№ 2659
гр. Варна, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. И.а
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110103471 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с пр.осн.чл.49,
вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД с искане съдът да постанови решение с което осъди
ответника ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район ****,
представлявано от всеки двама изпълнителни директори, действащи заедно или от
всеки изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист да заплати на ищеца П.
ЯНЧ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**** обезщетение за
имуществени вреди по изп.дело № **** по опис на ЧСИ **** в размер на 1250 лева,
представляваща частичен иск от 2500 лева за адв. възнаграждение и 72 лева такса по
ТТРЗЧСИ и да му заплати обезщетение за имуществени вреди по изп.дело № **** по
опис на ЧСИ **** в размер на 2930 лева възнаграждение за адвокат и 60 лева за
заличаване на обезпечения, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата
на предявяване на исковата молба.
Предявен е и иск с пр.осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД с искане съдът да
постанови решение с което ответникът ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, район **** бъде осъден да заплати на ищеца П. ЯНЧ. ИВ. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „****, ет. 3, ап. 8 сумата 1250 лева като частична претенция от
задължение в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в преживян стрес и напрежение от мисълта за осъществявано
спрямо него незаконосъобразно принудително изпълнение и необходимостта да
доказва правотата си, да организира и осъществя защитата си, както и да бъде третиран
незаконосъобразно като длъжник, като всичко това му е причинило уплаха, стрес,
тревожност водещи до нарушено емоционално състояние и ежедневие, ведно със
1
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът моли за заплащане на разноските за производството вкл.
възнаграждение за адвокат.
Твърдения от които ищецът черпи права:
По молба на **** АД било образувано изпълнително производство № **** на
ЧСИ **** с per. № 711, район на действие Окръжен съд - Варна. След прекратяване на
това производство, поради процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
впоследствие отново по молба на ответника било образувано ново изпълнително
производство № **** на ЧСИ **** с per. № 711, район на действие Окръжен съд -
Варна, което било прекратено поради материална незаконосъобразност на
принудителното изпълнение.
И двете изпълнителни производства са образувани на основание издаден през
2010 г. в полза на ОББ АД изпълнителен лист от 27.10.2010 г. по ЧГД № 14458/2010 г.
на ВРС, 17 състав по силата на който П. ЯНЧ. ИВ. и съпругата му **** И.а са осъдени
като солидарни длъжници да заплатят на **** АД сумата от 247 524,15 евро, от които
228 392, 36 евро -главница, 18 862, 35 евро - лихва за периода от 25.09.2009 до
20.09.2010 г., 359,44 евро, както и законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 14 973, 45 лева разноски по делото. Изпълнителните производства са
насочени и срещу ипотекарните длъжници **** и ****.а И.а, като единствени
наследници на **** тъй като **** приживе са ипотекирали жилището, разположено на
пети и шести етаж в сградата на ул.Св. Никола № 98, ведно с избено помещение № 7 с
плою 8 кв. м., както и гараж № 3 с площ 20, 60 кв. м., ведно с 1,2782 % ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата,
целият с площ от 3427 кв. м., съставляващ У****, в кв. 49 по плана 21 подрайон на гр.
Варна, съгласно НА за учредяване на договорна ипотека № 42, том II, per. № 2528,
дело № 233 от 2008 г., за обезпечение на дълга на П. ЯНЧ. ИВ. с ЕГН ********** и
**** И.а с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****, ет. 3, ап. 8, по договор за
кредит, сключен между П. ЯНЧ. ИВ. и **** И.а и ОББ АД.
Изпълнителното производство № 2133/2010 г. на ЧСИ **** било спряно по
искане на взискателя, сега ответник, считано от 11.04.2011 г. поради подновяване на
задължението, чрез сключване на Споразумение от 30.03.2011 г. между П. ЯНЧ. ИВ. и
**** АД с предмет преуреждане на възникналите до момента отношения, като е
договорено, че ако се извърши плащане на общата сума от 285 360 евро до 20.05.2018
г. задълженията ще се погасят изцяло, тоест ОББ АД няма да има претенции към П.
ЯНЧ. ИВ. и солидарния длъжник **** И.а и няма да има и претенции към
ипотекирания апартамент. Със сключване на споразумението били опростени част от
първоначалните задължения.
2
На ОББ АД е престирано изцяло задължението, така както е подновено със
Споразумение от 30.03.11 г.
С оглед гореизложеното ОББ АД не е следвало да има претенции както към П.
ЯНЧ. ИВ., респективно **** И., така и към имота на **** и ****.а И.а по Договор за
предоставяне на ипотечен кредит за ремонт и реконструкция на недвижим имот от
20.05.2008 г.
През 2018 г. по изпълнително производство № **** са предприети действия по
принудително изпълнение, като искането на ищеца за прекратяване на производството
било оставено без уважение от ЧСИ. По жалба на ищеца ВОС с решение по в. гр. д. №
2053/2019 г. е отменен отказа на ЧСИ да прекрати изпълнително производство № ****
поради настъпила перемция и принудителното изпълнение е преустановено.
На 02.10.18 г. ОББ АД използвайки отново Изпълнителен лист от 27.10.2010 г.
издаден по ЧГД № 14458/2010 г. на ВРС, 17 състав е образувало ново изпълнително
производство под № 441/2018 г. пред ЧСИ **** с район на действие ОС - Варна, като
се претендира без пояснение само сумата от 65626,31 лв. главница, законна лихва в
размер на 255, 21 лв. за периода 03.10.18 г. -17.10.18 г., 32806. 09 лв. неолихвяеми
вземания, респективно и такси и разноски по изпълнителното производство. Налице е
материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение по изп. дело №
441/2018 г. на ЧСИ **** с район на действие ОС - Варна, защото към датата на
образуването му задължението е било платено.
С влязло в сила Решение № 1085/02.12.2019 г. по т.д. № 1780/2018 г. на ОС
Варна за вземането което било претендирано по изпълнително производство № **** е
установено, че не се дължи.
По изпълнително производство № **** П. ЯНЧ. ИВ. е сторил общ разход за
адвокатска защита в размер на 2500 лв., а по изпълнително производство № **** е
сторил разход за адвокатска защита в размер на 2930 лв. Отделно по изпълнително
производство № ********** и по изпълнително производство № **** ищецът е
направил разходи в размер на 72 лв. за такси към ЧСИ по ТТРЗЧСИ и в размер на 60
лв. за заличаване на наложените обезпечения.
В съдебната практика е застъпено разбирането, че не е предвидена процесуална
възможност да се събират по принудителен ред разноските, направени от длъжника в
изпълнителното производство във връзка с прекратяването му в рамките на същото
производство. Приема се, че пределите на изпълнителното производство се очертават
от изпълнителния титул, въз основа на който същото е образувано, както и че
процесуалният закон не е предвидил възможност длъжникът да участва в
изпълнителното производство в двуяко качество - веднъж като длъжник по дълга,
удостоверен в изпълнителния титул и втори път като взискател на вземане за разноски,
сторени в това производство, не е предвидена и процесуалната възможност съдия
3
изпълнителя да преценява какви разноски е сторил длъжникът във връзка с
прекратяването на изпълнителното производство, още повече да ги събира
принудително в същото производство без изпълнителен титул за това. Приема се, че в
случай, че длъжникът е претърпял вреди от прекратяването на принудителното
изпълнение същият разполага с правната възможност да установи тези вреди в исков
процес, респективно заповедно производство. Приема се, че едва след постановяване
на влязъл в сила съдебен акт, с който е уважена претенцията му, същият ще се снабди с
изпълнителен лист, въз основа на който може да инициира принудителното
изпълнение на това задължение на първоначалния взискател. Без наличието обаче на
изпълнителен титул и при липса на изрично предвидена в процесуалния закон
възможност за длъжника в същото изпълнително производство да възстанови
направените от него разноски във връзка с прекратяването му, съдебният изпълнител
не може да определи в това производство разноските на длъжника, както и да пристъпи
към принудителното им събиране.
В случая са налице имуществени вреди, доколкото предизвикването на разход за
адвокатски хонорар и други такси в производство по което законово не се предвижда
присъждането им попада в хипотезата за непозволено увреждане по чл. 45 и следващи
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В случая е налице противоправно поведение на
взискателя, изразяващо се в неоснователно образуване, водене и поддържане на
изпълнително производство срещу ищците.
Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе поведението на
взискателя настоящ ответник. Макар и да липсва нормативно установено задължение
за наемане на адвокат по изпълнителни дела, то адвокатската защита е нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния за страната изход от спора. На това
основание вредите се явяват пряка и непосредствена последица от действията на
взискателя.
Отделно, като последица от действията на взискателя са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и напрежение от мисълта за
осъществявано спрямо него и неговото семейство незаконосъобразно принудително
изпълнение и необходимостта да доказва правотата си, да организира и осъществя
защитата си, да го третират, като некоректен длъжник, което го е ограничило при
банково кредитиране. През 2018 г. по изпълнително производство № **** са
предприети действия по принудително изпълнение, като искането на ищеца за
прекратяване на производството поради изплащане на задължението назад във
времето, евентуално поради настъпване на перемция било оставено без уважение. След
подадена жалба, с решение по в.гр.д. №2053/2019 г. на ВОС е отменен отказа на ЧСИ
4
да прекрати изпълнително производство № **** поради настъпила перемция и
принудителното изпълнение е преустановено. С влязло в сила решение №
1085/02.12.2019 г. по т.д. № 1780/2018 г. на ОС - Варна за вземането, което е
претендирано по изпълнително производство № **** е установено, че не се дължи,
поради което изпълнителното производство е прекратено от ЧСИ с постановление
на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Всички заплатени такси и разноски за адвокатско
възнаграждение са заплатени лично и само от П. ЯНЧ. ИВ..
Ответникът поддържайки процесуално и материално незаконосъобразно
принудително изпълнение срещу ищците е принудил ищеца П. ЯНЧ. ИВ. да ангажира
адвокатска защита по делото, осъществена от адвокат Л.П. от АК - Варна, като в тази
връзка е заплатил и адвокатски възнаграждения. Поддържайки процесуално и
материално незаконосъобразно принудително изпълнение съответно от 21.07.17 г. по
изпълнително производство № **** и от 02.10.18 г. по изпълнително производство №
**** ответникът с активното си процесуално поведение е причинил незаконосъобразно
неблагоприятни последици за имуществото на П. ЯНЧ. ИВ. и неимуществени вреди
изразяващи се в уплаха, стрес, тревожност водещи до нарушено емоционално
състояние и ежедневие, предвид мисълта, че следва да изплаща задължение веднъж
вече погасено. Самото прекратяване и на двете изпълнителни дела не е по инициатива
на взискателя сега ответник или ЧСИ, а по инициатива на ищеца след като е потърсил
адвокатска помощ и съдействие.
В случая са налице имуществени вреди и неимуществени вреди попадащи в
хипотезата за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 45
ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая
е налице противоправно поведение на взискателя, изразяващо се в неоснователно
поддържане на изпълнително производство № **** и образуване и поддържане на
изпълнително производство № ****. В случая нямаше да се заплати адвокатско
възнаграждение, ако не бе поведението на взискателя. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за наемане на адвокат по изпълнителни дела, то адвокатската
защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния за страната изход от
спора. На това основание вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
действията на взискателя. От изложените твърдения и доводи ищецът моли за
уважаване на предявените от него искове.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата. Счита същата за
допустима, но неоснователна. Изразява следното становище по исковата претенция за
обезщетение за имуществени вреди:
Ответното дружество счита предявените искове за изцяло неоснователни по
следните съображения:
1.1 Изложените основания в молбата за осъждане на банката за причинени
5
имуществени вреди не осъществяват фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
Известно е, че завършеността на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на следните
предпоставки, а именно:
деяние (действие или бездействие); настъпила вреда и виновно поведение на
дееца; противоправност на действията; причинно-следствена връзка между действията
на взискателя и настъпилите вреди. Заявява, че нито един елемент от фактическия
състав не е осъществен, тъй като няма доказано противоправно деяние:
Безспорно за страните е, че за събиране на присъдено, ликвидно вземане на
банката по договор за кредит, е образувано изп.дело № 2133/2010г. по описа на ****,
рег.№711, като делото е пермирало. С Решение № 136/05.02.2020г. постановено по
в.гр.д. № 2053/2019г. ВОС отменя отказа на съдия-изпълнителя да прекрати
производството по делото. Образувано е отново изпълнително дело №441/2018г. по
описа на ЧСИ ****, рег.№711, прекратено с постановление изходящ № 28224 /
03.12.2020 г.
Счита, че образуването, воденето и поддържането на изпълнително дело от
банката-кредитор не представлява противоправно деяние, каквито твърдения прави
ищеца, а гарантиран от глава 37 „Заповедно производство" от ГПК и реализирано от
кредитора право да събира признато от съда ликвидно вземане.
Инициираното изпълнително производство от кредитора, може да бъде
прекратено в случай, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/. Прекратяването на
изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото по
право производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не води до извод за
отпадане на услсовията за допустимост на изпълнителното производство, нито, че са
настъпили обстоятелства, водещи до погасяване на надлежно установено материално
право, или до погасяване на пра зото за принудително изпълнение. Право на взискателя
е да насочи изпълнението или да инициира извършването на последващи
изпълнителни действия в рамките на даден изпълнителен способ. Реализирането на
това право и проявеното бездействие, водещо до приложение на чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК не съставлява виновно и противоправно поведение на кредитора /взискател/, като
за него не съществува законова пречка да инициира ново изпълнително производство.
В този смисъл по делото не е доказано противоправно деяние, проявено чрез виновно
бездействие на служители на дружеството, като елемент от фактическия състав на
отговорността при възлагане на работа по чл. 49 от ЗЗД.
За кредитора съществува правна възможност дали да действа или да не действа,
като при бездействие от негова страна би понесъл единствено риска от настъпване на
6
т.нар. „перемпция" по изпълнителното дело, както и евентуално погасяване на правото
си да събере вземането по принудителен ред. /Така в Решение № 1372 от 22.11.2019 г.
по в. гр. д. № 1126 / 2019 г. на V състав на Окръжен съд - Варна/. Бездействието на
кредитора не следва да бъде окачествено като виновно поведение, довело до увреда на
длъжника в настоящия казус. Санкцията при това поведение на взискателя-бездействие
е настъпване на перемпция-прекратяване на изп.д. по силата на закона.
От друга страна, щом без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на производството по изпълнителното дело, след като
същото е било прекратено по силата на закона, не е бил налице правен интерес от
осъществяване на адвокатска защита и процесуално представителство по това дело,
респ. ако е бил ангажиран адвокат и заплатено адвокатско възнаграждение, то би
следвало да остане в тежест на длъжника, а не възложено в тежест на взискателя в този
случай. А бъдат ли причинени вреди, поради несвоевременното постановяване на акт
за прекратяване на изпълнението, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, отговорността е на
ЧСИ, която може да бъде реализирана по реда на чл. 441 от ГПК или чл. 74 от ЗЧСИ.
/Така в Решение № 1372 от 22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1126 / 2019 г. на V състав на
Окръжен съд - Варна/.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й
не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната
връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от
фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест.Няма доказана причинна
връзка между деянието и вредата, като елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.49 от ЗЗД.
Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на
деликвента. В случая, в решение №136/05.02.2020г., постановено по в.г.д.
№2053/2019г. е посочено твърдението на ищеца П.Я., че в периода 11.04.2011г.-
21.07.2017г. не са извършвани никакви изпълнителни действия и по силата на закона е
настъпила перемпция. Вредата под формата на намаляване на имуществената сфера на
ищеца чрез твърдяно плащане на възнаграждение на адвокат е настъпила на
26.02.2018г. (прилага адвокатско пълномощно изх.№4866/26.02.2018г. по и.д.
2133/2010г.), като НЯМА ПРИЛОЖЕНИ КЪМ ИСКОВАТА МОЛБА
ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ НА ХОНОРАР ОТ ИЩЕЦА НА
АДВОКАТ П.. Релевантното за последицата по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК бездействие
на взискателя е това в периода от 11.04.2011г.-21.07.2017г. След настъпилата
перемпция на 21.07.2017г. изпълнителното производство е прекратено по право,
поради което последващото действие/бездействие на взискателя е без правно значение
за изпълнителното производство. Ето защо реализираните от ищеца/длъжник по
7
изпълнението разноски за адвокат след прекратяване на принудителното
производство не са в пряка причинна връзка с поведението на взискателя, то има
декларативен, съобщителен характер, но се нуждае от доказване, а такова не е
проведено.
2.1 Видно от изложеното в исковата молба ищецът сам допуска противоречие в
твърденията си, като от една страна заявява, че макар и прекратено по силата на
закона, в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т 8 от ГПК, изпълнителното дело е било висящо
към момента на ангажиране адвокатска помощ от страна на длъжника. Подобни
самоизключващи се твърдения са абсурдни и кореспспондират с непознаване на закона
и правната доктрина, поради което не следва да бъдат споделени. По изложените
съобръжения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Моли ищецът да
му заплати разноски в размер на 150 лева за процесуално представителство.
Съдът след като се запозна с доказателствата по делото, становищата на
страните и въз основа на закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че с влязло в сила решение от 05.02.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 2053/2019 г. на Окръжен съд Варна е отменен по жалба вх.№
25046/13.09.2018 г. на П. ЯНЧ. ИВ., ЕГН **********, чрез адв.Л.П. отказ на ****-
****, рег.№711 да прекрати принудителното изпълнение по изпълнително дело №
2133, по направено искане с молба вх.№ 23166/20.08.2018 г., на осн.чл.433, ал.1, т.8
ГПК.
От изисканото изпълнително дело № **** по опис на ЧСИ **** с рег.№ 711,
с район на действие ВОС се установява, че същото е образувано с разпореждане от
23.12.2010 г. по молба на ответника ОББ АД въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.
№ 14458/2010 г. на ВРС за 247 524.15 евро срещу **** и **** И.и. Същото е
прекратено с постановление от 02.10.2018 г. на М.Димова, помощник на ЧСИ **** –
****, на осн.чл.433, ал.1, т.2 ГПК.
От молба на длъжника се установява, че същия е представляван за първи път
в изпълнителното производство на 16.10.2018 г. като е извършил процесуално
действие подаване на молба до ЧСИ за запознаване с делото и с молба от 19.10.2018 г.
за снабдяване с копия. По-късно е подадена жалба срещу отказа на ЧСИ да прекрати
изп.дело. Същата е уважена като ВОС отменя отказа и осъжда ОББ АД да заплати
разноски на длъжника П.И.. Ведно с жалбата ЧСИ е подал становище, че към момента
на подаване на жалбата изпълнителното дело е било прекратено. Както се посочи по-
горе изпълнителното дело е прекратено с постановление от 02.10.2018 г., на
осн.чл.433, ал.1, т.2 ГПК, тоест преди представяне на пълномощното от адв.П..
По делото са представени пълномощно от И. за процесуално
представителство от адв.Л.П. и разписка за възнаграждение 2500 лева към договор за
правна защита и съдействие без посочена дата на разписката. Договора, който е
8
цитиран в молбата не се съдържа в кориците на изпълнителното дело.
От изисканото изпълнително дело № **** по опис на ЧСИ **** с рег.№ 711,
с район на действие ВОС се установява, че същото е образувано с разпореждане от
02.10.2018 г. по молба на ответника ОББ АД въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.
№ 14458/2010 г. на ВРС за 247 524.15 евро срещу **** и **** И.и.
От молба на длъжника се установява, че същия е представляван за първи път
в изпълнителното производство на 16.10.2018 г. като е извършил процесуално
действие подаване на молба до ЧСИ за запознаване с делото и с молба от 19.10.2018 г.
с която заявява, че в съответствие с постигнато споразумение от 30.03.2011 г., на
взискателя ОББ АД са заплатени в периода 30.03.2011 г. – 21.05.2018 г. дължимите
285 356.35 евро, като е представил разписка № 1 към договор за правна защита и
съдействие за заплатено адв.възнаграждение без дата за 2930 лева. Направил е искане
за присъждането му. Договора, който е цитиран в молбата не се съдържа в кориците на
изпълнителното дело. По-късно е подадена молба от 08.11.2018 г. за спиране на
изп.производство съгласно обезпечителна заповед на ВОС. С постановление от
09.11.2018 г. изпълнителното производство е спряно.
С влязло в сила на 05.06.2020 г. решение по т.д. № 1780/2018г. по описа на
Окръжен съд Варна е прието за установено в отношенията между страните, че П. ЯНЧ.
ИВ., **** И.а, **** и ****.а И.а не дължат на Обединена българска банка АД сумата от
98432.40 лева по договор за кредит от 20.05.2008 г. за която е образувано изп.дело №
441/2018 г. на **** **** с район на действие ОС Варна въз основа на изп.лист, издаден
по ч.гр.д.№ 14458 от 2010 г., на осн.чл.124, ал.1, вр.чл.439 от ГПК. В мотивите на
решението е посочено, че процесните суми за които е образувано изп.дело № 441/2018
г. на ЧСИ ****-**** са част от сумите по изп.лист и същите не се дължат поради
плащането им по извънсъдебно споразумение от 30.03.2011 г., като същите са погасени
със забава в периода до 21.05.2018 г.
От разпита на свидетелката **** И.а, която е съпруга на ищеца се
установява, че през 2017, 2018 и 2019 г. банката водила дела срещу съпруга й. През
2018 г. всичко било уредено, но в началото на 2018 г. от страна на банката имало
натиск към съпруга й да се заплащат още суми. Вследстви ена този стрес съпругът й се
прибирал изнервен, не разговаряли, започнал да получава хипертонични кризи и
„паник атаки“ от които не можел да диша. Здравословното му състояние се влошило,
наложило се да вика „Спешна помощ“. Всичко това ставало пред детето им и често
се налагало свидетелката да го води при съседите за да не става свидетел на влошените
отношения на съпрузите. Съпругът й се стараел да й спестява много от проблемите,
но тя разбирала кога е ходил в банката защото когато се прибирал в къщи било
драматично. Той спрял да говори, двамата не общували, стигало се само до скандали.
Изпитвал силно неудобство от роднините си, които също били ангажирани с
9
изплащането на кредита. Заплатил всичко по погасителния план и изведнъж се оказало,
че отново е длъжник.
От разпита на свидетеля Иван И., който е брат на ищеца се установява, че
**** имал кредит към ОББ АД и след изплащане на задълженията по допълнителното
споразумение, банката завела отново изпълнителни дела. **** се сринал защото
банката „блокирала“ жилището и запорирала сметките и лекия автомобил на брат му.
Брат му станал сприхав, нервен, затворил се в себе си и не искал да контуктува дори
със свидетеля, с който работят заедно. Положението за всички било било много тежко
след като получили съобщение от ЧСИ за 1 млн лева. Оказало се, че банката нещо е
объркала.
Решението по т.д. № 1780/2018 г. е влязло в сила на 05.06.2020 г. Съгласно
диспозитива е формирана сила на присъдено нещо /res judicata/ в отношенията между
страните, че П. ЯНЧ. ИВ., **** И.а, **** и ****.а И.а не дължат на Обединена
българска банка АД сумата от 98432.40 лева по договор за кредит от 20.05.2008 г. за
която е образувано изп.дело № 441/2018 г. на **** **** с район на действие ОС Варна
въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 14458 от 2010 г., на осн.чл.124, ал.1,
вр.чл.439 от ГПК. В мотивите на решението е посочено, че процесните суми за които е
образувано изп.дело № 441/2018 г. на ЧСИ ****-**** представляват част от сумите по
изп.лист и същите не се дължат поради плащането им по извънсъдебено споразумение
от 30.03.2011 г., като същите са погасени със забава в периода до 21.05.2018 г.
Следователно към датата на образуване на изп.дело № **** по опис на ЧСИ **** с рег.
№ 711, което е образувано с разпореждане от 23.12.2010 г. вземането на ответника по
делото ОББ АД е съществувало и е било изискуемо.
Към датата на образуване на изпълнително дело № **** по опис на ЧСИ **** с
рег.№ 711, с район на действие ВОС, което е образувано с разпореждане от 02.10.2018
г. задължението на ищеца към банката е било погасено, като решението по т.д. №
1780/2018 г. което има действие по отношение на този спор е влязло в сила на
05.06.2020 г. Ответникът по иска ОББ АД като кредитор на ищеца е бил наясно с
извършеното плащане на дълга към 31.05.2018 г. и пълното погасяване на
задълженията по изпълнителния лист, но въпреки това в началото на м.октомври 2018
г. е подал молба до ЧСИ **** – **** за образуване на изп.дело. В същото изп.дело
441/2018 г. длъжникът е упълномощил адвокат, който да го представлява, но по
делото не е представен цитирания договор по който е извършено плащане.
Представената разписка № 1 към договор за правна защита и съдействие за заплатено
адв.възнаграждение в размер на 2930 лева е без дата. Предвид оспорване от страна на
ответника и от представените писмени доказателства, съдът приема, че ищецът не е
доказал по безспорен начин извършено плащане в полза на адв.Л.П. на
претендираната като имуществена вреда сума, поради което тази искова претенция се
явява неоснователна.
10
В същото производство длъжникът е бил принуден да направи разход по
сметка на ЧСИ в размер на 60 лв. за заличаване на наложени обезпечения, поради
което предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в същия размер е
основателен и следва да се уважи.
По отношение на иска за неимуществени вреди, съдът приема за установено
от доказателствата по делото и приетото от фактическа страна, че ищецът е
установил по пътя на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия
състав на предявеният иск по чл. 49 ЗЗД, а именно противоправно поведение,
изразяващо се в незаконосъобразни действия на ответника за подаване на молба от
началото на м.октомври 2018 г. за образуване на изп.дело № 441/2018 г. на ЧСИ ****-
**** след като ищецът е погасил изцяло задължението по изп.лист, издаден срещу
солидарните длъжници по чгрд №14458/2010 г. След заплащане на сумите съгласно
постигнато от страните извънсъдебно споразумение от 30.03.2011 г., същите суми не
се дължат на ответника. Съгласно чл.1 на споразумението, следва да се счита, че
задължението е погасено изцяло, но банката е продължила да отчита задължения за
главница и за акцесорни вземания. Вследствие на това поведение на ответника, за
ищеца са настъпили вреди в размер на 60 лева, такса за заличаване на запор, както и
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и напрежение от
осъщественото спрямо него принудително изпълнение и необходимостта да доказва
липсата на задължения. Съдът преценява свидетелските показания като логични,
безпротиворечиви и основани на непосредствени впечатления, предвид, че свидетелите
са от семейния кръг на ищеца, като преценява показанията им с оглед разпоредбата на
чл.172 ГПК. Съдът приема за установено по категоричен начин от същите, че именно
предприетите неоснователни действия от страна на ответника са довери до влошаване
на психическото и физическото състояние на ищеца, като това състояние се
характеризира със стрес, тревожност, нарушено емоционално състояние. Безспорно се
установи и връзката между това състояние на ищеца и поведението на ответника.
С оглед изложеното съдът намира за доказани елементите на състава на
непозволеното увреждане, водещи до извод за основателност на молбата за ангажиране
на отговорността на ответника за обезщетяване на вредите от незаконосъобразни
действия на негови представители, действали от името и за сметка на юридическото
лице.
Съдът, след като съобрази тежестта на претърпените душевни и физически
страдания на ищеца, вида и характера на същите, намира, че същите са във висока
степен, с оглед положението му на длъжник по изпълнително дело, размера на
претендираната сума от ответника, разноски в полза на ЧСИ, че е наложен запор на
възнаграждението и на лекия му автомобил и е наложена възбрана на жилището му,
след като дългът е заплатен изцяло преди това. При определяне на дължимото
11
обезщетението по справедливост с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно
обичайната съдебна практика, съдът взема предвид степента в която е засегнато
физическото и психическото здраве на ищеца предвид неговото общо състояние и
отчита продължителността на това неблагоприятно състояние за лицето. По
изложените мотиви, съдът приема за справедливо обезщетение в размер на 5000 лева.
Ето защо предявения като частичен иск за неимуществени вреди 1250.00 лева от общо
задължение 5000 лева следва да се уважи като основателен и доказан по размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което следва
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на молбата – 08.03.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, така, както е предявен иска. /присъждане на лихва от деня
на увреждането ще представлява произнасяне plus petitum/.
При този изход на спора ответникът дължи на ищеца разноски за
уважената част на иска в размер на 750 лева от което 250 лв. по иска за имуществени
вреди и 500 лв. по иска за неимуществени вреди. Същата сума е изчислена на база два
иска за имуществени вреди при договорено и заплатено общо възнаграждение, поради
което съдът приема, че същото е равно по размер за всеки иск.
Ищецът дължи на ответника разноски за отхвърлената част на иска на осн.
чл. 78, ал.8, вр.ал.3 ГПК в размер на 114.40 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район **** да
заплати на П. ЯНЧ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „**** сумата 60
/шестдесет/ лева за заличаване на обезпечения по изпълнително дело № **** по опис
на ****-****, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба 08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.49, вр.чл.45 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район **** да
заплати на П. ЯНЧ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**** сумата 1250
/хиляда двеста и петдесет/ лева, като частичен иск за задължение в размер на 5000
лева, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян стрес и напрежение от мисълта за осъществявано спрямо него принудително
изпълнение по изпълнително дело № **** по опис на ЧСИ **** и необходимостта да
12
доказва правотата си, да организира и осъществя защитата си, както и да бъде третиран
незаконосъобразно като длъжник, вследствие на което ищецът е получил притеснения,
стрес и нарушено емоционално състояние, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба 08.03.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, на осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на П. ЯНЧ. ИВ. с ЕГН ********** срещу ****, със седалище и
адрес на управление гр. ****, район **** за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1250.00 лева частичен иск от 2500 лева за заплатено
възнаграждение за адвокат и в размер на 72 лева заплатена такса на ЧСИ по
изпълнително дело № **** по опис на ****-****, както и за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2930.00 лева за заплатено възнаграждение за адвокат
по изпълнително дело № **** по опис на ЧСИ **** на осн. осн.чл.45, вр.чл.49 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, район **** да
заплати на П. ЯНЧ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „**** разноски в
размер на 750 лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П. ЯНЧ. ИВ. с ЕГН ********** да заплати на ****, със седалище и
адрес на управление гр. ****, район **** разноски в размер на 114.40 лева, на
осн.чл.78, ал.8, вр.ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13