Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260149 / 25.06.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на двадесет и шести май две хиляди двадесет и
първа година,
в
публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
секретар:Павлина
Николова
като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 1135 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С.А.А. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 19-1253-001283/ 07.01.2020г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като чрез пълномощника си по делото – адв. М.Р., заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 11.10.2019 г. около 23.55 часа служителите на РУ на МВР – Хасково, а именно Р.Т.Т. и П.А.П., които били на работа, спрели за проверка до хотел „Ретро“ в гр.Хасково, лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег.№ ******. Същият се движел по бул.“Освобождение“, посока бел.“Илинден“ и при проверката се установило, че се управлява от С.А.А.. След като спрели автомобила свидетелите преценили, че водачът мирише на алкохол и извикали чрез дежурния служители в сектор ПП, за да вземат отношение по случая. На место дошъл св.Ж.К.И. който след провелка на документите на жалбоподателя решил да го изпробва за алкохол с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Така жалбоподателят бил поканен да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят отказал проверка за употреба на алкохол с техническо средство. В хода на проверката бил издаден талон за медицинско изследване № 0068143, в който бил отразен отказа на нарушителя да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както последният приел копие от талона и се задължил да се яви за вземане на кръвна проба до 40 минути в ЦСЧП-Хасково. С оглед на тези констатации, на 12.10.2019г. в негово присъствие на жалбоподателят бил съставен от св. Ж.И. Акт за установяване на административно нарушение, серия СА, № 1949 за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, и получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му.
При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият
орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като приел в обстоятелствената част на
НП, че жалбоподателят не е дал и кръвна проба. В НП нарушението е квалифицирано
по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж.К.И., Р.Т.Т. и П.А.П. относно обстоятелствата, свързани с действията, развили се в хода на полицейската проверка при констатиране на нарушенията, констатациите относно поведението и действията на жалбоподателя и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените такива.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП гласи – 174, ал.(3) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е възползвал. Процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на свидетели, пряко участвали в установяване на описаните в него нарушение. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган. Спазени са формата и редът за издаването му, като представлява спорен въпросът дали по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
В АУАН актосъставителят както вече бе отбелязано е квалифицирал нарушението по чл. 174, ал. 3, предл.1 ЗДвП. След него в НП и АНО е квалифицирал деянието, вменено на жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която е наказващата норма, но също така в диспозицията си съдържа състава на административно нарушение от гледна точка характеризиращите го от обективна страна признаци. В случая е налице разминаване при описание на изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, а също така и в дадената правна квалификация на това нарушение. Такова разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо. В процесния АУАН е посочено, че водачът "отказва да бъде тестван с техническо средство Алкотест- Дрегер.. " като това нарушение правилно е квалифицирано по -изпълнително деяние по чл. 174, ал. 3 пр. 1 ЗДвП. В НП освен отказа да бъде изпробван с техническо средство е посочено още, че водача не е дал кръвна проба, с което е прието, че е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Тук на практика имаме нова правна квалификация, при която изпълнителното деяние в наказателното постановление вече е разширено с въвеждане на нови признаци от състава на нарушение, за които липсва повдигнато надлежно административнонаказателно обвинение. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем да научи за какво деяние се ангажира отговорността му, както и за да се обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки на фактическото обвинение за преценка на съответствието му с приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното производство и съставлява основание за отмяна на санкционния акт. Следва да бъде изтъкнато, че обикновеният прочит на санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 ЗДвП, сочи на възможен извод, че подлежи на административно наказание онзи водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване в случая на употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Т. е. създава се впечатление, че водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова страна за изпълнение на само едно и което и да е от визираните задължения: да бъде тестван с техническо средство, респ. да не изпълни предписание за установяване на употребата на алкохол с доказателствен анализатор или медицинско изследване, с оглед употребата на съюза "или" в цитираната разпоредба. Подобно тълкуване обаче, настоящият съдебен състав счита, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел е да се създадат гаранции за възможността лицата, управляващи моторни превозно средства да бъдат контролирани за спазване на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП под страх от административно-наказателна отговорност и отчитайки, че всички способи, визирани в текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, са насочени именно към проверка на употребата от тези лица на алкохол. В потвърждение е и законовото положение, че възприемането на показанията на техническото средство/ от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от несъгласието на жалбоподателя да съдейства било за изследване с доказателствен анализатор или да се подложи на медицинско изследване. Налага се извода за субсидиарния характер на този подход /чрез техническо средство / за установяване употребата на алкохол и той следва от анализа на разпоредбите Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието и от анализа на редакцията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП. Всъщност, редакция на нормата на чл. 3а, т. 1 от цитираната наредба сочи на извода на така предложеното тълкуване на санкционната разпоредба, приложена в случая, след като изрично е предвидено, че отказът на водача за проверка с техническо средство е основание употребата на алкохол да се установява с доказателствен анализатор или с медицинско изследване. Такова изследване по делото обаче, също не е изпълнено и то поради отказ на жалбоподателя да даде кръвна проба, въпреки че е приел талона, издаден му за медицинско изследване. Следователно, налице е противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, но при липса на твърдения за такова в съставения АУАН и повдигнато съответно административно-наказателно обвинение. В обобщение, допуснато е несъответствие в описанието на деянието в съставения АУАН и в издаденото НП, като бездействието на жалбоподателя по повод предписанието за медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия орган за пръв път едва със санкционния акт, с оглед изложеното по – горе за характера и последиците от така допуснатото процесуално нарушение. От тук идва и разминаването в посочената правна квалификация на нарушението в АУАН и НП. Горното налага атакуваното НП да бъде отменено, заради допуснати от страна на АНО нарушения на процесуалните правила. Освен това следва да се посочи, че има противоречие в описанието на нарушението в АУАН, относно датата и часа на извършване на същото. Посочено е веднъж 11.10.2019г. 23.55 и веднъж 12.10.2019г. 00.05 часа.
Порадигорното съдът намира, че атакуваното НП следва да се отмени.
На следващо место следва да се отбележи, че така както е квалифицирано нарушението описано в НП, то правилно е приложена санкционната разпиредба и правилно са определени наказанията по НП.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-001283/ 07.01.2020г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./