№ 4693
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110211138 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-002551 от
12.02.2024 г., издадено от Г.Б – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на И. З. Г., с ЕГН **********, за
нарушения – на чл. 174, ал. 3, пр. 1 и чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на общо 4 000 лева (по
2000 лв. за всяко нарушение), както и лишаване от правоуправление на МПС
за срок от общо 48 месеца (по 24 месеца за всяко нарушение).
Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че не са
установени правилно фактическите положения, както и че са налице
процесуални нарушения. Твърди, че не е извършвал посочените в АУАН и НП
нарушения, не е отказвал да бъде тестван, не бил поканен от органите на
реда, не му е бил предоставен дрегер или пък дръг тест, не му било
предоставено копие от талон за медицинско изследване. Поддържа се, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН и НП е
посочена два пъти една и съща разпоредба, поради което му било наложено
два пъти едно и също наказание. Иска се отмяната на НП.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, депозира писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 29.01.2024 г., около 05:50 ч., жалбоподателят И. С. управлявал лек
автомобил „Ауди” с рег. № ****, движейки се в гр. София, по бул. „Сливница”,
с посока на движение от ул. „Княз Борис 1“ към площад Лъвов мост. Той бил
спрян за проверка от служители на СДВР – Н. Г. и П. В. В., в района на ул.
„Мария Луиза“ № 81. Полицейските служители спрели жалбоподателят за
проверка и понеже не разполагали с уреди за тестване наличието на алкохол и
наркотици поискали съдействие по ОПП – СДВР. На място пристигнали св. П.
В. заедно с колега му Н. Н.. Водачът И. С. отказал и да му бъде осъществено
тестване за наличие на алкохол в издишания въздух и за употреба на
наркотични вещества. На водача бил издаден и талон за медицинско
изследване с № 0151172/29.01.2024 г., съгласно който е следвало да се яви в
рамките на 45 минути във ВМА-София. Впоследствие водачът не се явил в
посочения срок в лечебното заведение, за да даде проби за изследване.
Служителят на ОПП СДВР, свидетелят Н. Н., съставил АУАН на С., с
който ангажирал отговорността на водача за нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. 1
и пр. 3 от ЗДвП, който бил връчен на водача срещу подпис в момента на
съставянето му.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-4332-002551 от
12.02.2024 г., издадено от Г.Б – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на И. З. С., с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва:
3. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на С., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
4. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 3 от ЗДвП, на С., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Н. Н., И. Ф. и П. В., както и
въз основа на писмените доказателства, приети и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на
свидетелите. Съдът счита, че безспорно от техните показания се установява,
че лицето е отказало да бъде тествано за употреба на алкохол и наркотични
вещества.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото същите
намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви
противоречия.
Предвид горните доводи, съдът намира, че възражението в жалбата за
липса на доказателства, които да обосновават вината на жалбоподателя, е
неоснователно, защото по делото са налице гласни доказателствени средства
на очевидци на деянията, както и писмени доказателства, които са в унисон с
гласните доказателствени средства.
Безспорно и категорично се доказва, че жалбоподателят е бил спрян за
проверка от полицейските служители – Н. Н. и И. Ф.. Именно поради това, че
същите не са разполагали с техническа средства за установяване наличието на
алкохол и наркотични вещества у жалбоподателят, са повикали помощен екип,
който разполага с такива. Свидетелят П. В. подробно описва, че са
разполагали с необходимите технически средства, като в съдебно заседание ги
индивидуализира по вид на теста и фабричен номер. Категорично съобщава,
че жалбоподателят е бил поканен да бъде тестван, като са му посочили и
уредите за това, но последният отказал, за което той му написал талон за
изследване.
Във връзка с основаното възражение на жалбоподателя, съдът намира за
нужно да отбележи, че дори и полицейските органи да не са разполагали
физически с уредите за тестване, същите могат да повикат патрул, който
разполага с такива, както се е случило и в настоящия случай.
Нещо повече, няма как да бъде издаден талон за медицинско изследване,
без преди това водачът на МПС- то да откаже да бъде тестван. Видно от
посоченото писмено доказателство, същото е издадено на процесната дата,
връчено е на жалбоподателя, който и лично го е подписал.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира
възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на изискванията
на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на нарушенията, съдът
намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното им
установяване.
Тук е мястото да се посочи, че нарушенията са описани по пълен и
достатъчен начин за да може наказаният субект да разбере в извършването на
какви нарушения е обвинен и защо е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Налице са и писмени
доказателства за компетентността на актосъставителя и издателя на
наказателното постановление.
Най-напред, съдът намира, че е абсолютно доказано по делото, че именно
жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало процесния автомобил
„ауди“. Изясняването на този въпрос има ключово значение за правилното
решаване на делото.
Съдебният състав намира, че фактическата обстановка в НП е установена
по безспорен начин и след правилно анализиране на фактическите
обстоятелства от АНО, като възраженията в жалбата за неправилно
установени факти, са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000
4
лв.“. Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е
наказал жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Безспорно е установено, че е налице отказ от жалбоподателя да бъде тестван с
техническо средство за установяване както на употреба на алкохол, така и на
наркотични вещества. Обстоятелството, че е издаден талон за медицинско
изследване и че в последствие не е дадена кръвна проба, в случая е
ирелевантно, тъй като нормата на чл. 174, ал. 3 предвижда няколко
фактически състава на нарушения, при условията на алтернативност – отказ за
установяване с техническо средство тип Дрегер за наличие на алкохол,
алтернативно – на упойващи вещества, както и отказ за даване на кръвна
проба за излседване на концентрация на алкохол в кръвта. Съгласно чл. 18
ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента
на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени
няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи
качеството „водач“, някои от които свързани със задължението им да бъдат
проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във
връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата
предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на
проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани
могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и
концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Нарушенията са на просто, формално извършване, като законът не
изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушенията от този вид са
довършени с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и
възпрепятстване на проверката.
Следва да се отбележи, че проверките за наличие на алкохол в кръвта и
за употреба на наркотични вещества са две различни и самостоятелни
проверки и служат за установяване на две различни противоправни деяния –
5
административно нарушение при управление на МПС, трамвай или самоходна
машина при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на
хиляда, уредено в ЗДвП, и престъпление при установена употреба на
наркотици (техни аналози), както и при управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. При наличие на две отделни
противоправни деяния, отказите на водача да бъдат извършени
проверка/изследване за установяването им също осъществяват съставите на
две отделни нарушения. В този смисъл е Тълкувателно решение №
13/20.12.2021 г. на Върховния административен съд. Ето защо, съдът намира,
че жалбоподателят е наказан правилно за всеки от отказите.
От субективна страна тези нарушения са извършени при форма на
вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества и за наличие на алкохол в кръвта, е
съзнавал, че извършва нарушения на ЗДВП, съгласил се е с последиците на
противоправното си поведение и пряко ги е целял.
Наказанията, предвидени от закона за тези нарушения, са в точно
установен размер, поради което за съда не съществува възможност да
ревизира същите като ги намали.
При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло. Доколкото
въззиваемата страна не е претендирала разноски, то такива не следва да й се
присъждат.
С оглед изхода на спора и на основание на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37
от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НП № 23-4332-002551 от
12.02.2024 г., издадено от Г.Б – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на И. З. С., с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва:
6
1. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на С., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
2. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 3 от ЗДвП, на С., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И. З. С., с ЕГН ********** да заплати на „Пътна полиция“
към СДВР сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7