№ 4
гр. гр.Несебър, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20212150201130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ВЛ. Ц. Ч. срещу наказателно постановление № 21-
0304-001215/31.08.2021г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.
137А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. Жалбоподателят обръща
внимание на допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 8 от ЗАНН и чл. 57, ал. 3 от ЗАНН.
Развиват се съображения в насока, че здравословното състояние на жалбоподателя не е
позволявало да използва обезопасителен колан. С тези доводи от съда се иска да отмени НП.
Претендират се разноски.
Наказващият орган - началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, чрез процесуалния
си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Развива съображения в тази
насока. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Моли в случай на уважаване на жалбата
адвокатският хонорар на жалбоподателя да бъде намален като прекомерен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 05.08.2021г. жалбоподателят посетил лекар поради наличието на болезнена подутина на
гръдната стена в областта на лявата гърда. За извършения преглед му бил издаден амбулаторен
лист № 000963 от 05.08.2021г. (на л. 33 от делото), с който му била поставена диагноза: „Абсцес
на кожата, фурункул и карбункул на торса“. Предписана му била терапия, като изрично било
посочено „ДА НЕ използва обезопасителен колан при шофиране за периода от минимум 1 месец“.
На 08.08.2021г., около 11:20 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, до хотел „Континентал“,
1
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес С 560 4 Матик“ с рег. № *****. По същото
време на посоченото място Р.В. – ст. полицай при ОД на МВР Пловдив, изпълнявал служебните си
задължения като командирован полицейски служител на територията на РУ Несебър спрял
автомобила за проверка, установил самоличността на водача и му съставил АУАН бл. № 155332
от 08.08.2021г. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било
издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства:
амбулаторен лист № 000963 от 05.08.2021г., АУАН бл. № 155332 от 08.08.2021г. и заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Посочените доказателства по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Жалбоподателят не оспорва посочени в АУАН факти, като възраженията му са насочени към
правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни
постановления по силата на заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Мястото на нарушението е описано
по ясен начин и за жалбоподателя не е останало съмнение къде се намира и за какво е наказан.
Разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН и чл. 57, ал. 3 от ЗАНН не са действали към момента на
издаване на НП (влезли са в сила от 23.12.2021г.), поради което няма как да са допуснати
нарушения във връзка с тях.
Съдът констатира, че при издаване на НП е допуснато неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, като съображенията за този извод са
следните:
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП на наказание подлежи водач, който не изпълнява
задължението (предвидено в чл. 137А, ал. 1 ЗДвП) за използване на предпазен колан. Както се
установи от фактическа страна жалбоподателят е управлявал МПС без да използва предпазен
колан. Налице са обаче изключения от задължението да се използва предпазен колан. Според чл.
137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителен колан лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан. По делото е представен
амбулаторен лист от 05.08.2021г. (три дни преди датата на соченото в НП нарушение –
08.08.2021г.), според който на жалбоподателя е извършен преглед (арг. от чл. 10а от Наредба за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ). Т.е. по надлежния ред и чрез съставяне
на необходимите медицински документи е установено, че жалбоподателят има здравословен
проблем, който е довел до влошаване на физическото му състояние – „Абсцес на кожата, фурункул
и карбункул на торса“. В тази връзка изрично му е предписано (като част от лечението на
2
здравословния проблем) да не използва обезопасителен колан за срок от поне 1 месец (поне до
05.09.2021г.). Налага се извод, че към 08.08.2021г. жалбоподателят е страдал от заболяване, което
не е позволявало да използва обезопасителен колан и е имал надлежно предписание от лекар за
това. Т.е. към 08.08.2021г. той е бил лице, което може да не използва обезопасителен колан по
смисъла на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Поради тази причина той не е извършил нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП и като е приел обратното наказващият орган е приложил неправилно
материалния закон при издаване на НП.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде отменено. При този
изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски. От него се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (съобразно договор за правна защита и съдействие
на л. 34 от делото), но от процесуалния представител на ОД на МВР Бургас (която следва да бъде
осъдена на разноски) е направено възражение (в становище на л. 14 от делото) за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Следва да се обърне внимание, че предмет на обжалване
е НП, с което е наложена глоба в размер на 50 лв. (т.е. размерът на санкцията е изключително
нисък). Наред с това делото не се характеризира с фактическа сложност – единственото
възражение от фактическа страна, придружено с представено доказателство (амбулаторен лист), е
за здравословното състояние на жалбоподателя. Не се характеризира и с правна сложност, тъй като
разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е ясна. Налага се извод, че възражението за
прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар е основателно. Същото е
направено в предвидения срок по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Съразмерно на фактическата и правна
сложност на делото е възнаграждение за адвокат в минималния предвиден размер, който по арг. от
чл. 63д, ал. 2 ЗАНН вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. пар. 2б от ДР на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата
наредба, е от 300 лв. Ето защо в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 300
лв. – осъществени по делото разноски за платено възнаграждение на един адвокат, съразмерно на
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0304-001215/31.08.2021г. на началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на ВЛ. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ВЛ. Ц. Ч.,
ЕГН **********, с адрес в гр. *******, сумата от 300 лева, представляваща направени по делото
разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат, съразмерно на фактическата и правна
сложност на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3