Р Е Ш Е Н И Е № 260052
гр. Кюстендил, 20.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА К. ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
при участието на съдебен секретар Любка Николова, като разгледа докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№ 282 по описа на ОС- Кюстендил за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. С., като пълномощник на Р.С.К., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр.Дупница, обл. Кюстендил, ул. ***, срещу решение на Дупнишкия районен съд №145/04.03.2020г. постановено по гр,д.№1460/2019г.
С посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен, иска на Р.С.К. срещу Е.Й.И. и К.Й.И. *** за признаване на ½ ид.ч. право на собственост върху УПИ V-51 в кв.5 по плана нас.Грамаде, УПИ II-48 в кв,5 с. Грамаде и УПИ IV-42 в кв.4 по плана на с.Грамаде. К. е осъдена да заплати на Е.И. и К.И. деловодни разноски в размер на 1000 лева,
С жалбата се заявява искане за отмяна на решението и уважаване на иска. Сочат се следните пороци - липса на мотиви в разрез с изискването по чл.236, ал.2 ГПК, непосочване на доказателствата въз основа на които е установена фактическата обстановка и необсъждане на гласните доказателства, неправилно, извън изложените в исковата молба фактически обстоятелства, разглеждане на възможността имотите да се придобити по наследство, при твърдение, че те са придобити на основание давностно владение. Посочено е, че трите имота принадлежали на прадядо на ответниците Н.Х.М., а в имота живели двамата му сина, единият от които действително е дядото на ответниците – И., а другият неин свекър С.Х..Сочи се, че в първоинстанционното производство са представени копия от нотариалните дела, съдържащи писмени доказателства и разпити на свидетели, за установяване на давностно владение, видно от които Р.К. е завладяла имотите, заедно със своя съпруг П.К.и ги ползвали до 1994г., когато съпругът починал, след което продължила да ги ползва ищцата на лично основание и ги е придобила по давност.В потвърдение на тезата за осъществявано давностно владение са посочени събраните гласни доказателства, така с показанията на свид. Й.С., който бил близък приятел на С. - чичо на ответниците е установено, че чичото и бащата на ответниците са възприемали Р.К., като свой съсобственик, извършили ремонт само на половината от къщата, че трите дворни места били разпределени между Р. и С.като всеки си знае мястото, което засажда било като градина, било с овощни дръвчета,Р.К. има достьп и до трите имота, в единия си държи кошери, засадила е дървета и зеленчукова градина, вкарала е чешма. В половината от втория имот е създала овощна градина. В третия, където е жилищната сграда, К. ползва половината мазе и половината етаж за живеене, като има и собствен багаж в стаите си, ползва и половината от дворното място. С показанията на свидетеля според посоченото в жалбата е установено, че С.и Р. се разбирали и са имали ключ от входните врати и всеки е знаел коя е неговата половина. Сведенията от показанията на свидетеля за случай във връзка с негов инвентар останал в жилището, преместен по указанията на бащата на ответниците в дела на Р. и участието му в ремонт на половината от къщата, за разпределението на материала от отрязана дюла, за казаното му от бащата и чичото на ответниците, че ако продадат имота трябва да разделят парите с Р., че Р. е вкарала чешма в дворното място, че гледа ягоди в него, че С.е заградил само половината от втория имот се сочат като доказателство в потвърждение на тезата за придобиване на идеални части в имотите на основание давностно владение. Споменати са и показанията на свид. Р.за това, че не знае дали Р. ползва стаите в къщата, докато бил С.тя(Р.) ходела в къщата и не знае дали е посещавала къщата след смъртта му защото няма видимост към къщата. Оспорен, с оглед обяснението на ответника К.И. е извода, че ищцата няма роднинска връзка с ответниците. С жалбата е заявено искане за отмяна на решението и постановяване на решение с което жалбоподателката да бъде призната за собственик по давност, на ½ ид.ч. от описаните в исковата молба недвижими имоти и сгради( описани по идентинчен начин и в жалбата), като бъдат отменени нотариални актове №79 том ІІ, рег.№3953, н.д.№261/23.11.2018г. на Нотариус Е.К., нотариален акт №88, том ІІ, рлег.№5458, н.д.№261/16.07.2018г.а на нотариус Д.Г., нотариален акт №87, том ІІ, рег.№5456, нот.дело №260/16.07.2018г. на нотариус Д. Г.до размера на притежаваната от Р.К. ½ идеална част.Претендират се разноски.
Препис от жалбата е връчен на ответниците Е.Й.И. и К.Й.И.. В подадения в срок отговор е изразено становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се тезата, че имотите са принадлежали на дядото на ответниците, който е живял в тях заедно със съпругата си Д. Б. и синовете си Й. К. и С.К., като при тях е останал да живее С.К., а Й. се е преместил в София, но често ги е посещавал. Те са обработвали имотите си, а след смъртта им, е продължил да ги стопанисва С.. Обсъдени са показанията на свид. Й.С., като се акцентира на факта, че в показанията си свидетеля не споменава да е виждал Р. Атанасова в имотите, а предава казаното му от С.- покойник, че това или онова било на Р.. Същото е и с казаното" от Й. - брат на С.. Представени са доказателства, че само Й. и С.са заплащали данъци за имотите, а твърдението, че и Р. е заплащала такива е останало недоказано. Препраща се и към изложените подробни съображения в отговора на исковата молба. Отправено е искане за постановяване на решение с което решението на ДнРС да бъде потвърдено.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно.При проведения служебен контрол не се установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен съдебен акт – решението е изготвено от надлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС) .Съдът не намира основание и за обезсилване на решението, като недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск.Съгласно т.9 от Постановление 1/1985г. на Пленум на ВС-недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това и др. Има случай, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание. Разгледал е иск, който не е предявен, и не е разгледал предявеният. В тези случаи решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.Даденото разрешение намира според въззивния съд приложение и при сега действащия ГПК, но съдът счита, че не е налице нито една от посочените в него хипотези.От мотивите на съдебния акт е видно, че искът е разгледан и на основание давностно владение, като са е прието, че такова не е установено.
По отношение на правилността на обжалваното решение настоящият състав намира следното:
Видно от удостоверение за наследници изх.№39/11.06.2015 г. след смъртта на наследодателя И. К. Х., който е починал на 06.06.1998г. същият е оставил за наследници неговите синове Й.И. К. и С.И. К.. От своя страна след смъртта на С.И. К.единствен негов наследник е останал неговия брат Й.И. К., като след неговата смърт ответниците в производството – Е.Й.И. и К.Й.И. стават негови наследници.
По силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание наследство и присъединено давностно владение №79, том II, рег.№3953, дело №261 на нотариус Е. П. К. с район на действие – РС Дупница, ответниците по иска Е.Й.И. и К.Й.И. са признати за собственици на 1906/2276 кв.м. от Поземлен имот с планоснимачен № 48, за който е отреден парцел II, в квартал 5 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г., с урегулирана площ 1906 кв.м., неуредени сметки по регулация, неприложен по отношение на същите места, с площ за целия имот от 2276 кв.м., при граници и съседи – от две страни улица с осови точки 17-18-19 и 31 -32, упи планоснимачен номер 49, за който е отреден парцел ІІІ и упи планоснимачен номер 47, за който е отреден парцел І, ведно с всички трайни подобрения и приращения в описания поземлен имот.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение №88, том II, рег.№5458, дело №261 от 16.07.2018 г. на нотариус Д.Г. с район на действие РС Дупница, Е.Й.И. и К.Й.И. са признати за собственици на Поземлен имот с планоснимачен № 42, за който е отреден парцел IV, попадащ в квартал 4 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, обл.Кюстендил, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г., с урегулирана площ 600 кв.м., при граници и съседи: от две страни улица с осови точки 14-15 и 34-36, упи планоснимачен №43 за който е отраден парцел V и упи планоснимачен номер 41 за който е отреден парцел ІІІ, ведно с находящата се в парцела паянтова жилищна сграда, изградена без строителни книжа.
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение №87, том II, рег.№5456, дело №260 от 16.07.2018 г. ответниците са станали собственици и на поземлен имот с планоснимачен № 51, за който е отреден парцел V, попадащ в квартал 5 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г., урегулирана площ от 881 кв.м. при граници и съсъди:улица с о.т.19-25 и 31 -32, упи планоснимачен номер 52, за който е отреден общ парцел VІ и упи планоснимачен номер 50 за който е отреден парцел ІV.
От своя страна ищцата Р.С.К., видно от Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение №88, том I, рег. №926, дело №83 от 2019 г. на Нотариус С.С. е станала собственик на по ½ ид. част от следните имоти:1. Имот с планоснимачен номер 51, за който е отреден парцел V, попадащ в кв.5 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, обл.Кюстендилска, утвърден със заповед №7297/30.09.1944г. с площ за целия имот от 849 кв.м., с отпаднало отчуждително действия на плана по отношение на бившите придаваеми се и отчуждаеми се от имота места, неприложен по отношение на същите места, при настоящи съседи на имота по скица: имот планоснимачен номер 50, за който е отреден парцел ІV от кв.5 по плана на с.Грамаде, имот пл.№52, за който е отреден парцел VІ от кв.5 по плана на с.Грамаде, улица с осови точки 19 и 25 и улица с осови точки 30, 31 и 32 и 2. Имот с планоснимачен № 48, за който е отреден парцел ІІ, попадащ в квартал 5 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г., с площ за целия имот от 2276 кв.м. с отпаднало отчуждително действие на плана по отношение на бившите придаваеми се и отчуждаеми се от имота места, неприложен по отношение на същите места, при настоящи съседи на имота по скица: имот с планоснимачен № 47, за който е отреден парцел I, в квартал 5, по плана на с.Грамаде, имот с планоснимачен № 49, за който е отреден парцел ІІІ в квартал 5, по плана на с.Грамаде, улица с осови точки 17, 18 и 19 и улица с осови точки 30, 31, и 32 ведно с ½ идеална част от построената в имота паянтова жилищна сграда.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на давностно владение №89, том I, рег.№929, дело №84 от 2019 г. на Нотариус С.С.ищцата Р.С.К. е станала собственик на имот с планоснимачен № 42, за който е отреден парцел IV, попадащ в квартал 4 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, обл.Кюстендил, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г., с площ за имота по сега съществуващите му имотни граници от 323 кв.м., след отчуждаване за улица с осеви точки 34, 35 и 36 на площ от 106 кв. м., с приложена на място улична регулация, при настоящи съседи на имота по скица: имот с планоснимачен № 41, за който е отреден парцел III, квартал 4, по плана на с.Грамаде, имот с планоснимачен № 43, за който е отреден парцел V, квартал 4, по плана на с.Грамаде, улица с осеви точки 34, 35, 36, ВЕДНО с ½ ид.ч. - една втора идеална част от построената в имота паянтова жилищна сграда, който поземлен имот се владее по сега съществуващите имотни граници.
От приложеното пред настоящата инстанция удостоверение изх.№УД 927/05.08.2020 г. на Община Дупница се установява, че действащия към момента регулационен план на с. Грамаде, общ . Дупница е одобрен със заповед №7997/03.09.1944 г. и Заповед №7298/30.09.1944 г., като за урбанизираната територия няма одобрена кадастрална карта на с. Грамаде, общ. Дупница.
От поставения по реда на чл.176 ГПК в съдебно заседание, проведено на 12.11.2019 г., въпрос на ответника К.Й.И. за родствените му връзки с ищцата се установява, че съпруга на Р.К. – П. С. К.е първи братовчед на неговия баща - Й.И. К. и С.И. К.– негов чичо. Свекър на Р.К. – С. К.Х. и дядото на ответниците – И. К. Х. били братя. По делото е приложено удостоверение за наследници( л.110) в който се установява тази връзка с оглед връзка с общ наследодател К. Х. С..
Разпитаният пред първоинстанционният съд и от настоящата инстанция св. Й.С. установява, че е бил близък приятел на чичото на ответниците С.К.. Познавал имота, който бил разделен на три самостоятелни, като същите били разположени в близост един до друг в с. Грамаде. Неговите наблюдение относно процесните имоти датират от 1979 г., когато станали приятели със С.. Посещавал е многократно селото и в частност имотите, които обработвали заедно с неговия приятел. За имота, в който се намира паянтовата постройка, в която С.живеел твърди, че се ползвал заедно от него и ищцата Р.. При ремонта на покрива, С.му казал да не претриша целия, защото другата половина била на Р.. Били поделили къщата и прилежащите към нея две мазета. Стаите на Р. били отзад, с отделен вход. Дори брата на С., Й. след погребението на С.му казал да отнесе инвентара си в частта на Р..В тази сграда свидетелят е виждал и свекъра на ищцата, а докато са били живи родителите на ответниците ищцата и съпругът й, ползвали част от сградата.Заявява, че Р. се е ползвала от мазе и стая, в която той бил влязъл след смъртта на С., след като неговия брат му казал да си изнесе неща от имота на С.– в първоинстанционното производство.Във въззивното производство свидетелят описва сградата, като състояща се от два входа, като делът на Р. се състои от три стаи, за които се влиза през вход отзад и мазе, а С.и брат му ползвали по стълбички, които се качват на втория етаж кухня и две стаи, както и мазе.Откакто познава С.Р. е ползвала тази част от къщата, идвала в мястото, отивала си в стаите, вземала си работните дрехи и ходела на градината да работи, всяка година(във въззивното производство).Този имот бил разделен 50 на 50 , частта откъм улицата притежавал С., а горната част Р..За С.и брат му, заявява, че са ползвали по една стая на втория етаж, свидетелят бил иззидал стая.Относно ответниците заявява,че се познава с тях, виждали са се по празненства, организирани от техния чичо неговия приятел С., знае, че били живели в кв.Слатина, а по – късно се преместили в по- голямо жилище в кв.“Овча купел“.Свидетелят сочи, че при разговори със С.и неговия брат – Й. относно продажбата на този имот, същите твърдели, че получената сума трябвало да разделят с Р.. Като ползвано от К. свидетеля описва място, разделено на две - първоначално с изкопана бразда, а впоследствие С.сложил циментови колове, в което двамата поддържали градинки, родственика на ответниците с помощта на свидетеля, К. била прокарала чешма ( от 15-18,20 години) има изграден буна, до портата откъм улицата, в частта от имота, която не е разделена и е обща. За същия имот, свидетелят излага че са разположени кошери, но не може да уточни откога, смята, че винаги когато е ходел кошерите са били там, появили се по време на приятелството му със С., предполага, че С.е разрешил на Р. да ги постави. Когато отрязал една дюла в имота, С.му казал половината дървени трупи да остави на Р., защото си делили всичко.Имота бил ограден като първоначално имало паянтова порта, а по-късно Р. донесла от Бобошево метална врата и С.я поставил( в първоинстанционното производство свидетелят заявява, че външна врата на кошерите е поставена от бащата на ответниците и не знае Р. да е слагала врата). Твърди, че много пъти е виждал Р. да обработва имотите в присъствието на И., С.и Й..Третият имот в който няма никакви постройки според свидетеля не е ползван от Р..
Св. С. Р. от своя страна установява, че имота с къщата го ползвали бабата и дядото на ответниците. След като починали го ползвали техните синове – Й. и С., като С.си живеел там до смъртта му, а Й. идвал събота и неделя. Твърди, че ищцата не е ползвала никаква част от този имот.Заявява, че С.обработвал градина в другия имот, в който има постройки за животни. Сочи, че ремонта на покрива е правен от двамата братя, като С.бил извикал майстор, който живеел в с. Блажиево и Р. не е ползвала никаква част от този имот.Имота в който има постройки за животни от 1 дка, според свидетелката е ползван от Достена и И., които отглеждали овце.По – късно С.разрешил на Р. да сложи кошери в този имот, в който има лозници, дървета – кайсия, смокиня, а С.е отглеждал зеленчукова градина докато е бил жив – домати, пипер, без Р. да ползва никаква част от имота.Имотът според свидетелката е ограден с мрежа откъм съседите и пътя за селото , телена ограда откъм пътя за Каменик и вътре в имота няма прегради.В другия имот който не е застроен според свидетелката има дръвчета – ябълка, кайсия ,сливи, ограден с мрежа откъм пътя за селото , а от другата страна с телена ограда, откъм пътя за Каменник.Докато били живи баба Д. и дядо И. садели боб в този имот, а след това С.косял ливадата, а сега е необработваемо.Свидетелката заявява, че не живее постоянно в с. Грамаде, а ходи там през почивните дни и отпуските.Не знае братът на дядо И. да е живял в имота, не е виждала Р. , мъжът й и свекър и да ползват нещо от имота.Къщата на С.описва като стълби по които се стига до коридор и две стаи, като не е имало други пристроени стаи, а назад към края тоалетна.В първоинстанционното производство свидетелката заявява, че е влизала в частта от къщата на Е., а в тази на Р. не е влизала.
Съдът извърши очна ставка между двамата свидетели, относно следните въпроси: Извършван ли е ремонт на покрива на сградата в единия от имотите, ползвала ли е Р.К. имотите в периода от 1979 г, имало ли е преграда в имота, в който няма постройки, като свид.Р.потвърди, че Р.К. е ходела за кошерите на кошарите, свид.С. при описание на мястото в което няма постройки потвърждава, че С.бил поставил циментови колове и тел като е отделил дела си от този на Р., свид.С. Р.потвърждава показанията си, че мястото извън местата с кошарата и жилищната сграда не е оградено, в което има кайсия, сливи и ябълки, има овощни дръвчета,няма зеленчукова градина.
По делото са представени квитанции за заплатени данъци и такси от С.К.и Й. К. за земя и сграда в с.Грамаде за 2016г.по три партиди, фактура *********/30.06.2016г. за дължима от С.К.цена за ел.енергия за периода от 26.05.2016г. до 24.06.2016г. и разписка от „Изипей“ относно заплатена от К.цена за ел. енергия, на основание посочената и още една фактура, фактура за заплатена от Й. К. цена в полза на „В и К“ Дупница за периода 29.06.2015г. – 14.07.2016г. за имот с.Грамаде, фактура за дължима от С.К.за периода 27.04.2015г. – 29.05.2015г. цена за доставка на питейна вода.Според представено разрешително №12/30.03.2006г. издадено от „В и К“ – Дупница, на Н. М. с.Грамаде, кв.5 п-л ІІ-48 е разрешено да извърши строителство на водопроводно отклонение, след получаване на разрешение за разкопаване от община Дупница.
Според представен констативен протокол №2185454/27.05.2014г. на адрес в с.Грамаде е бил демонтиран електромер, с потребител С. или С. М. в присъствието на свид.С.И. К..
По делото са представени писма от Община Дупница съобщения до ответницата на осонование декларации №**********/29.07.2011г. и №**********/29.07.2011г. за дължими данък сгради и такси за два имота, находящи се в с.Грамаде – единият представляващ земя, а другият земя и сграда за 2012г., за 2014г. и 2015г., ( л.51-53 от д.).
В представените данъчни декларации, и двете страни са декларирали, находящата се в парцел ІV-42 сграда, като състояща се от 45 кв.м( според данъчни декларации представени във връзка със снабдяването им с нотариални актове – л.84, л.97), а относно имот ІІ-48 е посочена второстепенна постройка( л.108,л.10 от д). В приложените нотариални дела са представени данъчни декларации в които същите имоти са декларирани от други лица, а страните по делото са посочени като съсобственици.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното:
На първо място с оглед на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и изрично подчертаното в жалбата, ищцата не основава претенцията си за признаване на собственически права върху процесните имоти на основание различно от давностно владение, поради което извън предмета на настоящото производство е установяване и разискване на такива обстоятелства.
В исковата молба е посочено, че владението е установено през 1965г. и упражнявано от ищцата съвместно с нейния съпруг до смъртта му през 1994г., а след това само от нея, като смъртта на съпруга й, тя сочи като начало на период от 25 години на упражнявано давностно владение и придобиване на имотите лично от нея .В хода на процеса без да е въведено искане за признаването на собственически права на основание наследяване, е уточнено, че се касае за имот, който се води на общ наследодател, като нейния свекър С.М. и дядото на ответниците били братя.
Съдът намира, че преди да установи наличието на предпоставките на чл.79 от ЗС за прилагане института на придобивната давност следва да разгледа преюдициалния спорен въпрос в производството, а именно възможно ли е придобиване на идеална част от имот, чрез владение на реална част от същия.
С оглед разпоредбите на чл.181 ЗТСУ(отм) и чл.200 ЗУТ следва, че такава възможност няма.В този смисъл е и съдебната практика съгласно дадени разяснения в Решение № 185 от 01.03.2010 година, по гр.дело № 280/2009 година, решение № 470 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 691/2009 г., I г. о., ГК, решение № 348 от 21.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4131/2008 г., III г. о., ГК.Съгласно чл.181 ал.1, 2 и 3 ЗТСУ ДВ бр.29/10.04.1973г. (отм) Изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действували досега, или съгласно този закон и правилника за неговото приложение(ал.1).Правни сделки за реално определени части от дворищнорегулационни парцели, сключени до влизане в сила на този закон, са действителни, ако частите, предмет на сделката, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действували досега или съгласно този закон и правилника за неговото приложение. Това се отнася и за сключените до влизане в сила на този закон предварителни договори за такива части от дворищнорегулационни парцели( ал.2).Когато в случаите по предходните алинеи не е допустимо да бъдат обособени самостоятелни парцели, приема се, че е придобита идеална част, съответствуваща на реално определената част от парцела. Споровете относно размера на съответствуващите идеални части от парцела се решават по съдебен ред.Приема, че според които нормата на чл.181 ал.3 от ПЗР на ЗТСУ /отм./, която предвижда възможност за придобиване на идеална част от парцел чрез давностно владение, осъществявано върху съответна реална част от парцела, касае само случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ (отм.), тоест до 1973 г. За придобивната давност, започнала да тече преди влизане в сила на ЗТСУ (отм.), но изтекла след влизане в сила на този закон, в ЗТСУ (отм.) и в последващия действащ благоустройствен закон ЗУТ няма правни норми, предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел по давност при осъществявано давностно владение върху съответна реална част от парцела. Напротив, до 2001 г. в ЗТСУ (отм.) е съществувала изрична забрана за придобиване на част от парцел по давност /в този смисъл чл.59 ЗТСУ /отм./ в редакцията му до изменението с ДВ бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г./, а в чл.59 от ЗТСУ /отм./ в редакцията му след изменението с ДВ бр. 34 от 2000 г. и в чл.200 от ЗУТ е предвидено, че владението върху определена реална част от парцел може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, но не и на идеална част от целия парцел, и то само при определени условия /ако са спазени изискванията на действащия благоустройствен закон за минимални площ и размери на парцелите/.Следователно доколкото в случая се претендира настъпила придобивна давност върху идеална част от парцел чрез осъществено давностно владение на реална част от същия, която е била установено през 1994г.лично за ищцата то с оглед на изложеното, следва, че дори и да е осъществявано владение върху реална част от процесните парцели, в продължение на 10 години, с намерения за своене, явно и непрекъснато, което да не е било установено с насилие то това не е основание за придобиване на собственост върху ½ идеална част от тези парцели.Дори и да се приеме, че са ползвани от 1965г. то искът пак следва да се отхвърли като неоснователен, съобразявайки се с цитираните законови норми и константната съдебна практика доколкото към 73 година не е бил изтекъл необходимия съгласно чл.79 ЗС срок за придобиване на имотите по давност.Затова съдът намира за ненужно да обсъжда въпроса владяла ли е ищцата непрекъснато, явно и с намерение да свои процесните имоти.
Ищцата не твърди, че по посочения
начин тя е демонстрирала владение върху процесните парцели, в обем надхвърлящ
притежаваните от нея по наследство права в имотите респ., че това е израз на
завладяване на притежавани от сънаследници/ съсобственици идеални части, поради
което съдът не дължи произнасяне в този аспект.
Съгласно пар. 8, ал. 1 след изтичането на сроковете по пар. 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни парцели и заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, но това представлява основание за изменение на дворищно-регулационните планове при условията и по реда на ЗУТ. Т.е. дори сроковете по пар. 6 да са изтекли, е необходимо да се извърши изменение на дворищно-регулационния план, за да се приеме, че имотът вече има друг статут.
С оглед неоснователността на иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК неоснователен се явява и иска по чл.537, ал.2 ГПК, който няма самостоятелен характер, а е обусловен от изхода на производството по първия иск в частта му за отмяна на нотариалните актове, относно удостовереното право на собственост на ответниците по отношение на трите имота.
Поради липса на произнасяне от първоинстанционния съд по искането на жалбоподателката за признаването и за собственик по отношение на ½ идеална част от намиращите се в упи ІІ-48 и упи ІV-42 сгради т.е първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото и искане, въззивният съд следва да прекрати производството по делото в посочената част и да го върне на първоинстанциониня съд за постановяване на допълнително решение.Отделно следва да се отбележи, че по делото не се събраха доказателства за налична жилищна сграда в упи ІІ-48.
С оглед неоснователността на жалбата разноски на въззивницата не се дължат, на въззиваемата страна – К.Й.И. следва да се присъдят сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Насрещната страна е направила в срок възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях. В т.1 от ТР №4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предметът на делото по установителния иск за собственост е същият като предмета на делото по ревандикационния иск, затова цената на иска е същата и събираната такса е същата, т.е. за установителния иск дължимото възнаграждение за адвокат следва да се съобрази с нормата на чл.7, ал.5 от Наредбата. В случая предмет на иска е установяване собственост върху три недвижими имота, като във въззивното производство въззиваемата страна чрез адв. И. е подала писмен отговор и е взела участие в проведеното по делото о.с.з., на което е извършен преразпит на свидетели и са представени писмени доказателства. Предмета на делото не може да бъде определен като такъв с незначителна фактическа и правна сложност, с оглед извършените по делото процесуални действия от страна на упълномощения представител адв. И., съдът приема, че претендираното адвокатско възнаграждение не е в прекомерен размер и ще присъди същото за сумата от 750 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №145/04.03.2020г. на Дупнишкия районен съд по гр,д.№1460/2019г., с което са отхвърлени като неоснователни, предявените от Р.С.К., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр.Дупница, обл. Кюстендил, ул. ***, срещу Е.Й.И.,ЕГН ********** и К.Й.И.,ЕГН********** *** искове за признаването и за собственик на основание давностно владение, установено през 1994г. и продължило 25 години по отношение на ½ ид.ч. право на собственост върху Имот с планоснимачен номер 51, за който е отреден парцел V, попадащ в кв.5 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, обл.Кюстендилска, утвърден със заповед №7297/30.09.1944г. и улична регулация утвърдена със заповед №7298/30.09.1944г. с площ за целия имот от 849 кв.м., от който се отчуждават за улица с о.т.19-25 15.00 кв.м., към парцел упи ІV-50 -94 кв.м., към парцел упи VІ-52,53 – 8 кв.м., към който се придават от двора пл.№52 – 35 кв.м., от река 114 кв.м., при настоящи съседи на имота по скица: имот планоснимачен номер 50, имот пл.№52, за който е отреден парцел VІ -52,53 от кв.5 по плана на с.Грамаде, улица с осеви точки 19 и 25 и улица с осеви точки 30, 31 и 32 и 2. Имот с планоснимачен № 48, за който е отреден парцел ІІ, попадащ в квартал 5 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г. и улична регулация, утвърдена със заповед №7298/30.09.1944г., с площ за целия имот от 2276 кв.м. , от който се отчуждават за улица осеви точки 31-32 168 кв.м., за улица са осеви точки 17-18 14 кв.м., придава се към упи ІІІ-49 – 32 кв.м., към парцел упи І-47 315 кв.м., към който се придават от двора пл.№49 – 76 кв.м, от двора пл.№47 – 48 кв.м., от път -35 кв.м. при съседи на имота по скица: имот с планоснимачен № 47, за който е отреден парцел I, в квартал 5, по плана на с.Грамаде, имот с планоснимачен № 49, за който е отреден парцел ІІІ в квартал 5, по плана на с.Грамаде, улица с осови точки 17, 18 и 19 и улица с осови точки 31, и 32 и 3.имот с планоснимачен № 42, за който е отреден парцел IV, попадащ в квартал 4 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, обл.Кюстендил, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г. и улична регулация №7298/30.09.1944г., , с площ за от 429 кв.м., от който се отчуждават за улица с осеви точки 35 - 34 106 кв. м., придава се към парцел V-43 22 кв.м., и към който се придават от двора пл.№41-27 кв.м., от двора пл.№43-272 кв.м. при настоящи съседи на имота по скица: имот с планоснимачен № 41, за който е отреден парцел III, квартал 4, по плана на с.Грамаде, имот с планоснимачен № 43, за който е отреден парцел V, квартал 4, по плана на с.Грамаде, улица с осеви точки 34, 35, 36.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по искането на жалбоподателката Р.С.К., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр.Дупница, обл. Кюстендил, ул. *** за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение за признаването и за собственик по отношение на ½ идеална част от намиращите се в упи ІІ-48 и упи ІV-42 паянтови жилищни сгради.
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр.Дупница, обл. Кюстендил, ул. *** да заплати на К.Й.И., ЕГН********** *** разноски за въззивното производство в размер на 750.00 лева(петстотин лева).
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред ВКС в 1 – месечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: