№ 994
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100506106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 13.10.2020г. по гр. д. № 40930/2019г. Софийски районен
съд, ГО, 30 състав, са уважени предявените от А.В. Г.-А. срещу “Т.А.-Т.Х.Й.”
АД обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати сумата от 5 425, 92 евро – имуществени вреди, представляващи
стойността на заплатените и неизползвани самолетни билети /3 244 евро/ и
заплатени билети за връщане до първоначален пункт на излитане /2 180, 92
евро/ и за сумата от 4 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от неизпълнение на задължение на ответното дружество по договор за
самолетен превоз. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 4 000 лева до пълния
предявен размер от 9 698 лева.
Решението, в частта, в която са уважени предявени искове, се обжалва
от ответника “Т.А.-Т.Х.Й.” АД с оплакване, че е неправилно поради
нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на постановения
съдебен акт. Конкретно се твърди, че първоинстанционният съд не се е
1
произнесъл по релевирани възражения на дружеството, включително и по
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорват се
изводите, че предложеното на ищцата премаршрутиране е било обективно
неосъществимо, съответно, че авиопревозвачът не е изпълнил задължението
си по договора да осъществи процесния превоз. Навеждат се доводи, че
пътникът е разполагал с достатъчно време да осъществи прекачване на полета
от Дубай до Сейшелите. Позовава се на заключението на приетата съдебно-
техническа експертиза, съобразно което времето за прекачване между
терминалите на летища Дубай е 1 час и 15 минути. Оспорват се
констатациите на първоинстанционния съд, че времето за „прекачване“ се
приравнява на време за „придвижване“, доколкото прекачването включва
освен придвижването на терминала и всякакви други фактори, които се
отразяват на нужното време за осъществяване на прекачване от един полет на
друг, включително и преминаване на паспортен контрол, часове за явяване на
борда на самолета и др. В този смисъл счита, че времето за прекачване
представлява времето от момента на кацане на предходния полет до момента
на излитане на следващия полет. Счита за необосновани изводите на съда, че
след кацане на самолета в 01, 09 часа, същият е продължил да рулира,
доколкото времето на кацане е момента, в който се отваря поне една от
вратите на самолета и в този момент на пътниците е позволено да напуснат
машината /така решение на СЕС по дело С-452/2013/. Излагат се съображения
за неправилност на изводите на съда, че времето, което е следвало да се
предостави на пътника за прекачване, следва да се изчисли до момента, в
който е трябвало да се яви на борда за полета от Дубай до Сейшелите, т.е. до
2:00 часа. С оглед изложено счита, че Турски авиолинии е осигурило
осъществимо прекачване и премаршрутиране и не е налице неизпълнение на
договорните задължения. На следващо място са изложени аргументи за липса
на причинно-следствена връзка между претендираните имуществени и
неимуществени вреди и пропускането на полета от Дубай до Сейшелите.
Поддържа, че закупуването на обратен билет до София се дължи изцяло на
субективния избор на ищцата и по никакъв начин не е пряка последица от
поведението на Турски авиолинии. Счита за недоказано и приетото от
първоинстанционния съд, че първоначалният полет е изгубил
предназначението си за ищцата, доколкото тя е изгубила незначителна част от
своята почивка /един, евентуално два дни/ от предвидените общо 10 дни. Ето
2
защо счита, че ответното дружество не дължи връщане на сумата за
закупените първоначални билети, доколкото тяхното неизползване е
продиктувано изцяло от субективния избор на ищцата. Оспорва се и
настъпването на претендираните неимуществени вреди, причинно-
следствената връзка между тях и поведението на ответника, както и заявеният
за репариране размер. В тази връзка жалбоподателят обръща внимание, че по
делото не е установено ищцата да е претърпяла инцидент – счупване на
китката, по време на придвижването между терминалите на летище Дубай.
Счита за недоказано и твърдението, че пътникът се е свързал с представители
на ответното дружество и че е направил повторно искане за премаршрутиране
и преиздаване на нови билети до крайната дестинация. Поддържа се и
възражението за съпричиняване. По тези съображения е направено искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната страна А.В. Г.-А. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано. Навежда доводи, че правоотношенията между страните са били
прекратени в момента, в който представители на ответното дружество не са
приели възраженията на ищцата и не са предложили ново премаршрутиране и
издаване на нови билети с цел достигане до крайната точка на пътуване. По
този начин авиопревозвачът е отказал по-нататъшно реално изпълнение на
договорните задължения, съответно – за пътника не са бини налице
задължения за определено поведение, охраняващо правната сфера на
ответната компания. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, вр. чл. 82 от ЗЗД, вр. чл. 8, пар. 1 от Регламент /ЕО/ №
3
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005г./ за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди и иск с правно основание чл. 79, вр. чл.
82 от ЗЗД, вр. чл. 19 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Посоченият Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г. е приложим в процесния случай на основание чл. 3, т.
1, б. „а“, съобразно който той се прилага за пътници, заминаващи от летище,
намиращо се на територията на държава-членка, към която договорът се
прилага. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са
регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен
полет, когато последният има начална или крайна точка летище на
територията на Европейския съюз, какъвто е и процесния въздушен превоз.
Ишцата претендира заплащане на имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба, представляваща стойността на закупения двупосочен
билет за въздушен превоз от гр. София до остров Мае, както и стойността на
билета за обратния полет от Дубай до гр. София, с междинно кацане в
Истанбул.
Ангажирането на отговорността по чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро то ЗЗД, вр. чл.
82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за договорно неизпълнение е свързана
с установяване на няколко кумулативни предпоставки: 1/ наличието на
облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно
задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно
неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; 3/ вреди
/ефективни, предвидими/, настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка
между неизпълнението и настъпилите вреди. Тези правопораждащи
вземането на изправния кредитор факти трябва да са налице кумулативно,
като липсата само на един от тях е основание за отпадане на договорната
отговорност за обезщетение за вреди по чл. 82 от ЗЗД.
4
Между страните по делото не е спорно съществуването на договор за
превоз на пътници и багаж, по силата на който ответникът се е задължил да
превози ищцата по маршрут гр. София, България – до остров Мае, Сейшели и
от остров Мае, Сейшели до гр. София, България, срещу заплащане на цена от
3 244 евро. Превозът в едната посока е следвало да се извърши на два етапа,
както следва: първи полет от гр. София до Истанбул и втори полет - от
Истанбул до остров Мае. Установено е също, че полет ТК 1030 от гр. София
до гр. Истанбул, формиращ първия етап от превоза, е бил обявен за
12.03.2019г. от 21, 20 часа, но същият е закъснял с около два часа при
излитане. В резултат от закъснението ищцата пропуснала полет ТК 748 от гр.
Истанбул до остров Мае, Сейшели, поради което Турски авиолинии
предложили, а пътникът приел, премаршрутиране до крайната дестинация
чрез свързани полети на ответното дружество – ТК 0760, от гр. Истанбул до
Дубай, обявен за излитане по разписание в 19, 35 часа на 13.03.2019г. и полет
ЕК 0705 на Авиолиния Емирейтс, от Дубай до остров Мае, Сейшели, обявен
за излитане по разписание в 02, 30 часа на 14.03.2019г.
От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че
предвиденият час за кацане на самолета в Дубай е 01:05 часа, като в
конкретния случай самолетът е кацнал на летището с 4 минути закъснение,
т.е. в 01:09 часа. Видно от представения електронен билет пътниците имали
задължения да се явят на борда на самолета, изпълняващ свързващия полет
Дубай-остров Мае, до 02:00 часа. Не е спорно, че ищцата не се е явила
навреме, т.е. до 02:00 часа, поради което не е успяла да осъществи
прекачването от полет ТК 0760 на Турски авиолинии от гр. Истанбул до
Дубай на полет ЕК 0705 на Авиолиния Емирейтс, от Дубай до остров Мае,
Сейшели, обявен за излитане по разписание в 02, 30 часа на 14.03.2019г. На
14.03.2019г. ищцата закупила за своя сметка билет за обратен полет в 08, 30
часа на 14.03.2019г. от Дубай до гр. София, през Истанбул, на стойност от 2
180, 92 евро.
Не е спорно обстоятелството, че целта на пътуването на ищцата е
почивка на остров Мае, за която е имала резервация в хотел в периода от
13.03. – 23.03.2019г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
5
свид. Харалампи А. – съпруг на ищцата, чиито показания съдът следва да
кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и отразяващи
непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства. В
практиката на Върховния касационен съд е застъпено разбирането, че
показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени
от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по
делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се ценят показанията на
свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да
подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са
повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или
неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с
останалите доказателства по делото. В аспекта на изложеното, дори и да се
приеме, че свидетелят А. е заинтересован от изхода на спора, то при преценка
на неговите показания по реда на чл. 172 от ГПК, се налага извод, че същите
следва да бъдат кредитирани. Те не са опровергани от други доказателства по
делото, като същевременно следва да се съобрази, че в тях липсват вътрешни
противоречия и неясноти относно спорните факти. От показанията на свид. А.
се установи, че при пристигането си на летището в Дубай той и съпругата му
се чувствали преуморени и изтощени от преживяното от тях предишния ден.
Тогава имало закъснение при излитане на техния самолет от София до
Истанбул. Като пристигнали с огромно закъснение в Истанбул, те
установили, че са пропуснали връзката си със самолета за Сейшелите.
Представители на ответното дружество държали ищеца и съпругата му на
летището в Истанбул около 2-3 часа през нощта, с цел да бъде намерен
вариант за премаршрутирането им до Сейшелите. Едва към 06, 00 часа
сутринта на 13.03.2019г. пътниците били настанени в хотел, където прекарали
деня до обявения час за излитане на самолет от Истанбул в 19, 35 часа на
13.03.2019г. От показанията на свид. А. се установява още, че при кацането на
самолета от Истанбул в Дубай, той и съпругата му се притеснили, защото
имало малко закъснение. След като напуснали самолета те се отправили към
гейта за Сейшелите. Като стигнали до края на терминала установили, че
трябва да се качат на автобус и да отидат на друг терминал, което направили.
Като отишли на другия терминал и стигнали до гейта, обаче, установили, че
самолетът бил излетял. След това те отишли на гишето на Турски авиолинии
и поискали да бъдат премаршрутирани, но служителите там отказали и
6
обяснили, че трябва да си потърсят правата при авиопревозвача на полета до
Сейшелите – Авиолиния Емирейтс. Пътниците отшили до гишето на
посочената авиокомпания, но там им казали, че ангажиментът към тях е на
Турски авиолинии. Свидетелят и съпругата му отново отишли до гишето на
Турски авиолинии, но служителите отказали премаршрутиране до крайния
пункт. Затова двамата съпрузи решили да си купят билите за своя сметка до
Сейшелите, но установили, че следващият полет е чак на другия ден вечерта и
така щели да имат три пропуснати дни от предвидената 10-дневна ваканция.
Това обезмислило цялата им почивка, затова решили да се върнат в София.
От гишето на Турски авиолинии обяснили на пътниците, че трябва да си
купят за своя сметка билети за целия път обратно до София, а не само до
Истанбул, тъй като предварително заплатените билети от Истанбул до София
били вече анулирани. Така те си закупули за своя сметка билети от Дубай до
София, с трансфер в Истанбул. Свидетелят изяснява, че решението да се
върнат обратно в София е било взето и поради факта, че при първото
закъснение от един ден, те се свързали с хотела, в който били направили
резервация за почивката и от там им обяснили, че могат да запазят стаята им
само още един ден от предварителния обявения ден за настаняване. Но
поради невъзможността да осъществят трансфера на летище Дубай, този един
ден допълнителен срок изтекъл, а те не могли да стигнат до остров Мае. Те
нямали друга възможност за пътуване в рамките на същия ден – на
14.03.2019г., тъй като биха могли да направят нова резервация за полет до
Сейшелите едва за вечерта на следващия ден.
Ищцата твърди, че невъзможността за осъществяване на свързания
полет от Дубай до остров Мае, е в резултат от неточното изпълнение на
задълженията на ответното дружество да организира свързаните полети по
подходящ начин, с предвиждане на обективно достатъчно време за
прекачване на свързания полет. Релевира доводи, че е била поставена в
обективна невъзможност да осъществи прекачването на втория самолет /да
реализира свързания полет/ предвид недостатъчното време за извършване на
връзката между двата полета на летище Дубай. Ответното дружество оспорва
твърдяното неизпълнение. Аргументира становище за освобождаване от
отговорност предвид обстоятелството, че неявяването навреме за реализиране
на свързания полет е резултат на небрежност на пътника, при наличие на
обективна възможност за извършване на прекачване. За установяване на това
7
възражение в първоинстанционното производство е назначена техническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като пълно и обективно. От
същото се установява, че резервационната система на ответната
авиокомпания е свързани със световната резервационна система и е
проектирана по начин да отразява освен дата и час на полета,
продължителност и др., така и възможните връзки с други полети. От
извършената справка в резервационната система на ответника, вещото лице е
установило, че в нея е зададена стойност, предоставена от летище Дубай,
според която, минималното време, необходимо за придвижване от Терминал
1 до Терминал 3 /каквото придвижване е следвало да се осъществи в
процесния случай/, е 1 час и 15 минути. В отговор на въпрос за определяне на
необходимото време за придвижване между двата терминала при отчитане
изискването за явяване на гейта определено време преди полета, експертът е
посочил, че тово минимално време е 1 час и 15мин. Настоящият съдебен
състав счита, че началният момент за отчитане на това време е кацането на
първия самолет, а крайният – обявеният час за излитане на другия самолет.
Доколкото се установи, че световната резервационна система, както и
системата на ответника, съдържа необходимата информация за възможността
за реализиране на свързани полети, то се налага извод, че минималното
необходимото време е изчислено съобразно обявения час за излитане на
втория полет. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че това минимално
време за връзка е предварително определено и се отнася до всички полети,
които кацат на единия терминал, а пътниците от тях трябва да осъществят
връзка със самолет на друг терминал, т.е. това е времето за придвижване от
единия до другия терминал. Това означава, че автоматично генерираното
минимално време не зависи от конкретиката на свързания полет, включително
и не зависи от обявения краен час за явяване на гейта, не е обусловено от това
дали се касае до прекачване на друг вътрешен полет или на полет до друга
държава, дали за пътниците е необходима виза за пътуване – съответно колко
и какви видове паспортни проверки се извършват. Минимално необходимото
време за връзка включва времето, необходимо за слизане от единия самолет,
минаване през терминалите на летището и качването на следващия полет.
При това положение се налага извод, че от момента на кацане на самолета в
Дубай – 01:09 часа до 02:30 часа – предварително обявения за час за излитане
на втория самолет, ищцата е разполагала с 1 час и 21 минути. Формално може
8
да се приеме, че ищцата е разполагала с минимално необходимото време от 1
час и 15 минути за осъществяване на прекачването. В случая обаче следва да
се има предвид, че този начин на реализиране на пътуването е бил предложен
от ответното дружество при изпълнение на задължението му да предложи
премаршрутиране на ищцата предвид закъснението на първия полет от гр.
София до Истанбул. При това положение представителите на авиолинията е
следвало да действат с грижата на добрия търговец, доколкото изпълнението
на поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие.
Това означава, че грижата на добрия търговец изисква при изготвяне на
вариант за премаршрутиране със свързани полети, да се вземе предвид
обявения краен час за явяване на пътниците на борда на втория самолет и
минималното време за връзка между терминалите да бъде определено при
краен час за връзка с втория полет – 02:00 часа, а не спрямо обявения час на
излитане – 02:30 часа.
С оглед изложеното се налага извод, че е налице неизпълнение на
вторичното задължение на авиопревозвача за премаршрутиране, възникнало в
резултат на закъснение на първия полет. При изпълнение на това задължение
авиокомпанията е длъжна да действа с грижата на добрия търговец при
конкретния избор за свързани полети с оглед възможността за осъществяване
на прекачване /връзка/ между полетите. В пряка причинна връзка с това
неизпълнение е и невъзможността на ищцата да осъществи прекачване на
самолета от Дубай до остров Мае, Сейшели. При това положение следва да се
направи извод, че ответната авиокомпания е била длъжна да предложи на
пътниците един от регламентирани в чл. 8 от Регламента варианти на услуга с
оглед изпълнение на договорното си задължение да превозят ищцата до
крайната точка. Съгласно чл. 8, т. 1 от Регламента, пътникът има право на
възстановяване стойността на билетите или премаршрутиране. Когато се
прави позоваване на този член, на пътниците се предлага избор между: б. а/
възстановяване до седем дни по силата на член 7, параграф 3, на пълната
стойност на билета на цената, на която е купен, за част или части от
неосъществения път и за част или части от вече осъществения път, ако
полетът повече не изпълнява предназначението си по отношение на
първоначалния план за пътуване, заедно с, когато е уместно, обратен полет до
първоначалния пункт на излитане, при първа възможност; б)
премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт
9
на пристигане при първа възможност; или в) премаршрутиране, при сравними
транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане на по-късна дата,
удобна за пътника, в зависимост от наличността на свободни места.
В случая се установи, че ответното дружество не е изпълнило
задължението си по чл. 8 от Регламента и не е предложило на ищцата вариант
за премаршрутиране от Дубай до остров Мае. За да стигне до този извод
съдът съобрази показанията на свид. А., които не са опровергани от други
доказателства по делото. При това положение се налага извод, че право на
пътника е да избере една от предвидените възможности в чл. 8 от Регламента.
От показанията на свид. А. се установиха също обстоятелства, относими към
формиране на извод, че полетът повече не изпълнява предназначението си по
отношение на първоначалния план за пътуване. И това е така тъй като поради
виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника, е натрупано
двудневно закъснение за достигане до крайния пункт. Освен това, установи
се, че следващия възможен полет до остров Мае е вечерта на 14.03.2019г.,
поради което най-ранният момент, в който ищцата е можела да пристигне в
крайния пункт е 15.03.2019г., т.е. с още един ден закъснение.
Неоснователни са възраженията на ответника за липса на причинно-
следствена връзка между договорното неизпълнение и претърпените от
ищцата имуществени вреди, който извод следва пряко от факта, че пътникът е
упражнил предоставеното му по чл. 8 от Регламента право да се върне до
първоначалния пункт на излитане. Не е налице и твърдяното съпричиняване
на вредите по смисъла на чл. 83 от ЗЗД, доколкото не се установи поведение
на ищцата, което да е единствената причина за неизпълнението на длъжника,
респективно това поведение да е обусловило отказ на ответното дружество да
изпълни задълженията си по чл. 8 от Регламента.
С оглед изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е основателен в пълен размер.
По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди:
Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 19 от Конвенция за
уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз
превозвачът е отговорен за вреда, причинена от закъснение при въздушния
превоз на пътници, багаж или товари. Независимо от това превозвачът не
10
носи отговорност за вреда, причинена от закъснение, ако докаже, че той и
неговите служители и агенти са взели всички мерки, които разумно биха
могли да се изискват - за избягване на вредата, или че е било невъзможно той
или те да вземат такива мерки.
В случая по делото се установи, че ответното дружество не е изпълнило
договорното си задължение да превози ищцата по предварително уговорения
маршрут и в предварително посочените дни и часове. Освен това, след
невъзможността за осъществяване на прекачване на свързания полет на
летище Дубай, авиопревозвачът не е изпълнил и задължението си по чл. 8 от
Регламента.
Според задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение №
4/29.01.2013г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2012г., ОСГТК, може да
бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка
и непосредствена последица от договорно неизпълнение и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена
недобросъвестност на длъжника - обезщетението е за всички преки и
непосредствени неимуществени вреди.
По делото е установено, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди
от закъснението на първия полет от гр. София до Истанбул, от
неосъщественото прекачване на свързания полет на летище Дубай, от
неизпълнението на задължението на превозвача да предложи вариант на
услуга по чл. 8 от Регламента, както и от изгубената част от планираната
почивка, в пряка последица от виновното неизпълнение на договорните
задължения на превозвача. В периода от вечерта на 12.03.2019г. до сутринта
на 14.03.2019г., т.е. в продължение на два дни, ищцата е претърпяла
неудобства, притеснения, стрес, разочарования. През нощта на 12.03. срещу
13.03.2019г. тя е била принудена да стои на летището в Истанбул в опит да й
бъде осигурено подходящо премаршрутиране от служителите на ответното
дружество, през което време са й причинени обичайни неимуществени вреди
от неудобството, напрежението и неяснотата относно планираното пътуване.
На следващия ден е била принудена да продължи пътуването си чрез
свързани полети на летище в друга държава. Поради неточното изпълнение на
услугата премаршрутиране тя не е успяла да реализира прекачване на
свързания полет на летище Дубай. В резултат на това е била принудена да
11
прекара нощта на 13.03. срещу 14.03.2019г. на летището в Дубай в неуспешен
опит да получи дължимата й от ответното дружество помощ и съдействие. За
период от около 48 часа ищцата е изпитвала тревога, разочарование, стрес,
неудобства, гняв, чувство на безпомощност, физическо и психическо
изтощение. В пряка причинна връзка с неизпълнението от страна на
ответника тя е пропуснала два дни от планираната си почивка. Поради
изложеното ответникът следва да бъде осъден да репарира претърпените
неимуществени вреди, чиито справедлив размер според настоящия съдебен
състав възлиза на сумата от 2 000 лева. Основателно е оплакването на
въззивника, че при определяне на размера на обезщетението
първоинстанционният съд е съобразил обстоятелства, които не са установени
/а и не се твърдят от ищцата/ по делото. Конкретно не се твърди, че при
придвижването между двата терминала на летището в Дубай ищцата е
претърпяла физическо увреждане – счупване на китката, поради което
вредите от тази травма не подлежат на обезщетяване от ответника.
По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в което е уважен предявеният иск за неимуществени вреди
за разликата над сумата от 2 000 лева до присъдения размер от 4 000 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да се присъдят
сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от въззивната
жалба, които възлизат на сумата от 201, 30 лева за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените
разноски съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, които
възлизат на сумата от 828, 71 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора първонистанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата съдебни
разноски за сумата над 1 110, 27 лева.
В полза на ответното дружество следва да се присъдят допълнително
разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от още
19, 64 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20223725 от 13.10.2020г., постановено по гр.д.
№ 40930/2019г., по описа на СРС, ГО, 30 състав, в частта, в която „Т.А.-
Т.Х.Й.“ АД е осъдено да заплати на А.В. Г.-А. обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 2 000 лева до присъдения размер от 4 000 лева, както и в
частта, в която ответникът е осъден да заплати на А.В. Г.-А. съдебни
разноски за сумата над 1 110, 27 лева И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В. Г.-А., ЕГН **********, съдебен адрес
гр. София, ул. „Г******* срещу „Т.А.-Т.Х.Й.“ АД, регистрирано в Търговска
палата – Истанбул с регистрационен номер № ******* чрез „Т.А.-Т.Х.Й.“,
търговско представителство, вписано в регистъра на БТПП, БУЛСТАТ
*******, гр. София, бул. „*******, „Лендмарк център София“, офис 01-14 иск
с правно основание чл. 19 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз, вр. чл. 79, вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на
сумата над 2 000 лева до присъдения размер от 4 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорни
задължения по договор за превоз на пътници и багаж по траектория гр.
София, България – остров Мае, Сейшели.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20223725 от 13.10.2020г., постановено
по гр.д. № 40930/2019г., по описа на СРС, ГО, 30 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.А.-Т.Х.Й.“ АД, чуждестранно дружество, регистрирано в
Търговска палата – Истанбул с регистрационен номер № ******* чрез „Т.А.-
Т.Х.Й.“, търговско представителство, вписано в регистъра на БТПП,
БУЛСТАТ *******, гр. София, бул. „*******, „Лендмарк център София“,
офис 01-14 да заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК на А.В.
Г.-А., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, ул. „Г******* сумата от
828, 71 /осемстотин двадесет и осем лева и 71 ст./ лева – съдебни разноски
във въззивното производство
ОСЪЖДА А.В. Г.-А., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, ул.
„Г******* да заплати на „Т.А.-Т.Х.Й.“ АД, чуждестранно дружество,
13
регистрирано в Търговска палата – Истанбул с регистрационен номер №
******* чрез „Т.А.-Т.Х.Й.“, търговско представителство, вписано в регистъра
на БТПП, БУЛСТАТ *******, гр. София, бул. „*******, „Лендмарк център
София“, офис 01-14 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК допълнително сумата
от още 19, 64 /деветнадесет лева и 64 ст./ лева – съдебни разноски в
първоинстанционното производство, както и да заплати на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 201, 30 /двеста и един лев и 30 ст./ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14