Решение по дело №146/2019 на Районен съд - Велико Търново

 

Р Е Ш Е Н И Е  №

      гр. Велико Търново , 23.07.2019 г.

 

Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав  в публично заседание на  11.07.2019 година в състав: 

   

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА РАДЕВА

 

при секретаря Димитринка Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д.  № 146  по описа на съда за 2019  година, за да се произнесе, взема предвид:

 

Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание  чл. 128, т.2 от КТ, вр. с  чл. 86 от ЗЗД,   чл. 224, ал.1 от КТ,        чл. 350, ал.1 от КТ.

Ищецът Н.В.Г.  твърди, че по силата на трудов договор е работил при ответното дружество на длъжност  "администратор" на 4- часов работен ден. Сочи, че след като подал жалба до Инспекция по труда получил отговор, в който се излагало, че трудовото му правоотношение е прекратено на 1.09.2018 г. и трудовата му книжка е оформена и върната. Заявява, че тези констатации не са верни, тъй като до момента не му е оформена и върната трудовата книжка, не му е връчена заповедта за прекратяване на ТПО. Излага, че не му е платено трудово възнаграждение за м. юни, юли и август в общ размер от 601,14 лева. Твърди, че му се дължи обезщетение от 34,30 лева за три дни неизползван платен годишен отпуск. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 601,14 лева главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 22.06.2018 г.- 1.09.2018г. ,  ведно със законна лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане ; да осъди ответника да му заплати сумата от 34,30 лева, представляваща  обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ; да осъди ответника да впише прекратяването на трудовото му правоотношение в трудовата му книжка.  Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв.Т. от ВТАК , която поддържа предявените искове. 

Ответникът "Царевец 56" ЕООД, гр.Велико Търново е депозирал в срок отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адв.И. от ВТАК. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните , което е прекратено. Заявява, че всички искове са неоснователни и ги оспорва изцяло. Твърди, че дължимите суми на ищеца са изплатени. Моли съда да отхвърли претенциите и претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.  С писмено становище моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни.  

След като се запозна със становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът е работил при ответното дружество на длъжност "администратор хотел", на четиричасов работен ден при основно месечно трудово възнаграждение от 263 лева, с периодичност  на плащане до 20-то число на следващия месец и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по 0,6% за всяка година трудов стаж , съгласно  трудов договор   № 034/21.06.2018 г.  От приложения препис от трудова книжка     № 03, серия 3, № 517841 на Н.В.Г. се установява, че последното вписване в нея е извършено относно възникването на трудово правоотношение с работодател "Тим" ООД на 4.05.2018 г., прекратено на 8.05.2018 година, с отбелязано при този работодател изслужено време, признато за трудов и осигурителен стаж,  поставен правоъгълен печат и подписи на управител и счетоводител. /стр. 10-11 от трудовата книжка, л. 10 от делото/. След него, няма друго вписване, видно от стр. 12-13 от трудовата книжка /л.  12 от делото/ . Горното се констатира и в съдебно заседание, след представяне на оригинала на трудовата книжка на ищеца, за сверка /л.47 от делото/.  Прието е  удостоверение  за декларирани данни № 040191900025997/10.01.2019 г. от НАП, според което ищецът има данни за осигурителен доход за шест дни през м.юни 2018 г.  и за 20 дни през м. юли 2018 година. От писмо изх.№ 18088066/18.09.2018 г.  на директора на Дирекция "Инспекция по труда " Велико Търново става ясно, че ищецът е депозирал сигнал до държавния контролен орган за нарушения на трудовото законодателство. При извършената проверка е констатирано, че между страните има подписан трудов договор от 21.06.2018 г., както и  подписана декларация от 21.06.2018 г. за запознаване на работника с ПВТР и длъжностната характеристика. В разчетно-платежните ведомости за м. юни и м. юли 2018 г., които са представени от работодателя, е начислено трудово възнаграждение и същото, според подписа на работника му е изплатено.  В писмото е посочено още, че в  присъствени форми и графици за работа за периода м. юни-м.август 2018 г., е  отразена самоотлъчка за дните 30.07. и 31.07.2018 г. За м.август 2018 г. са вписани 23 работни дни. На проверяващите инспектори е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325,ал.1 от КТ , считано от 1.09.2018 г. , подписана от работника. Работодателят писмено е декларирал, че е оформил и върнал трудовата книжка. Видно от справка за  актуално състояние на действащи  трудови договори за ищеца, за период 1.06.2018 г. - 1.09.2018 г., в  ТД НАП Велико Търново е регистрирано сключването на трудов договор на 21.06.2018 г.  и прекратяването му на 1.09.2018 г . Със Заповед №034/21.06.2018 г.  от 17.09.2018 г., на основание чл. 325,ал.1 от КТ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено , считано от 1.09.2018 г.  Отразено е обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ- за два дни. Заповедта е връчена на 1.09.20018 г. и носи подписи на  работник и  работодател.  Изготвената  длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност също  носи подписи на работодател и работник. На 22.06.2018 г. е издадена служебна бележка № 48 за проведен  инструктаж, подписан е протокол за постъпване на работа от същата дата. Представени са разчетно-платежни ведомости за м. юни, юли и август 2018 г., в които срещу името на ищеца относно сумата за получаване на начисленото трудово възнаграждение, има положени подписи.  По повод открито производство по реда на чл.193,ал.1 от ГПК относно оспорване истинността на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, длъжностна характеристика и разчетно-платежни ведомости за м. юни, юли и август 2018 г., е допусната съдебно-графологична експертиза. Заключението на вещото лице, което се поддържа в съдебно заседание е, че подписът, положен за работник в заповед за прекратяване на трудов договор № 034/21.06.2018 г., е положен от Н.В.Г.. Подписът, положен за работник в длъжностната характеристика за длъжност "администратор хотел" и подписите, положени срещу името на Н.В.Г. на разплащателната ведомост за м. юни 2018 г.,  на ред осми; на разплащателната ведомост за м. юли 2018 г., на ред девети и на разплащателната ведомост за м.август 2018 г. , на ред осми, не са положени от него, а е имитиран неговият подпис.  От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява,  че брутното трудово възнаграждение на ищеца за  отработените шест дни на м. юни е 75,14 лева. За м. юли са отразени 20 работни дни, за които дължимото брутно трудово възнаграждение е 239 лева. Ако се приеме, че за м. август ищецът е работил 23 работни дни, дължимото брутно трудово възнаграждение е 263 лева. За периода от 22.06.2018 г. до 30.08.2018 г. се полагат три дни платен годишен отпуск. Обезщетението по чл. 224,ал.1 от КТ за три работни дни е в размер на 35,85 лева в брутен размер.  Ако се приеме, че ищецът е бил в самоотлъчка на 30.07. и на 31.07.2018 г., обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се дължи за два дни и е в размер от 23,90 лева /БТВ/. В съдебно заседание вещото лице поясни, че заключението е изготвено на база приложените към исковата молба документи, тъй като от страна на работодателя не са представени нито присъствени форми 76, нито графици за работа. Не са представени никакви документи, удостоверяващи самоотлъчка на лицето за 30 и 31.07.2018 г., така, както е отразено във ведомостта. Не са представени молби , респективно заповеди за ползване на отпуск. В случай, че се приеме липса на самоотлъчка за 30. и 31.07.2018 г., брутното трудово възнаграждение за месеца би било в размер от 263 лева.   

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.  128 ,т.2 от КТ :

От събраните по делото доказателства е установено наличието на съществуващо трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът е престирал работната си сила при  ответника  на длъжност "администратор хотел", при непълен работен ден и уговорено основно трудово възнаграждение от 263  лева. Съгласно разпоредбата на чл. 128 , т.2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа  авансово, или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. /чл.270,ал.2 от КТ/. Разпоредбата на чл.270,ал.3 от КТ постановява, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по   ведомост , или срещу разписка, или по писмено искане на работника-на негови близки, или се превежда на влог в посочена от него банкова сметка. ***награждения съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше да докаже наличието на трудово правоотношение и изпълнение на задълженията му по него, а ответникът да докаже, че е платил. В първото по делото заседание, с оглед отговора на ответника за недължимост на сумите поради тяхното плащане, по искане на ищеца ответникът бе задължен и представи разчетно-платежни ведомости за м. юни, юли и август 2018 година, чиято истинност бе оспорена относно подписа на ищеца, стоящ срещу начислените му суми за плащане. При  откритото производство по реда на чл.193,ал.1 от ГПК , заключението на съдебно-графологичната експертиза, прието и неоспорено от страните и кредитирано от съда , като компетентно и обосновано, безспорно установи, че подписите, положени срещу името на Н.В.Г. на трите разчетно-платежни ведомости, не са положени от него, а имитират неговия подпис.  Ведомостта за работна заплата по своя характер представлява частен свидетелстващ документ, който има формална доказателствена сила относно писменото изявление и неговото авторство.  Същият притежава материална доказателствена сила,   само когато съдържа удостоверително изявление за неизгодни факти по отношение подписалите го лица, в който случай има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу тях. При успешно проведеното оспорване от страна на ищеца, съдът на основание чл. 194 ,ал.3 от ГПК  следва да признае, че тези   документи- разчетно-платежни ведомости за м. юни, юли и август 2018 година на ответното дружество "Царевец 56" ЕООД, гр.В.Търново  в частта, относно положените от Н.В.Г. подписи, удостоверяващи получаването на начислените му работни заплати, са неистински. Същите, освен, че следва да се изключат от доказателствата по делото,  не могат да докажат факта на извършено плащане на сумите, противно твърдението на ответника. В трайната съдебна практика / вж. Решение №89/29.03.2013 г. по гр.д.№ 558/2012 г. на четвърто г.о. ; Решение № 746/5.01.2011 г. по гр.д.№ 727/2009 г. четвърто  г.о. на ВКС , решение № 258/3.11.2017 г. по гр.д.№ 1007/2017 г. четвърто г.о на ВКС ., постановени по реда на ч.290 от ГПК/  се приема, че изпълнението на задължението по чл.270,ал.3 от КТ за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява  с подписа на работника или служителя , или посочено от него лице, върху ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог, посочен от работника. След като се установи, че ищецът не е подписал представените ведомости за заплати, и при липса на каквито и да било други доказателства от страна на работодателя , опровергаващи наведените отрицателни факти от ищеца и доказващи изпълнение на задължението на ответника  да заплати положения труд, то иска се явява доказан по своето основание. Ищецът претендира да му се заплатят работни заплати за отработените дни от м. юни, юли и август 2018 г. в общ размер от 601,14 лева. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че ищецът е започнал реално да престира работната си сила на 22.06.2018 г. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325,ал.1 от КТ със заповед , издадена на 17.09.2018 година, считано от 1.09.2018 година. Заповедта за прекратяване на ТПО е подписана и връчена на ищеца, като направеното оспорване от ищеца относно нейната автентичност не бе проведено успешно, доколкото вещото лице по съдебно-графологичната експертиза категорично сочи, че подписът, положен срещу работник в заповед за прекратяване на трудов договор № 034/21.06.2018 г., е положен от Н.В.Г.. Що се отнася до последния оспорен документ-длъжностна характеристика, за който се установи от СГЕ, че не е подписана от ищеца, следва да се признае, че документа е неистински и да се изключи от доказателствата по делото, макар същият да не е релевантен изначално за изхода на спора, с оглед претенцията на ищеца. Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, също приета и неоспорена от страните и кредитирана от съда, като компетентна и обоснована, дължимото брутно трудово възнаграждение за м. юни 2018 г. възлиза на 75,41 лева. Дължимото брутно трудово възнаграждение за м. юли възлиза на 263 лева, като съдът приема, че при липса на графици за работа и присъствени форми 76, или заповед за налагане на дисциплинарно наказание, или въобще какъвто и да било документ, доказващ категорично  в съдебното производство самоотлъчка на работника за 30. и 31.07.2018 г., на ищеца следва да се изплати сумата от 263 лева,  представляваща  брутно трудово възнаграждение за отработените дни от м. юли 2018 година. Изложените съображения са относими и относно престацията на труд за      м. август 2018 година. След като няма никакви документи, които да установяват противното  молби/заповеди за отпуск, болнични листи, присъствени форми 76, графици за работа и при наличие на заповед за прекратяване на ТПО, подписана и от двете страни , с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 1.09.2018 г., което е отразено и в подадените от работодателя данни до ТД на НАП / видно от справка на л. 34 от делото/, то на ищеца се дължи БТВ за работните дни на м. август в размер от 263 лева, според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.  Отделно от това следва да се има предвид, че заемайки становище в отговора на исковата молба за неоснователност на исковете по размер и период, поради заплащане на претендираните суми, ответникът всъщност не отрича,  че ищецът е престирал работна сила и през м. август 2018 г. С горните доводи съдът приема, че ответникът -работодател не  доказа изпълнение на задължението си да заплати трудово възнаграждение на ищеца, като овъзмездяване на положения от него труд . Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 601,41 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за периода 22.06.2018 г. -31.08.2018 г. / 75,41 лева БТВ за периода 22.06.2018 г.-31.07.2018 г.  и по 263 лева БТВ за м. юли 2018 г. и за м. август 2018 г. / При този изход на делото по главния иск основателна е и акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата, от подаване на иска -17.01.2019 г., до окончателното изплащане.  

По иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ:

Иска е процесуално допустим. По същество е основателен.

При прекратено трудово правоотношение, на работника или служителя се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 от КТ, за който правото не е погасено по давност. От доказателствата по делото безспорно се установи, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено,  считано от 1.09.2018 г. За периода на съществуване на трудовото правоотношение, който, както бе възприето по-горе, е от 22.06.2018 г. до 31.08.2018 г., и при липса на доказателства за ползването на платен отпуск през времетраенето му , което се доказва от молби от работника, последвани от заповеди от работодателя, дължимото обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ според съдебно-счетоводната експертиза възлиза на 35,85 лева в брутен размер, за три дни неизползван полагаем платен годишен отпуск . Тъй като няма изменение на иска, а претенцията на ищеца е да му се плати обезщетение в размер на 34,30 лева, иска  следва да се уважи до предявения  размер, като се осъди ответника да заплати горната сума, представляваща обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за три дни неизползван платен годишен отпуск .

По иска с правно основание чл.350,ал.1 от КТ

В Определение №176/15.04.2013г. по ч.гр.д. №1477/2013г. на първо г.о. на ВКС, този иск е признат за допустим с оглед наличието на трудов спор при неизпълнение на задължението на работодателя за надлежно оформяне и връщане трудовата книжка на служителя, след прекратяване на правоотношението. В конкретния случай ищецът твърди в исковата молба, че трудовата му книжка не е оформена по надлежния ред. От писмото, изпратено до него от Дирекция " Инспекция по труда" се установява, че работодателят е декларирал писмено изпълнение на задължението си относно оформяне и връщане на  трудовата книжка на работника.  В съдебно заседание ищецът представи оригинала на трудовата си книжка, в която съдът констатира, че няма извършени вписвания от работодателя-ответник. Горното безспорно води до извода, че трудовата книжка към момента на депозиране на иска и към приключване на устните състезания, се е съхранявала от ищеца. Тоест, дори да е имало период, в който същата е била в ответника, към момента не е у него. Това обстоятелство не го освобождава от задължението му да извърши необходимите вписвания, свързани с трудовото правоотношение на ищеца, включително неговото прекратяване . Иска е основателен и  доказан  и следва да се уважи, като се осъди ответника да впише в трудова книжка №03, серия 3, № 517841  на ищеца Н.В.Г. данните, свързани с прекратяването на трудовото му правоотношение, при  предоставяне  на документа от ищеца, след което  да му я предаде незабавно. 

   По разноските:

 При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, възлизащи на 350 /триста и петдесет/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.  На основание чл.78,ал.6 от ГПК , вр. с чл.72,ал.2 от ГПК и     чл. 1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС в общ размер от 150 лева за трите обективно съединени иска. Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС и направените по делото разноски за вещи лица, в общ размер от 300 лева, от които  180 лева за съдебно-графологична експертиза и  120 лева за съдебно- счетоводна експертиза , ведно с 5 лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. 

Водим от горното  съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА "ЦАРЕВЕЦ 56" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Читалищна" № 23 по иск с правно основание чл.128,т.2 от КТ, вр. с чл.86 от ЗЗД да заплати на Н.В.Г. с ЕГН ********** ***,                 ул. "Възрожденска" № 1 сумата от общо 601,41 /шестстотин и един лева и 41 ст./,  представляваща брутно трудово възнаграждение за периода 22.06.2018 г. - 31.08.2018 г. / 75,41 лева БТВ за периода 22.06.2018 г.-31.07.2018 г.  и по 263 лева БТВ за м. юли 2018 г. и за м. август 2018 г. / , ведно със  законна лихва върху главницата, от подаване на иска -17.01.2019 г., до окончателното изплащане.  

 

ОСЪЖДА "ЦАРЕВЕЦ  56" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Читалищна" №23   да заплати на Н.В.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 34,30 /тридесет и четири лева и 30 ст./  в брутен размер, представляваща обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за три дни неизползван платен годишен.  

 

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл.350,ал.1 от КТ  "ЦАРЕВЕЦ  56" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Читалищна" №23  ДА ВПИШЕ в трудовата книжка № 03, серия 3, № 517841 на Н.В.Г. с ЕГН ********** ***,  данните, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение на работника, след като  работникът му предостави трудовата си книжка, след което незабавно да я предаде на работника. 

 

ОСЪЖДА "ЦАРЕВЕЦ  56" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Читалищна" №23  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 300 /триста/ лева направени разноски за възнаграждение на вещи лица, ведно с 5 /пет/ лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист. 

 

ОСЪЖДА   "ЦАРЕВЕЦ  56" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Читалищна" №23  да заплати на Н.В.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико Търново.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: