Определение по дело №2358/2019 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./………………2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от съдия Макариева

въззивно частно гражданско дело № 2358 по описа за 2019година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     

Производството е по повод на частна жалба  от В.А.В. срещу определение № 13727/21.10.2019 г.  постановено по гр.д.№ 13895/2019 г. на ВРС, с което е прекратено производството по делото.

            В жалбата са наведени  твърдения, че определението е незоконосъобразно и следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводственте действия

За да се произнесе ВОС прецени следното:

Въззивната частна жалба  е депозирана в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

            Образувано е въз основа на искова молба подадена от В.В. за установяване неистинността на официален документ – фиш № ОВ **********/24.08.2019г.

С допълнителни молби уточнява, че неистинността се изразява в невярно отразено в него съдържание относно констатациите на съставилия го държавен орган – място на паркиране и модел на автомобила.    

ВОС прави следните правни изводи:

Определението  валидно и законосъобразно.

Частната жалба е с правно основание 274 от ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по мотивите изложени от Провадийския районен съд,които настоящият въззивен състав изцяло възприема и препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК;

За пълнота на изложението и с оглед наведените твърдения във въззивната жалба, следва да се осочи и следното :

          Съгласно нормата на чл. 124, ал. 4 от ГПК всеки може предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ, когато има интерес от това –с други думи: всеки може да оспори истинността на документ, без значение от това дали е частен или официален и доколко обвързва съда, стига да се твърди, че засяга правната сфера на оспорващия .С ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС се даде отрицателен отговор на въпроса, допустим ли е иск за установяване истинността на документ по чл. 124, ал. 4 изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срокът за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК .В мотивите към решението на Общото събрание на ГТК на ВКС е съобразено, че изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото си по исков ред да установява неговата неистинност, когато правният интерес се обосновава с висящия процес, в който е направен пропускът .Аналогично е и положението, когато възможността на ищеца да оспори документа по делото, по което е представен, още не е преклудирана .Основният принцип, на който се основава даденото по т. 1 от цитираното ТР разрешение е, че спорът за истинността на документа трябва да бъде повдигнат и изяснен във висящия процес, а не по друго дело, за да се предотврати възможността страната да заобиколи предвидената в чл. 133 от ГПК преклузия .Ако страната не е пропуснала срока по чл. 133 от ГПК, производството по оспорването на документа може да се развие във висящия процес и тогава на още по-силно основание отделен иск за неистинност на документ би бил недопустим .

          Нуждата от предявяване на установителен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено .В случая не става ясно какво е нарушеното право на ищеца и по какъв начин установяването неистинността на процесния документ ще послужи за защита на предполагаемото му нарушено право . Иск за установяване на факти е недопустим.

С оглед на това настоящият съдебен състав счита исковата претенция за недопустима, като предявена при липса на правен интерес, поради което и произнасяйки се по нея, районният съд е постановил правилно съдебно определение .Същото следва да бъде потвърдено

Водим от горното , съдът

 

                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА 13727/21.10.2019 г.  постановено по гр.д.№ 13895/2019 г. на ВРС с което е прекратено производството по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: