№ 241
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20211100514700 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 28070/22.10.2021 г., депозирана от длъжника
"С.с." ЕООД (в несъстоятелност), чрез синдика В.М., по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921
на КЧСИ, против разпореждане от 23.09.2021 г., с което съдебният изпълнител е
оставил без уважение депозираната от длъжника молба вх. № 18936/21.07.2021 г. за
превеждане на сума в размер на 214 097,92 лв. по сметка на маса на несъстоятелността,
за спиране и за прекратяване на изпълнително дело № 251/2016 г.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане поради допуснати от съдебния изпълнител нарушения на материалния и
процесуалния закон. Поддържа, че с решение № 167 от 23.10.2019 г. по т. д. № 24/2019
г. на ОС - Враца, вписано в Търговския регистър на 23.10.2019 г. с вписване №
20191023165602, постановено на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, е открито
производство по несъстоятелност срещу "С.с." ЕООД (в несъстоятелност). С решение
от 15.12.2020 г. на ОС- Враца, обявено в ТР на 16.12.2020 г. с вписване №
20201216155640, производството по несъстоятелност на длъжника "С.с. " ЕООД е
възобновено, като е назначен и временен синдик. Твърди, че взискателят по изп. дело
№ 251 при ЧСИ С.П., С.Д.А. е кредитор в производството по несъстоятелност на "С.с."
ЕООД със статут на кредитор с прието вземане по чл. 693 ТЗ.
Предвид гореизложеното жалбоподателят счита, че са налице предпоставките
на чл. 638, ал. 4 от ТЗ и изпълнителното производство следва да бъде прекратено, щом
вземането е предявено и прието при условията на чл. 693 от ТЗ. Моли отказът да се
преведе сумата от продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността, както
и отказът на съдебния изпълнител да спре и да прекрати делото бъде отменен.
1
Взискателят Н.Г.К. оспорва жалбата по подробно изложени съображения.
Счита същата за процесуално недопустима, тъй като плащането по влязло в сила
разпределение не е изпълнително действие, като в конкретния случай се касае за
техническо действие по извършване на банков превод от страна на ЧСИ. Навежда, че
чл. 435, ал. 2 ГПК не дава право на длъжника да обжалва действия по предаване на
суми, постъпили в резултат на успешно проведено принудително изпълнение. Счита,
че в закона не е предвидена възможност за обжалване на конкретните действия на ЧСИ
от страна на длъжника, като право на това има само взискателят в производството.
Сочи, че с решение на СГС от 11.06.2018 г. е отменено извършеното разпределение на
процесната сума и е извършено ново разпределение, с което сумата от 214 097, 92 лв. е
определена в полза на взискателя С.Д. А. като носител на вземане с привилегия по чл.
136, т. 4 ЗЗД. Тази сума не е предадена на последната, доколкото взискателят К. е
завел иск по чл. 464, ал. 1 ГПК, с който претенцията на А. е оспорена. Акцентира, че в
случая се касае за фактическо държане от ЧСИ на суми, собствени на взискателите в
производството, до сбъдване на отлагателното условие за предаването им. Намира, че
чл. 638 ТЗ не е приложим. На последно място твърди, че решение № 167 от 23.10.2019
г. по т. д. № 24/2019 г. на ОС - Враца, вписано в Търговския регистър на 23.10.2019 г. с
вписване № 20191023165602 към настоящия момент не е влязло в сила, предвид което
счита за оправдано да се изчака постановяване на окончателен съдебен акт с оглед
процесуална икономия. Моли за оставяне без разглеждане, а в случай на евентуално
произнасяне по същество – оставяне без уважение на така депозираната частна жалба.
Взискателят И.Х.Н. също депозира писмени възражения по делото, в които
излага доводи, че частната жалба е неоснователна. Сочи, че процесната сума в размер
на 214 097,92 лв. е определена в полза на взискателя С. А., но същата не й предадена
все още, доколкото вземането на последната е предмет на заявен от взискателя Н. К.
иск с правна квалификация по чл. 464, ал. 1 ГПК. Ето защо в случая ЧСИ С.П.
законосъобразно на осн. чл. 464, ал. 1, изр. 2 ГПК фактически задържа сумата.
Навежда, че настоящото производство следва да бъде спряно до окончателното
решаване на спора относно неплатежоспособността на "С.с." ЕООД, тъй като към
настоящия момент решение № 167 от 23.10.2019 г. на ОС- Враца все още не е влязло в
законна сила.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви ЧСИ С.П. излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че с разпореждане от
23.07.2021 г. частично е прекратил изп. дело № 251 по описа на ЧСИ С.П. за 2016 г., а
по отношение на задържаната сума от 214 097,92 лв. в хипотезата на чл. 464 ГПК,
последното е останало висящо.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и
доводите на страните, намира за установено следното:
В частта, в която с жалбата се атакува отказът на ЧСИ С.П. да преведе сумата
от продажба на имущество по сметка на масата на несъстоятелността, същата се явява
недопустима, доколкото в чл. 435, ал. 2 ГПК са лимитативно изброени хипотезите, при
които длъжникът е легитимиран да обжалва конкретни действия на съдебния
изпълнител, сред които настоящият случай не е. Поради това в посочената част
жалбата на "С.с." ЕООД (в несъстоятелност), чрез синдика В.М., по описа на ЧСИ
С.П., рег. № 921 на КЧСИ, против разпореждане от 23.09.2021 г., следва да бъде
оставена без разглеждане.
Жалбата в частта, с която се обжалва отказът на ЧСИ С.П. да спре и прекрати
производството по изп. дело № 251 по отношение на предаване на сумата от 214 097,92
2
лв. на взискателя, в чиято полза е разпределена с влязло в сила разпределение до
предаване на същата, е допустима, доколкото е подадена от легитимирана страна,
насочена е срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата
на чл. 435, ал. 2 ГПК и в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК - същата е депозирана
на 22.10.2021 г., а обжалваемият акт е връчен на 15.10.2021 г., поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата в допустимата й част е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Настоящият състав на въззивния съд намира, че в процесната хипотеза не се е
реализирало нито едно от основанията за спиране на изпълнението, разписани в чл.
432, ал. 1, т. 1- т.7 от ГПК, нито от основанията за прекратяване и приключване на
изпълнението по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ГПК.
Видно от приложените писмени доказателства по делото, изпълнително дело
№ 251 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 12.01.2016 г. от Пернишки районен съд, по ч.гр. д. №
00148/2016 г. срещу длъжника "С.с." ЕООД за заплащане на парични задължения към
взискателя Н.Г.К..
С молба вх. № 18936/21.07.2021 г., депозираната от длъжника "С.с." ЕООД (в
несъстоятелност), чрез синдика В.М., е поискано спиране и прекратяване на
изпълнително дело № 251 на основание чл. 638, ал. 4 ТЗ, с мотиви, че дружеството е в
обявено производство по несъстоятелност, в което вземанията на взискателите са
включени в списъците на приетите вземания по смисъла на чл. 693 ТЗ. Отделно е
поискано и превеждане на сумата от 214 097,92 лв. по сметка на масата на
несъстоятелността.
С обжалваното разпореждане от 23.09.2021 г. съдебният изпълнител е отказал
да уважи молбата за превеждане на процесната сума по сметка на масата на
несъстоятелността, както и за спиране и прекратяване на изпълнителното
производство, тъй като не били налице предпоставките за това. Отказът е мотивиран с
доводи, че процесната парична сума престоява по специална сметка на ЧСИ, като
предаването й на определен взискател не зависи от статута на делото, респективно от
това дали последното е висящо, спряно или прекратено, тъй като същата вече не е част
от имуществото на длъжника.
В случая страните не спорят, а и се установява от вписаните по партидата на
"С.с." ЕООД обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, че с
решение № 167 от 23.10.2019 г. по т. д. № 24/2019 г., по описа на ОС - Враца е открито
производство по несъстоятелност на дружеството.
С решение № 682 от 09.11.2021 г., постановено по в.т.д. № 770/2021 г. по
описа на САС, 5-ти търговски състав, първоинстанционното решение от 23.10.2019 г.
за откриване на производството по несъстоятелност е потвърдено, като няма данни по
делото срокът за обжалване на постановения от въззивната инстанция акт към
настоящия момент да е изтекъл по отношение на всички страни в производството.
Спирането на изпълнителното производство срещу длъжника в
несъстоятелност по реда на чл. 638, ал. 1 ТЗ има за цел охраняване на масата на
несъстоятелността, а когато вземането на кредитора е включено в списъка на приетите
вземания при условията на чл. 693 ТЗ, той не може да осъществява индивидуално
изпълнение срещу същия длъжник. На основание чл. 638, ал. 4 ТЗ спряното
производство се прекратява, а наложените в изпълнителното производство запори и
3
възбрани са непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността, тъй като са
изпълнили обезпечителните си функции с включване на възбраненото имущество в
масата на несъстоятелността.
В настоящия случай ЧСИ С.П. законосъобразно е отказал да приложи
разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ, доколкото съгласно чл. 464, ал. 1 ГПК, когато един
от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор /взискателят
Н.Г.К. е предявил иск по чл. 464 ГПК срещу кредитора С.Д.А./, с предявяването на
иска се спира предаването на сумата, която в случая възлиза в размер на 214 097,92 лв.,
определена за кредитора с оспореното вземане.
Следователно престояването на процесната сума по специална сметка на
съдебния изпълнител /през времето на висящност на иска по чл. 464 ГПК сумата не се
предава на взискателя/ е само временно, като последното не означава, че същата е на
длъжника, респективно съставлява част от масата на несъстоятелността.
Обстоятелството, че сумата е преведена по сметка на ЧСИ С.П., а не по сметка,
открита на името на взискателя, не означава, че друго лице, освен това в чиято полза
същата е разпределена, в това число и длъжника в несъстоятелност, може да се
разпорежда с нея.
Сумата в размер на 214 097,92 лв. не е част от масата на несъстоятелността,
тъй като решението по чл. 630 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност е
от 23.10.2019 г., докато разпределението на постъпилата от публична продан сума в
размер на 234 000 лв. /част от която е процесната/ с решение № 3780/11.06.2018 г. на
СГС е влязло в сила на 11.09.2018 г. Следователно разпределението на сумата от
214 097,92 лв. датира от период /11.09.2018г./, предхождащ с повече от година
откриването на производството по чл. 630 от ТЗ, което е постановено едва на
23.10.2019 г. Различна би била хипотезата, в която разпределението на процесната
сума касае период, следващ откриването на производството по несъстоятелност,
каквато обаче фактология не е налице.
Отделно от това съществуващата правна възможност решението по чл. 630 ТЗ
да бъде отменено по реда на инстанционния контрол всякога предпоставя интерес от
запазване висящността на образуваното изпълнително дело, тъй като до този момент
правната възможността на кредитора да получи удовлетворяване чрез предвидените в
производството по несъстоятелност способи е несигурна, ако решението за
откриването й бъде отменено. Това тълкуване не противоречи на целта на
универсалното принудително изпълнение да удовлетвори в едно производство всички
кредитори на длъжника, тъй като изпълнителното дело е спряно по силата на чл. 638,
ал. 1 ТЗ, но същевременно отчита в най-пълна степен и интереса на взискателя от
продължаване на индивидуалното изпълнение в случай отмяна на решението за
откриване на производство по несъстоятелност.
С оглед изложеното по-горе и конкретиката на настоящото дело, а и при
наличието на постановено, но невлязло в сила решение по чл. 630 ТЗ № 167 от
23.10.2019 г. по т. д. № 24/2019 г., по описа на ОС – Враца, законосъобразно съдебният
изпълнител е отказал да спре и прекрати производството по отношение предаване на
сумата от 214 097,92 лв. на взискателя, в чиято полза е разпределена с влязло в сила
разпределение до предаване на същата, доколкото хипотезата на чл. 638, ал. 4 ТЗ в този
случай не намира приложение.
Следва да се отбележи, че не са налице и предпоставки настоящото
производство да бъде спряно до евентуалното произнасяне на ВКС по решението на
4
Софийски апелативен съд, с което решението на ОС - Враца за откриване на
производството по несъстоятелност е потвърдено. Предмет на жалбата по чл. 435, ал.
2, т. 6 ГПК е законосъобразността на отказа на ЧСИ да прекрати делото, и за която
преценка следва да се съобразят фактите, осъществили се към момента на
постановяване на обжалвания акт, евентуално настъпилите релевантни факти до
приключването на настоящото производство.
По изложените съображения жалбата на "С.с." ЕООД (в несъстоятелност),
чрез синдика В.М. следва да бъде оставена без уважение в частта, в която съдебният
изпълнител е оставил без уважение искането за спиране и прекратяване на изп. дело №
251 по отношение предаване на сумата от 214 097,92 лв. на взискателя, в чиято полза е
разпределена с влязло в сила разпределение до предаване на същата, а обжалваното
разпореждане в посочената част потвърдено като правилно.
Предвид гореизложените мотиви, настоящият състав намира, че не са налице
и основания за спиране на изпълнението, поради което нарочното искане на
жалбоподателя в този смисъл по чл. 438 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 28070/22.10.2021 г.,
депозирана от длъжника "С.с." ЕООД (в несъстоятелност), чрез синдика В.М., по описа
на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, против разпореждане от 23.09.2021 г. в частта, с
която съдебният изпълнител е оставил без уважение депозираната от длъжника молба
вх. № 18936/21.07.2021 г. за превеждане на сумата от 214 097,92 лв. от продажбата на
имущество по сметка на масата на несъстоятелността.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 28070/22.10.2021 г., депозирана
от длъжника "С.с." ЕООД (в несъстоятелност), чрез синдика В.М., по описа на ЧСИ
С.П., рег. № 921 на КЧСИ, против разпореждане от 23.09.2021 г. в частта, с която
съдебният изпълнител е оставил без уважение депозираната от длъжника молба вх. №
18936/21.07.2021 г. за спиране и прекратяване на изп. дело № 251 по отношение
предаване на сумата от 214 097,92 лв. на взискателя, в чиято полза е разпределена с
влязло в сила разпределение до предаване на същата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за спиране на
изпълнението по чл. 438 ГПК.
Решението в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на
обжалване пред САС в едноседмичен срок от уведомяването за изготвянето му чрез
връчване на препис от същото, а в останалата част е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6