Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 17.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 6169 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
458772 от 26.07.2018 г. поправено с решение № 108720/08.05.2019 г. по гр.д. № 70235/2016
г. по описа на СРС, 53 с-в са отхвърлени предявените от „Б.“ АД, ЕИК *****против
„Д.-И.“ ЕООД, ЕИК *****и Д.К.Ч., ЕГН ********* искове с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата
от 8428.00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 9 от договор,
подписан между страните на 12.11.2013 г.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Б.“ АД с изложени
доводи за неправилност – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.
Счита, че изводът на СРС, че претендираната неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави е неправилен, необоснован и в противоречие с
трайната и задължителна практика на ВКС. Излага подробни правни и фактически
доводи. Отправя искане за отмяна на решението и уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Д.-И.“ ЕООД и Д.К.Ч. не са подали писмен отговор и не изразяват
становище по въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението на
СРС е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно чл.
9 от процесния договор от 12.11.2013 г. страните са уговорили, че ако в
тридневния срок указан в чл. 4, т. 2 ползвателят „Д.-И.“ ЕООД не върне
ползваните вещи, той дължи на „Б.'‘АД, неустойка за неизпълнение, съответстваща
на стойността им по чл. 1 в двоен размер, като неустойката е дължима в
седемдневен срок от изтичане на срока по чл. 4, т. 2.
По делото са
установени предпоставките за дължимостта на посочената неустойка-предсрочно
прекратяване на договора преди изтичане на една година от сключването му. Ползвателят
„Д.-И.“ ЕООД не е доказал връщане на предоставените му вещи. Установено е, че
по силата на чл.11 от договора солидарно отговорен с ползвателя е и физическото
лице Д.К.Ч., като в производството не е установено връщане на предоставените на
ползвателя вещи.
Неустойката, съгласно чл. 92, ал.1 ЗЗД,
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и
санкционна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник
в случай на виновно неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е
израз на признатата в чл. 9 ЗЗД свобода на
договарянето и ако страните са я предвидили при сключването на договора,
виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка задължение
поражда за изправната страна право да претендира заплащането й, съгласно чл. 92 ЗЗД. За да възникне
правото на неустойка, уговорката за неустойка не
трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите на
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по
силата на чл. 26, ал.1 ЗЗД и
препятства възникването на вземането за неустойка.
Предпоставките
и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. Според дадени с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна
точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки отделен случай
факти и обстоятелства, и от общи за всички случаи критерии като например
естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия
размер, вида на неустойката (компенсаторна или мораторна),
съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди
от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция.
Настоящият съдебен
състав счита, че и уговорената в чл. 9 от договора неустойка, съответстваща
на стойността на невърнатите вещи в двоен размер,
е нищожна, тъй като излиза извън присъщите й функции и конкретно на
обезщетителната такава. С така уговорената неустойка се цели не само
обезщетяване на вредите от неизпълнението и санкциониране на длъжника, но тя се
явява средство за неоснователно обогатяване на кредитора, което поведение е
несъвместимо с добрите нрави и клаузата се
явява нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 458772 от 26.07.2018 г. поправено
с решение № 108720/08.05.2019 г. по гр.д. № 70235/2016 г. по описа на СРС, 53
с-в.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.