Р Е Ш Е Н И Е
№ 260944 29.12.2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVI
граждански състав
на осми октомври две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Марина Димова
като разгледа
докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 1588 по
описа на БРС за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е искова молба на В.Й.И.,
със съдебен адрес *** против
Военно формирование 32890 – гр.Бургас в структурата на
Министерство на отбраната, в която са предявени следните обективно съединени
искове: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 545,76 лева -
неплатено трудово възнаграждение за 2 832 часа положен от ищеца извънреден труд
през периода 01.04.2001г.- 31.12.2015г. вследствие на полагащите му се и
неизползвани почивки след изпълнявано от него дежурство по график и др. в
поделения/военни формирования 34030-Созопол, 26590-Созопол, 22480-Бургас и
32890-Бургас, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на
исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 1000 лева обща мораторна лихва в размер на законната лихва от датата на
падежа – първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се
изплати съответното възнаграждение, до предявяването на иска, както и
направените съдебно-деловодни разноски. При условие на евентуалност ищецът
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 22394,61 лева, от
които 21 894,90 лева - главница, представляваща стойността на неизплатеното му
обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение за отработеното от
него и некомпенсирано с почивки от ответника удължено служебно време над
нормативно определеното му служебно време за периода 01.04.2001 г.- 31.12.2015
г., което е в размер на 2 832 часа, и
499,71 лева - мораторна лихва върху главницата,
дължима за периода от 31.12.2015 г. до предявяването на иска, както и законната
лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 15.08.1989г. е
бил назначен на първа сержантска длъжност „***” със звание „***” в поделение на
ВМС към МО 34030-Созопол, след това е бил преназначаван и повишаван в звание, а
на 06.08.1996 г. е подписал петгодишен договор за кадрова военна служба, като
впоследствие срокът на договора му е бил продължаван. Твърди също така, че
считано от 01.02.2005 г. е бил преназначен на длъжност „***” на фрегата в
поделение 22480-Бургас, през 2007 г. е бил преназначен на друга длъжност в
същото военно формирование, като е бил освободен от длъжност и от военна служба
със заповед от 08.12.2015 г., а считано от 01.01.2015г.
е бил отчислен от списъчния състав на ответното военно формирование. Ищецът
заявява, че последното поделение, в което е служил, няма самостоятелен военнопощенски номер, нито банкова сметка ***етното военно формирование 32890-Бургас. Твърди също така,
че през периода 01.04.2001г.- 31.12.2015г. е положил 2 832 часа извънреден
труд, представляващ фактически отработеното служебно време над нормативно
определената месечна продължителност на служебното време, за които не му е било
разрешено ползването на почивки след изпълнявани от него дежурства по график.
Исковете са с правно основание
чл.203, ал.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
/ЗОВСРБ/ - отм. и чл.194, ал.3 от ЗОВСРБ – нов; и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В законоустановения
едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от страна на ответника, в
който се твърди, че исковете са недопустими и неоснователни и се моли те да
бъдат отхвърлени, като на ответника бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски. В отговора е направено възражение за недопустимост
на исковете с твърдението, че ответното военно формирование не е надлежен
ответник по тях, като съдът намира това възражение за неоснователно.
На следващо място исковете са оспорени изцяло по основание и по размер,
като се моли същите да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Твърди се, че ищецът не е полагал извънреден труд, тъй като
удълженото служебно време до 12 часа в денонощие и това при 24-часовите
дежурства по график не представлява извънреден труд, нито труд, положен извън
установеното служебно време, а удълженото работно време подлежи на компенсация
с осигуряване на намалено работно време в рамките на общата му продължителност
за съответния месец, т.е. от следващия месец вземането на служителя за
неосигурена компенсация, като задължението на работодателя следва да бъде
изпълнено в 4-месечен срок, след който военослужещият
сам може да определи времето за компенсация. Поради това ответникът счита, че
са погасени с 3-годишна давност всички искови претенции за периода 01.04.2001
г.- 21.03.2013 г., а именно погасени по давност са претендираните от ищеца
вземания за извънреден труд- до размера от 10 122,55 лв. и за акцесорната мораторна лихва- до
размера от 806,93 лв., както и евентуалните искове за главницата- до размера от
17 666,83 лв. и за мораторна лихва- до размера от
403,21 лв. По отношение на евентуално предявения иск също така се твърди, че
същият е недопустим и неоснователен, тъй като нито в ЗОВС, нито в КТ е
предвиден ред за заплащане на обезщетение за отработено в повече и
некомпенсирано с почивка работно време.
В последното съдебно заседание съдът е приел
на основание чл. 214, ал.1, изр. 3 от ГПК заявеното от ищеца изменение на
размера на исковете, както следва:
Исковата претенция за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за
извънреден труд се намалява от 12545,76 лева на 8187,02 лева, за положен
извънреден труд от 2048 часа, която сума е дължима за периода от 01.03.2004г.
до 31.12.2015г. Исковата
претенция за заплащане на мораторна лихва върху
главницата за извънреден труд се увеличава на 7162.11 лева.
Предявената при условията на
евентуалност искова претенция за главница се намалява от 21 894,90 лева на 14
249,78 лева, съобразно уточнения период – 01.03.2004г. до 31.12.2015г., а
претенцията за мораторна лихва върху главницата се
намаля от 499,71 лева на 322,36 лева за периода от 21.10.2015г. до 18.01.2016г.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна,
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а видно и от писмените
доказателства и ангажираната експертиза е, че за процесния период е било налице служебно правоотношение
между страните. Със заповед на
командира на военното формирование от 18.12.2015г. договорът
на ищеца за военна служба
е бил прекратен и е бил освободен от
военна служба и зачислен в запаса, а със
заповед от 30.12.2015г. е бил отчислен от
списъчния състав на военно формирование 22480 -
Бургас, като на ищеца
са били начислени
парични обезщетения за прослужени 20 години
кадрова военна служба в размер на 25977 лева на
основание чл. 227
ал. 1 ЗОВСРБ; за неизползван 214 дни полагаем
годишен отпуск; за неусвоен полагаем
вещеви лимит за 2015г.; както и еднократно
парично доволствие за униформено облекло от
520 лева съгласно чл. 227, ал.
5 ЗОВСРБ.
Видно е от относимата
нормативна уредба, че през част от процесния период
са действали Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (обн.
ДВ, бр. 112/1995 г.) - до 12.05.2009г., Правилникът за кадровата военна служба
- до 12.06.2009г., както и ППЗОВСРБ (обн. ДВ, бр.
44/2009г.) - до 30.03.2010г., а след тези дати и до настоящия момент действащи
са ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 35/2009г.) и ППЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 25/2010г.).
Съгласно чл. 203, ал. 1 и 2 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (отм.) седмичната продължителност
на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, като общата
продължителност на служебното време в денонощие не може да надвишава с повече
от ½ максималната продължителност на работното време, установена с
трудовото законодателство. В ал. 3 на същия член е предвидено, че в случаите на
превишаване на продължителността на служебното време извън посоченото в ал. 2,
на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер,
определен от Министерския съвет.
Аналогични са и разпоредбите на
сега действащия ЗОВСРБ - чл. 194, ал. 1 и ал.2, които предвиждат, че нормалната
продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица, както и че общата продължителност
на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече
от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време. В ал. 3 е
посочено, че в случаите на превишаване общата продължителност на служебното
време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл.
214, ал. 1, т. 3 от закона.
В случая ищецът твърди, че не му
е било разрешено ползването на полагащите му се почивки след изпълнявани
дежурства, т.е. претендира заплащане на възнаграждение за неползвани почивки за
положен труд над нормативно определената норма, но в границите на увеличената
продължителност на служебното време, а не възнаграждение за положен труд над
максималната продължителност на служебното време, който подлежи на заплащане
като извънреден.
Видно от заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, постъпила в съда на 04.09.2020г.,
през процесния период ищецът е полагал труд над
нормативно определената продължителност на работното време, част от който е бил
компенсиран с почивки, като некомпенсирани са останали общо 2048 часа за целия
период, общо на стойност 8187.02 лева. Лихвите според експерта възлизат на
7162.11 лева.
При тези доказателства от правна
страна съдът намира следното:
Съгласно трайната практика на ВКС (обективирана в Решение № 390/ 31.05.2010 г. по гр.д. №
249/2009 г., III г.о., Решение № 389/31.05.2010 г. по гр.д. № 194/2009 г. на
III г.о., Решение № 128/26.05.2010 г. по гр.д. № 282/2009 г., IV г.о., Решение
№ 437/01.07.2010 г. по гр.д. № 1333/2009 г. на III г.о., Решение №
439/01.07.2010 г. по гр.д. № 1733/2009 г. на III г.о., Решение № 454/11.06.2010
г. по гр.д. № 342/2009 г. на III г.о., Решение № 455/11.06.2010 г. по гр.д. №
706/2009 г. на III г.о., Решение № 127/18.05.2011 г. по гр.д. № 1123/2010 г.,
III г.о и др.), за положен труд над нормалната, но в границата на увеличената
продължителност на служебното време, каквато е службата при дежурство до 24
часа, се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно
време в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца и само
ако до прекратяване на правоотношението с военнослужещия положената от него
служба при увеличено работно време не е била компенсирана, то тя следва да му
бъде заплатена като извънреден труд по аналогия с чл. 136а, ал. 5 от КТ,
съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА; удълженото служебно време при дежурства до 24
часа не е извънреден труд по смисъла на
чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.); в този случай не се касае до същински извънреден
труд по смисъла на специалния закон, а до приравнен на него труд, чието
възмездяване се дължи „като извънреден труд” в случай на прекратяване на
правоотношението преди компенсирането му с почивка. Прието е също така, че
поради наличие на непълнота в специалния закон относно реда и начина на
компенсиране на удълженото служебно време приложение следва да намери чл.136а
от КТ. Съгласно чл. 136а,
ал. 4 от КТ, работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното
време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен
работен ден, а когато работодателят не направи това в горепосочения срок,
работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се
компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като
уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително, т.е. след
изтичането на 4-месечния срок за работника/служителя възниква право да
компенсира с почивка удълженото си работно време, след като е уведомил писмено
работодателя си поне 2 седмици предварително. ВКС също така приема, че това
право на служителя се погасява с 3-годишна давност, която започва да тече от
възникването му, т.е. след изтичане на 4-месечния срок след полагане на
дежурството, а при прекратяване на трудовото/служебното правоотношение
единствено непогасеното право на компенсации се трансформира в парично вземане
на основание чл. 136а, ал. 5 от КТ.
Предвид горното и тъй като в
случая договорът за военна служба на ищеца е прекратен на 08.12.2015г., то
следва да се приеме, че на тази дата правото му да извърши компенсация с
почивка се е трансформирало в парично вземане. Това нововъзникнало
право за ищеца също се погасява с тригодишна давност, която е започнала да тече
от датата на прекратяване на договора за военна служба на 08.12.2015г. и до
датата на предявяването на иска – 21.03.2016г. тази давност не е изтекла.
По направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от исковите
претенции, както и с оглед горецитираната практика на
ВКС, че преобразуващото право на служителя да посочи кога ще ползва компенсации
се погасява с 3-годишна давност, съдът намира, че в случая не е погасено това
право на ищеца единствено за 3-годишния период преди прекратяване на договора
му за кадрова военна служба или за периода 08.12.2012г. - 08.12.2015г. За
периода преди 08.12.2012г. преобразуващото право на ищеца е погасено по
давност, поради което след прекратяване на договора му той няма право да получи
възнаграждение като за извънреден труд за този период, дори през него да е
имало положен от ищеца над нормата и некомпенсиран труд. Ето защо за периода
преди 08.12.2012г. предявеният иск е неоснователен. Следва да се отбележи, че горецитираната практика на ВКС се споделя изцяло от настоящата
инстанция с настоящото съдебно решение, с което съдебният състав изоставя
досегашната си практика.
Видно от експертното заключение,
за периода януари 2013г. – декември 2015г., ищецът е полагал труд над
нормативно определената продължителност на работното време, част от който е бил
компенсиран, като некомпенсирани са останали общо 120 часа за този период. Дължимото
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено от вещото лице е в размер от 680.38
лева. Според експертизата, сумарната лихва за забава за периода до 20.03.2016г.
е в размер на 150.38 лева, поради което претенцията трябва да бъде уважена в
този размер.
С оглед на горното съдът счита,
че предявеният иск за присъждане на възнаграждение като за извънреден труд е
основателен до размера от 680.38 лева и следва да бъде уважен в този размер, а
за горницата до претендираните 8187,02 лева – отхвърлен.
Предвид частичната основателност
на иска за присъждане на възнаграждение като за извънреден труд, частично
основателен се явява и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за мораторна
лихва, начислена върху основателния размер на възнаграждението, за периода до 20.03.2016
год. до размера от 150.38 лева, в който размер следва да бъде уважен и
отхвърлен за горницата над уважения до пълния предявен размер от 7162.11 лева.
Разглеждането на евентуалния иск
зависи от сбъдването на поставеното от самия ищец условие и то е отхвърлянето
на главната му претенция. В случая не се е сбъднало условието, под което е
предявен. Ето защо, предявените при условията на евентуалност главен и акцесорен искове не следва да бъдат разглеждани.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца разноски съобразно уважената
част от иска в размер на 65 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да се осъди да заплати на ответника разноски съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 2177.22 лева /в разноските е включено и юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на 100 лева върху уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – гр.Бургас, с адрес: гр. Бургас,
м. Атия, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република
България, да заплати на В.Й.И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сумата от 680.38 лева /шестстотин и
осемдесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г., т.е. фактически отработеното
служебно време над месечната продължителност на служебното време вследствие на
полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявани дежурства по график, в
размер на общо 120 часа, сумата от 150.38
лева /сто и петдесет лева и тридесет и осем стотинки/ общо дължима мораторна лихва за периода до деня преди предявяване на
исковата молба – 20.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска – 21.03.2016г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над уважения до пълния предявен размер от 8187,02 лева и за периода
от 01.03.2004г. до 31.12.2012г., както и иска за мораторна
лихва над уважения до пълния предявен размер от 7162,11 лева.
ОСЪЖДА Военно
формирование 32890 – гр.Бургас, с адрес: гр. Бургас, м. Атия, като част от
структурата на Министерството на отбраната на Република България, да заплати на
В.Й.И., ЕГН **********, със съдебен адрес *** деловодни разноски в размер на 65 лева /шестдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА
В.Й.И., ЕГН **********, със съдебен адрес *** да заплати на Военно формирование
32890 – гр.Бургас, с адрес: гр. Бургас, м. Атия, като част от структурата на
Министерството на отбраната на Република България, деловодни разноски в размер
на 2177.22 лева /две хиляди сто седемдесет и седем лева и двадесет и две
стотинки/.
ОСЪЖДА
Военно формирование 32890-Бургас с адрес
- п.к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на
отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ 3 да заплати по сметка на Бургаския районен съд
сумата от 100 лева /сто лева/ държавна такса върху размера на уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД