№ 338
гр. П., 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. Г.А
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно гражданско дело
№ 20234400500376 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260004/22.12.2022 г. по гр.д. № 878/2016 г. Л. районен съд
е признал за несъществуващо обстоятелство по отношение на ищеца „***“
ЕООД, гр. В., ЕИК *** на разделянето на имот № *** на два самостоятелни
имота - № *** и № ***, всички в землището на с. С., община Л., ЕКАТТЕ
***, извършено от Общинска служба „*** и гори“ гр. Л., като е признал за
установено, че „***“ ЕООД, гр. В. е собственик на поземлен имот нива № ***
в землището на на с. С., община Л., ЕКАТТЕ *** с площ 64,750 дка, ІІІ кат.,
находяща се в местността „***“, при граници подробно описани в решението,
по отношение на Кметство с. С. и „***“ АД, гр. С. и е осъдил същите да му
предадат владението върху имота. Със същото решение Л. районен съд е
отхвърлил предявения от „***“ АД, гр. С., ЕИК *** насрещен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено по
отношение на „***“ ЕООД, гр. В., ЕИК ***, че е собственик по давностно
владение на имот № *** и е осъдил ответниците Общинска служба „*** и
гори“ гр. Л., Кметство с. С. и „***“ АД, гр. С. да заплатят на ищеца „***“
ЕООД, гр. В. направените по делото разноски в общ размер на 1 276,16 лв..
1
Недоволно от така постановеното решение е останало въззивното
дружество „***“ АД, гр. С., ЕИК ***, което чрез пълномощника си адвокат Н.
Б. от АК В.Т. го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни
доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилна
преценка на събраните по делото доказателства и съотнасянето им към
приложимата правна норма. Твърди се, че ищецът в първоинстанционното
производство „***“ ЕООД, гр. В. не е придобил собствеността върху
процесния имот в с. С., тъй като го е закупил от несобственик. Твърди се, че
наследниците на Ф.Н.Н. не са били собственици на нива, съставляваща имот
№ *** в землището на на с. С., община Л. с площ 64,750 дка, ІІІ кат.,
находяща се в местността „***“ въз основа на решение № 59/12.05.1994 г. на
ОС „***“ гр. Л., тъй като решението е неистински документ. Твърди се, че
собственици на имот № *** с площ 32,00 дка, ІІІ кат. в местността „***“ в
землището на с. С., община Л. са наследниците на Н.С./М./ С. въз основа на
истински документ – решение № 59/12.05.1994 г. на ОС „***“ гр. Л.. Твърди
се, че именно от действителните собственици на този имот въззивното
дружество е закупило процесния имот, съставляващ нива с 32,000 дка и имот
№ ***, ІІІ кат. в местността „***“ в землището на с. С., община Л.. Твърди се,
че договорът за покупко - продажба е сключен на 18.07.2013 г. и отразен в
нотариален акт № *** том VІІІ рег. № 2935 дело № 603/2013 г. по описа на
нотариус Х.К., рег. № *** на НК и район на действие РС Л., като при сделката
са представени оригинални и истински необходимите документи – скици,
удостоверения и др.. Според въззивника спорно по делото е обстоятелството
кое от двете решения с № 59/12.05.1994 г. на ОС „***“ гр. Л. е истински
документ и кой е станал действително собственик на имота въз основа на
истинското влязло в сила решение – посоченото от ищеца решение на ОС
„***“ гр. Л., с което собствеността върху имот № *** в землището на на с. С.,
община Л. с площ 64,750 дка, ІІІ кат., находящ се в местността „***“ е
възстановена на наследници на Ф.Н.Н. или посоченото от въззивника
решение на ОС „***“ гр. Л., с което собствеността върху имот № *** в
землището на на с. С., община Л. с площ 32,00 дка, ІІІ кат., находящ се в
местността „***“ е възстановена на наследници на Н.С./М./ С.. Поддържа се,
че въззивното дружество владее от 2013 г. закупения от него поземлен имот,
който съществува от 2007 г. и за него са получавани субсидии и се оспорват
2
представените по делото доказателства, изходящи от Областен управител П..
Според въззивника ищецът „***“ ЕООД, гр. В. е собственик на съседен имот
№ ***, като от писмо на ДФ „***“ гр. П. на 25.10.2022 г. се установява, че и
за двата имота са изплащани субсидии на собствениците. Според въззивника
влязлата в сила присъда по отношение на В.Г., в качеството на бивш началник
на ПК Л. няма отношение към спора между страните, тъй като в същата няма
наложено наказание за престъпление, извършено във връзка с процесния
имот или с решението, по силата на което е възстановено право на
собственост върху земеделски земи на наследниците на Н.С./М./ С..
Поддържа се, че неправилно е отхвърлен предявения от тях насрещен
установителен иск за собственост върху имота на основание давностно
владение, тъй като от м. май 1994 г. имотът е владян от наследниците на
Н.С./М./ С., а от м. VІІ 2013 г. владението върху имота е предадено на
въззивното дружество, поради което в полза на въззивното дружество е
изтекла придобивна давност като се позовава и на давността изтекла в полза
на неговите праводатели при условията на чл. 82 от ЗС. Поддържа се, че
въззивното дружество е собственик на имота или на основание договора за
покупко-продажба или на основание изтеклата в негова полза придобивна
давност, поради което неправилно е отхвърлен предявения от него насрещен
иск и е уважен иска за собственост на ищеца. Посочва се, че в исковата молба
/ИМ/ ищецът „***“ ЕООД, гр. В. признава, че никога не е владял имота и не е
получавал владението върху него, което обстоятелство не е съобразено от РС.
Моли се съда да отмени атакуваното решение на Л. районен съд и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове на „***“ ЕООД, гр.
В. и да уважи предявения насрещен иск за собственост на въззивното
дружество.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „***“ ЕООД, гр. В., ЕИК *** чрез
пълномощника му адвокат М. Г. от АК В., в който се оспорва основателността
на въззивната жалба. В отговора се посочва, че правилно РС Л. е приел, че
праводателите му се легитимират като собственици на процесния имот, както
и правилно е отхвърлил предявения насрещен иск, тъй като едно лице не
може едновременно да се позовава на право на собственост на основание
сделка и давностно владение. Наред с това се оспорва изтекла придобна
давност върху имота в полза на въззивното дружество и се поддържа, че
3
обработката на земята и отдаването й под наем не са достатъчни действия,
които да установят фактическия състав на чл. 79 от ЗС. Според въззиваемата
страна от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
планът за възстановяване на земеделски земи в землището на с. С. е изменен
без правно основание и неправилно са възстановени земеделески земи от
Общинската комисия по *** - Л. на Кметство – С. и наследниците на Н. С..
Моли се съда да потвърди атакуваното решение на Л. районен съд със
законните от това правни последици.
В о.с.з. въззивното дружество чрез пълномощника си адвокат Б.
поддържа въззивната жалба. Иска от съда да обезсили решението на
първоинстанционния съд като се позовава на т. 5 от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. Дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС за да се осигури
участие на Община Л. като надлежна страна в производството.
Въззиваемата страна „***“ ЕООД, гр. В. чрез пълномощника му адвокат
М. Г. от АК В. оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания отговор.
Представя актуални скици на двата новообразувани поземлени имота,
издадени от СГКК П. и посочва, че бившият имот с № *** по плана на
земеразделяне на с. С. с площ 64,760 дка, на който се счита за собственик не е
отразен в КККР на селото. В депозираната писмена молба се поддържа, че
осъществената администратнивна процедура от ОС „***“ Л. е без правно
основание, поради което както въззивното дружество, така и Община Л. не са
собственици на новообразуваните процесни имоти. Поддържа правния си
интерес за установяване по отношение за ищцовото дружество като
несъществуващо обстоятелството на разделяне на бившия имот с № *** на
два самостоятелни имота, бивши имоти № *** и № ***, представляващи
съответно поземлени имоти с идентификатори ***.*** и ****** по КККР
одобрени със заповед № ***/*** г. на ИД на АГКК, в местността „***“ в
землището на с. С., община Л., поддържа, че извършеното от ОС „***“ Л.
разделяне на имота е без правно основание. Иска от съда да признае за
установено по отношение на ответниците „***“ АД, гр. С. и Община Л., че
ищецът е собственик на процесните имоти, съставляващи поземлени имоти с
идентификатори ***.*** и ****** по КККР в местността „***“ в землището
на с. С., община Л. и да осъди ответниците да предадат владението върху тези
имоти със законните от това правни последици. Пълномощникът на
въззиваемото дружество поддържа пред въззивния съд, че делото не следва да
4
се връща за ново разглеждане при участието на новоконституираната страна
и тъй като решението на РС Л. е постановено на базата на всички събрани по
делото доказателства следва да бъде потвърдено. Поддържа, че липсва
доказано правно основание за разделянето на имота от ОС „***“ Л., поради
което същото, както и извършените сделки с имота в последствие не са
произвели действие за действителният собственик на имота, какъвто се явява
въззиваемото дружество. Претендира направените по делото разноски, за
което представя договор за правна помощ и списък на разноските.
Въззиваемата страна Община Л. не се представлява и не изразя
становище по предявените искове. Въззиваемата страна Кметство – С. се
представлява от Кмета на с. С. и не изразява становище по основателността на
въззивната жалба.
Въззиваемата страна ОС „***“ гр. Л. не се представлява и не изразя
становище по основателността на въззивната жалба.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и
въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно
и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Въззивният съд съобрази
в тази насока и постановеното определение № 347/06.03.2023 г. по в.ч.гр.д. №
163/2023 г. на ОС П., в което е прието, че жалбата е своевременно подадена, а
връщането й с обжалваното разпореждане от 20.01.2023 г. на РС Л.
незаконосъобразно.
С исковата молба /ИМ/ ищецът „***“ ЕООД, гр. В., ЕИК ***,
представляван от управителя М.Е. е предявил против ответниците Общинска
служба „*** и гори“ гр. Л., Кметство с. С. и „***“ АД, гр. С., ЕИК ***
следните обективно съединени искове: Иск с правно основание чл. 124 ал. 1
от ГПК против тримата ответници за обявяване на несъществуващо по
отношение на ищеца на разделянето на нива с площ 64,760 дка, ІІІ кат. в
местността „***“ в землището на с. С., община Л., съставляваща имот № ***
по плана за земеразделяне на с. С. на два самостоятелни имота, а именно:
нива с площ 32,760 дка, ІІІ кат. в местността „***“ в землището на с. С.,
община Л., съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. С. и
5
нива с площ 32,00 дка, ІІІ кат. в местността „***“ в землището на с. С.,
община Л., съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. С.,
извършено от Общинска служба „*** и гори“ гр. Л. и иск с правно основание
чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците
Кметство с. С. и „***“ АД, гр. С., ЕИК ***, че ищецът е собственик на 64,760
дка, ІІІ кат. в местността „***“ в землището на с. С., община Л., съставляваща
имот № *** по плана за земеразделяне на с. С. и осъждане на ответниците да
му предадат владението върху този имот.
В ИМ се съдържат твърдения, че разделянето на имот № *** с площ
64,760 дка, ІІІ кат. в местността „***“ в землището на с. С., община Л. не е
породило действие по отношение на ищеца, че ответникът Кметство с. С. е
вписан като собственик на нива с площ 32,760 дка, съставляваща имот № ***
по плана за земеразделяне на с. С., както и че с договор за покупко-продажба,
отразен в нотариален акт № *** от 18.07.2013 г. ответникът „***“ АД, гр. С.,
ЕИК *** е придобил собствеността върху нива с площ 32,00 дка,
съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. С., като актовете,
от които ответниците черпят права са недействителни по отношение на
ищеца, който е придобил собствеността върху целия имот с площ 64,760 дка
по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 07.12.2006 г., отразен
в нотариален акт № *** том *** рег. № *** дело № 3182/2006 г. по описа на
нотариус Х.К., рег. № *** на НК и район на действие РС Л..
След съединяване на делата с № 878/2016 г. и № 339/2017 г. по описа на
РС Л., съдът е сезиран и с насрещен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от
ГПК, предявен от „***“ АД, гр. С., ЕИК *** против „***“ ЕООД, гр. В., ЕИК
*** за признаване за установено по отношение на ответника по насрещния
иск, че „***“ АД, гр. С., ЕИК *** е собственик по давностно владение на нива
с площ 32,00 дка, ІІІ кат. в местността „***“ в землището на с. С., община Л.,
съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. С., извършено от
Общинска служба „*** и гори“ гр. Л., като към владението си присъединява
владението на своите праводатели при условията на чл. 82 от ЗС.
Въззивният съд приема, че исковете, предявени с първоначалната ИМ
насочени срещу Кметство с. С. се явяват предявени против страна, която не е
самостоятелно юридическо лице, не притежава процесуална правосубектност
и не е процесуалноправно легитимирана да отговаря като ответник по
6
предявените искове. Кметствата представляват съставни административно -
териториални единици на общините, поради което по правоотношения
свързани с тях пасивно легитимирана е съответната община. Наред с това,
видно е от представените по делото скица и удостоверение за данъчна оценка
на бивш ПИ № ***, както и от представената пред въззивната инстанция
схема от АГКК на имот с идентификатор ***.*** съгласно КККР, че като
собственик на същия е вписана Община Л.. При тези изводи във въззивното
производство е конституирана като въззиваема страна по предявените искове
Община Л. вместо Кметство с. С., а производството по отношение на
Кметството следва да бъде прекратено с настоящото решение.
Обжалваното първоинстанционно решение е НЕДОПУСТИМО и следва
да бъде обезсилено, а делото бъде върнато на РС Л. за разглеждане от друг
състав по следните съображения:
Безспорно е по делото, че в първоинстанционното производство не е
участвала като страна Община Л., а производството по делото е разгледано с
участието на неправосубектна страна, каквато се явява Кметство с. С..
Въззивният съд съобрази, че в т. 5 от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. Дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС приема, че когато касационната
инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие
между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на
правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума,
насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на
обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд. В мотивите към т. 5 на ТР ОСГТК на ВКС
приема, че „в този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той
следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на
първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и
разглеждане на делото с негово участие. Когато порокът се констатира от
ВКС, той следва да обезсили и въззивното, и първоинстанционното решение,
като върне делото на първата, а не на въззивната инстанция. Въззивният съд,
макар и такъв по същество, не може да поеме функциите на
първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е конституирана надлежна
страна по делото, тъй като процесуалната легитимация е една от абсолютните
положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, и
при нейната липса производството и постановеното по него решение са
7
недопустими. Законът не предвижда изключения от общото правило, че при
недопустимост на първоинстанционното решение същото се обезсилва, а ако
е разгледан непредявен иск, делото се връща на първата инстанция за
произнасяне по предявения иск /чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК/. Освен това,
връщането на делото на въззивния, а не на първоинстанционния съд би
довело до недопустимо ограничаване на защитата на новоконституираната
страна, като се имат предвид специфичните функции на въззивната инстанция
при условията на ограничения въззив.“ При съобразяване на задължителните
постановки на т. от цитираното ТР въззивният съд приема, че се касае за
съществено процесуално нарушение засягащо процесуалната легитимация на
една от страните в производството, при което надлежна страна в
производството е лишена от възможност да участва в процеса в първата му
инстанция, което процесуално нарушение не може да бъде санирано пред
въззивната инстанция с редовното призоване на страната пред тази
инстанция, поради което първоинстанционното решение се явява
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново
разглеждане.
Въззивният съд приема при съобразяване на твърдените от ищеца
обстоятелства и петитума на предявени искове в депозираната пред РС Л.
ИМ, уточнена пред въззивния съд, намира, че нередовностите по движение на
ИМ са частично отстранени и съдът е сезиран с три обективно съединени
иска, както следва:
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК на „***“
ЕООД, гр. В. против Общинска служба „*** и гори“ гр. Л., Община Л. и „***“
АД, гр. С. за признаване за несъществуващо по отношение на страните на
обстоятелството на разделянето на нива с площ 64,760 дка, ІІІ кат. в
местността „***“ в землището на с. С., община Л., съставляваща бивш имот
№ *** по плана за земеразделяне на с. С. на два самостоятелни имота,
съответно: нива с площ 32,760 дка, съставляваща бивш имот № *** по плана
за земеразделяне на с. С., а към момента съставляваща поземлен имот с
идентификатор ***.*** съгласно КККР, одобрени със заповед № ***/*** г.
на ИД на АГКК, с площ 32 763 кв.м., с трайно предназначението на
територията земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
3, в местността „***“ в землището на с. С., община Л. и нива с площ 32,00
дка, съставляваща бивш имот № *** по плана за земеразделяне на с. С., а към
8
момента съставляваща поземлен имот с идентификатор ****** съгласно
КККР, одобрени със заповед № ***/*** г. на ИД на АГКК, с площ 32 003
кв.м., с трайно предназначението на територията земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята 3, в местността „***“ в землището на с.
С., община Л.;
иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено
между страните „***“ ЕООД, гр. В. и Община Л., че „***“ ЕООД, гр. В. е
собственик на поземлен имот с идентификатор ***.*** съгласно КККР,
одобрени със заповед № ***/*** г. на ИД на АГКК, с площ 32 763 кв.м., с
трайно предназначението на територията земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята 3, в местността „***“ в землището на с.
С., община Л., бивш имот № *** по плана за земеразделяне на с. С. с площ 32
763 кв.м. в местността „***“ в землището на с. С., община Л., съставляващ
реална част от бивш имот № *** по плана за земеразделяне на с. С. и
осъждане на Община Л. да предаде владението върху процесния
недвижим имот и
иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено
между страните „***“ ЕООД, гр. В. и „***“ АД, гр. С., че „***“ ЕООД, гр. В.
е собственик на на поземлен имот с идентификатор ****** съгласно КККР,
одобрени със заповед № ***/*** г. на ИД на АГКК, с площ 32 003 кв.м., с
трайно предназначението на територията земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята 3, в местността „***“ в землището на с.
С., община Л., бивш имот № *** по плана за земеразделяне на с. С. с площ 32
000 кв.м. в местността „***“ в землището на с. С., община Л., съставляващ
реална част от бивш имот № *** по плана за земеразделяне на с. С. и
осъждане на „***“ АД, гр. С. да предаде владението върху процесния
недвижим имот.
Въззивният съд приема, че при липса твърдения в ИМ и уточняващата я
молба ответниците Община Л. и „***“ АД, гр. С. заедно да владеят ПИ,
образувани след разделянето на бившия имот № *** по плана за
земеразделяне на с. С. не може да се приеме, че иска общо предаване на
владението от тях върху новообразуваните имоти, респ. че съдът е сезиран с
един, а не два иска с правно основание чл. 108 от ЗС за съответните отделно
владяни реални части от разделения имот. Следва да се приеме, че се иска
9
установяване по отношение на всеки от ответниците на правата на ищеца,
както и осъждане на всеки от тях поотделно да предаде имота, който според
ищеца самостоятелно владее и който имот към момента съставлява
самостоятелен имот със собствен идентификатор, тъй като е налице яснота на
границите на всеки от имотите дори да се приеме, че разделянето им е
станало в противоречие със закона. Въззивният съд приема, че това
разрешение не е разрез с постановките на т. 2 от Тълкувателно решение № 8
от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, доколкото
не се твърди едновременно владение от страна на ответниците върху целия
имот с площ 64,760 дка, а отделно владение на всеки от ответниците върху
отделните реални части от него.
Въззивният съд намира, че делото се явява неизяснено и от фактическа
страна, тъй като е останало неизяснено повдигнати ли са обвинения против
В.И.Г. конкретно за деянията, за които е свидетелствал при разпита му в о.с.з.
на 13.03.2018 г. пред РС Л. във връзка с разделянето на процесните имоти и
ако е така налице ли е висящо друго наказателно производство във връзка с
тези конкретни деяния. Липсва и изслушано заключение на техническа
експертиза, което да изясни кога е влязъл в сила плана за земеразделяне на с.
С., изменян ли е по отношение на процесните имоти, кога и на какво
основание, ако е така, кога е образуван всеки от процесните имоти, на
основание какви актове на административния орган са извършвани
промените, налице ли е идентичност между процесните имоти заедно и
бившия имот № *** по плана за земеразделяне на с. С. и съставлява ли всеки
от имотите реална част от него. С оглед посоченото по – горе съществено
процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото
въззивният съдът приема, че събирането на доказателства в тази насока във
въззивното производство се явява безпредметно, но същите могат да бъдат
събрани при новото му разглеждане.
Като съобрази гореизложеното въззивният съд намира, че въззивната
жалба е основателна, но не по съображенията изложени в същата, а по
изложените от пълномощника на въззивното дружество доводи пред
въззивната инстанция и следва да обезсили решението на
първоинстанционния съд и да върне делото на същия съд за ново
разглеждане в друг състав. Следва първоинстанционният съд да остави без
движение ИМ за да бъде поправена и се насочат исковете срещу
10
правосубектната страна и при отстраняване на нередовностите да се осигури
участие на Община Л. в производството, като й се връчи надлежно поправен
препис от исковата молба и доказателствата по делото за писмен отговор по
реда на чл. 131 ГПК и се повторят извършените процесуални действия по
делото при осигуряване на участието на тази страна. С оглед изложените по-
горе правни изводи въззивният съд приема, че делото следва да бъде
прекратено по отношение на Кметство с. С. поради липса на
правосубектност. С оглед изхода на делото разноски за въззивната инстанция
не следва да се присъждат, а същите следва да бъдат съобразени от
първоинстанционния съд при постановяване на решение с оглед изхода на
делото при новото му разглеждане.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 270 ал. 3 пр. 3 от ГПК решение №
260004/22.12.2022 г. по гр.д. № 878/2016 г. на Л. районен съд като
НЕДОПУСТИМО и ВРЪЩА делото на друг състав на Л. районен съд за
ново разглеждане и осигуряване на надлежното участие на Община Л. по
делото при съобразяване на мотивите на въззивното решение.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Кметство с.
С., представлявано от Кмета Д.Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280
ал. 3 т. 1 от ГПК, с касационна жалба. В частта относно прекратяване на
производството по отношение на Кметство с. С. решението има характера на
определение и подлежи на обжалване пред ВКС в 1 – седмичен срок от
връчването му на страните, с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11