Решение по дело №50/2023 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 54
Дата: 8 февруари 2023 г. (в сила от 8 февруари 2023 г.)
Съдия: Мария Анастасова Славчева
Дело: 20235400500050
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. С., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20235400500050 по описа за 2023 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното
:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод на постъпила жалба с вх.№312/08.06.2022г. на М. С. Д.,
депозирана чрез пълномощника му адв. Г., срещу Постановление от 30.05.2022г., с което на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратено изпълнително дело №1/2019-ч по описа на
ДСИ-при М. районен съд.
В жалбата се твърди, че постановлението епостановено в нарушение на чл.426ал.1
ГПК, тъй като съдия изпълнителят не е пристъпил към посочения от взискателя способ за
изпълнение-опис ипродажба на движими вещи на длъжника, които притежава на посочения
от взискателя адрес-секвистируема обикновена покъщнина, няма указание от ДСИ да внесе
държавна такса за поискания опис, което е пряко задължение за съдия изпълнителя,с което
обосновава основателност на жалбата и че няма бездействие от негова страна. Иска се
окръжният съд да отмени атакуваното постановление,да възложи разноските на длъжника
по обжалването, както и е направено искане да се изиска от РУСО С. справка дали длъжника
има отпусната пенсия.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК длъжникът, уведомен чрез залепване на уведомление не
релевира възражения по жалбата.
1
От страна на ДСИ са депозирани мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК относно
обжалваното действие, като същата излага съображения в насока на неоснователност на
подадената жалба. В този смисъл се моли последната да не бъде уважавана.
С.ският окръжен съд, след като се съобрази с оплакванията в частната жалба,
становището на въззиваемата страна и обсъди доказателствата по делото, съобразно
разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Изпълнителното дело е образувано на 02.01.2019г. с разпореждане на ДСИ при PC-
М., въз основа на молба от взискателя М. С. Д., към която приложен изпълнителен лист от
18.03.201Зг. на Районен съд –З., по силата на който Д. М. К. е осъден да заплати на М. С.
Д. сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва считано от 21.04.2012г. до окончателното
изплащане на сумата, обезщетение в размер на 8.46 лв. на основание чл.86 от ЗЗД и
разноски по делото в размер на 647.41 лв. На 16.08.2019г. В молбата кредиторът е поискал
съдия изпълнителят да наложи запор върху пенсията на длъжника от РУСО С., както и да
извърши опис и продажба на МПС, както и опис на движими вещи на длъжника на
посочения адрес.
Със съобщениеполучено лично от длъжника, последният е уведомен от ДСИ,че е
присъединен взискател с разпореждане от 28.01.2019 година държавата в лицето на НАП.
Съдия изпълнителят с разпореждане от 02.01.2019година е изпратил до длъжника
покана за доброволно изпълнение(л. 5),на основание чл.191 ал.3 ДОПК е разпоредил да се
изиска справка от ТД на НАП и е определил размер на дължимите такси, които взискателят
следва да внесе за извършваните изпълнителни действия, както и е изпратено запорно
съобщение до НОИ-С.. С писмо с вх.№692/26.08.2019г. от НОИ-С. връщат запорното
съобщение, тъй като лицето Д. К. е пенсионер в НОИ-С.. Изпратено е запорно съобщение до
НОИ-С.. С писмо с вх.№765/10.10.2019г.ДСИ е уведомен, че не може да бъде наложен запор
на Д. К., тъй като в момента няма отпусната пенсия в ТП на НОИ С.-град. Взискателят е
уведомен за писмата със съобщение от 10.10.2019г., ведно с приложени копия от писмата.
Съобщението е получено на 15.10.2019г. от адв.Г.. Съгласно чл.56 от Тарифа за държавните
такси, които се съберат от съдилищата по ГПК, таксите, определени в тарифата за
съответното действие, с изключение на таксите по чл.53, се внасят от взискателя при
образуване на изпълнителното дело и преди извършване на съответното действие. По молба
с вх.№1/02.01.2019г. въз основа на която е образувано изпълнителното дело са внесени 35
лв,- 20 лв. за образуване и 15 лв. за налагане на запор, въпреки че в молбата е посочен и
опис, такса за извършването му не е внесена. Други молби по делото от взискателя не са
постъпвали, както и не са внасяни държавни такси за извършване на изпълнителни
действия.
При тази фактическа установеност, окръжният съд съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок, от активно - легитимирана страна, имаща право на
жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното постановление следва да бъде потвърдено.
Правният спор се съсредоточава върху приложението на института на погасителната
давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В теорията и съдебната практика последователно се застъпва
становището, че при т. нар. „перемпция“ прекратяването настъпва по силата на закона, като
не е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, а издаденото от последния
постановление има само декларативен характер. Съгласно задължителните указания, дадени
2
в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния
акт е разяснено, че в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
В случая от събраните по делото доказателства е установено процесуално
бездействие на взискателя в предвидения от закона срок, тъй като видно от
данните по делото последният не е релевирал регулярно искания съдебния изпълнител да
извършва изпълнителни действия.Вярно е посоченото от жалбоподателя,че
кредиторът още с молбата за образуване изпълнителното производство е поискал
извършване изпълнителни действия – налагане запор върху пенсията на длъжника.
Действието не е изпълнено, тъй като след изисканата информация от НОИ –ТП
С., ДСИ е препратил запорното съобщение на НОИ-ТП С. град, откъдето е
отговорено, че към 19.09.2019година лицето няма отпусната пенсия.Взискателят е
своевременно уведомен, видно от приложената по изпълнителното дело разписка
на л.30, тъй като съобщението е получено от пълномощника му адв.К. Г. на
15.10.2019година. Ирелевантно е поддържаното в жалбата, че към
22.05.2022година е възможно длъжникът да е имал отпусната пенсия. От
15.10.2019година до постановяване прекратителното постановление кредиторът
не е предприел други същински действия, с ефект на прекъсване давността.
Вярно е посоченото от жалбоподателя, че с молбата за започване
изпълнително производство е поискан опис и продажба на МПС, както и на
движими вещи на длъжника.Неоснователно е поддържаното обаче, че съдия
изпълнителят е бездействал. За извършване на всяко изпълнително действие
освен,че трябва съдия изпълнителят да е сезиран, на взискателя му е известно, че
се дължи и съответната държавна такса. Право на взискателя е да насочи
изпълнението/ или да инициира извършването на последващи изпълнителни
действия, в рамките на даден изпълнителен способ .Данните по делото сочат
обратното, а именно, че от 15.10.2019година и до настоящия момент взискателят
е бездействал в продължение на повече от две години, включително и след като е
бил уведомен,че поисканото действие по налагане запор върху пенсията на
длъжника не е осъществено. Не е поискал извършване на други същински
действия и правилно е констатирана от съдия изпълнителя настъпилата перемция.
Следователно инициираното изпълнително производство от посочения в
изпълнителния лист кредитор правилно е прекратено, тъй като по делото е
установено, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в
продължение на повече от две години от взискателя по отношение длъжника, в
3
рамките на посочения в чл.433, ал.1, т.8 ГПК процесуален преклузивен срок.
Следва да бъде отбелязано също така, че прекратяването на изпълнителното
производство по отношение на този длъжник по силата на закона, не съставлява
обаче отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното право.
Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция започва
да тече от последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника и след
неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително
дело. Бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото право по
отношение на длъжника и настъпилото по право прекратяване на изпълнителното
производство на основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, не води до извод за
отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство, нито, че
са настъпили обстоятелства, водещи до погасяване на надлежно установено
материално право, или до погасяване на правото за принудително изпълнение.
Мотивиран от гореизложеното съдът, в настоящия си състав

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ на ДСИ при Районен съд М., с
което е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело
№1/2019година –Ч по описа на СИС при Районен съд гр.М..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4