№ 89
гр. Варна, 03.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.729 ТЗ и чл.613а,
ал.3 ТЗ.
Образувано е по постъпила в срок частна жалба на НАП против
определение № 260245/22.11.2021г. по т.д.№ 24 по описа за 2016 година на
Окръжен съд Силистра, с което е одобрена частична сметка за разпределение
на събрани суми в производството по несъстоятелност на „САДИМЕКС”
ООД/н./, обявена в ТРЮЛНЦ под №2021100109512 като е оставено без
уважение направеното от частния жалбоподател в качеството му на кредитор
възражение срещу разпределянето на сумата от 355 353 лева, получена от
продажба по реда на чл.718 ТЗ, въз основа на определение на съда от
27.07.2020 година, на ипотекирано имущество, в полза на „Алианц Банк
България“ АД.
Твърди се в жалбата, че частичната сметка е направена в противоречие
с правилата за съставяне на сметката за разпределение, тъй като с частичната
сметка се разпределя сумата от 355353 лева за удовлетворяване на
обезпечен с договорна ипотека кредитор - „Алианц Банк България“ АД, чиито
вземания са приети с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ,
съгласно списъка, обявен под №20170712133951, одобрен от съда с
определение от 11.08.2017 година.
Приетото обезпечение е договорна ипотека, учредена с НА 167/2009
година, съгласно който „Добруджанска месна компания 2003“ ООД е
1
учредила ипотека в полза на „Алианц Банк България“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 от ЗЗД ипотеката може да се
учреди само върху поединично определени имоти, като видно от Решение по
гр.д.4514/2013 година на ВКС изискването на чл.166, ал.2 ЗЗД има за цел
предмет на обезпечение да бъдат реално определени имущества. Ето защо
кредиторът не може да се ползва от привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ по
повод на подобрения и приращения, поради което ипотеката не разпростира
своето действие по отношение на всички осребрени от синдика недвижими
имоти.Моли съдът да постанови определение, с което отмени определението,
с което е одобрена сметката за разпределение, като остатъкът бъде
разпределен между останалите хирографарни кредитори.
Частната жалба е била обявена в ТР на 22.12.2021 година в
едноседмичния срок не са постъпили отговори.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуалнопреклузивния
по чл.275, ал.1 ГПК срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по
реда на частното производство и изхожда от легитимирано съгласно чл.729
ал.3 ТЗ лице – кредитор, подал възражение срещу сметката за разпределение,
което не е било уважено от съда по несъстоятелността.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Обявената частична сметка за разпределение е съставена от синдика на
„Садимекс“ ООД/н/, като според сметката същата е съставена за
разпределение на сума, постъпила от продажба на недвижимо имущество,
което служи за обезпечаване на вземанията на „Алианц Банк България“
АД, за което е учредена договорна ипотека. Съгласно сметката сумата следва
да се преведе по сметка на банката, като по този начин се удовлетвори част от
нейното вземане.
Съдът, при извършена служебна справка по обявените актове по
партидата на „САДИМЕКС“ ООД /н/, както и от данните по делото
констатира, че на 16.06.2017 година /л.1626, том 7/ „Алианц Банк България“
АД е предявил вземането си въз основа на договор за банков кредит
1335/06.12.2001 година и договор за поръчителство със „Садимекс“ ООД за
сумата от 1500 000 лева-главница, ведно със законна лихва за периода от
14.05.2013 година до 13.06.2017 година в размер на 622148,75 лева и разноски
2
в размер на 45450 лева, като вземането е обезпечено с договорна ипотека от
„Интерфудс“ АД, а с договор за покупко-продажба, обективиран в НА от
28.10.2009 година ипотекарният длъжник е продал ипотекирания имот, като
на осн. чл.173 ЗЗД ипотеката обезпечава договора за кредит.
Видно от представеният НА 167/2009 година /л.1685, том 7/ е, че
„Добруджанска месна компания 2003“ ООД е учредила договорна ипотека
върху собствения на дружеството недвижим имот: парцел VI, находящ се в
кв.7, съставляващ част от имот с пл. №267 по регулационният план на
гр.Силистра с площ от 12154 кв.м., ведно с построените в него 10 броя
сгради, подробно описани като обезпечение на договор за банков кредит,
сключен между „Алианц банк България“ АД и „Интерфудс“ АД, по който
договор е налице договор за поръчителство със „Садимекс“ ООД.
Видно от представения НА 4/209 година /л.1689/ е, че „Добруджанска
месна компания 2003“ АД продава на „Садимекс“ ООД 12154/21720 ид.ч. от
парцел VI, находящ се в кв.7, съставляващ част от имот с пл. №267 по
регулационният план на гр.Силистра с площ от 12154 кв.м., ведно с
построените в него 10 броя сгради.
Видно от представеният договор за доброволна делба /л.2653/ е, че
„Садимекс“ ООД получава в дял и изключителна собственост имот
66425.520.54 с площ от 12084 дка, ведно с всички подобрения и приращения,
като по силата на договор за покупко-продажба продава на „Меком 2007“
ЕООД 3425/12084 ид.ч. от имота. Видно от приложената скица /л.2657/ е, че
ПИ с идентификатор 66425.520.54 съответства на имот –парцел 6, кв.7, част
267, като е посочено, че сградите, които попадат в имота са
11 на брой.
Видно от доклада на л.2669-л.2681 и приложеният опис на л.2671 е, че
сградите, посочени в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека са
посочените в кадастралната карта с идентификатори и предмет на
продажбата.
Видно от представен списък на приетите и предявени вземания по
чл.688, ал.1 ТЗ, където под номер 3 е „Алианц банк България“ АД за сумата
от 3659 186,48 лева, както следва: главница 2 500 000 лева; лихви 1036914, 59
лева и разноски в размер на 122 271,89 лева, като вземането е обезпечено и
включено с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, обезпечено с
3
ипотека по НА 199/2007 и НА 167/2009 година.
Същият е одобрен с определение на съда от 11.08.2017 година поради
непостъпването на възражения.
В производството по несъстоятелност на „Садимекс” ООД/н/ е
извършена продажба на имущество съгласно обявление на л.3404,
представляващо 8659/12084 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 66425.520.54
по КК и КР на гр.Силистра, одобрени със Заповед КД-14-19-105/04.04.2013
година на Началника на СГКК-гр.Силистра, целият с площ от 12084 кв.м.,
ведно с 11 броя сгради с идентификатори 66425.50.54.1 – 66425.50.54.11.
Липсва спор между страните, че от тази продажба е постъпила сумата,
предмет на обжалваната сметка за разпределение.
Съгласно чл.721, ал.1 ТЗ синдикът изготвя сметка за разпределение на
наличните суми между кредиторите с вземания по чл.722, ал.1 ТЗ съобразно
реда, привилегиите и обезпеченията като съществени реквизити на вземането
при неговото предявяване са неговите привилегии и обезпечения, които
съгласно чл.686, 1, т.1 ТЗ се вписват в списъка на приетите предявени
вземания по реда на постъпването им. От това следва, че характерът на
вземането като обезпечено, който обуславя и класа на удовлетворяването му
по чл.722 ТЗ се заявява при предявяването му и се посочва в списъка на
приетите вземания, койот се одобрява от съда окончателно определение по
чл.692 ТЗ. Съгласно постановеното решение 185 от 10.12.2014 година по
т.д.319/2013 година, ТК, I т.о. на ВКС съществуването на обезпечение на
прието в производството по несъстоятелност вземане може да бъде
самостоятелен предмет на предявения специален установителен иск по чл.694
ТЗ, доколкото тази възможност е предвидена в разпоредбите на чл.726, ал.1 и
ал.2 ТЗ. Практиката на ВКС сочи специалния установителен иск като
единствен процесуален способ за оспорване качеството на прието вземане
като обезпечено и същевременно изключва възможността от приложение на
общия исков ред. В този смисъл е и нормата на чл.618 ТЗ, според която в
производството по несъстоятелност кредиторът си запазва правата по дадено
обезпечение.
Предвид гореизложеното при съставянето на сметката синдикът
изхожда от класа на приетото вземане, съобразно изготвения списък и
одобрения с определение от съда по чл.692 ТЗ, където вземането на „Алианц
4
банк България“ АД е посочено като такова по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ и съобразно
разпоредбата на чл.724 ТЗ кредиторът с вземане от клас 1 следва да получи
пълно удовлетворяване от продажната цена на вещта, предмет на
обезпечението.
Спорно е дали продаденото имущество е предмет на договорната
ипотека, който спор може да бъде предмет на доказване в настоящето
производство.
Установява се от приложеният доклад и приложени скици, че
имуществото, предмет на обявлението, респективно на извършената продажба
съответствува на сградите и имота, предмет на договорната ипотека,
обективирана в НА 167/2009 година, видно от описа на л.2671, поради което
при разпределение на сумата, получена от ипотекираното имущество,
„Алианц Банк България“АД е привилегирован кредитор, като липсват други
кредитори от същия клас и цялата сума следва да бъде разпределена на този
кредитор.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд, търговско
отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260245/22.11.2021г. по т.д.№ 24 по
описа за 2016 година на Окръжен съд Силистра, с което е одобрена частична
сметка за разпределение на събрани суми в производството по
несъстоятелност на „САДИМЕКС” ООД/н./, обявена в ТРЮЛНЦ под
№2021100109512.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5