Определение по дело №98/2018 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 130
Дата: 8 юни 2018 г.
Съдия: Силвия Петрова Петрова
Дело: 20183500500098
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2018 г.

Съдържание на акта

 

                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Търговище 08.06.2018 година

 

             Търговищкият окръжен съд в ЗАКРИТО съдебно заседание на осми юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА

                                                                         МИЛЕН СТОЙЧЕВ

              

            Като извърши проверка по реда на чл.267 ал.1 ГПК, на в.гр.д.  №98/2018г. по описа на Окръжен съд Търговище, констатира следното:

            Настоящото в.гр.д. е образувано по въззивна жалба от Д. В., роден на ***г., гражданин на Кралство Белгия чрез адвокат А.Т., САК,съдебен адрес:***, офис „Е"; тел.: 02/ 981 74 28 Факс: 02/ 981 30 63:e-mail: ***********@*****.*** – ищец по гр.д.№ 236/2017г. по описа на Районен съд Попово против Решение № 246/ 12.01.2018г., постановено по същото дело, с което е отхвърлен, като неоснователни предявеният от В., против П.Г.М., ЕГН **********,*** и П.Ц.Х., ЕГН **********,***, ИСК за  признаване за установено, че  ищецът е собственик на Поземлен имот с кад. № 31 с площ от 1 425 кв.м., за който е отреден УПИ III с площ от 1 480 кв.м., ведно с построените в него жилищна и стопанска постройка, находящи се в кв.46 по ПРЗ на село Ломци, община Попово, при граници и съседи на имота: улица, УПИ IV-36 на „Боскант" ООД, поземлен имот с кад. № 35 на С.Ц. и УПИ II-31 - собствен; Поземлен имот с кад. № 31 с площ от 1 485 кв.м., за който е отреден УПИ I с площ от 1 510 кв.м., незастроен, находящи се в кв.46 по ПРЗ на село Ломци, община Попово, при граници и съседи на имота: от две страни улици, УПИ 11-31 - собствен и УПИ XIII - собствен;  УПИ II с площ от 1 805 кв.м., ведно с построените в него второстепенни постройки, отреден за имот с кад. № 31, находящ се в кв.46 по ПРЗ на село Ломци, община Попово, при граници и съседи на имота: улица, поземлен имот с кад № 31 - собствен, поземлен имот с кад. № 32 на М.Н.Т., УПИ XIII-31 - собствен и поземлен имот с кад. № 31 - собствен и  Поземлен имот с кад. № 31, за който е отреден УПИ XIII с площ от 1 350 кв.м., незастроен, находящ се в кв.46 по ПРЗ на село Ломци, община Попово, при граници и съседи на имота: улица, поземлен имот с кад. № 32 на М.Н.Т., УПИ II-31 - собствен и УПИ 1-31- собствен, и същият е осъден да заплати на ответниците по делото направените от тях разноски по делото.

          В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, постановено  при нарушения на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е приел, че публичната продажба е породила своето вещно - прехвърлително действие при наличието на вписана възбрана върху имотите, като не е отчел законовите последици от прекратяване на изпълнителното производство (чл.433, ал.4 (предишна ал.З) от ГПК). Възбраната върху недвижимите имоти е вписана в Имотен регистър под вх.рег № 4343 от 13.10.2015г. Ищецът придобива процесиите недвижими имоти считано от 13.10.2015г. и въз основа на нотариален акт № 31, том XIII, дело № 2392/ 2015г., вх.рег. № 4345. С Решение № 140/ 18.07.2016г. на ВКС, I ТО, по т.д. № 329/ 2016г., е отменено арбитражно решение от 07.11.2014г., с което „Делта 69 Проджект съпорт" ЕООД е осъдено да заплати на П.М. сумата от 20 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на сключен между страните договор. С отмяна на арбитражното решение за сумата от 20 000 лв., послужило като основание за издаване на изпълнителния лист от 18.09.2015г., за образуване на първоначалното изпълнително дело и за вписване на възбраната, е погасено материалното изпълняемо право на взискателя П.М.. Погасяването е настъпило по силата на закона - чл.433, ал.1, т.4 от ГПК, и негова последица е прекратяването на изпълнителното дело, което също настъпва по силата на закона и не е необходим изричен акт на съдебния- изпълнител за този преклудиращ ефект.

Отпадналото основание и настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното правоотношение (на датата на постановяване на решението на ВКС - 18.07.2016г.) са преди обявяване и съответно извършване на публичната продажба (07.10.201бг. - 07.11.201бг.), т.е. при незавършен фактически състав на изпълнителния способ. На основание чл.433, ал.4 (стара ал.З) от ГПК, с прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване на самото материално изпълнително право, отпадат с обратна сила всички извършени до този момент изпълнителни действия и действието на обезпечителните мерки - вписаната възбрана, които остават без основание (така ТР № 47/ 01.04.1965г. по гр.д. № 23/ 1965г. на ОСГК на ВС и ТР № 2/ 26.0б.2015г. по т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС), с изключение на придобиването на имот преди настъпване на основанието за прекратяване. Към датата на решението на ВКС за отмяна на арбитражното решение за сумата от 20 000 лв. няма завършен фактически състав на изпълнителния способ „публична продажба" и изключението на чл.433, ал.4 (стара ал.З) от ГПК не може да намери приложение. Въпреки че, не е изрично заличена от ЧСИ Загорова, вписаната възбрана за обезпечаване събирането на вземането в размер на 20 000 лв. (видно от самото постановление за налагането й) е загубила действието си. Тази възбрана не се разпростира и не обезпечава събирането на другите две вземания (в размер на 24 000 лв. и на 50 000 лв.). Отпадналото действие на възбраната произтича и от нейния характер. Тя (възбраната) не е вещно право, не следва имота и не поражда за взискателя право на предпочтително удовлетворение от имота, а само забранява на длъжника разпореждане с имота до размера на вземането на кредитора, за чието събиране е вписана, или за сумата в размер на 20 000 лв.

           Първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с текста на чл.45б, ал.1 от ГПК приема наличието на „присъединени кредитори". В настоящия случай, за вземанията от 20 000 лв. и от 24 000 лв. имаме съединяване на две изпълнителни правоотношения, между едни и същи взискател и длъжник, в едно изпълнително дело, но всяко от двете изпълнителни правоотношения има самостоятелен и независим от другото живот. Двете изпълнителни правоотношения, съединени в едно общо дело, едното за събиране на вземане в размер на 20 000 лв., а другото за събиране на вземане в размер на 24 000 лв., произтичат от две отделни и самостоятелни изпълнителни основания - изпълнителни листове, издадени по две различни търговски дела. Всяко от тези изпълнителни правоотношения се индивидуализира със свои белези - страни, изпълняемо право и имуществено право, върху което се насочва изпълнението. Съединяването в случая е обективно, а не субективно, каквото е налично при хипотезата на чл.45б. ал.1 от ГПК.Дори и да се признае на П.Х. качеството „присъединен кредитор" за вземането в размер на 50 000 лв. по ИД № 20167690400632 по описа на ЧСИ Анелия Загорова, то след прекратяване на изпълнителното правоотношение, по което е наложена възбраната, и отпадане с обратна сила на всички извършени до момента на това прекратяване изпълнителни действия, същата няма основание да се ползва от вписаната възбрана. Възбраната е загубила действието и основанието си, като същата е вписана и за по-нисък размер вземане. Кредиторът- взискател П.М., така и неговият правоприемник П.Х., са можели да поискат вписване на допълнителна възбрана, което не е направено.

         Като не е съобразил горните последици на прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433,         ал.1,  т.4 от ГПК,първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение.

            Въз основа на изложеното, се иска изцяло отмяна на Решение № 246/ 12.01.2018г., по гр.д. № 236/ 2017г. по описа на Поповски Районен Съд, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да се постанови ново, с което да се уважи предявеният срещу П.Х. и П.М. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Претендират се и направените разноски и пред двете съдебни инстанции.

           В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни.

           Жалбата е подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК /видно от пощенското клеймо/, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол, отговарят на изискванията на чл.260-261 ГПК, налице е надлежна активна и пасивна процесуална легитимация за страните, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде поставена за разглеждане, обуславящо насрочване на въззивното дело в открито заседание.

            Въз основа на изложеното, съдът

                                   

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

           НАСРОЧВА  в.гр.д. № 98/2018г. по описа на Окръжен съд Търговище в открито заседание на 09.07.2018г. от 09.30 ч., за която дата да се призоват страните по делото.

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                               2.