Р Е Ш Е Н И Е
№
262039
20.07.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански
състав, в публично заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7153 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на с искова молба
от З.С.С., ЕГН **********,*** против ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
Силвър Център, ет. 2, офис 40 -46 , с която е предявен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 50
лв. – платена неустойка по договор за кредит № *** г. за периода от 22.04.2016
г. до 16.02.2017 г., поради нищожност на клаузата за заплащане на неустойка по
договора, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.06.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът сочи, че на 22.04.2016
г. е сключил с ответното
дружество договор за кредит, по силата на който му е предоставена в заем сумата
от 700 лв., при фиксиран лихвен процент по заем 40 % и ГПР – 47,71 %.
В
клаузата на чл. 4 от договора било установено задължение за кредитополучателя
за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря на
изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на
уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в
общ размер на 50 лв., платима ведно с погасителните вноски. Ищецът твърди, че е
усвоил сумата по кредита, но счита, че
не дължи плащания за неустойка, тъй
като договорът за кредит е нищожен на сочените в исковата молба основания за
това. Сочи се, че посоченият в договора
лихвен процент не отговаря на действително приложения, поради това, че
уговореното в чл. 4, ал. 2 от договора плащане, макар и установено като неустойка,
по правната си същност представлява скрита добавка към възнаградителната лихва.
Твърди, че неправилно размерът на плащането по чл. 4, ал. 2 от договора,
наречено "неустойка", но представляващо скрито възнаграждение за
ползването на финансовия актив, не е включен при определяне на годишния процент
на разходите, поради което и посоченият в договора годишен процент на разходите
също не отговаря на действителния, което представлява нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По така изложените съображения счита договорът за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което и съгласно чл. 23 ЗПК
кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без
лихвата и другите разходи по кредита. Счита, че с включване на клауза за
неустойка в този размер се е достигнало до сключване на договора за кредит при
заобикаляне на закона и в точност на правилото, установено в разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за нищожност само на клаузата на чл. 4,
ал. 2 от договора като противоречаща на добрите нрави по смисъла на
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Твърди се, че поради невключване на неустойката в посочения в
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалният лихвен
процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък. Цитира
съдебна практика и практика на СЕС в подкрепа на изложените доводи. Моли за
уважаване на предявения иск.
Ответникът
оспорва твърденията за нищожност на възнаградителната лихва по подробно
изложените правни съображения. Оспорва възраженията за нищожност на
неустойката, като сочи, че същата противоречи на добрите нрави.
Оспорва се твърдението, че неустойката е
недействителна на основание чл. 21 ЗПК. Сочи, че разпоредбата на чл. 33 не
намира приложение. Твърди се, че
неустойката е за неспазване на поето от ищеца задължение. Оспорва твърденията за нарушение на чл.11,
ал.1, т. 9 ЗПК. Посочва, че е договорен фиксиран лихвен процент, който е
отразен. Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, като сочи,
че ГПР е ясно посочен в размер от 47,29 %. Твърди, че в договора не са налице
неравноправни клаузи. Сочи, че са налице индивидуални уговорки.
На основание изложените доводи моли
искът да се отхвърли като неоснователен
и недоказан .
В първото по делото съдебно
заседание е допуснато изменение на размера на предявения иск, като същият е
увеличен до размера на сумата от 379, 88 лв.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязлото в сила на 26.11.2020 г. решение по гр.д. № 21103/2019
г. по описа на ПРС се установява със сила на присъдено нещо между страните по
спора, че процесният договор за кредит от 22.04.2016 г. е недействителен на
основание чл.22 ЗПК.
С оглед така
установеното, то съдът не следва да разглеждат доводите на ищеца и възраженията
на ответника в тази насока, доколкото същите са установени с влязло в сила
решение, което е формирало сила на пресъдено нещо между страните по спора.
На 26.11.2020 г. е влязло в сила
решението, с което е уважен предявения иск за установяване на недействителност
на договора за кредит, като на 27.11.2020 г. ответникът е поискал от ищеца да предостави
банкова сметка, *** без основание суми. На същата дата искането е връчено на
ищеца. Липсват данни ищецът да е
предоставил на ответника банкова сметка, *** г. сумата от 445, 82 лв.,
включваща неустойка в размер от 379, 88 лв. и възнаградителна лихва в размер от
66,04 лв. са преведени по сметка на ищеца.
Ищецът не оспорва плащането на
сумата, като съдът счита, че доколкото същата е платена в хода на процеса, то
следва плащането на се вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и да се
отхвърли предявения иск.
Съдът счита, че в настоящия случай е
приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото към датата на депозиране
на исковата молба е бил налице висящ спор относно действителността на договора
и до неговото разрешаване с влязло в
сила решение, не може да се приеме, че ответникът с поведението си е станал
причина за завеждане на настоящото производство. В кратък срок след влизане в
сила на решението, с което е установено, че договорът за кредит е
недействителен, ответникът е заплатил на ищеца претендираната сума. С оглед на така изложеното съдът счита, че
ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща разноски, независимо, че
плащането на сумата е извършено след предявяване на исковата молба в хода на
делото.
Не е налице основание за присъждане
на разноски и в полза на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ поради плащане
предявения от З.С.С., ЕГН **********,*** против ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „ДжавахарлалНеру“№ 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40
-46 , с която е иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от
379,88 лв. – платена неустойка по договор за кредит № *** г. за периода от
22.04.2016 г. до 16.02.2017 г., поради нищожност на клаузата за заплащане на
неустойка по договора, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
23.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд–
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно
с оригинала.
ПМ