№ 19878
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110126500 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД
от Р. Й. В. против „Д*“ АД за осъждане ответника да заплати сумата от
3370,76лв. (допуснато изменение по чл.214 ГПК с протоколно определение от
17.10.2024г.), предявен като частичен от общата сума от 5000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек
автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *, от ПТП, осъществено на
19.01.2024г. в гр. София, на бул. „Н*, по вина на водача на лек автомобил
марка „*“, модел „*“, рег. № *, чиято гражданска (деликтна) отговорност била
обезпечена по силата на сключен с ответника договор за имуществено
застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 10.05.2024г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 19.01.2024г. в гр. София, на бул. „Н*, настъпило
ПТП между собствения му лек автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *, три
други автомобила и лек автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *, чийто водач
бил отговорен за настъпване на инцидента, тъй като в нарушение на чл.23, ал.
1 ЗДвП не се движел на такова разстояние от движещото се пред него
1
превозно средство, че да има възможност да избегне удара с него. Излага, че
водачът на лек автомобил марка „*“, модел „*“ предизвикал удар в задната
част на спиращия пред него в колона автомобили лек автомобил марка „*“,
модел „*“, който след удара се измества напред и удря намиращ се пред него
автомобил, като последният в резултат на удара в неговата задна част се удря с
предната си част в задната част на четвърти автомобил в колоната по посока от
ул. „Л*“ към бул. „* III“ на бул. „Н*“. Твърди, че гражданската му отговорност
на виновния водач на лек автомобил марка „*“, модел „*“ към датата на ПТП
била обезпечена от ответното дружество в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
посоченото МПС. В резултат от произшествието на собствения на ищеца лек
автомобил марка „*“, модел „*“, били причинени увреждания на обща
стойност 9165.20лв. За обезщетяване на така настъпилите вреди по
образуваната при ответника преписка по щета № *********, по която до
26.1.2024г. били извършени огледи на автомобила. На ищеца било заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 4165.20лв. При тези съображения
претендира процесната сума, ведно със законната лихва, както и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Д*“ АД. Признава обстоятелствата, че има качеството на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
на водача на автомобил „* *“, с рег. № *, валидна към деня на твърдяното в
исковата молба събитие - 19.01.2024 г., както и че на 12.02.2024 г. е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 4165.20 лв. Възразява по размера на
вредите, намиращи се в причинна връзка с процесния пътен инцидент, да
възлиза на сума, по- голяма от тази по заплатеното в полза на ищеца
обезщетение от 4165.20 лв., която сума поддържа да съставлява реалният
размер на материалните щети. Излага, че застрахователно обезщетение следва
да се определи стойността на действителните вреди към момента на
осъществяване на застрахователното събитие по средни пазарни цени и
предвид периода на експлоатация на процесното МПС от повече от 10 г. е
възможно при отстраняване на вредите да бъдат вложени части втора
употреба в случай, че подменените части не оказват влияние върху
сигурността, външния вид, качеството на возене или други основни функции и
характеристики на автомобила. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
2
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е разпределено да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) настъпване
на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП (безспорно); 2)
наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е
задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за
виновен водач (безспорно); 3) отговорност на застрахования при ответника
водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени
изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност,
имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил, причинна връзка
между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се
презюмира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ (безспорно); и 4) размер на
претърпените вреди. В тежест на ответника, в случай че ищецът установи
горепосочените факти, е да разпределено да докаже, че е заплатил
претендираната сума, както и оборване на презумпцията на виновност на
водача на автомобила.
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорни и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 19.01.2024г. е настъпило
на посоченото в исковата молба място в гр. София, на бул. „Н*, и по
посочения в нея механизъм на ПТП, виновен за което е водачът на лек
автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *, който към датата на ПТП е бил
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна
към деня на твърдяното в исковата молба събитие - 19.01.2024 г., както и че на
12.02.2024 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 4165.20 лв.
Спорът се концентрира по размера на имуществените вреди на увреденото
МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
3
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС, в т. ч. и вредите,
причинени на чуждо имущество. При предявена по съдебен ред претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", съдът следва да определи последното с оглед
размера на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
събитието /средната пазарна цена на нови части, материали и труд,
необходими за възстановяването на щетите без да се прилага коефициент на
овехтяване/, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, в границите
на застрахователната сума, определена в договора за застраховка "Гражданска
отговорност /решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., II ТО на
ВКС; решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г., I ТО на ВКС и
др./, съответно чл. 499, ал. 2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ
за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на
същата разпоредба - за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
без прилагане на обезценка. Така при предявена по съдебен ред претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, размерът на обезщетението се
определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване
на събитието т. е. по пазарната цена, при което съдът не е обвързан от
минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.
От заключението на вещото лице по приетата САТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
средната пазарна стойност на уврежданията на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е в размер на 9823.96лв. При разпита в съдебно заседание
вещото лице сочи, че така определената в заключението стойност на разходите
за възстановяване на увредения автомобил е основана на извършени от него
справки за цените за части, материали и труд, предлагани от различни
доставчици на авторемонтни услуги, поради което съдът не намира основание
да не кредитира заключението в цялост. Не е спорно, че ответникът е
заплатил в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 4165.20
лв., поради което реално претърпени вреди са в размер на 5658,76лв., поради
което и частичният иск за сумата от 3370.76лв. от общия размер от 5000лв. се
явява изцяло основателен.
4
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага само ищецът, който е доказал сторени разноски в общ
размер на 1035лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД „Д*“ АД, ЕИК: *, гр.С*,
да заплати на Р. Й. В., ЕГН: **********, гр.София, ул. М*, сумата от
3370.76лв. предявен като частичен от общата сума от 5000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек
автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *, от ПТП, осъществено на
19.01.2024г. в гр. София, на бул. „Н*, по вина на водача на лек автомобил
марка „*“, модел „*“, рег. № *, чиято гражданска (деликтна) отговорност била
обезпечена по силата на сключен с ответника договор за имуществено
застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 10.05.2024г., до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д*“ АД, ЕИК: *, гр.С*, да
заплати на Р. Й. В., ЕГН: **********, гр.София, ул. М*, разноски по делото в
общ размер на 1035лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5