Решение по дело №300/2019 на Районен съд - Хасково

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 165/ 15.05.2019  година  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

              Хасковският районен съд                          Втори наказателен състав

              на  петнадесети април   две хиляди и деветнадесета  година

              в публичното заседание в следния  състав:

 

                                                   Районен съдия : Даниела  Николова

 

             секретар:Гергана Докузлиева

             прокурор

             като разгледа докладваното от   съдията

             АНД №300 по описа за 2019 година

 

               Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

                      Образувано е по жалба от Р.А.Т. ***   срещу Наказателно постановление № 18-1253-000605 от 07.08.2018 г. на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Хасково, с което на основание  по чл. 177, ал.1, т. 2,  предл .2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание: "Глоба" в размер на 100 лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление и допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални норми.Счита, че основанието  за налагане на санкцията не кореспондира с правната норма,под  която е ангажирана отговорността му. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

          Административнонаказващият орган – Началник сектор "ПП" при ОД на МВР – Хасково  редовно призован, не изпраща представител и не представя становище по жалбата.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 29.03.2018 г., и свид.В.Д.Г.  на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор "ПП" при ОД на МВР - Хасково изпълнявал служебните си задължения . Около 20.39 часа на посочената дата бил извикани за съдействие от св.П.Н. и Р.Т. ***,които  спрели за проверка мотоциклет  марка "Сузуки  ", без  регистрационни табели , движещ се по ул. "Крали Марко  "в гр.Хасково  . В хода на проверката  било установено, че водачът Р.  А.Т. , след като била установена неговата самоличност, не е в състояние да представи свидетелство за управление за  категорията на управляваното МПС  . След  направена справка в АНД  св.В.Г. констатирал,че жалбоподателят Т. е положил изпит  за категория А на 20.10.2009г. с протокол 1841 ,но  придобитата категория не е отразена в издаденото му СУМПС №*********    .С оглед констатираното  обстоятелство, на същата дата , в негово присъствие  св.В.Г.  съставил на жалбоподателя Р.Т.  Акт за установяване на административно нарушение серия Д №515730 , който жалбоподателят подписал лично. На същата дата – 29.03.2018 г. му бил  връчен и препис от АУАН. Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок. От своя страна на 07.08.2018 г. Началник  сектор ПП към ОД на МВР-Хасково   издал  атакуваното НП, възприемайки  изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и обобщил като основание за налагане на санкцията, че жалбоподателят управлява МПС ,без да притежава СУ,валидно за категорията ,към   която спада управляваното от него ПС,с което  нарушил чл. 150а ал.1 от ЗДвП и наложил административното наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП   – глоба в размер на 100 лева.

            Изложената  фактическа обстановка се  установява  от представените по делото писмени доказателства,в т.ч. и тези приобщени по бързото производство , както и от показанията на разпитаните  в хода на производството свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Г. ,П.Н. и Р.Т. относно обстоятелствата, свързани с  действията им  по  установяване на административното нарушение и самоличността на лицето, управлявало превозното средство на посочената дата, към момента на извършване на процесната проверка, както и тези, свързани със съставяне на АУАН, като  безпротиворечиви и  последователни.

            При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

           Съгласно разпоредбата на чл. 150 от Закона за движението по пътищата за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.. По силата на чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

            При съставяне на АУАН и  издаване на НП  съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответната форма и съдържа необходимите по ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е и е връчен лично като му е дадена възможност за възражения. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му,срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН и   по съдържанието си  отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Налице е  изложение на фактически твърдения, че  жалбоподателят макар да е положил изпит за  придобиване на категория  А на управлявания от него мотоциклет марка „Сузуки“ , не притежава свидетелство  за управление на МПС за  тази категория, каквото е изискването на фактическия състав на санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 п ЗДвП, приложена в конкретната хипотеза. 

             В случая по отношение на визираното в НП нарушение, квалифицирано по  чл. 150а ал.1   от ЗДвП следва да се отбележи, че наказващият орган е подходил законосъобразно при определяне на правилната правна квалификация, под която е подвел установените фактически положения. Безспорно установен факт/справка за нарушител / е, че  в издаденото СУМПС   на жалбоподателя Р.Т. не фигурира иначе придобитата от него  категория  А  за управление на МПС –мотоциклет     . Не съществува спор както в доктрината, така и в съдебната практика, че когато едно лице изобщо не е провело съответното обучение за придобиване на необходимите знания и умения за управление на МПС и не е положило изискуемия от закона изпит за това, то последното е неправоспособен водач. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство", т. е. според категорията на управляваното от него МПС се съобразява дали притежаваното от него СУМПС е "съответно". Проблематиката относно правоспособността на водача  в  разглежданата хипотеза и притежаването на валидно, съответно СУМПС  следва да се разреши  въз основа на  действащата правна уредба. И така за да придобие "правоспособност за управление на МПС" дадено лице следва да е провело обучение и да е издържало изпит за придобиване на такава правоспособност, което се удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични документи ред. Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 от същия закон СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство и като  издаден от компетентет  държавен орган официален документ, има удостоверителна функция към адресата му с призната способност да управлява моторно превозно средство, която е основана на съвкупност от правно регламентирани факти - възраст, образование, физическа годност и издържан изпит, съгласно чл. 150 - 164 ЗДвП. Освен това, в чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 2 от ЗБЛД изрично е посочено, че СУМПС служи и като идентификационен документ за самоличност на български граждани на територията на Република България. Следователно свидетелството за управление на моторно превозно средство има две удостоверителни функции. И така, докато ЗБЛД урежда условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи /към които спада и СУМПС/, то в ЗДвП са разписани изискванията за правоспособност на водачите на превозните средства, принудителните мерки и наказанията, които се налагат за нарушаване на правилата за движение по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, на имуществото на физическите и юридическите лица и на околната среда от замърсяване. Когато дадено лице придобие правоспособност за управление на МПС по правилата на ЗДвП, то за последното възниква правото да получи /респ. за държавата възниква задължението да му издаде/ съответно свидетелство, с което да удостовери така притежаваната правоспособност. И така, докато СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да осъществява тази дейност, то придобиването и запазването й във времето е поставено в зависимост от кумулативното наличие на  изисквания, разписани в ЗДвП и подзаконовите нормативна актове по приложението му. Първата група включва съвкупността от знания, умения и поведение, които позволяват управлението на МПС, а към втората група се отнасят физическата и психическата годност за управление на МПС. Последните намират своето отражение както при първоначалното издаване, така и при периодичното подновяване на СУМПС. Поради това следва да се приеме, че изискването за "съответно свидетелство за управление на МПС" значи да е валидно както с оглед на срока на неговата "административна валидност", така и за "категорията МПС", което се управлява от водача /в този смисъл Решение № 44/19.02.2013 г., I НО, ВКС/.Гореизложените законови положения,отнесени към разглеждания казус, водят до несъмнения  извод, че  жалбоподателят е  годен  субект на административно-наказателна отговорност по чл. 177, ал. 1, т. 2, вр. чл. 150а от ЗДвП.  След като наказващият орган в обстоятелствената част на НП е посочил, че Т.  е управлявал МПС, без да притежава валидно свидетелство за управление за категорията, към която спада управляваното от него  превозно средство  и е квалифицирал нарушението по текста на чл. 177, ал.1, т.2  от ЗДвП /ред. ДВ бр.2/18 г./, като се е ангажирал с конкретни твърдения, относими към приложимия законов текст, и е доказал тези твърдения/справка за нарушител и показанията на св.Г. / то правилно в случая се явява и ангажирана отговорността му за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП.Наложената санкция е в минимален размер и не подлежи на редуциране от съда.      

           По изложените съображения подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление – законосъобразно, поради което същото ще следва да бъде потвърдено от съда.

          Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,съдът

 

                                        Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №  18-1253-000605 от 07.08.2018 г. на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР – Хасково.

           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                   Съдия:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.