О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№..................................................2022
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав,
в закрито заседание на пети октомври 2022 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Желязкова адм. дело № 989/2022 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 4, против Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 25/29.03.2022
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/
Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на дружеството са установени
допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен период /д.п./ м.09.2020 г. в
размер на 12 960,00 лева – главница, и 1 551,79 лева – лихви, за д.п.м.10.2020
г. в размер на 5 528,00 лева – главница, и 612,97 лева – лихви, за
д.п.м.11.2020 г. в размер на 5 842,00 лева – главница, и 595,74 лева – лихви, за
д.п.м.12.2020 г. в размер на 9 876,00 лева – главница, и 849,38 лева – лихви,
за д.п.м.03.2021 г. в размер на 20 202,31 лева – главница, и 863,85 лева –
лихви, и за д.п.м.04.2021 г. в размер на 4 355,20 лева – главница, и 113,74
лева – лихви, във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по
фактури, издадени от „Мебико“ ЕООД, като са определени задължения за внасяне общо в размер
на 48 505,37 лева – главница, и 4 587,47 лева – лихви
В проведеното на 28 септември 2022 година открито съдебно
заседание от жалбоподателя е представена молба /л.201-203 от делото/ с
искане за спиране изпълнението на ревизионния акт в обжалваната част, тъй като задълженията по него са
обезпечени по реда на чл.157, ал.3 от ДОПК, като е
наложен запор от публичен изпълнител върху собствени на дружеството движими вещи – платове, на стойност, надхвърляща размера на задълженията по
ревизионния акт, както и всички задължения по образуваното изпълнително дело.
Процесуалният представител на
ответника не се противопоставя на искането, като единствено моли за възможност
да провери дали ПНОМ са влезли в сила.
По постъпилата молба, съдът съобрази
следното:
Молбата за спиране е подадена от
легитимирано лице, по реда на чл.157, ал.2
от ДОПК, в рамките на висящо производство по чл.156 от ДОПК, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:
С обжалваната част от РА в тежест
на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД са установени допълнителни
задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.09.2020 г., д.п.м.10.2020 г., д.п.м.11.2020
г., д.п.м.12.2020 г., д.п.м.03.2021 г. и д.п.м.04.2021 г. общо в размер на
63 350,98 лева, в т.ч. 58 763,51 лева – главница, и 4 587,47
лева – лихви, като са определени данъчни задължения за внасяне общо в размер на
53 092,84 лева, в т.ч. 48 505,37 лева – главница, и 4 587,47
лева – лихви /вж. колона 11 от РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г. и колона 4 и колона 5 от Решение по жалба срещу ревизионен акт №
25/29.03.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП/. В така посочения размер на
задълженията не се включва сумата от 300,99 лева, представляваща непризнат
данъчен кредит за д.п.м.11.2020 г. по фактура № **********/11.11.2020 г.,
издадена от „Май Сървис“ ЕООД, която съгласно направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя изявление в първото по делото открито съдебно
заседание /проведено на 22 юни 2022 година/ не се оспорва от „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД. Видно от ревизионния доклад,
ревизионния акт и потвърждаващото го решение, върху сумата от 300,99 лева не са
начислени закъснителни лихви, поради което размерът на начислените с
обжалваната част от РА лихви не се променя.
С искането за спиране на изпълнението на РА молителят е представил доказателства за налагане на
обезпечителни мерки, а именно:
-
Постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК изх. №
С220003-139-0000152/21.01.2022 г. /л.204 от делото/, издадено от главен
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, с което във връзка с РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г., с който на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД се установява задължение в
размер на 53 523,79 лева, в това число главница 48 505,37 лева и
лихви 5 018,42 лева, на основание чл.121, ал.6 във връзка с чл.195 от ДОПК, е постановено продължаване действието на наложените предварителни
обезпечителни мерки по Постановление № С210003-023-0003456/15.12.2021 г., с
което като обезпечителна мярка е наложен запор върху следните движими вещи: 1.
Плат синтетика – 23542,10 кв.м., на обща стойност 30 075,87 лева, 2. Плат
лен 3 – 2046,48 кв.м., на обща стойност 24 557,76 лева, 25589 кв.м., с
балансова стойност 54 633,63 лева.
-
Протокол опис от 29.08.2022 г. /л.205-209 от делото/, изготвен от главен
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, съгласно който във връзка със събиране
на публично вземане от „ДЕА
2011 БГ“ ЕООД по
изпълнително дело № *********/2017 г., образувано въз основа на конкретно
посочени в протокола изпълнителни основания, между които и процесния РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г., е описано следното
имущество/активи – движими вещи: 1. Плат капитониран – 1226,83 кв.м., на обща
стойност 19 629,28 лева, 2. Трико разтеглово, рипс – 920,00 кв.м., на обща
стойност 3 634,00 лева, 2147 кв.м., с балансова стойност 23 263,28
лева, на които е определена временна оценка по чл. 233, ал. 5 от ДОПК в размер
на 47 000,00 лева, и 1. Плат синтетика – 23542,10 кв.м. на обща стойност
30 075,87 лева, 2. Плат лен 3 – 2046,48 кв.м., на обща стойност
24 557,76 лева, 25589 кв.м., с балансова стойност 54 633,63 лева, на
които е определена временна оценка по чл. 233, ал. 5 от ДОПК в размер на
110 000,00 лева.
-
Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № С220003-022-0063140/19.09.2022
г. /л.210 от делото/, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП
Варна, с което във връзка с изискуемо публично вземане по изпълнително дело №
*********/2017 г. по описа на ТД на НАП Варна в размер на 155 740,98 лева,
в това число лихва 28 374,47 лева и главница 127 366,51 лева, на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, на основание чл.200 и чл.210,
ал.1 във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху следните
движими вещи: – Плат хасе 1 /шир. 155 см/ - 120 м, 135 м, 133 м, 125 м, 120 м,
120 м, 128 м, 131 м, 130 м, 128 м, 118 м, 120 м, 125 м, 130 м, 133 м, 135 м,
130 м, 128 м, 125 м, 124 м, общо 2538 м, с балансова стойност 0,00 лева.
-
Протокол опис от 20.09.2022 г. /л.205-209 от делото/, изготвен от главен
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, съгласно който във връзка със събиране
на публично вземане от „ДЕА
2011 БГ“ ЕООД по
изпълнително дело № *********/2017 г., образувано въз основа на конкретно
посочени в протокола изпълнителни основания, между които и процесния РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г., е описано следното
имущество/активи – движими вещи: Плат хасе 1 /шир. 155 см/ - 120 м, 135 м, 133
м, 125 м, 120 м, 120 м, 128 м, 131 м, 130 м, 128 м, 118 м, 120 м, 125 м, 130 м,
133 м, 135 м, 130 м, 128 м, 125 м, 124 м, общо 2538 м, с балансова стойност
0,00 лева, на които е определена временна оценка по чл. 233, ал. 5 от ДОПК в
размер на 20 304,00 лева.
Видно от справка за задълженията
на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД към дата 26.09.2022 г.
/л.221-235 от делото/ са общо в размер на 155 988,69 лева, в това число
главница 127 366,51 лева и лихви 28 622,18 лева.
С писмо № С.д.14743/04.10.2022 г.
ответникът представя доказателства, че ПНОМ изх. №
С220003-022-0063140/19.09.2022 г. е връчено на 30.09.2022 година. Срокът за
обжалване е изтекъл на 01.10.2022 година. По данни на публичния изпълнител до
момента срещу ПНОМ изх. № С220003-022-0063140/19.09.2022 г. няма подадена
жалба, като наложеният с него запор поради краткия срок все още не е вписан в
Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/.
При така описаната фактическа обстановка
съдът достигна до следните изводи:
Общият принцип в процедурата по обжалване
на данъчни актове е, че обжалването на ревизионния акт не спира неговото
изпълнение – чл.157,
ал.1 от ДОПК, поради което той представлява изпълнително основание по чл.165 от ДОПК и без да е влязъл в сила /вж. чл.209, ал.2, т.1 от ДОПК/. Изключение от
този принцип е уредено в разпоредбата на чл.153 от ДОПК, с която са
регламентирани ред и условия за допускане спиране на изпълнението на РА от
решаващия орган, пред когото той е обжалван по административен ред, и с нормата
на чл.157, ал.2 от ДОПК, предвиждащa такава
възможност и за административния съд в хода на обжалването на РА по съдебен
ред. Съгласно разпоредбата на
чл.157, ал.2 от ДОПК изпълнението на ревизионния акт може да бъде спряно по искане на
жалбоподателя, като съгласно ал.3 на чл.157 от ДОПК към искането трябва да се представят
доказателства за наложено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Когато
не е наложено обезпечение, искането за спиране трябва да съдържа предложение за
такова, което следва да е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция,
или държавни ценни книжа.
Съгласно чл.153, ал.3 във връзка с чл.157, ал.3 от ДОПК, основателността на искането за
спиране на изпълнението на РА е обусловено от представянето на доказателства за
направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на подаване
на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането следва да
съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Нормата на чл.153, ал.5, изречение първо във връзка с ал.4 от ДОПК предвижда, че в
случаите, при които представеното обезпечение не е в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, преценката се
осъществява съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение, като
изпълнението може да бъде спряно като се задължи компетентният публичен
изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното
като обезпечение имущество. В тези хипотези, по аргумент от чл.153, ал.5, изречение второ от ДОПК, спирането има действие от
датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.
В настоящия случай сме изправени пред
първата хипотеза на
чл.157, ал.3, изречение първо от ДОПК, в която пълният размер на държавното вземане е вече
обезпечено по реда на чл.195, ал.3 от ДОПК. В този случай преценката на съда следва да се
ограничи до това дали наложеното обезпечение касае задължение на същото лице по
конкретния акт, за който са извършени действията по обезпечаване, както и до
това дали размерът на обезпечението покрива главницата и лихвите, установени с акта в обжалваната от лицето част. От
събраните по делото доказателства категорично
се установява, че обезпечението, наложено с гореописаните
постановления, касае задължения именно на лицето, поискало спирането – „ДЕА
2011 БГ“ ЕООД, както и че тези задължения произтичат от различни изпълнителни основания,
включително и от РА №
Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 година.
Йерархията на източниците за оценяване на
обезпеченията към датата на извършването им е определена с чл.195, ал.6 от ДОПК, според която правна норма приоритет има балансовата стойност, а ако такава няма
последователността е данъчна оценка, застрахователна стойност и придобивната
стойност на вещите собственост на физически лица.
Видно от приложеното към молбата
за спиране на изпълнението на РА Постановление за продължаване действието на
наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК
изх. № С220003-139-0000152/21.01.2022 г., издадено от главен публичен
изпълнител при ТД на НАП Варна, за което не се спори, че е влязло в сила и е
произвело правното си действие, балансовата стойност на запорираните движими
вещи е 54 633,63 лева. Съгласно постановлението запорираното с него
имущество обезпечава именно определените с обжалвания РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г. публични задължения за
внасяне.
Следователно, независимо от предоставените от ответника данни, че наложеният с
ПНОМ изх. № С220003-022-0063140/19.09.2022 г. запор все още не е вписан в ЦРОЗ,
стойността на имуществото, обезпечаващо публичните задължения на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, описано в постановление за
продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на
основание чл.121, ал.6 от ДОПК изх. № С220003-139-0000152/21.01.2022 г., е
достатъчно за обезпечаване на задълженията по обжалвания ревизионен акт –
главница, и лихви, които към датата на подаване на искането са в общ размер на
53 452,22 лева /53 092,84 лева главница и лихви по РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г. + 359,38 лева лихви, начислени
от 21.12.2021 г. до 28.09.2022 г. – датата на подаване на искането за спиране
съгласно чл.153, ал.3 във връзка с чл.157, ал.3 от ДОПК/.
С оглед на гореизложеното,
предвид наличието на висящо производство по обжалването на ревизионния акт и
наложени обезпечителни мерки върху имущество /движими вещи/ на стойност, покриваща изцяло главницата и лихвите на
установените с него данъчни задължения, в т.ч. и към датата на искането за
спиране, съдът намира, че с налагането на обезпечителните мерки е постигната
целта да се гарантира събирането на публичното вземане в пълния му размер,
изпълнени са условията по чл.157, ал.3
от ДОПК и искането следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.157, ал.4 от ДОПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
СПИРА изпълнението на Ревизионен акт №
Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 25/29.03.2022
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна
при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 4, са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС
за д.п.м.09.2020 г. в размер на 12 960,00 лева – главница, и 1 551,79 лева –
лихви, за д.п.м.10.2020 г. в размер на 5 528,00 лева – главница, и 612,97 лева
– лихви, за д.п.м.11.2020 г. в размер на 5 842,00 лева – главница, и 595,74
лева – лихви, за д.п.м.12.2020 г. в размер на 9 876,00 лева – главница, и
849,38 лева – лихви, за д.п.м.03.2021 г. в размер на 20 202,31 лева – главница,
и 863,85 лева – лихви, и за д.п.м.04.2021 г. в размер на 4 355,20 лева –
главница, и 113,74 лева – лихви, във връзка с отказано право на приспадане на
данъчен кредит по фактури, издадени от „Мебико“ ЕООД, като са определени задължения
за внасяне общо в размер на 48 505,37 лева – главница, и 4 587,47
лева – лихви.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд
на Република България, в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: