Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262495 11.11.2021 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и двадесет и първа година година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Невена Назарева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 21120 по описа на съда
за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***против Н.А.П., ЕГН **********, с която са
предявени установителни искове с правно основание член 422, вр. с чл. 415 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, както и с осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 345 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че между
страните са възникнали облигационни правоотношения по договори за предоставяне на услуги, а
именно: Договор за мобилни услуги от 26.05.2016г. и договор за лизинг от
28.06.2016г., съгласно които на ответника е предоставен мобилен номер *****, със абонаментна
програма Нонстоп 29,99 лв. промо 17,99 лв., както и мобилно устройство марка ******, за ползването на който
отвитникът е следало да заплаща 23
месечни лизингови вноски в размер на 13,99лв. всяка, които вноски са дължими в
сроковете и при условията, уговорени в сключения между страните договор за
лизинг.
За
задълженията на ответника са издадени Фактура ******.
за отчетения период на потребление 01/12/2017г.- 31/12/2017г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 46.49лв. /с ДДС/, от
които: За мобилен номер ******: 27.08лв./без ДДС/ за пропорционален
месечен абонамент Нонстоп 29.99лв.промо, 13.99лв. за 19-та лизингова вноска,
която сума е платима в срок 16.01.2018г.; фактура №****. за период на
потребление 01/01/2018г. - 31/01/2018г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 33.53лв. /с ДДС/, от които: За
мобилен номер ******: 14.99лв./без ДДС/ за пропорционален
месечен абонамент Нонстоп 29.99 лв.промо, 13.99лв. за 20-та лизингова вноска,
както и потребление разходвано извън месечния пакет в размер на 0.54лв./без
ДДС/, генерирано за Други услуги (номера ******* С Кредитно известие № *****. е
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -5.14лв.,
начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 13.99лв. и е отразен незаплатения
баланс от предходния отчетен период в размер на 80.02лв., при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 88.87лв.
След предсрочното прекратяване
на договор за мобилни услуги, по вина на ответника, поради изпадането му в
забава, на потребителя била издадена фактура № *****, включваща неустойка за
предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги в размер на 128,77 лева
и оставащи незаплатени лизингови вноски в размер на 41,97 лева.
Поради неизпълнението, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. По
образуваното ч. гр. д. № 11157/19г. по
описа на ПРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
сумата от 130,84 лева за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребеление
на мобилни услуги ; 128,77 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната и 15,37 лева мор. лихва за забава за периода
17.04.2018-12.06.2019г., ведно със зак. лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане. Заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен
интерес да предяви настоящите уст. искове. Претендират се сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
От особения представител на
ответника адв. К. А. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва възникването
на облигационни отношения между страните, получаването на мобилното устройство и дължимите за него лизингови вноски; дължимостта на неустойката;
приемането на Общите условия на оператора и ползването на моб. услуги. Оспорва
настъпването на предсрочна изискуемост на дълга и се правт възражения за
нищожност на клаузите от договора и ОУ, като неравноправни, нарушаващи правата
на потребителя и противоречащи на добрите нрави, т.к. абонатът не е имал възможност
да влияе на уговорките в договора и по този начин е бил поставен в
неравностойно положение, като освен това ответникът не бил приел, нито е
подписал ОУ, които били предварително подготвен. Прави възражение за нищожност
на договорната неустойка, като прекомерна, надхвърляща размера на главницата, с
което се нарушават добрите нрави, защото целта, за която е била уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прави се възражение за изтекла давност по отношение на вземанията - за
претендираните главници и лихви.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело № 11157/2019
г. на ПРС, ХХІІ гр.с. вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника
по реда на член 47, ал. 5 ГПК, като исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в дадения от заповедния съд преклузивен едномесечен срок
по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
От приложените по делото заверени преписи от договор за мобилни услуги от
26.05.2016г., доп. споразумение към
договор за мобилни услуги от 28.06.2016г. и договор за лизинт от 28.06.2016г.
се установява, че между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонен номер и апарат, при съответни
месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължение за
заплащане на уговорената цена на услугата – абонаментни такси и вноски.
Във всеки един от договорите се
съдържа описание на тарифния план, ценовите условия, като са посочени и
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляването на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от ОУ, които са неразделна част от тях. Те са
приети с положения от абоната подпис, който не е оспорен и по този начин лицето
е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от тях.
Съгласно член 23 от ОУ на дружеството, представляващи неразделна част от
съответния договор, страните са договорили, че операторът има право да получава
месечен абонамент за осигуряване достъп до услугите, за които е сключен
договора и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребител ежемесечно, както и месечна цена за ползвани услуги. Следователно
абонаментната такса се дължи по силата на договора независимо дали от клиента
са ползвани някакви електронни съобщителни услуги.
В конкретния случай операторът претендира заплащането на сумата от 88,87
лева за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на моб. услуги. за
абон. номер ****** за периода 01.12.2017-31.03.2018г., а не дължими и
незаплатени месечни суми за ползвани услуги.
За размера на дължимите суми е прието по делото заключение ССЕ, приета като
обективна, компететентно дадена и неоспорена от страните, от което се установява,
че размерът на неплатените задължения възлизат на 88,33 лева за месечни
абонаменти, а за разговори, съобщения и др. в размер на 0,54 лв..
Следователно, претендираната в настоящото производство сума за неплатени
месечни абонаментни такси в размер на 88,87 лева, се явява основателна до
размера на 88,33 лева, като за разликата над този размер до пълния предявен от
88,87 лева ще се отхвърли, като неоснователен, доколкото не е доказано потребяване от ответника на разговори
и съобщения за сумата от 0,54 лева.
От сключения договор за лизинг, се установява, че на ответницата, в
качеството й на лизингополучател и Теленор България ЕАД, като лизингодател, е
предоставен на лизинг мобилно устройство марка
******
срещу лизингова цена 321,77 лв. с ДДС, платима на 23 броя месечни лизингови
вноски, всяка една в размер на 13,99 лева с ДДС.
Подписът, положен под договора за лизинг, за лизингополучател, не е
оспорен от ответника, поради което съдът приема, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за лизинг от 28.06.2016г.
С подписването на договора, лизингополучателят е декарирал, че му е
предоставено лизинговото устройство - чл. 4 от договора.
Конкретните условия, права и задължения на страните, сроковете и начин
на плащане са уредени в договора за лизинг и ОУ към него, представляващи
неразделна част от този договор, с който лизингополучателят е запознат изцяло и
ги е приел безусловно, задължавайки се да спазва ОУ на договора, още с
подписването му. Основание за начисляване на процесната сума е член 12, ал. 1
от ОУ на договорите за лизинг, предвиждащ, че в случай на неизпълнение от
страна на лизингополучателя на задължение по договор, лизингодателят има право
да обяви оставащите месечни вноски за предсрочно изискуеми, дължими и платими,
като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, месемните вноски стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни
услуги, както и в случай на забава в плащането на дължими съгласно тези
договори плащания.
Вещото лице по ССЕ е установило, че размерът на дължимите от ответника
лизингови вноски е 41,97 лева.
Предвид упражненото от страна на лизингодателя право да обяви
предсрочната изискуемост и с оглед факта, че няма представени доказателства по
делото моб. устройство да е върнато на оператора, ответникът дължи заплащане на
претендираната сума в размер на 41,97 лева, чиято изискуемост настъпва след
издаването на съответната месечна фактура за отчетните периоди по договора за
мобилни услуги.
Относно сумата в размер на 128,77 лева
- начислена неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги, съдът намира следното:
Изчисляването на дължимите неустойки е определен съобразно член 1.2, във
вр. с чл. 1.1 от спогодба от 11.01.2018г. между КЗП и теленор Бъгаия ЕАД по
гр.д. № 15539/2014 г. и гр. д. № 16476/2014 г. на СГС, приложими към
прекратяване на договори, сключени преди посочената дата. Съгласно одобрената
от съда спогодба вземанията за неустойки се формират като сбор от не повече от
3 стандартни месечни абонаментни вонски без ДДС с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни планове, съответстващи на оставащия срок до края на
договора и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстващи на оставащия срок до края на договора за моб. услуги,
в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой.
Възражението на ответника за нищожност на неустойката при предсрочно
прекратяване на договора поради неизпълнение на абоната е неоснователно.
Неустойката има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като същата
следва да се приеме за нищожна само в случаите, когато единствената цел за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, какъвто не може да се обоснове. Уговорената в договора
неустойка е насочена към компенсиране на претърпените от ищеца вреди под
формата на пропуснати ползи от неосъщественото му правно и финансово очакване
на получаване на определени месечни плащания от неизправната страна, която е
предварително определяема. Според член 228, ал. 1, т. 4 от ЗЕС всеки договор за
предоставяне на моб. услуги следа да има крауза за неустойка, в случай на неизпълнение,
като съгласно ТР № 7 от 13.11.2014г. на ВКС по т. д. № 7/2013г., ОСГТК
кредиторът по двустранен договор с продължително или периодично изпълнение може
да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпило в бъдеще
разваляне, ако такава неустойка реално е била уговорена. Отделно от това цената
на устройствата е уговорена между страните в договорите, като поради неизпълнение на задълженията от абоната,
същият не може занапред да се ползва от преференциалната стойност на мобилното
устройство в намалeния му размер, тъй като тази стойност е била определена въз
основа на критерии, обвързани с очакваното постъпване на регулярни плащания от
потребителя за период от време с определена продължителност и това обосновава
необходимостта от заплащане на пропорционална част от направените отстъпки при
закупуване на моб. апарат, съответстващи на оставащия срок до края на договора.
С оглед изложеното по-горе исковете се явяват основателни и следва да се
уважат.
По
разноските.
На
осн. член 78 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски по заповедното производство
от 205 лева, а в исковото в размер на 705 лева.
Воден
от горното, ПдРС
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.
член 422 ГПК, вр. с член 415 ГПК, вр. с член 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че Н.А.П., ЕГН ********** дължи на „Теленор
България” ЕАД с ЕИК *****, следните суми: 88,33 лева задължения
за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.12.2017г.-31.03.2018г.,
дължими по Договор за мобилни услуги от 26.05.2016г., изменен с допълнително
споразумение от 28.06.2016г.; 128,77лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 28.06.2016г, предсрочно прекратен на
28.03.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 11157/2019г. по описа на ПРС, ХХІІ
гр.с., като отхвърля иска за разликата над 88,33 лева до пълния предявен размер
от 88,87 лева, като недоказан неоснователен.
ОСЪЖДА Н.А.П.,
ЕГН ********** да заплати на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ***** сумата от 41,97
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
28.06.2016г. за устройство марка *******, за периода след м.04/2018г. до м.05/2018г., с абонатен номер № *****
ОСЪЖДА
Н.А.П., ЕГН
********** да заплати на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ******разноски по заповедното
производство в размер на 205 лева, както
и разноски по исковото производство в размер на 705 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала.
Секретар:
Н.Н.