Решение по дело №1096/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 46
Дата: 25 март 2021 г. (в сила от 25 март 2021 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20203130101096
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. ***** , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена И. Стоилова
като разгледа докладваното от Елена И. Стоилова Гражданско дело №
20203130101096 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 321, ал.5 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от С. Д. Д. с ЕГН **********,
постоянен адрес ******** срещу Д. К. Д. с ЕГН **********, с адрес: *******.
В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните
права:
Твърди се, че страните сключили граждански брак на 07.10.2000г.. за което обстоятелство е
съставен Акт за граждански брак № 66 от дата 07.10.2000г. в гр. *****, обл. *****. Този
брак бил първи по ред и за двамата съпрузи. Страните заживели в къщата на родителите на
ищеца, находяща се в ****. От брака си ищеца и ответницата имали дете - Д.С. Д. е ЕГН
**********.
Ищецът работел като полицай в РУП *****. Осигурявал всичко необходимо за
отглеждането на детето и за домакинството.
Твърди се, че проблемите в брака на страните настъпили през есента на 2010г., когато
ответницата заявила, че има връзка с друг мъж. В началото на ноември 2010г. тя напуснала
семейното жилище заедно с детето на страните като заживяла с приятеля си. След около
месец върнала детето на ищеца, тъй като отишла да работи в гр.***** и не можела да я
вземе със себе си.
През м.03.2011г. след като ответницата се разделила с приятеля си, поискала да се съберат
отново с ищеца като семейство като той приел.
1
През 2013г. ищецът се преместил на работа като инспектор криминална полиция в РУ ****.
Често се случвало да закъснява да се прибере от работа или да пренощува в гр.**** като
ответницата започнала да го ревнува, да го обвинява, че има връзка с друга жена, да вдига
скандали и да се държи лошо с него. Твърди се, че след известно време ответницата спряла
да контактува с ищеца и започнала често да отсъства вечер от дома си като казвала, че
излиза с приятелки. Твърди се, че през това време ищецът полагал грижи за дъщерята на
страните. Страните контактували по между си единствено по повод на дъщеря си.
Страните живеели заедно до есента на 2016г., когато се разделили като ответницата
напуснала семейното жилище, вземайки от него личните си вещи и вещи придобити по
време на брака на страните, за което ищецът не се противопоставил.
След раздялата страните поддържали контакт по телефона по повод на общото им дете.
Твърди се, че бракът между страните е изпразнен от съдържание, съществува само формално
и няма възможност за неговото саниране.
Иска се прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по
вината на ответницата, предоставяне на семейното жилище - къща, собственост на
родителите на ищеца, находяща се в гр.*****, ул."Дунав“ № 28 за ползване на ищеца, иска
се ответницата да възстанови предбрачното си фамилното име Митева след прекратяване на
брака между страните, ищеца не претендира издръжка.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание страните се явяват лично и изразяват желанието си за прекратяване на
брака им, тъй като е дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне от съда по вината, за
което представят сключено споразумение по чл. 49, ал. 4 СК.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и изявленията на
молителите, съдът приема за установено следното:
Видно от представените по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено
въз основа на акт за сключен граждански брак № 66/07.10.2000г., изд.от община ***** се
установява, че страните са сключили граждански брак на 07.10.2000г. в гр.*****, за което е
издаден акт за граждански брак № № 66/07.10.2000г., изд.от община *****.
От изразеното от съпрузите становище в писменото споразумение, поддържано от тях в
открито съдебно заседание, съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл.
49, ал. 4 СК – налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, сключен между
страните, постигнато е и споразумение по чл. 49, ал.4 от СК, което не противоречи на закона
и добрите нрави, и същевременно урежда в достатъчна пълнота всички посочени от
законодателя последици в личните и имуществени отношения между съпрузите след
прекратяване на брака, свързани с определянето на издръжка и фамилното име, с ползването
2
на семейното жилище. По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне
искания развод и да утвърди споразумението.
Съгласно чл. 6 т. 1 и т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, при развод се дължи държавна такса в размер на 25 лева при завеждане на молбата
и при решаване на делото до 50 лева, но не по-малко от 20 лева. Съдът определя
окончателната държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 49, ал.4 от СК във връзка с чл. 321, ал.5 от ГПК,
Провадийският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, сключения в ***** на 07.10.2000г. граждански брак между С. Д. Д. с ЕГН
**********, постоянен адрес ******** и Д. К. Д. с ЕГН **********, с адрес: *******, за
който е съставен акт за сключен граждански брак № 66/07.10.2000г., издаден от община
*****.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно което:
Страните нямат ненавършили пълнолетие деца.
Страните нямат претенции за издръжка един към друг.
След прекратяване на брака съпругата Д. К. Д. с ЕГН ********** ще продължи да
носи брачното си фамилно име – Д..
Семейното жилище собственост на родителите на С. Д. Д. с ЕГН **********,
находящо се в гр.*****, ул.“Дунав“ № 28 се предоставя за ползване на С. Д. Д. с ЕГН
**********.
Страните нямат недвижимо имущество, което да е в режим на съпружеска
имуществена общност.
Страните нямат взаимни претенции към фирмите и дяловете в търговски
дружества, които притежава всеки един от тях.
Страните нямат взаимни претенции към притежаваните от тях банкови сметки
и влогове или всякакви други видове инвестиции общи или индивидуални,
включително автомобили и мотоциклети придобити по време на брака.
Страните са поделили по между си извънсъдебно останалите движими вещи и
нямат взаимни претенции от имуществен характер.
Разноските по делото се поемат по равно от страните.

3

Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
4