№ 9553
гр. с., 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20211110158717 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Р. Н. Н. срещу СВ. Н. Н., която се поддържа и в съдебно
заседание. Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 СК.
В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на 02.06.1985 г., от който
имат две навършили пълнолетие деца. Сочи се, че повече от 5 г. страните не живеят заедно,
не се срещат и не общуват по никакъв повод.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представител, в който по същество не се оспорва иска за развод.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5
ГПК/, прави следните фактически и правни изводи:
Относно иска за развод: Страните са съпрузи от 02.06.1985 г., което се установява от
представения по делото дубликат на удостоверение за сключен граждански брак /л. 4 от
делото/, като при сключване на брака съпругата е променила фамилното си име от и. на Н..
Не се установява по делото страните да имат ненавършили пълнолетие деца. От показанията
на разпитания по делото свидетел м. Н., син на страните, се установява по безспорен начин,
че съпрузите са фактически разделени от 2015-2016 г., като ответницата напуснала
семейното жилище и родителите му не поддържат никакви отношения помежду си. Съдът
изцяло кредитира свидетелските показания, като последователни, логични, вътрешно
1
непротиворечиви и събрани въз основа на лични впечатления.
Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай е налице дълбоко и
непоправимо брачно разстройство, намиращо израз в продължителна фактическа раздяла от
около 5-6 години. Установи се, че съпрузите не поддържат никакви отношения помежду си.
По тази причина съдът счита, че бракът на страните съществува съвсем формално, същият
не е в интерес на съпрузите и е обществено неоправдан. Ето защо искът с правно основание
чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно
ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално
отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и
задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: Съгласно чл. 53 СК „след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак”. Разпоредбата касае съпруга, който е променил
фамилното си име при сключването на брака, не и другия съпруг. По делото ищецът е
поискал от съда да допусне промяна във фамилното име на ответницата, като се възстанови
нейното предбрачно име. Ответната страна не прави такова искане. Доколкото съгласно чл.
53 СК искане за връщане на предбрачното име в брачния процес може да прави само
съпругът, променил фамилното си име при сключване на брака, като това искане може да
касае само промяна в неговото фамилно име, но не и в това на другия съпруг, следва да се
приеме, че искането на ищеца за промяна във фамилното име на ответницата е
незаконосъобразно и следва да се отхвърли.
Относно разноските за делото: С оглед изхода на делото и на основание чл. 329, ал. 1,
изр. второ ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както са направени.
Окончателната държавна такса за развода в размер на 50,00 лв. съгласно чл. 6, т. 2
ТДТССГПК следва да бъде заплатена поравно от двете страни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА , сключен в гр. с. на 02.06.1985 г. с акт за граждански брак
№ 0415/02.06.1985 г., на ОбНС „Васил Левски“, гр. с., между Р. Н. Н., ЕГН **********, и
СВ. Н. Н., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл. 49, ал.
1 СК.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 53 СК на Р. Н. Н., ЕГН **********, за допускане на
промяна във фамилното име на ответницата СВ. Н. Н., ЕГН **********, от „Н.” на „и.”.
ОСЪЖДА Р. Н. Н., ЕГН **********, да заплати държавна такса в размер на 25,00 лв. по
2
сметка на Софийския районен съд.
ОСЪЖДА СВ. Н. Н., ЕГН **********, да заплати държавна такса в размер на 25,00 лв.
по сметка на Софийския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3