Решение по дело №215/2013 на Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

                                                гр.Свиленград, 20.03.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградският  районен съд на двадесети март две хиляди и тринадесета година   в публично заседание в следния състав:

 

                                                            Председател : Добринка Кирева

 

секретар: А.Д. прокурор: ............................... като разгледа докладваното от съдията  НАХД № 215 по описа за 2013 година

 

Р Е Ш И:

 

      І.ПРИЗНАВА обвиняемия А.Г.С. , ЕГН: ********** ,роден на ***г***,българин ,български гражданин , разведен,безработен,със средно образование ,неосъждан ,живущ ***

        за ВИНОВЕН, в това че:  при условията на продължавано престъпление на 13.08.2012г. и на 14.08.2012г. в района на ГКПП „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград, управлявал моторно превозно средство / лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У 7266 ВВ ,без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като е извършил деянията в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 615 от 17.08.2011г. на Началник РУП- град Ямбол, влязло в законна сила на 03.11.2011г.- престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, от НК

     , поради което и на основание чл.343в,ал.2 вр.с ал.1 вр. с чл.26 ,ал.1 вр.чл.78а ал.1 от  НК го освобождава от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

 

 

              Решението подлежи на въззивно обжалване и протест пред Хасковски окръжен съд в 15-дневен срок считано от днес .

 

 

                                                        Районен съдия:......................

 

 

МОТИВИ към Решение №.......... по НАХД № 215 по описа за 2013 година г. на РС- Свиленград  от 20.03.2013 г.

 

                         Гр.Свиленград ,20.03.2013г.

 

          Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК вр.чл.78а от НПК.

          Постъпило е постановление от 25.02.2013г. на Районният Прокурор при Районна прокуратура гр. Свиленград, в което се сочи, че срещу обвиняемия А.Г.С. е образувано ДП №610/2012г. по описа на РУП-Свиленград за престъпление по чл. 343в,ал.2 във вр.с ал. 1 вр.с чл.26,ал.1 от НК .Събраните на досъдебно производство доказателства установявали по категоричен и безспорен начин извършването на престъплението от обвиняемия С.,както и че  не бил осъждан за престъпления от общ характер и не бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел  ІV на глава VІІІ от НК, както и от деянието нямало причинени имуществени вреди, поради което целите на наказанието можели да се постигнат и с налагане на административно наказание. И тъй като в случая били налице предпоставките на член 78а от НК, прокурорът предлага обвиняемото лице да бъде освободено от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.

       В съдебно производство  РП-Свиленград не се явява и не представлява.

      Обвиняемото лице на досъдебно производство признава вината си. В съдебно производство обвиняемия редовно призован не се явява ,за него се явява адв.С.,който моли за налагане на минимално наказание, като излага подробни съображения в тази насока.

       Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

        На 13.08.2012г. обвиняемия С. управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У7266ВВ тръгнал от гр.Елхово за Р.Гърция, от където трябвало да вземе свой познат, когото да откара обратно до гр.Елхово. На 13.08.2012г. около 23.00ч.  обвиняемия С. се установил с управлявания от него автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У7266ВВ на ГКПП Капитан Петко войвода за излизане от страната към Р.Гърция. Служителя на гранична полиция, свидетеля Гърков извършил проверка на автомобила и на обвиняемия, който представил личната си карта. Гърков не е поискал от С. да представи свидетелство за управление на МПСво и тъй като не констатирал основания да спре от пътуване обвиняемия го пропуснал да продължи. С. управлявайки автомобила преминал през граничния пункт към Р.Гърция. От там взел своя познат и тръгнал да се връща отново в страната. На 14.08.2012г. около 00.50ч. обвиняемия С. управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У7266ВВ се установил на ГКПП Капитан Петко войвода за влизане в страната от Р.Гърция. Служителя на гранична полиция, свидетеля Сотиров извършил проверка в системата на МВР, като установил, че свидетелството за управление на МПСво на обвиняемия С. е отнето на 15.02.2011г. по административен ред. Спрял от пътуване обвиняемия и автомобила и съобщил за констатациите си на дежурния в РУП Свиленград. На място пристигнал служителя на РУП Свиленград, свидетеля Радев, който също установил, че свидетелството за управление на МПСво на С. е отнето по административен ред. Радев му съставили акт № 701410/2012г. за констатираното административно нарушение, който обвиняемия С. подписал без да изложи възражения по констатациите в акта. Според приложените справки и заверени копия на документи, С. притежава свидетелство за управление на МПСво с № *********, което със Заповед № 1079 от 17.01.2011г. на Началник РУП Ямбол, на 15.02.2011г. му е било временно отнето на основание чл.171 т.1 б.”д” от ЗДвП – до заплащане на дължима глоба.С Наказателно постановление № 615/ 17.08.2011г. на Началник РУП Ямбол, влязло в законна сила на 03.11.2011г. С. е бил наказан по административен ред за управление на МПСво без съответно свидетелство – чл.177, ал.1, т.2, предл. 2 от ЗДвП - след като свидетелството му за управление на МПСво е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. С. и към 14.08.2012г. не е заплатил наложената му глоба,като свидетелството му за управление на МПСво не е върнато и основанието за отнемането му не е отпаднало. Според ЗДвП и практиката на ВКС / решение № 204 от 28.06.2012г. по н.д. № 518/2012г. на ІІІ н.о. на ВКС/ С. е неправоспособен водач. 

      В хода на досъдебното производство при разпита му като обвиняем С. се признава за виновен по предявеното обвинение, като описва механизма на извършването му.

        От приложената справка за съдимост е видно,че обв. С.  не е осъждан.

     От приложената характеристика се установява,че обвиняемият няма съдебна или криминална регистрация, като се ползва с добро име . Също така е посочено ,че се грижи сам за четирите си деца.От ДСМПИС се установява,че обвиняемия С. е разведен и има четири деца ,не получава доходи,както и не притажава на свое име недвижимо имущество, а само лек автомобил с рег № У4041 КК  марка ВАЗ 2101.

         Описаната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите Борислав Пенков Радев,Димо Пенков Грозев, Христо С. Гърков и Тодор Ангелов Сотиров,които са логични и последователни, поради което следва да бъдат кредитирани, както и от приложените по делото писмени доказателства - акт за установено административно нарушение № 701410/2012г, справки от ПП-КАТ при ОДП Ямбол и заверени копия от Заповед и НП,свидетелство за съдимост; Характеристика; ДСМПИС.

      На първо място, съдът приема като достоверни показанията на свидетелите Борислав Пенков Радев,Димо Пенков Грозев, Христо С. Гърков и Тодор Ангелов Сотиров,от които се установява,че  на 13.08.2012г. обвиняемия управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У 7266 ВВ преминал държавната граница през „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград,като свидетеля Гърков единствено извършил проверка на личните документи на обвиняемия,а  на 14.08.2012г. в района на ГКПП „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград, на връщане от Р.Гърция обвиняемия отново управлявал моторно превозно средство / лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У 7266 ВВ, свидетеля Сотиров извършил проверка в системата на МВР, като установил, че свидетелството за управление на МПСво на обвиняемия С. е отнето на 15.02.2011г. по административен ред, за което били извикани полицейските служители към РУП Свиленград. На място пристигнал служителя на РУП Свиленград, свидетеля Радев, който също установил, че свидетелството за управление на МПСво на С. е отнето по административен ред. Радев му съставили акт № 701410/2012г. за констатираното административно нарушение, който обвиняемия С. подписал без да изложи възражения по констатациите в акта. Според приложените справки и заверени копия на документи, С. притежава свидетелство за управление на МПСво с № *********, което със Заповед № 1079 от 17.01.2011г. на Началник РУП Ямбол, на 15.02.2011г. му е било временно отнето на основание чл.171 т.1 б.”д” от ЗДвП – до заплащане на дължима глоба.С Наказателно постановление № 615/ 17.08.2011г. на Началник РУП Ямбол, влязло в законна сила на 03.11.2011г. С. е бил наказан по административен ред за управление на МПСво без съответно свидетелство – чл.177, ал.1, т.2, предл. 2 от ЗДвП - след като свидетелството му за управление на МПСво е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. С. и към 14.08.2012г. не е заплатил наложената му глоба,като свидетелството му за управление на МПСво не е върнато и основанието за отнемането му не е отпаднало.

        Показанията на свидетелите, които съдът кредитира като обективни, логични и последователни, дадени от лица, незаинтересовани от изхода на делото се установяват по безспорен начин правнозначимите по делото факти, а именно управлението на МПС от страна на обв. С., мястото на извършване на деянието, времето на неговото извършване. Показанията на свидетели, че обвиняемият е лишен от правото да управлява МПС  по административен ред се подкрепят и от писменото доказателство на лист 41 от ДП № 610 /2012г. по описа на РУП – Свиленград, приобщени по реда на чл.283 НПК, а именно: справка на Сектор КАТ – ОДП – Ямбол и Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 1079/2010г.,връчена на 15.02.2011година с отбелязване ,че на същата дата е отнето СУМПС на обвиняемия. Обстоятелството, че обв.С. е управлявал МПС в едногодишния срок от наказването му административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние се установява от показанията на свидетелите и от приложените писмени доказателства към досъдебното производство/ акт за установено административно нарушение № 701410/2012г, справки от ПП-КАТ при ОДП Ямбол и заверени копия от Заповед и НП /.       

  С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние се установи, че подсъдимият е осъществил деяние, което се субсумира под състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал.1 вр с чл.26,ал.1 от НК, поради следните доводи от правна страна:

Престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК е формално, на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква друг съставомерен резултат. Това обстоятелство обаче в никакъв случай не води до извод, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Това е така, защото за престъпление по възведената квалификация е достатъчно от обективна страна деецът да управлява МПС в едногодишен срок, след като е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство. Други изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил. Затова и с факта на самото управление при изложените предпоставки, деецът осъществява признаците на престъплението.

              Обществената опасност на този вид престъпления се обуславя от непосредствения обект на засягане, а това са обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, касателно транспортните средства и съоръжения, и здравето и живота на хората. В този смисъл, управлението на МПС без свидетелство за управление, при хипотезата на конкретната правна норма, съставлява престъпление с висока степен на обществена опасност, която не следва да се подценява.

            От събраните по делото доказателство  безспорно се установява, че с деянието си обв. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 във вр. с ал.1 вр с чл.26,ал.1 от НК, тъй като при условията на продължавано престъпление на 13.08.2012г. и на 14.08.2012г. в района на ГКПП „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград, управлявал моторно превозно средство / лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У 7266 ВВ ,без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като е извършил деянията в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 615 от 17.08.2011г. на Началник РУП- град Ямбол, влязло в законна сила на 03.11.2011г.      

В случая престъплението е квалифицирано като извършено при условията на чл.26,ал.1 от НК,т.к. двете деяния осъществяват състава на едно и също престъпление ,извършени са през непродължителни периоди, а именно на 13.08.2012г. и на 14.08.2012г.- при една и съща обстановка ,при еднородност на вината,като второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото.

Следва да се посочи ,че разпоредбата на   чл. 343в, ал. 2 от НК е приложима за всички случаи, когато лицето е вече санкционирано по административен ред на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за управление без свидетелство - както и когато то не е издавано на водача, така и в хипотезата, когато е отнето. С факта на административното отнемане на този документ се преустановява и притежаването му от титуляра. Това е така, тъй като той е изгубил качествата и уменията, позволяващи управлението на моторно превозно средство и по тази причина вече представлява опасност за транспорта. Целите на закона (чл. 1, ал. 2 от ЗДвП) - да се опазят живота и здравето на участниците в движението, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване, не биха били постигнати, ако при нарушение водачите с отнето свидетелство са поставени в по-благоприятен режим от тези, на които изобщо не е издавано такова свидетелство. Текстът на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не създава двойнствен режим на административнонаказателна отговорност в зависимост от основанието, поради което водачът е лишен от свидетелство за управление. Напротив, той легитимира еднаквата тежест на нарушението и не разграничава първоначалната липса на свидетелство от последващата липса в резултат на отнемане. Не се касае до две отделни изпълнителни деяния на административно нарушение, а до поясняваща редакция, която включва отнемането към непритежаването на съответното свидетелство.

Приобщената по делото Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 1079/2010г.,връчена на 15.02.2011година с отбелязване ,че на същата дата е отнето СУМПС на обвиняемия формират убеждение на настоящият състав за обективната  съставомерност на неправомерното деяние.

        На следващо място анализираните факти, в съвкупност с безспорно доказаната по делото неправоспособност на  С. да управлява моторно превозно средство към инкриминираните  дати, съгласно  Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 1079/2010г., с което е отнето СУМПС на С. убедително очертават знание за осъщественото нарушение и реализираната административно-наказателна отговорност, предхождащи инкриминираното посегателство, и обуславят заключение за субективни представи в съзнанието на обв.С.  на престъплението, субсумирано под  норма на чл. 343в, ал. 2 от НК.

   При така установената фактическа обстановка, от обективна и субективна страна, настоящият състав прие че  обв. А.Г.С. е осъществил от обективна и субективна страна  състава на престъплението по чл. 343 в,ал.2, вр.ал. 1 вр с чл.26,ал.1 от НК, като при условията на продължавано престъпление на 13.08.2012г. и на 14.08.2012г. в района на ГКПП „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград, управлявал моторно превозно средство / лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У 7266 ВВ ,без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като е извършил деянията в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 615 от 17.08.2011г. на Началник РУП- град Ямбол, влязло в законна сила на 03.11.2011г.- престъпление по чл.343в, ал.2,вр.ал.1 вр с чл.26,ал.1 от НК.

От обективна страна обвиняемия  при условията на продължавано престъпление на 13.08.2012г. и на 14.08.2012г. в района на ГКПП „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград, управлявал моторно превозно средство / лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У 7266 ВВ ,без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като е извършил деянията в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 615 от 17.08.2011г. на Началник РУП- град Ямбол, влязло в законна сила на 03.11.2011г.-престъпление по чл.343в, ал.2,вр.ал.1 вр с чл.26,ал.1 от НК.

От субективна страна обв. А.Г.С. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва от НПК.Съзнавал е обществено опасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият е съзнавал всеки елемент от обективния състав на престъплението за което му е повдигнато обвинение. Разбирал е много добре ,че не следа да управлява автомобила без свидетелство за управление на МПС и че е неправоспособен водач,но въпреки това се е качил в него и го е управлявал на процесните две дати.

          Обвиняемия А.Г.С., ЕГН: ********** ,роден на ***г***,българин ,български гражданин , разведен, безработен,със средно образование ,неосъждан ,живущ ***

        След като прецени тежестта на деянието и данните за обвиняемият, съдът счита че са налице всички материални предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в императивната разпоредбана чл.78а ал.1 от НК. За извършеното от него престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до 2години, същият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието не са настъпили имуществени вреди, които подлежат на възстановяване. В този смисъл съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание глоба. При определяне размера на наказанията, съдът се съобрази с материалното и имотно състояние на обвиняемия,като смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието, следва да се посочат чистото му съдебно минало, тежкото социално положение ,младата възраст на обвиняемия ,както и обстоятелството ,че обвиняемият се грижи сам за четирите си деца като отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха. Имайки предвид тежестта на деянието, съдът счита че наказанието „глоба” следва да бъде определено в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000 лева.

С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.

           Водим от изложеното съдът  постанови своя съдебен акт.

 

                                                               Съдия:.............................

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

                                                гр.Свиленград, 20.03.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградският  районен съд на двадесети март две хиляди и тринадесета година   в публично заседание в следния състав:

 

                                                            Председател : Добринка Кирева

 

секретар: А.Д. прокурор: ............................... като разгледа докладваното от съдията  НАХД № 215 по описа за 2013 година

 

Р Е Ш И:

 

      І.ПРИЗНАВА обвиняемия А.Г.С. , ЕГН: ********** ,роден на ***г***,българин ,български гражданин , разведен,безработен,със средно образование ,неосъждан ,живущ ***

        за ВИНОВЕН, в това че:  при условията на продължавано престъпление на 13.08.2012г. и на 14.08.2012г. в района на ГКПП „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград, управлявал моторно превозно средство / лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У 7266 ВВ ,без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като е извършил деянията в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 615 от 17.08.2011г. на Началник РУП- град Ямбол, влязло в законна сила на 03.11.2011г.- престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, от НК

     , поради което и на основание чл.343в,ал.2 вр.с ал.1 вр. с чл.26 ,ал.1 вр.чл.78а ал.1 от  НК го освобождава от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

 

 

              Решението подлежи на въззивно обжалване и протест пред Хасковски окръжен съд в 15-дневен срок считано от днес .

 

 

                                                        Районен съдия:......................

 

 

МОТИВИ към Решение №.......... по НАХД № 215 по описа за 2013 година г. на РС- Свиленград  от 20.03.2013 г.

 

                         Гр.Свиленград ,20.03.2013г.

 

          Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК вр.чл.78а от НПК.

          Постъпило е постановление от 25.02.2013г. на Районният Прокурор при Районна прокуратура гр. Свиленград, в което се сочи, че срещу обвиняемия А.Г.С. е образувано ДП №610/2012г. по описа на РУП-Свиленград за престъпление по чл. 343в,ал.2 във вр.с ал. 1 вр.с чл.26,ал.1 от НК .Събраните на досъдебно производство доказателства установявали по категоричен и безспорен начин извършването на престъплението от обвиняемия С.,както и че  не бил осъждан за престъпления от общ характер и не бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел  ІV на глава VІІІ от НК, както и от деянието нямало причинени имуществени вреди, поради което целите на наказанието можели да се постигнат и с налагане на административно наказание. И тъй като в случая били налице предпоставките на член 78а от НК, прокурорът предлага обвиняемото лице да бъде освободено от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.

       В съдебно производство  РП-Свиленград не се явява и не представлява.

      Обвиняемото лице на досъдебно производство признава вината си. В съдебно производство обвиняемия редовно призован не се явява ,за него се явява адв.С.,който моли за налагане на минимално наказание, като излага подробни съображения в тази насока.

       Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

        На 13.08.2012г. обвиняемия С. управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У7266ВВ тръгнал от гр.Елхово за Р.Гърция, от където трябвало да вземе свой познат, когото да откара обратно до гр.Елхово. На 13.08.2012г. около 23.00ч.  обвиняемия С. се установил с управлявания от него автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У7266ВВ на ГКПП Капитан Петко войвода за излизане от страната към Р.Гърция. Служителя на гранична полиция, свидетеля Гърков извършил проверка на автомобила и на обвиняемия, който представил личната си карта. Гърков не е поискал от С. да представи свидетелство за управление на МПСво и тъй като не констатирал основания да спре от пътуване обвиняемия го пропуснал да продължи. С. управлявайки автомобила преминал през граничния пункт към Р.Гърция. От там взел своя познат и тръгнал да се връща отново в страната. На 14.08.2012г. около 00.50ч. обвиняемия С. управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У7266ВВ се установил на ГКПП Капитан Петко войвода за влизане в страната от Р.Гърция. Служителя на гранична полиция, свидетеля Сотиров извършил проверка в системата на МВР, като установил, че свидетелството за управление на МПСво на обвиняемия С. е отнето на 15.02.2011г. по административен ред. Спрял от пътуване обвиняемия и автомобила и съобщил за констатациите си на дежурния в РУП Свиленград. На място пристигнал служителя на РУП Свиленград, свидетеля Радев, който също установил, че свидетелството за управление на МПСво на С. е отнето по административен ред. Радев му съставили акт № 701410/2012г. за констатираното административно нарушение, който обвиняемия С. подписал без да изложи възражения по констатациите в акта. Според приложените справки и заверени копия на документи, С. притежава свидетелство за управление на МПСво с № *********, което със Заповед № 1079 от 17.01.2011г. на Началник РУП Ямбол, на 15.02.2011г. му е било временно отнето на основание чл.171 т.1 б.”д” от ЗДвП – до заплащане на дължима глоба.С Наказателно постановление № 615/ 17.08.2011г. на Началник РУП Ямбол, влязло в законна сила на 03.11.2011г. С. е бил наказан по административен ред за управление на МПСво без съответно свидетелство – чл.177, ал.1, т.2, предл. 2 от ЗДвП - след като свидетелството му за управление на МПСво е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. С. и към 14.08.2012г. не е заплатил наложената му глоба,като свидетелството му за управление на МПСво не е върнато и основанието за отнемането му не е отпаднало. Според ЗДвП и практиката на ВКС / решение № 204 от 28.06.2012г. по н.д. № 518/2012г. на ІІІ н.о. на ВКС/ С. е неправоспособен водач. 

      В хода на досъдебното производство при разпита му като обвиняем С. се признава за виновен по предявеното обвинение, като описва механизма на извършването му.

        От приложената справка за съдимост е видно,че обв. С.  не е осъждан.

     От приложената характеристика се установява,че обвиняемият няма съдебна или криминална регистрация, като се ползва с добро име . Също така е посочено ,че се грижи сам за четирите си деца.От ДСМПИС се установява,че обвиняемия С. е разведен и има четири деца ,не получава доходи,както и не притажава на свое име недвижимо имущество, а само лек автомобил с рег № У4041 КК  марка ВАЗ 2101.

         Описаната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите Борислав Пенков Радев,Димо Пенков Грозев, Христо С. Гърков и Тодор Ангелов Сотиров,които са логични и последователни, поради което следва да бъдат кредитирани, както и от приложените по делото писмени доказателства - акт за установено административно нарушение № 701410/2012г, справки от ПП-КАТ при ОДП Ямбол и заверени копия от Заповед и НП,свидетелство за съдимост; Характеристика; ДСМПИС.

      На първо място, съдът приема като достоверни показанията на свидетелите Борислав Пенков Радев,Димо Пенков Грозев, Христо С. Гърков и Тодор Ангелов Сотиров,от които се установява,че  на 13.08.2012г. обвиняемия управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У 7266 ВВ преминал държавната граница през „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград,като свидетеля Гърков единствено извършил проверка на личните документи на обвиняемия,а  на 14.08.2012г. в района на ГКПП „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград, на връщане от Р.Гърция обвиняемия отново управлявал моторно превозно средство / лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У 7266 ВВ, свидетеля Сотиров извършил проверка в системата на МВР, като установил, че свидетелството за управление на МПСво на обвиняемия С. е отнето на 15.02.2011г. по административен ред, за което били извикани полицейските служители към РУП Свиленград. На място пристигнал служителя на РУП Свиленград, свидетеля Радев, който също установил, че свидетелството за управление на МПСво на С. е отнето по административен ред. Радев му съставили акт № 701410/2012г. за констатираното административно нарушение, който обвиняемия С. подписал без да изложи възражения по констатациите в акта. Според приложените справки и заверени копия на документи, С. притежава свидетелство за управление на МПСво с № *********, което със Заповед № 1079 от 17.01.2011г. на Началник РУП Ямбол, на 15.02.2011г. му е било временно отнето на основание чл.171 т.1 б.”д” от ЗДвП – до заплащане на дължима глоба.С Наказателно постановление № 615/ 17.08.2011г. на Началник РУП Ямбол, влязло в законна сила на 03.11.2011г. С. е бил наказан по административен ред за управление на МПСво без съответно свидетелство – чл.177, ал.1, т.2, предл. 2 от ЗДвП - след като свидетелството му за управление на МПСво е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. С. и към 14.08.2012г. не е заплатил наложената му глоба,като свидетелството му за управление на МПСво не е върнато и основанието за отнемането му не е отпаднало.

        Показанията на свидетелите, които съдът кредитира като обективни, логични и последователни, дадени от лица, незаинтересовани от изхода на делото се установяват по безспорен начин правнозначимите по делото факти, а именно управлението на МПС от страна на обв. С., мястото на извършване на деянието, времето на неговото извършване. Показанията на свидетели, че обвиняемият е лишен от правото да управлява МПС  по административен ред се подкрепят и от писменото доказателство на лист 41 от ДП № 610 /2012г. по описа на РУП – Свиленград, приобщени по реда на чл.283 НПК, а именно: справка на Сектор КАТ – ОДП – Ямбол и Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 1079/2010г.,връчена на 15.02.2011година с отбелязване ,че на същата дата е отнето СУМПС на обвиняемия. Обстоятелството, че обв.С. е управлявал МПС в едногодишния срок от наказването му административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние се установява от показанията на свидетелите и от приложените писмени доказателства към досъдебното производство/ акт за установено административно нарушение № 701410/2012г, справки от ПП-КАТ при ОДП Ямбол и заверени копия от Заповед и НП /.       

  С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние се установи, че подсъдимият е осъществил деяние, което се субсумира под състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал.1 вр с чл.26,ал.1 от НК, поради следните доводи от правна страна:

Престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК е формално, на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква друг съставомерен резултат. Това обстоятелство обаче в никакъв случай не води до извод, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Това е така, защото за престъпление по възведената квалификация е достатъчно от обективна страна деецът да управлява МПС в едногодишен срок, след като е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство. Други изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил. Затова и с факта на самото управление при изложените предпоставки, деецът осъществява признаците на престъплението.

              Обществената опасност на този вид престъпления се обуславя от непосредствения обект на засягане, а това са обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, касателно транспортните средства и съоръжения, и здравето и живота на хората. В този смисъл, управлението на МПС без свидетелство за управление, при хипотезата на конкретната правна норма, съставлява престъпление с висока степен на обществена опасност, която не следва да се подценява.

            От събраните по делото доказателство  безспорно се установява, че с деянието си обв. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 във вр. с ал.1 вр с чл.26,ал.1 от НК, тъй като при условията на продължавано престъпление на 13.08.2012г. и на 14.08.2012г. в района на ГКПП „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград, управлявал моторно превозно средство / лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У 7266 ВВ ,без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като е извършил деянията в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 615 от 17.08.2011г. на Началник РУП- град Ямбол, влязло в законна сила на 03.11.2011г.      

В случая престъплението е квалифицирано като извършено при условията на чл.26,ал.1 от НК,т.к. двете деяния осъществяват състава на едно и също престъпление ,извършени са през непродължителни периоди, а именно на 13.08.2012г. и на 14.08.2012г.- при една и съща обстановка ,при еднородност на вината,като второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото.

Следва да се посочи ,че разпоредбата на   чл. 343в, ал. 2 от НК е приложима за всички случаи, когато лицето е вече санкционирано по административен ред на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за управление без свидетелство - както и когато то не е издавано на водача, така и в хипотезата, когато е отнето. С факта на административното отнемане на този документ се преустановява и притежаването му от титуляра. Това е така, тъй като той е изгубил качествата и уменията, позволяващи управлението на моторно превозно средство и по тази причина вече представлява опасност за транспорта. Целите на закона (чл. 1, ал. 2 от ЗДвП) - да се опазят живота и здравето на участниците в движението, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване, не биха били постигнати, ако при нарушение водачите с отнето свидетелство са поставени в по-благоприятен режим от тези, на които изобщо не е издавано такова свидетелство. Текстът на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не създава двойнствен режим на административнонаказателна отговорност в зависимост от основанието, поради което водачът е лишен от свидетелство за управление. Напротив, той легитимира еднаквата тежест на нарушението и не разграничава първоначалната липса на свидетелство от последващата липса в резултат на отнемане. Не се касае до две отделни изпълнителни деяния на административно нарушение, а до поясняваща редакция, която включва отнемането към непритежаването на съответното свидетелство.

Приобщената по делото Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 1079/2010г.,връчена на 15.02.2011година с отбелязване ,че на същата дата е отнето СУМПС на обвиняемия формират убеждение на настоящият състав за обективната  съставомерност на неправомерното деяние.

        На следващо място анализираните факти, в съвкупност с безспорно доказаната по делото неправоспособност на  С. да управлява моторно превозно средство към инкриминираните  дати, съгласно  Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 1079/2010г., с което е отнето СУМПС на С. убедително очертават знание за осъщественото нарушение и реализираната административно-наказателна отговорност, предхождащи инкриминираното посегателство, и обуславят заключение за субективни представи в съзнанието на обв.С.  на престъплението, субсумирано под  норма на чл. 343в, ал. 2 от НК.

   При така установената фактическа обстановка, от обективна и субективна страна, настоящият състав прие че  обв. А.Г.С. е осъществил от обективна и субективна страна  състава на престъплението по чл. 343 в,ал.2, вр.ал. 1 вр с чл.26,ал.1 от НК, като при условията на продължавано престъпление на 13.08.2012г. и на 14.08.2012г. в района на ГКПП „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград, управлявал моторно превозно средство / лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У 7266 ВВ ,без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като е извършил деянията в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 615 от 17.08.2011г. на Началник РУП- град Ямбол, влязло в законна сила на 03.11.2011г.- престъпление по чл.343в, ал.2,вр.ал.1 вр с чл.26,ал.1 от НК.

От обективна страна обвиняемия  при условията на продължавано престъпление на 13.08.2012г. и на 14.08.2012г. в района на ГКПП „Капитан Петко войвода”, общ.Свиленград, управлявал моторно превозно средство / лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № У 7266 ВВ ,без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като е извършил деянията в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 615 от 17.08.2011г. на Началник РУП- град Ямбол, влязло в законна сила на 03.11.2011г.-престъпление по чл.343в, ал.2,вр.ал.1 вр с чл.26,ал.1 от НК.

От субективна страна обв. А.Г.С. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва от НПК.Съзнавал е обществено опасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият е съзнавал всеки елемент от обективния състав на престъплението за което му е повдигнато обвинение. Разбирал е много добре ,че не следа да управлява автомобила без свидетелство за управление на МПС и че е неправоспособен водач,но въпреки това се е качил в него и го е управлявал на процесните две дати.

          Обвиняемия А.Г.С., ЕГН: ********** ,роден на ***г***,българин ,български гражданин , разведен, безработен,със средно образование ,неосъждан ,живущ ***

        След като прецени тежестта на деянието и данните за обвиняемият, съдът счита че са налице всички материални предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в императивната разпоредбана чл.78а ал.1 от НК. За извършеното от него престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до 2години, същият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието не са настъпили имуществени вреди, които подлежат на възстановяване. В този смисъл съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание глоба. При определяне размера на наказанията, съдът се съобрази с материалното и имотно състояние на обвиняемия,като смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието, следва да се посочат чистото му съдебно минало, тежкото социално положение ,младата възраст на обвиняемия ,както и обстоятелството ,че обвиняемият се грижи сам за четирите си деца като отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха. Имайки предвид тежестта на деянието, съдът счита че наказанието „глоба” следва да бъде определено в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000 лева.

С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.

           Водим от изложеното съдът  постанови своя съдебен акт.

 

                                                               Съдия:.............................