Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 20.11.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Георгиев
ЧЛЕНОВЕ:
Ваня Иванова
Боряна Гащарова
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 411 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 44 от 12.03.2019г., постановено по гр. д. № 383
по описа РС- гр. Е. П. за 2017 г., е бил отхвърлен
предявеният от ЕТ „Д.7.– Д.С.“ срещу ЕТ „И.б.– И.М.“ иск по чл. 74 от ЗЗД за
осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 3579 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване
на исковата молба.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна
жалба на ЕТ „Д.7.– Д.С.“ срещу
горното решение. Жалбоподателката счита същото за неправилно
и неаргументирано, както и че е основано на предположения. Сочи, че сключила
договор за наем на два магазина в гр. Е. П. с третото лице „Т. б.72“ ООД.
Договорът бил прекратен по взаимно съгласие на 01.05.2011г. Жалбоподателката
поддържа, че по изп.д. № 20167930400765 била
принудена да плати на „ЧЕЗ Е. Б.“ АД процесната сума
за изразходвана в тези имоти електрическа енергия през периода от 23.11.2011г.
до 23.11.2012г. Счита, че е платила чуждо задължение, тъй като през този период
имотите били отдадени под наем на ответника ЕТ
„И.б.– И.М.“ и ползвани от него. Намира, че тази фактическа обстановка била
установена от събраните по делото доказателства. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което уважава предявения
иск. Претендира разноски.
Препис от
жалбата е бил връчен на въззиваемия по реда на чл.
50, ал. 2 от ГПК, но в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателката се представлява от адв. А.,
който поддържа
жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение. Счита за доказано, че в процесния период, през който са натрупани задълженията на
чуждо име, ЕТ „И.б.– И.М.“ е ползвал обекта за производство на закуски.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, държавни такси и
възнаграждение за вещо лице. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд въззиваемят не се явява, не се представлява и не
изразява становище по спора.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, е описана точно и изчерпателно в обжалваното
решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен
акт.
В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо
формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявения такъв.
ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав споделя изложените от ЕПРС мотиви и
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи,
съдът излага следните съображения:
Неоснователно жалбоподателката твърди,
че процесните задължения са формирани за заплащане на
изразходвана електроенергия в имот с административен адрес гр. Е. П., ул. „С.
М.“ № 2. Точно обратното се установява от издадените фактури с номера **********/30.12.2011г.
и **********/30.01.2012г. за консумирана електрическа енергия
от абонат с клиентски номер 200121267549, електромер 40017082, за периода от
23.12.2011 г. до 23.01.2012 г., тъй като в тях
изрично е посочено, че не само адресът на получателя им е гр. Е. П., ул. „Л.“ №
3а, но и че те са издадени за консумирана енергия в обект с адрес гр. Е. П.,
ул. „Л.“ № 3а. Поради това съдът намира, че те нямат връзка с нито с обекта,
отдаден под наем на ЕТ „Д.7.– Д.С.“ с административен адрес ***, нито с обекта, отдаден под наем на ЕТ „И.б.– И.М.“
с административен адрес гр. Е. П., ул. „С. М.“ № 2.
Дори да се приеме, че задълженията са натрупани именно за ползвана
електроенергия в имот с административен адрес гр. Е. П., ул. „С. М.“ № 2 (в
какъвто смисъл е напр. заключението на в.л. Тодоринова),
неоснователно жалбоподателката счита за доказано, че тя е била предишен наемател на този имот. Наистина,
представен е договор за наем между „Т. б.72“ ООД и жалбоподателката ЕТ
„Д.7.– Д.С.“ от 01.01.2007г., прекратен на
01.05.2017г. (л. 10 – 12 от първоинстанционното
дело), но негов предмет е не магазин за кафе и шоколадови изделия с площ 30,15
кв.м. и административен адрес гр. Е. П., ул. „С. М.“
№ 2 (какъвто е описан в договора с ЕТ „И.б.– И.М.“ от 17.05.2011г.), а
два магазина с обща площ 50 кв.м., находящи се в гр. Е. П., ул. „С. М.“ № 1, т.е. отдадените под наем имоти
на двамата еднолични търговци са били различни. Показанията на св. С. в смисъл,
че е отдал под наем един и същ имот последователно на ЕТ „Д.7.– Д.С.“ и
на ЕТ „И.б.– И.М.“ и че този имот е с адрес ***, са
недопустими, с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като с тях жалбоподателката цели опровергаване на съдържанието на
изходящ от нея документ, а не са налице предпоставки по чл. 165, ал. 2 от ГПК.
Поради това съдът не ги цени. Следователно,
ползваните под наем обекти от страна на ЕТ „Д.7.– Д.С.“ и на ЕТ „И.б.– И.М.“
не са идентични, което изключва твърдяната от жалбоподателката
връзка между наетите от нея и от ответника имоти.
Неоснователен е и доводът, че през процесния
период имотът с адрес ул. „С. М.“ № 2 е бил ползван от ответника ЕТ „И.б.– И.М.“. Наистина, от намиращия се на л. 13-14 от първоинстанционното дело договор за наем от 17.05.2011г. се
установява, че „Т. б.72“ ООД е отдало
под наем на ЕТ „И.б.– И.М.“ недвижим имот (магазин за кафе и шоколадови
изделия) с площ 30,15 кв.м. и административен адрес
гр. Е. П., ул. „С. М.“ № 2. По делото, обаче, няма данни, през какъв период
наемателят действително е ползвал този имот. Независимо от уговорения двугодишен
срок на действие на договора, новият собственик на имота („А. Т. - ПС“ ООД) е
завел изп.д. № 20117930400164 за въвод
в имота, по което е изпратена покана за доброволно изпълнение преди да изтече
една година от сключване на договора (на 25.01.2012г.), а, по твърдения на самата
жалбоподателка, владението върху него е било
предадено доброволно на 12.02.2012г. Поради това, така уговореният срок, сам по
себе си, не доказва реалната продължителност на наемното правоотношение с
ответника по настоящото дело. Освен това следва да се има предвид, че цитираното
по- горе изпълнително дело е водено от новия собственик не срещу ЕТ „И.б.–
И.М.“, а срещу „Т. б.72“ ООД, което означава, че именно това е лицето, което е
държало имота през процесния период и от чието
владение е било отнет той. При тези доказателства и с оглед разпоредбата на чл.
172 от ГПК, съдът не цени показанията на св. С., че „…. по време на натрупания
дълг помещението се ползваше от „турчето“. Следователно, няма основание за извод, че
енергията през този период е консумирана от ЕТ
„И.б.– И.М.“, т.е. че именно този едноличен търговец е дължал заплащането й в
качеството си на наемател на обекта.
Дори
в хипотеза, че и жалбоподателката и въззиваемият са ползвали последователно във времето отчасти
едно и също помещение, следва да се има предвид, че всички доказателства по
делото сочат, че ищцата е наела помещение с една площ, а ответникът е наел помещение
с редуцирана площ. Няма данни за наличие на отделни електромери и отделни
партиди, касаещи двете помещения, а заключението на в.л. Тодоринова
е в смисъл, че „…дългът от процесните фактури … е
натрупан в помещението /50кв.м./, отдадено под наем на ЕТ „Д.7.– Д.С.“ и
впоследствие разделено на две помещения – едното /30,17кв.м./ отдадено под наем
на ЕТ „И.б.– И.М.“, за другото – липсва информация“. Дори при максимално
благоприятно за жалбоподателката тълкуване на това
заключение не може да се изключи възможността, процесното
количество енергия (или част от него) да е било потребено
от фактическия ползвател на другото обособено помещение, в който случай
претенцията за осъждане конкретния ответник по настоящото дело също би била
неоснователна.
Не
обосновава различни изводи заключението по допуснатата съдебна
електротехническа експертиза, тъй като:
· Първото основание за формиране на изводите на вещото лице е
констативен протокол от 07.01.2019г., но такъв не е приложен по делото, поради
което съдът е възпрепятстван да провери неговото действително съдържание и да
прецени достоверността му. Вместо това, към заключението е приложено
неподписано и незаверено изявление с неизвестен автор, за което (с оглед
съдържанието му) може да се предполага, че изхожда от „ЧЕЗ
Е. Б.“ АД. С него, обаче, не се потвърждава декларативно
изложената от вещото лице информация, а само е посочено, че „… за обект с
абонатен номер 200121267549 за фирма ЕТ „Д.7.– Д.С.“ е имало договор за
продажба на електрическа енергия с „ЧЕЗ Е. Б.“ АД до 22.03.2012г.“ Дори да се цени като доказателство по делото, това
изявление не подкрепя изводите на вещото лице и твърденията на жалбоподателката, нито изключва възможността, същата да е
имала различни партиди за различни обекти на територията на гр. Е. П..
Следователно, то не установява връзка между обекта на адрес ул. „С. М.“ № 2 и отразените в процесните
фактури парични задължения.
· Второто основание за формиране на изводите на вещото лице са показанията на св. С.. С оглед
близката му родствена връзка по сватовство с жалбоподателката,
обаче, неговите показания следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК.
Поради това и във връзка с частичната им недопустимост (както се обоснова по-
горе), както и че не съответстват на останалите доказателства по делото, съдът
не ги цени.
По така изложените съображения, съдът намира, че ищцата, в чиято
тежест е било доказването на релевантните за изхода на спора положителни факти,
не е провела необходимото им пълно доказване. Описаното от нея състояние на
отношенията във връзка с процесните задължения е,
наистина, възможно, но също толкова възможни са и множество други състояния,
които изключват отговорността на конкретния ответник по настоящото дело. Поради
това предявеният иск е останал недоказан и правилно е бил отхвърлен от ЕПРС.
Тъй като този извод съвпада с извода, формиран в обжалваното решение, същото
следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
Разноски не са претендирани от страната,
която, с оглед изхода на делото, има право на такива, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 44/12.03.2019г.,
постановено по гр.дело № 383 по описа РС- гр. Е. П. за 2017 г.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.