№ 1241
гр. Варна, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20223100500993 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба с вх.
№ 260900/24.01.2022 г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, ЕИК *********, чрез
пълномощника юриск. П. П., против решение № 260001/04.01.2022 г., поправено с решение
№ 260193/25.03.2022 г., постановени по гр.д. № 1702/2021 г. по описа на ВРС, с което е
отхвърлен предявения по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" КЧТ, ЕИК *********, против С. Е. К., ЕГН **********, от *************, иск за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 261547/12.11.2020 г. по ч.гр.д. № 13627/2020 г. по
описа на ВРС, поправена с разпореждане №260001/04.01.2021 г., за следните суми: 674.20
лева - главница, дължима сума по договор за револвиращ потребителски кредит *******,
сключен на 04.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до изплащане на вземането; 47.23 лева -
възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 13.11.2017 г.; 159.39 лева - мораторна
лихва за периода от 13.11.2017 г. до 12.03.2020 г. и сумата 19.10 лева - мораторна лихва за
периода от 14.07.2020 г. до 23.10.2020 г., отхвърлен е предявения от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България" КЧТ, ЕИК *********,, против С. Е. К., ЕГН **********, от *************,
1
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, следните суми: 674.20 лева - главница, дължима сума по договор *******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 27.10.2020 г. до изплащане на вземането; 47.23 лева - възнаградителна лихва за
периода от 01.04.2017 г. до 13.11.2017 г.; 159.39 лева - мораторна лихва за периода от
13.11.2017 г. до 12.03.2020 г. и сумата 19.10 лв. - мораторна лихва за периода от 14.07.2020
г. до 23.10.2020 г.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е
преценил, че ищецът не е доказал твърдяното кредитно правоотношение. Излага, че от
назначената от ВРС съдебно-счетоводна експертиза се установява усвояването на суми по
револвиращия кредит, както и че ответницата е правила погашения по кредита. Излага, че
доколкото не е оспорен подписа на кредитополучателя, положен на всяка страница на
договор CREX-11879661, както и с оглед установения факт на ползване на кредитния лимит,
не може да се отрече съществуването на облигационна връзка между страните.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата С. Е. К., чрез назначения особен
представител адв. Р. Ж., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар
на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и
възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството
доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.
По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя
искане за потвърждаването му.
Въззивникът не изпраща представител в насроченото пред въззивния съд открито
съдебно заседание. С подадена преди съдебно заседание молба пълномощникът юриск. П. П.
моли за уважаване на жалбата и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител в насроченото пред въззивния съд
открито съдебно заседание. С подадена преди съдебно заседание молба особеният
представител Р. Ж. моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по иск на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" КЧТ, ЕИК *********, против С. Е. К., ЕГН **********, от гр. Варна, за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 261547/12.11.2020 г. по ч.гр.д. № 13627/2020 г. по
описа на ВРС, поправена с разпореждане №260001/04.01.2021 г., за следните суми: 674.20
лева - главница, дължима сума по договор за револвиращ потребителски кредит *******,
сключен на 04.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до изплащане на вземането; 47.23 лева -
2
възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 13.11.2017 г.; 159.39 лева - мораторна
лихва за периода от 13.11.2017 г. до 12.03.2020 г. и сумата 19.10 лева - мораторна лихва за
периода от 14.07.2020 г. до 23.10.2020 г. В условията на евентуалност е предявен осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
CREX – 11879661, като в последния е обективирано и облигационно правоотношение
породено от договор за револвиращ кредит *******. С договор за потребителски кредит
CREX-11879661 е предоставена възможност на кредитополучателя за ползване на кредитна
карта *******, с максимален кредитен лимит до 10000 лева, като всички задължения,
произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта възникнат само след
активирането от кредитополучателя. Твърди, че договор за револвиращ кредит ******* е
сключен на 04.01.2017 г., с първата трансакция по кредитната карта. Договорът е за
револвиращ кредит, поради което при сключването му не е изготвен погасителен план.
Дължимата сума се погасява автоматично със средствата, които постъпват по сметката, след
което средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При
настъпване на падежа, задължението по кредитната карта е изискуемо, на осн. чл.84, ал.1
ЗЗД, като въпреки това, ищецът е изпратил покана за доброволно изпълнение на дата
16.11.2017 г.
С писмен отговор особеният представител на ответницата оспорва иска. Оспорва
между страните да е налице валидно облигационно правоотношение, като заявява, че между
страните не е възникнала облигационна връзка, основана на договор за револвиращ кредит.
Оспорва процесния договор като недействителен. Излага, че приложение към договор за
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 19.11.2015 г. не е
подписано от ответника, същият не е получавал покана за доброволно изпълнение. Оспорва
получаването на пратка с товарителница № 919051613114407 на „МиБМ Експрес“ ООД.
Излагат се твърдения за противоречие на сключения договор с разпоредбите на чл.10 и чл.11
ЗПК.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
От представените по делото доказателства се установява, че е сключен договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
3
използване на кредитна карта № CREX – 11879661 по силата на който „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставило на ответницата С. К. кредит за потребителски цели
за закупуване на стоки с обща цена 569 лева. В чл.12 е предвидена възможност кредиторът
да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален размер от
10000 лева. Съгласно чл.13 от договора кредитния лимит ще бъде определен едностранно от
кредитора. Договорът е подписан от представител на кредитора и ответника.
По делото е прието Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX –
11879661 с посочен номер *******/29.11.2015г. В чл.1 и чл. 2 от същото е вписано, че
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева при
годишна лихва и такси посочени в приложението, като се издава кредитна карта
„Мастъркард“. Месечните погасителни вноски съгласно чл.13 от приложението е следвало
да бъдат извършвани до 1–во число на месеца, следващ издаване на извлечението най –
малко в минимален размер съгласно тарифата. Съгласно вписаната в приложението тарифа
лихвения процент е 35%, при ГПР 44.90%, при теглене в брой от банкомат се дължи таксата
от 2 лева + 2% от изтеглената сума, за справка за разполагаем лимит таксата е 0.40 лева,
месечната такса за обслужване е 4 лева. Според тарифата минималната погасителна вноска
при усвоен кредитен лимит до 1000 лева е 60 лева. Приложението е подписано от
представител на кредитора, но не е подписано от въззиваемата С. К..
По делото е представена товарителница, от която се установява, че на 27.05.2016г. на
въззиваемата са предадени документи, изпратени на 25.05.2016г. от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ чрез куриер „МиБМ Експрес“ ООД.
По делото са приети извлечения от кредитна карта за извършени трансакции.
Предвид горните факти съдът пристъпва към разглеждане на спорният въпрос по
делото, поставен и с въззивната жалба, налице ли е валидно сключен договор, по силата на
който е предоставен револвиращ кредит чрез ползване на кредитна кредитна карта.
Съгласно чл. 25 от НАРЕДБА № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение
на платежни операции и за използване на платежни инструменти (отм.) платежната карта е
вид платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен начин и се
използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и
за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително определен кредитен лимит,
договорен между оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена
картата, и доставчика на платежни услуги.
Кредитната карта е вид платежна карта по смисъла на цитираната наредба.
Материално правните разпоредби уреждащи издаването на платежни инструменти към
датата, на която ищецът сочи, че е сключен договора е Закон за платежните услуги и
платежните системи (отм.) обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009г. отм., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила
от 6.03.2018г. По смисъла на чл.4, т.5 от цитирания закон издаването на платежни
инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти е вид платежна услуга.
4
Предоставянето на такъв вид платежна услуга се извършва на база сключен рамков договор.
Съдържанието на рамковия договор е посочено в чл.41 от Закон за платежните услуги и
платежните системи (отм.) обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009г. отм., бр. 20 от 6.03.2018г., в сила
от 6.03.2018г., към който чл.40, ал.2 препраща.
Като съобрази горните разпоредби и след анализ на представените доказателства,
съдът приема, че между страните не е възникнало договорно правоотношение въз основа на
сключен договор за револвиращ кредит чрез ползване на кредитна карта. В случая
представеното приложение не представлява сключен между страните рамков договор с
посочените в него параметри и със съдържанието по чл.41 от Закона за платежните услуги и
платежните системи, тъй като не е подписано от ответника, поради което и не може същият
се счита обвързан от него. По делото не са ангажирани и доказателства, които да сочат по
несъмнен начин, че това приложение с издадената кредитна карта са достигнали до
картодържателя и това да обоснове, че същият по несъмнен начин е приел условията по
издаване и ползване на кредитната карта, както и на кредитния лимит. В представената
товарителница (л.25, дело ВРС) е посочено, че съдържа документи, без конкретизация.
Поради това не може да се приеме, че с тази товарителница кредитната карта е предоставена
на ответницата.
В приложението към договора липсва и посочване, че за обслужване на кредитната
карта е създадена банкова сметка с конкретен IBAN кореспондиращ по номер с този посочен
в представените извлечения. Такъв извод не може да се направи и от заключението на
вещото лице по допусната съдебно счетоводна експертиза. Отделно от гореизложеното,
едностранно подписаното приложение няма пълното съдържание посочено в чл.41 от
цитирания по горе Закон за платежните услуги и платежните системи (отм.). Не са
представени и общи условия, които да го попълват. В детайлност може да се посочи, че
липсва съдържание по чл.41, т.5 за защитните мерки при загуба, кражба, присвояване или
неразрешена употреба на платежен инструмент, за отговорността на платеца с посочване
размера на сумата, не е посочено как се извършва изменението и прекратяването на
рамковия договор, съгласно т.6, на чл.41 и пр.
По изложените съображения съдът намира, че предявените установителни искове за
главница и лихви, имащи като правопораждащ факт договор за револвиращ кредит с
издаване на кредитна карта, са недоказани по своето основание и като такива подлежат на
отхвърляне в тяхната цялост. По гореизложените съображения, като неоснователни следва
да се отхвърлят и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на
исковете, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/04.01.2022 г., поправено с решение №
5
260193/25.03.2022 г., постановени по гр.д. № 1702/2021 г. по описа на РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6