Р Е Ш
Е Н И
Е
№…………………….
2019 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 23.10.2019 г. г. при участието на секретаря Мая Вълева изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 2228 /2019
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващи от АПК, вр.чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Инициирано е по жалба от „Ню Стайл Пропърти“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в гр.
Варна, представлявано от управителя Б.А.Ю., действащ чрез адв. А.Х.-***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 273-ФК/05.08.2019г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС на дружеството е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект ресторант
„Калиопа“ към хотел „Калиопа“, находящ
се в КК „Албена“, община Балчик, стопанисван от дружеството и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразно наложена ПАМ,
като основното твърдение е, че органите по приходите не са установили
пряко извършването на нарушение по чл.186, ал.1, т.1 от АПК. Изводите на
проверяващите били по тяхна субективна преценка.
Отделно се твърди, че съгласно договора
за наем, сключен с „Албена“ АД
дружеството-жалбоподател се задължава да обслужва безплатно по 15 гости на обяд
и 15 на вечеря по системата „Dine Around“ срещу представени ваучери. Оспорват
се изводите на административния орган, че ако не бъде приложена мярката
съществува възможност за извършване на ново нарушение, както и че за фиска биха били настъпили
значителни и трудно поправими вреди. Това жалбоподателят квалифицира единствено
като предположение.
Въз основа на изложеното е формирано
искане за отмяна на заповедта, с която е наложена принудителната
административна мярка.В случай, че съдът
не уважи основанията за отмяна е формирано искане за намаляване на
определения от АО срок. Претендирани са и разноски по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител в
приети по делото писмени бележки оспорва
жалбата. Намира заповедта за правилна и законосъобразна, като изтъква доводите
си за това. Счита, че с определения 14 дневен срок на действие на ПАМ биха се постигнали целите на закона, а именно
лишаване на задълженото лице от
възможността за този срок да извършва в обекта нови нарушения.
Предвид изложеното моли съдът да
отхвърли жалбата
Настоящият съдебен състав,
като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните с
данните по делото, приема следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
При извършена на 31.07.2019 г.
при проверка на търговски обект – ресторант „Калиопа“ към хотел
„Калиопа“ находящ се в к.к.“Албена“
стопанисван от „Ню Стайл
Пропърти“ ЕООД, ЕИК ********,, ЕИК ***********,
орган по приходите констатирал, че като
задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. търговецът не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки в търг. обект чрез издаване на фискални касови
бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство
Установено било, че при извършена на същата дата в 13.44 часа
извършени покупки на стоки – храни и напитки - на обща стойност от 91.50 лв. и в 13:27 часа
на обща стойност от 78.98 лв. не са издадени
и ФБ от въведеното в обекта ФУ. Нарушението било установено при извършено от
органите по приходите скрито наблюдение. От маса № 13 бил иззет бон „клиентска
сметка“ № ********* от 31.07.2019 г., 13:58 ч., като било установено, че часът
на ФУ и нефискалния принтер е с 14 мин. напред,
т.е. продажбата реално е била извършена в 13/44 ч. Установено бил при
наблюдението, че от сервитьора по двете сметки е прието плащане в брой, върнато
е ресто, без да издаване на ФБ.
П същият начин е процедирано и при
клиентска сметка № ********* от
31.07.2019 г. -13:27 часа, констатациите
са идентични.
При легитимация на контролните органи в 14:22 часа са събрани като доказателства е дневен отчет № 0013920 от същата дата и КЛЕН. Съпоставката
им с данните от двете клиентски сметки
установила, че действително за сумите по тях не за издадени ФБ.
Извършена е проверка на касовата наличност, видно от съставения опис е
установено още наличието на положителна разлика между фактическата касова
наличност и тази отчетена от монтираното в обекта фискално устройство в размер
на 21.67 лв., нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Според тезата, поддържана от оспорващото дружество същото не е
извършило вмененото му нарушение, тъй като се задължило по силата на договор,
сключен с „Албена“ АД да обслужва по 15 гости на обяд и 15 – на
вечеря, по система „дайн араунд“ срещу представени туристически ваучери.
Такива обаче не са били представени в деня на проверката, не беше
релевирано искане за събирането им в
хода на съдебното производство.
Фактическите констатации са възприети
изцяло от началника отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД „Финансов контрол“
при ЦУ на НАП Варна, който ги квалифицирал
като нарушение на императивната разпоредба на чл. 7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал.4 и чл. 185, ал.2 от ЗДДС и
обосновавайки се на тях с оспорената Заповед № 273-ФК/05.08.2019 г. на
основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС
на дружеството е наложена
принудителна административна мярка – „запечатване на търговски обект“, както и
забрана за достъпа до него на основание чл.187, ал. 1 от същия закон.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма
и от компетентен орган по реда на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС ПАМ – запечатване на
търговски обект“ и при спазване на административнопроизводствените правила и при
правилно приложение на материалния закон
Основава се на установените при извършената на 29.05.2017 г. проверка факти и
обстоятелства, позовавайки се и на съставения АУАН, в който е дадено точно описание на констатираното
административно нарушение.
Следва да се отбележи, че със заповедта за наложени две самостоятелни,
но правно обвързани помежду си
принудителни административни мерки – със запечатването на търговския
обект (чл. 186, ал.1,т.1 ЗДДС) е наложена и забрана за достъпа до него (чл.
187, ал.1 от с.з.)
Правните основания за
налагането им са посочени точно и
диференцирано, поради което възражението на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, се явява неоснователно.
Спазени са относимите материалноправни
разпоредби на закона - приложената принудителна административна мярка съответства на посочените от административния
орган и установени в административното производство фактически и правни
основания за нейното прилагане.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б."б" от ЗДДС,
принудителна административна мярка "запечатване на обект за срок до един
месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация
или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност. Логическото и систематично
тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на тази мярка е обусловено от
установяването на посоченото деяние, което съставлява административно
нарушение, определено като такова съобразно чл. 185 от ЗДДС.
Нормата на чл. 7, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. изрично регламентира задължението на лицата,
извършващи продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални
устройства от датата на започване на дейността на обекта.
Неизпълнението на въведеното с цитираната норма императивно
задължение от страна на търговеца е
факт, който той не обори.
За налагане на процесната
принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и
от надлежен орган нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във вр. с чл. 118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, поради което и при наличие
предпоставките на чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. независимо от това дали ще
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност по реда на ЗАНН на
същия търговец.
Като израз на административна
принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка
"запечатване на обект" и забрана на достъпа до обекта има за цел да
се преустанови констатирано от компетентен орган противоправно поведение от
страна на задълженото лице, което е
безспорен факт, както вече се каза по-горе.
Относно срока на действие на ПАМ съдът не
разполага с компетенции за контрол –
такъв е допустим само по отношение на
законосъобразното упражняване на
оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с
оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в
съответствие с целта на закона.
Предвид
направения коментар релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност на
оспорената Заповед № 273-ФК/05.08.2019 г.,
издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ТД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП Варна
за изцяло неоснователни, поради което
следва да я остави без уважение. След като търговецът не е проявил процесуална активност
да докаже с относимите и допустими доказателства твърдението си за безплатно
обслужване на посочения брой туристи, които евентуално да бъдат съпоставени
със сумите по сделките, платени в брой
на сервитьор , но без издадени ФБ, то съдът я приема единствено като защитна
теза.
Относно претендираното от процесуалния представител на ответника
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира същото за
неоснователно предвид изричната разпоредба на чл. 143, ал.4 от АПК, съгласно която при отхвърляне на
оспорването жалбоподателя следва да заплати всички разноски по делото, включително и минимално адвокатско
възнаграждение за един адвокат, ако другата страна е ползвала такъв. В случая
ответникът не е ползвал адвокатска защита.
Процесуалното поведение на ответника се изчерпва
единствено с изпращането на писмени бележки по делото, което действително
представлява специализирана юридическа
дейност, но не може да обоснове
възлагането на финансовата тежест за осъществяването и на активно легитимираната
в административния процес страна.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал.2,
предложение първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Ню Стайл Пропърти“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от управителя Б.А.Ю.,
действащ чрез адв. А.Х.-***, против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
273-ФК/05.08.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС на дружеството е наложена
ПАМ „запечатване на търговски обект
ресторант „Калиопа“ към хотел „Калиопа“,
находящ се в КК „Албена“, община Балчик, стопанисван от дружеството и
забрана за достъп до него за срок от 14
дни
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА