лева за периода от 01. 03. 2016 г. до 30.06. 2016 г., както и  118,00 лева дължими като договорни такси по кредита. Твърди се в ИМ, че размерът и периодът на начислените лихви и такси са представени в приложената към ИМ Справка за формиране на дълга.

В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът Н.И.Н., с ЕГН ********** има парично задължение към ищеца "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД, произтичащо от сключен на 02. 02. 2016 год. Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, в размер на 2 542, 73 лева, от които: 2300  лева - дължима и непогасена главница; 124,73 лева - договорна лихва за периода от 01. 03. 2016 г. до 30.06. 2016 г., 118,00 лева - договорни такси по кредита, ведно с разноските по делото и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане. Моли да им бъдат присъдени и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба, от адвокат Елена Й. от САК процесуален представител на ответника, с по съществов не се оспорва иска

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, с представените и приети писмени молби, поддържа изцяло предявения иск и моли съда да го уважи.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Налице е правен интерес от предявения установителен иск по следните съображения:

На 14.07.2016 г., "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Н.И.Н., с ЕГН ********** за сумата от 2 542, 73 лева, от които: 2300 лева - дължима главница по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 02. 02. 2016 година ; 124,73 лева - договорна лихва за периода от 01. 03. 2016 г. до 30.06. 2016 г., 118,00 лева - договорни такси по кредита, ведно с разноските по делото и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане. По така подаденото заявление е образувано гр. дело № 489/2016 г. по описа на Районен съд - Самоков ІI с-в. В рамките на това заповедно производство за посочените суми е издадена заповед № 374 от 22. 07. 2016 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника Н.И.Н. при условията чл. 47 ал. 5 ГПК. Със свое разпореждане, получено от ищеца на 21.03.2018 г., съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, в рамките, на който "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД да предявят установителен иск относно претендираното от дружеството вземане срещу ответника Н.И.Н..

Настоящият иск е предявен в срок на 18. 04. 2018 година и поради изложеното е допустим, налице е правен интерес от иска и се счита за предявен на 14. 07. 2016 година когато е подадено заявлението по чл. 410 ГПК.

По същество:

Към исковата си молба, ищецът е представил в препис от по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 02. 02. 2016 година. От този договор  е видно, че същия е сключен на 02. 02. 2016 г. между ищцовото дружество - "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД, и ответника Н.И.Н., като клиент. Съгласно договора, ищецът "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД е издало и предоставило на ответника платежна карта „ТРАНСКАРТ   KLASIC” за извършване на платежни операции - за плащане на стоки и услуги на територията на страната, чрез карта в търговски обекти, включени в системата на транскарт, като предоставеният кредит може и да бъде теглен в брой в рамките на договорените с издателя лимити в оторизирани за целта обекти/места. По силата на договора максималният размер (лимит) на всеки кредит е 2300 лева. За усвояването на кредита, ищцовото дружеството е предоставило на ответника кредитна карта Транскарт KLASIC”. Ответникът Н.И.Н., от своя страна, се е задължил да усвоява и погасява предоставения кредит в срок, както и да заплаща уговорените в процесния договор главница, лихви и такси.

Дължимите по договора лихви и договорни такси по кредита са уредени в чл. 9 и чл. 13 от процесния договор. В чл. 14 (1) и чл. 14 (2) от процесния договор, страните са уговорили условията, при които кредитът става предсрочно изискуем по силата на самия договор.

Процесният договор е подписан от страните по него. Ответникът не е оспорил подписа си в договора, като клиент. Затова съдът приема, че с полагането на подписа си, ответникът е приел всички договорни клаузи по него и по документите, неразделна част от договора. Не е спорно по делото и съдът приема, че размерът на дължимата главница е 2300 лева. В тежест на ответника е на доказване, а той дори не твърди да е платил посочената сума, както и каквото и да било от претендираната му главница, дължима по силата на приложения договор.  

Към исковата молба е приложена л. 26 от делото неоспорена от ответника справка Справка за формиране на дълга, видно от която след сключването на договора на 02. 02. 2016 година ответникът Н.И.Н. е извършвал транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой от инвестбанк АД клон ПРАГА (ATM cash). Теглил е пари и от POS/ПОС терминални устройства/.2000 лева е изтеглил на 08. 02. 2016 година от POS  при Инвестбанк клон ПРАГА, след това на следващия ден 9 февруари е изтеглил последователно 200 лева и 100 лева.  Това е ставало в периода от 08. 02. 2016 год. до 09.02.2016 г. Установява се по делото, че ответникът не е правил погасителни вноски по процесния договор.

Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че безспорно е установено и от доказателствата по делото вземането на ищеца към ответника за главница, договорна лихва и договорни такси по процесния кредит, безспорно е съществувало както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, така и към момента на подаване на исковата молба, въз основа, на която е образувано настоящето дело, а и към настоящия момент.

По силата на чл. 20а ал. 1 от ЗЗД договорът има силата на закон за страните които са го сключили. Щом се е задължил да погасява предоставения кредит в срок, както и да заплаща уговорените в процесния договор главница, лихви и такси ответникът е бил длъжен са изпълнява задълженията си по договора и щом не е сторил това съдът следва да признае за установено вземането на ищеца предмет на делото.

Така, по изложените съображения съдът следва да признае за установено  по отношение на ответника че в полза на ищеца "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" съществува изискуемо вземане срещу Н.И.Н., с ЕГН ********** за сумата 2 542, 73 лева, дължима на основание сключен на 02. 02. 2016 година рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от която сума 2300 лева се дължат като главница по същия договор, ведно законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението 14. 07. 2016 год. до окончателното й плащане; 124,73 лева - договорна лихва за периода от 01. 03. 2016 г. до 30.06. 2016 г., 118,00 лева - договорни такси по кредита, ведно с разноските по заповедното производство за които суми по частно гр. дело № 489/2016 г. по описа на Районен съд - Самоков ІI състав е издадена заповед № 374 от 22. 07. 2016 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Доказани са и претенциите за договорната лихва, както и за законната лихва върху главницата считано от датата 14. 07. 2016 година когато е подадено заявлението по чл. 410 ГПК и от тогава се счита за предявен и настоящия иск. В този момент ответникът доказано е бил в забава, при съобразяване на сроковете по договора и дължи законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.

По силата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение каквото е процесното длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Не е погасено и съществува и вземането на ищеца към ответника за  направените разноски в заповедното производство.

Затова предявеният иск се явява основателен и доказан за посочените размери и претендираните от ищеца задължения на ответника към него и ще следва да се уважи.

 

Ответникът на основание чл. 78 ал. 1 ГПК дължи на ищеца и сторените в настоящето производство разноски за държавна такса и за особен представител на ответника, от които 50 лева за ДТ, 300 лева разноски за особен представител, както и 150 лева за адвокатско възнаграждение.

 

По изложените съображения, Самоковският  районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н.И.Н., с ЕГН **********  че в полза на "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД, град София район „Лозенец”, ул. Черни връх № 43 ЕИК *********, представлявано от Юрий Асенов Станчев - Изпълнителен директор съществува изискуемо вземане срещу длъжника Н.И.Н., с ЕГН ********** за сумата 2 542, 73 лева, дължима на основание сключен на 02. 02. 2016 година рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от която сума  2300 лева - дължима главница по същия договор, ведно законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението 14. 07. 2016 год. до окончателното й плащане; 124,73 лева - договорна лихва за периода от 01. 03. 2016 г. до 30.06. 2016 г., 118,00 лева - договорни такси по кредита, ведно с разноските по заповедното производство за които суми по частно гр. дело № 489/2016 г. по описа на Районен съд - Самоков ІI състав е издадена заповед № 374 от 22. 07. 2016 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,

ОСЪЖДА Н.И.Н. с ЕГН ********** , с постоянен и настоящ адрес: *** на основание чл. 78 ал 1 от ГПК  да заплати 450 лева за разноски по делото на "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" ЕАД, от които 50 лева за ДТ, 300 лева разноски за особен представител, както и 150 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския Окръжен съд в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: