РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Шумен, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно гражданско
дело № 20233600500408 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №536/05.07.2023г. по гр.д.№2410/2022г. Районен съд-гр.Шумен е осъдил
„Т.и - Т” ООД-гр. Шумен, ул. „....” №8, представлявано отД.Г.Т. на основание чл. 258 от ЗЗД
да заплати на „Волф АП 2019” ЕООД-гр. Дулово, представлявано от А.А.Д. сумата от 3
040,08лв., представляваща възнаграждение за полагане на мазилка по договор за изработка
за строително-монтажни работи, извършени в имот в гр.Шумен, ул.“.... №15, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.07.2022г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата
от 3 040,08 лева до пълния предявен размер от 12 000 лева като неоснователен. Присъдени
са в полза на страните и следващите се разноски, съразмерно на уважената, съответно на
отхвърлената част от иска.
Недоволно от решенито останало ищцовото дружество „Волф АП 2019” ЕООД-
гр.Дулово, което го обжалва в отхвърлителната част. Сочи, че се същото се явявало
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Идводите на съда били неправилни и не
кореспондирали със събраните по делото доказателства. От показанията на свид.М.Х. не се
установявали пряко договорки за плащане, но се установило, че същият бил извършил
действия по обръщане на отворите, което действие ако не било уговорено, не се извършвало
от строителната бригада. От показанията на свид.Х.А. ставало ясно, че договорката за
1
плащане между възложителя и изпълнителя била за цялостно приключване на работата, а не
както твърдял свид.Т., че не били включени прозорци и врати. От показанията на
свидетелите на ответната страна ставало ясно, че ищецът не бил присъствал на
преддоговорните уговорки, както и при приемане на работата по обекта, поради което и
изводите за каквито й да било договорки, не съответствали на показанията. От заключението
по ССЕ било видно, че всички издадени фактури били осчетоводени от ответника и по тях
бил ползван данъчен кредит. Изложените възражения не били обсъдени от съда. Моли
решението да бъде отменено в отхвърлителната част и вместо него постановено друго, с
което заявената претенция бъде изцяло уважена.
Въззиваемата страна депозира отговор, с който взема становище по неоснователността
на въззивната жалба. Моли решението на ШРС в обжалваната част, да бъде оставено в сила.
В необжалваната част, осъдителна част, решението е влязло в законна сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанцинното производство
ССЕ, през периода м.май 2021г.- м.август 2021 г. ищцовото дружество издало на ответното
5 бр. фактури за аванс на обща стойност 60 000 лв. с ДДС, както следва: фактура
№**********/26.05.2021г. на обща стойност 6000лв., фактура №**********/09.06.2021г. на
обща стойност 6000лв., фактура №**********/05.07.2021г. на обща стойност 12 000лв.,
фактура №**********/02.08.2021 г. на обща стойност 12 000лв., фактура №**********/
19.08.2021 г. на обща стойност 24 000 лв., като общо извършените плащания по фактурите
възлизали на 48 000лв.. По последната фактура на стойност 24000лв. с ДДС, на 08.10.2021г.
били заплатени 12000лв.. по всички фактури с изключение на фактурата от 19.08.2021г.
данъчният кредит бил ползван в данъчния период на издаване на фактурите, като по
последната данъчен кредит бил ползван през м.октомври 2021г..
Видно от заключението на СТЕ, положената машинна гипсова мазилка KNAUF в сграда,
находяща се в гр.Шумен, ул.“....№15, без включване отворите на входните и интериорните
врати и с включване площта на отворите на прозорците на 50%, била 3271.80кв.м.. Общата
стойност на положената гипсова мазилка в горепосочения размер, към м.април 2021, при
договорена крайна цена 13лв. без включен ДДС , възлизала на 42533.40лв.. Общата площ на
сградата, без да се прехават отворите на входните и интериорните врати била 3649.21кв.м., а
като се премахнат прозорците , без премахване на врати, площта възлизала на 3411.01кв.м..
Вещото лице сочи, че не му е позната практика, в която не се премахват отвори за врати от
площта на стените. Върху отвора нямало полагана настилка, вратата нямала страници.
Площта на отворите за врати се премахвала от площта на стената.
Фактурите са представени по делото, като носят подпис за получател-Г.Т. и съставил-на
2
А.Аптула.
Съгласно заключението на вещото лице по Съдебно-графическата експертиза, почеркът,
с който е положен подписът в графа „Стоката/услугата/ получена/ в представената фактура
№**********/19.08.2021г., издадена от ищцовото дружество, с получател „Т.и-Т“ООД, не
принадлежи на лицето Георги Д. Т..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът
твърди сключен с ответното дружество договор за изработка по повод полагане на машинна
гипсова мазилка KNAUF в сграда, находяща се в гр.Шумен, ул.“....№15, изпълнение на
задължението по него и претендира заплащане на уговореното възнаграждение от
ответното дружество в пълен размер/ , съдът намира, че предмет на разглеждане в
настоящото производство е претенция с правно основание чл.258 от ЗЗД.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. Ето защо и в тежест на ищеца е да
установи наличието на договорни отношения между страните за полагане на машинна
гипсова мазилка KNAUF в сграда, находяща се в гр.Шумен, ул.“....№15, изпълнение на
задълженията по договора, както и че стойността на възнаграждението за изработеното е в
претендирания размер. Ответната страна следва да докаже факта на заплащане на
уговореното възнаграждение в пълен размер.
Установи се/свид.Г.Т., М.Х., М.Д./, че страните са били в облигационни отношения,
уредени от сключения между тях договор за изработка, по силата на който ищцовото
дружество се е задължило да положи машинна гипсова мазилка KNAUF в сграда, находяща
се в гр.Шумен, ул.“....№15, а ответното да заплати уговореното възнаграждение при цена от
13лв. без ДДС за един кв.м./свид.Г.Т./.Това не е спорно и между страните . Не е спорно и че
мазилката е била положена.
Спор е налице досежно това какви са договорките относно начина на заплащане на
възложената и извършената мазилка, а именно следва при изчисляване на квадратурата на
извършената работа, сътоветно заплащането й, да се включва площта на отворите за врати и
прозорци.
Ищцовото дружество излага твърдения ,че договорката била да бъде включена
изцяло площта на тези отвори, докато ответникът заявява, че договорката е да се изключи
площта на отворите на вратите, а площта на отворите за прозорци да се включи на 50%.
Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд
досежно неоснователността на заявената претенция в размера над 3 040,08лв. до пълния
предявен размер от 12 000лв. и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Ищцовата страна, чиято е доказателствената тежест не ангажира надлежни
доказателства, че уговорката между страните била при направата на мазилката при
изчисляване на квадратурата да се включи изцяло размерите на отворите на прозорците и
вратите. От показанията на свидетелите на ищцовата страна не се установява страните да са
3
постигнали уговорка в този смисъл. Доказване наличието на договор за изработка и
твърдените основни елементи от фактическия състав/включително твърдения начин на
заплащането на положената мазилка/ следва да се осъществи при условия на пълно
доказване, каквото не бе проведено от ищцовото дружество, чиято е доказателствената
тежест. Изложеното от свид.М.Х., не води до извод, че при заплащане на мазилката, в
квадратурата й следвало да се включат и отворите на вратите и прозорците/на 100%/. От
показанията му и не може да се направи извод, че при полагане мазилка именно на
процесния обект, той е извършвал обръщане на вратите.
Не се установи и че това действие/обръщането/ ако не било уговорено, не се
извършвало от строителната бригада. Доказателства за такава практика не са ангажирани по
делото. От показанията на свид.Х.А. също не може да се направи извод за наличието на
такава уговорка между страните. Последният заявява, че не знае какви са договорките между
страните. Напротив, от показанията на свид.Г.Т. и М.Д., се установява, че между страните е
била постигната уговорка, че за отворите на вратите не се следва полагане и заплащане на
мазилка, съответно за отворите на прозорците да бъде заплатена 50% от площта им. Без
значението за изводите на съда досежно кредитиране на показанията на тези свидетели се
явява обстоятелството, присъствал ли бил ищецът на преддоговорните уговорки, както и
при приемане на работата по обекта. А и съгласно показанията на свид.Г.Т., представителят
на ищцовото дружество е присъствал при сключване на договора, като това обстоятество не
е оспорено от последното.
Ако ищцовата страна твърди недействителност на договора за изработка поради
сключването му от лице без представителна власт на страната на изпълнителя, то тогава не
би могла да претендира изпълнение по договора.
Неоснователно е възражението на ищцовата страна, че не било необходимо да бъдат
доказани твърденията й, защото били практика в строителната дейност. Доказателства за
наличие на такава практика не бяха ангажирани. Напротив, вещото лице по СТЕ сочи, че не
му е позната практика, в която не се премахват отвори за врати от площта на стените.
Действително при липса на доказателства „обичайната практика“ може да замести
определена клауза по договор, но само ако между страните съществуват трайни
облигационни отношения и се докаже, че това е „обичайната практика“ между тях. В случа
не се твърди, а и липсват данни страните да са били и в други облигационни
правоотношения по повод полагането на мазилка.
Предвид това и цената с ДДС на положената мазилка възлиза на 51 040, 08лв. с ДДС,
от която след приспадане на заплатените от ответното на ищцовото дружество 48 000лв.,
или остатъкът дължимо възнаграждение по договора от ответника възлиза на 3040, 08лв.. В
размера над 3040, 08лв. до пълния предявен размер от 12 000лв., претенцията се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Не рефлектира върху този извод на съда обстоятелството, че всички издадени
фактури били осчетоводени от ответника и по тях бил ползван данъчен кредит.
Действително, двустранно подписаната фактура, отразена в счетоводните регистри
4
на поръчващия, съдържаща съществените елементи на конкретната сделка има
доказателствено значение за сключен договор за изработка и е основание за плащане на
уговореното възнаграждение и може да бъде ценена и като доказателство за приемане от
поръчващия на фактически извършените работи, но в случая всички фактури , включително
и последната, са издадени с отразено основание „авансово плащане“, а и в същите липсват
съществените елементи на конкретната сделка.
Още повече, че в случая възнаграждението е било уговорено по единични
цени/свид.Г.Т./, а съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1, от ЗЗД, ако възнаграждението е
уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. В
разглежданата хипотеза не се установи такова окончателно измерване на положената
мазилка, т.е. приемане на работата, да е било извършено, като причина за това е
неосигуряването на представител от изпълнителя, съгласно показанията на свид.Г. Т..
Действително последният работи в ответното дружество, но доколкото показанията му са
непосредствени, последователни и не се опровергават от насрещната страна, няма пречка да
бъдат кредитирани от съда.
Предвид изложеното съдът намира, че`първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в отхвърлителната част.
В останалата, осъдителна част, като необжалвано, същото е влязло в законна сила.
На основание чл.78 от ГПК, Волф АП 2019” ЕООД-гр.Дулово следва да заплати на
„Т.и - Т” ООД-гр.Шумен, деловодни разноски пред въззивната инстанция, в размер на
1620лв..
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №536/05.07.2023г. по гр.д.№2410/2022г. на ШРС в частта,
с която е отхвърлен предявения от „Волф АП 2019” ЕООД-гр.Дулово, ЕИК *********,
адрес на управление: ул. „.... №49, представлявано от Аптула Адем срещу „Т.и - Т” ООД-
гр.Шумен, ЕИК *********, адрес на управление: гр. Шумен, ул. „....” №8, представлявано от
Д.Г.Т. иск с правно основание чл. 258 от ЗЗД, за заплащане на сумата над 3 040,08лв. до
пълния предявен размер от 12 000лв., представляваща възнаграждение за полагане на
мазилка по договор за изработка за строително-монтажни работи, извършени в имот в
гр.Шумен, ул.“.... №15.
ОСЪЖДА „Волф АП 2019” ЕООД-гр.Дулово да заплати на „Т.и - Т” ООД-гр.Шумен,
деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 1620лв..
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6