РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 498 / 16.6.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора АЛБЕНА
КУЗМАНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 484 по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на Д.В.С., ЕГН **********,***,
с посочен адрес за призоваване гр. Свиленград, бул. ”Д. Благоев” № 4Б, адв.
Георгиев, срещу Решение № 128 от 17.03.2021 г., постановено по а.н.дело № 1386
по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г.,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-1006-001568 от
09.06.2020г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция
на МВР, Пазарджик, съответно с което на Д.В.С., за нарушение на чл. 6, т. 1 от
Закона за движението по пътищата, на основание чл. 183, ал. 7, от Закона за движението
по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 300,00лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия
материален закон и при допуснати нарушения на административно производствените
правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Счита се, че съдът е преценил неправилно
събраните по делото доказателства, като е игнорирано обстоятелството, че
наказателното постановление е издадено от материално некомпетентен орган.
За неправилни се считат доводите на съда, за липса на предпоставките относно
приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото всички факти и обстоятелства водят до
извода за маловажност на нарушението.
Иска се обжалваното съдебно решение да бъде
отменено, като се отмени и оспореното наказателно постановление. Иска се да
бъдат присъдени сторените разноски по производството.
3. Ответната Областна дирекция на МВР, Пазарджик,
Сектор „Пътна полиция“ не взема конкретно становище по касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районния съд е бил сезиран с жалба предявена
от С., срещу НП № № 20-1006-001568 от 09.06.2020г. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР, Пазарджик, с което нему, за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 7, от ЗДвП са наложени административни
наказания, глоба в размер на 300,00лв. и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 месец. Наказателното постановление е издадено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АА №385744 от 25.05.2020г., съставен от Стелиан
Вергиев, на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР, Пазарджик. Изложените в акта
констатации се свеждат до следното :
На 25.05.2020 г., около 12:45 часа в община
Пазарджик, на път първи клас № 1-8, километър 197+000, в посока от гр.
Пазарджик към гр. Пловдив е констатирано, че Д.В.С. управлява, собствен лек
автомобил „……“, с peг. № …..като навлиза след знак В-2 забраняващ влизането на
пътни превозни средства, при въведена временна забрана за движение и
организация на движението със Заповед № РД-11-90 от 30.01.2020г. на Агенция
„Пътна инфраструктура“.
Деянието е квалифицирано като, нарушение по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП. Акта е връчен на неговия адресат без заявени резерви и
възражения.
Тези фактически констатации и правна квалификация
са възприети и възпроизведени от административно наказващия орган в процесното
наказателно постановление, като на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, на С. са
наложени процесните административни наказания.
7. В хода на първоинстанционното производство са
представени и приети:
- Заповед № РД-11-90 от 30.01.2020г. на Агенция
„Пътна инфраструктура“ с която е наредено да се организира движението на път
І-8 в участъка София – Белово- Пазарджик – Пловдив, от км. 191+849,95 до км.
206+780 – І етап, съобразно одобрения проект ;
- Справка за нарушител/водач Д.В.С. от която е
видно, че от момента на първоначално издаване на свидетелство за управление на
МПС през 1998 г., по отношение на него са издадени пет наказателни
постановления, включително процесното и два електронни фиша ;
- Заповед № 81212 – 515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване
на контролна дейност по ЗДвП;
В хода на първоинстанционното производство е бил
разпитан като свидетел, контролния орган съставил акта за установяване на
административно нарушение, който е изложил данни относно обстоятелствата при
които е констатирано нарушението и е съставен акта.
8. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че съвкупната преценка
на данните съдържащи се в събраните по делото доказателства, налага категоричните
констатации, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място,
на процесния пътен участък е била въведена временна организация на движението,
като на изхода на гр.Пазарджик в посока на движение към гр. Пловдив е бил
поставен пътен знак ,,В2“, забраняващ навлизането на ППС по пътя в двете
посоки. Като неспорни и съответни на доказателствата по делото са приети
фактите, че жалбоподателят игнорирал този забранителен знак, като продължил
движението си по път І-8 в посока за гр. Пловдив, а малко след това, в района
на км 197+000, бил спрян от полицейски автопатрул на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР, Пазарджик. При това положение според съда, несъмнен се явява извода, че
предприетото от С. поведение, осъществява от обективна и субективна страна
състав на административно нарушение по чл.6, т. 1 във вр. с чл.183 ал.7 от ЗДП.
Според решаващия съд, така констатираното
нарушение не може да се счете за маловажен случай. В тази насока е съобразено,
че нарушението е формално, тоест признаците на състава не изискват настъпването
на определен вредоносен резултат. Посочено е, че в случая не е установено
наличието на някакво конкретно извинително и/или форсмажорно обстоятелство,
което да е обусловило извършването на процесното нарушение. Според съда, процесното
нарушение не е с липсваща или явно незначителна степен на обществена опасност, доколкото
неговото извършване е свързано с движение по път, по който са били
осъществявани ремонтни дейности, като при това положение е съществувала
потенциална опасност за живота и здравето, както на лицата, извършващи ремонта,
така и за нарушителя. С оглед изложеното
е формиран извода, че процесното деяние не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, нарушението е типично
за вида си, като нито пред контролните органи, нито пред съда жалбоподателят е
въвел твърдения за факти, които да водят до занижаване на обществената опасност
на извършеното, поради което не са налице условията същото да бъде
квалифицирано, като маловажен случай.
Според съда, при определяне вида и размера на
административните наказания, административно наказващия орган се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за тяхната индивидуализация, и като е наложил
наказанията глоба и лишаване от правоуправление в абсолютно установения от
закона размер, той не е допуснал нарушение. Счетено е, че с така наложените
наказания ще се постигнат целите, визирани в чл.12 от ЗАНН.
V. За правото :
9. Според чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в
движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съобразно чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, посредством
пътен знак В2 се въвежда забранено за влизането на пътни превозни средства в
двете посоки на движение.
Според чл. 183, ал. 7, от ЗДвП, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец
и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на
съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.
10. В рамките на тази материално и
административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и
възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото. Изложени са подробни мотиви както
относно приложението на чл. 27 от ЗАНН, така и по отношение на възможността,
процесното деяние да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАН.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени подробни и обосновани изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така и правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
11. Относно възведените в касационната жалба
възражения, следва да се отбележи, че съобразно т.2.11 от Заповед № 81212 – 515
от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени
органите по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП, на началниците групи в
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР е предоставено правомощието да издават
наказателни постановления за нарушения в рамките на обслужваната територия.
12. На следващо място, според чл. 28 от ЗАНН, за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При липса в ЗАНН на легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ и на основание
чл. 11 от ЗАНН, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно въпросния нормативен
текст от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
От така цитираната разпоредба ценена във връзка
с нормата на чл. 6 от ЗАНН следва, че степента на обществената опасност на едно
деяние е от значение в две насоки – на първо място, тя е условие, предпоставка,
даваща основание законодателят да определи едно деяние за административно нарушение, а от друга е от значение
при преценката дали, макар и формално да е осъществен състава на
административното нарушение, конкретно извършеното деяние, с оглед нетипични за
общия случай обстоятелства, не разкрива значително по-ниска степен на
обществена опасност от общия случай на този вид административни нарушения. Във
вторият случай макар и да е налице осъществено от формална страна
административно нарушение, юридическата отговорност на нарушителя да не бъде
ангажирана.
Сиреч, за да се приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, трябва да се установи, че по отношение на конкретно извършеното деяние
са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, които имат за резултат значително по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното деяние от общия случай на този вид административни
нарушения. Такива факти и обстоятелства нито са заявени, нито пък установени в
хода на съдебното производство. Това изключва възможността, процесното деяние
да бъде определено като маловажен случай.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128 от
17.03.2021 г., постановено по а.н.дело № 1386 по описа на Районен съд Пазарджик
за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/