№ 224
гр. Кюстендил, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500126 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278, във вр. чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 4
от ГПК.
Образувано е по частна жалба от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със старо
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ***, чрез адв. Виолета Петкова
Герова, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 82, вх. В, ет. 8, ап. 22,
срещу определение № 27/10.01.2022 г. по гр.д. № 2513/2021 г. на Районен съд
Кюстендил, с което се отказва да се издаде заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по депозираното заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
В частната жалба е изложено, че дружеството не се представлява лично, а
чрез адвокат и поради това в случая не е приложим начина на връчване на
заявителя по чл. 50, ал. 5 ГПК. Твърди, че неправилно съдът е дал указания да
бъде посочен адрес за връчване по см. на чл. 50, ал. 5 ГПК, тъй като в
заявлението е посочен съдебен адрес, а именно адресът на кантората на адв.
Герова - гр. София, бул. „България“ № 82, вх. В, ет. 8, ап. 22.
За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е
оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от молител в заповедното
производство, съдържа необходимите приложения, поради което и в
съответствие с разпоредбите на чл. 274, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК,
съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Производството пред РС Кюстендил е образувано по заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със старо наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
срещу длъжника Мирослав Иванов Шлишков. В т. 2 от заявлението е посочен
адрес на управление по седалището на дружеството, а в т.4 са посочени данни
за процесуалния представител на дружеството адв. Герова, както и съдебен
адрес.
С разпореждане № 2283/13.12.2021 г. КРС е приел, че заявлението е
нередовно, не съдържа минимално необходимото съдържание по чл. 410, ал.
2, във вр. чл. 50, ал. 5 ГПК. С оглед на това е оставил заявлението без
движение и е указал на заявителят в тридневен срок да посочи електронен
адрес за връчване на книжата по делото.
С молба от 10.01.2022 г. процесуалният представител на заявителят е
изразил становище, че връчването не трябва да се извърши на електронен
адрес, а на адреса на адвоката, който е посочен в заявлението, по см. на чл. 39
ГПК. Моли съдът да освободи заявителят от задължението за предоставяне на
електронен адрес. Сочи, че предоставянето на електронен адрес и връчването
на книжа по електронен път би затруднило работата на заявителя, адвоката и
на съда.
С определение № 27/10.01.2022 г. съдията-докладчик е изразил, че не
споделя доводите на заявителя в молбата от 10.01.2022 г. Съдът е изложил
мотиви, че обстоятелството, че заявителят - субект, попадащ в приложното
поле на разпоредбата на чл. 50, ал. 5 ГПК, се представлява от пълномощник
адвокат, не може да дерогира императива на сочената норма досежно начина
на връчване на съдебни книжа. Представляването на заявителят от
пълномощник не променя качеството му на заявител, за който законодателят
изрично е предвидил ред, по който се осъществява връчването. КРС е отказал
да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е прекратил делото.
Според въззивния съд заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК е нередовно. Указанията, които РС е дал на заявителя са
правилни, но нередовността не е отстранена от последния. Поради това
определението на КРС, с което заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, е оставено без уважение, е правилно и законосъобразно.
Подробните аргументи на КОС са следните:
Съгласно нормата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3
ГПК, а според чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК в заявлението следва да е посочен
електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а ГПК. Доколкото
заявителят е търговец, предоставящ електронни съобщителни услуги, то
приложение спрямо него намира нормата на чл. 50, ал. 5 ГПК.
Тълкувайки чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2, във с чл. 50, ал. 5
ГПК, съдът достигна до извода, че когато заявление по чл. 410 или чл. 417
ГПК се подава от субект, попадащ в обхвата на чл. 50, ал. 5 ГПК, то
посочването на електронен адрес представлява условие за редовност на
заявлението. След като заявителят не е посочил електронен адрес нито в
заявлението и нито в последващата молба от 10.01.2022 г., то следва да се
2
приеме, че е налице неизпълнение на изискването на закона.
Безспорно в случая е, че за заявителя е съществувало императивното
задължение да посочи електронен адрес, както и, че след дадени му в този
смисъл указания, не е изпълнил това задължение. Непосочването на
задължителният реквизит, какъвто е електронният адрес, представлява
нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която не
може да бъде отстранена, чрез посочване на съдебен адрес в него, при
хипотеза на упълномощаване на процесуален представител. Постъпилата след
указанията на КРС молба, чрез която дружеството – заявител изрично е
посочило, че доколкото има упълномощен процесуален представител –
адвокат, желае връчването на съобщения да става чрез него като съдебен
адресат, не дерогира изискването за посочване на електронен адрес за
връчване, доколкото нормата за посочване на електронен адрес касае самата
редовност на заявлението като задължителен реквизит.
Следва да се добави, че е допустимо посочване на електронен адрес на
процесуалния представител на заявителя – адв. Герова, като по този начин
няма да бъде затруднена нито тя, нито заявителят, нито съдът. Трябва да се
има предвид, че законодателят е уредил както заповедното производство, така
и задължението за посочване на електронен адрес, целейки бързина на
производството.
Според въззивния съд, в настоящата хипотеза непосочването на
електронен адрес представлява липса на задължителен реквизит за редовност
на заявлението по см. на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2, във с чл.
50, ал. 5 ГПК. С оглед на гореизложеното определението на КРС трябва да
бъде потвърдено.
Въз основа на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 27/10.01.2022 г. по гр. д. № 2513/2021
г. по описа на Районен съд Кюстендил.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3