Решение по КНАХД №282/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

С Решение №19/19.06.2025г. по НАХД№21/2025г. Тревненски районен съд е потвърдил НП №**********/04.02.2025г. на Директор на РД по горите гр. В. Търново като правилно и законосъобразно.

В законния срок Решението на съда е обжалвано от санкционирания И. Ц. И. от гр. Плачковци, обл. Габрово. В жалбата се твърди, че постановеното съдебно решение било неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, както по отношение на издаденото НП, така и при оспорването му пред съда.

Според жалбоподателката НП било издадено в противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсвало описание на нарушението, обстоятелствата при които било извършено и доказателствата, които го установяват. Това представлявало съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на НП. Нарушени били и правилата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. И. И. не била извършила вмененото й във вида административно нарушение. Липсвали доказателства установяващи факта на извършване на нарушението, като от наличните такива то не било безспорно доказано.

Заявява се искане за отмяна на обжалваното Решение и отмяна на оспореното наказателно постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, като се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат. Той излага идентични доводи с тези в касационната жалба, като се поддържа и искането по същество за отмяна на обжалваното Решение и НП.

Директор на РДГ В. Търново не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирани са Отговор на касационната жалба и Писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които са развити доводи за неоснователност на касационната жалба и се прави искане за оставяне в сила на Решението на въззивния съд. Претендират се разноски- възнаграждение за юрисконсулт. Заявява се възражение за прекомерност на претендирано като разноски възнаграждение за адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното Решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. ГАС споделя изцяло и правните изводи, довели до потвърждаване на процесното НП.

На И. Ц. И. е вменено извършването на административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, описано в АУАН и НП за това, че в периода 03.05.2024г. до 18.07.2024г. И. И. не изпълнява задължението си да следи за спазване на правилата за сеч- да се извършва сеч само на отбелязани за сеч дървета в отдел 89, подотдел „г1“, землище Енчовци, община Трябва- държавна горска територия, за който има издадено Позволително за сеч №0770874 от 30.04.2024г. като в подотдела има извършена сеч на 13 броя дървета от дървесен вид смърч, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна.

Посочено е, че нарушението е извършено на територията на РДГ В. Търново, общ. Трявна, землище с. Енчовци.

С това си деяние И. Ц. И. е нарушила чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

В НП е посочено мястото на извършване на нарушението.

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна.

Безспорно установено по делото е, че при извършената проверка е установено, че И. И. като лице с частна лесовъдска практика, вписано в Позволително за сеч №0770874/30.04.2024г. е следвало да следи за спазването на одобрения технологичен план за провежданата сеч в имота.

Законодателят е предвидил в ЗГ и Наредба №1/2012г. за контрола и опазването на горските територии че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.

В чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/2012г. за контрола и опазването на горските територии е предвидено, че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното.

Безспорно установено е, че описаните в АУАН и НП 13 бр. дървета от вида смърч са отсечени, като същите не са били маркирани с контролна горска марка в основата на пъна.

Правилно са определени като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че за констатираното при проверките нарушение И. И. е санкционирана с няколко наказателни постановления. Установени са няколко нарушения, едно от които е причина за издаване на оспореното НП, но за всяко едно от констатираните нарушения е наложено отделно наказание. Правилно е конкретизиран периода на осъществяване на административно наказателния състав, за който И. е санкционирана. Посочената в НП дървесина е индивидуализирана в достатъчна степен, с оглед оценка на съставомерността на деянието от обективна страна, като по този начин осъщественото противоправно деяние е доказано.

Налице са писмени и гласни доказателства, че посочената дървесина е добита именно от отдел 89, подотдел „г1“, като при това 13те дървета не са маркирани с контролна горска марка. Така изтъкнатите обстоятелства от състава на РС Трявна се установяват въз основа на констативен протокол №011539- 011540- 011541 от 18.07.2024г. Предвид така изложеното правилно е становището както на АНО, така и на решаващия съд, че следва да се приеме за категорично установено, че се касае за дървесина, добита именно от отдел 89, подотдел „фг1“, за сечта в който отговаря именно жалбоподателя като лесовъд на частна практика.

Правилно е посочен е периода на извършване на нарушението. Същото е осъществено чрез бездействие, като факта, че жалбоподателката е била в отпуск по болест /видно от приложен като доказателство по делото болничен лист/, не я освобождава от отговорност. Това е така поради факта, че периода на действие на болничния лист е от 09.10.2024г. за 10 дни. Като начална дата на нарушението е посочена 08.10.2024г., но дори и след изтичане на периода на болничния лист, за жалбоподателката е съществувало задължение да следи за спазване на одобрения технологичен план в имота. Това нейно задължение е до приключване на сечта и освидетелстване на сечището, като по този начин нейното противоправно поведение е продължило. По тези съображения не се възприемат доводите на жалбоподателя, че неправилно е посочен периода на извършване на противоправното деяние.

При така установената фактическа обстановка правилно състава на РС Трявна е приел от правна страна, че е осъществено от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Безспорно е, че жалбоподателят е имал качеството на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ, тъй като е бил регистриран в регистъра на ИАГ София, като лесовъд.

При така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Посочената разпоредба предвижда глоба в размер от 300 до 5000 лв. В случая наказващият орган, преценявайки всички обстоятелства по делото, имащи значение за определяне на наказанието, е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300,00 лева.

В съдебното решение състава на РС Трявна не е коментирал приложението на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав на АдС Габрово намира, че е налице неприложимост на посочената разпоредба. Не са налице смекчаващи обстоятелства, нито факти, които налагат процесното деяние да се отличи от останалите от същия вид.

При проведеното административно наказателно производство не се констатират нарушения на процесуални правила, които да са съществени и да дават основание за отмяна или изменение на наказателното постановление.

Правилно РС Трявна въз основа на изложените мотиви е стигнал до извод, че оспореното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

При извършената служебна проверка настоящия съдебен състав на ГАС не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство приключило с издаването на наказателното постановление, както и в хода на съдебното производство пред РС Трявна. Не са налице твърдяните в жалбата нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентно за това лице, съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ визираща оправомощено от министъра на земеделието, горите и храните длъжностно лице от РДГ. В процесния случай с такива правомощия са натоварени директорите на РДГ, съобразно приложената Заповед на МЗХ. При тези съображения съдът прие, че обжалваното НП е постановено в съответствие с процесуалния и материален закон, поради което правилно е потвърдено.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Трявна е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Доводите, които се изтъкват пред настоящата съдебна инстанция са били представени и пред районния съд, който е дал мотивиран и изчерпателен отговор на всички поставени с жалбата проблеми и който се споделя напълно от касационната инстанция. Пред АС Габрово не се излагат доводи или представят нови писмени доказателства които да очертават нова фактическа обстановка или да сочат за допуснати нарушения, налагащи отмяна на оспореното решение и НП.

При този изход на делото, а именно отхвърляне на оспорването на И. Ц. И. против посоченото по- горе съдебно решение основателно се явява искането на пр. представител за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Същите представляващи възнаграждение за юрисконсулт не са заявени в конкретен размер поради което съдът определя възнаграждението в минимален размер от 100 лева предвиден в Наредба на заплащането на правната помощ за подобен вид дела, като разноските следва да бъдат понесени от И. Ц. И. - жалбоподател в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №19от 19.06.2025 година на Районен съд Трявна, постановено по АНД №21 по описа за 2025 година.

ОСЪЖДА И. Ц. И. от гр. Плачковци, обл. Габрово [ЕГН] за заплати на РДГ В. Търново сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт, на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Решението е окончателно.