МОТИВИ по НОХД № 30031/2011г. по описа на РС-гр. Монтана
Подсъдимият В.Е.М. xxx е обвинен в това, че на 26.12.2009г. в
гр. Монтана, в качеството си на длъжностно лице/портиер в
коктейлбар”Ъндърграунд”/, в съучастие с К.С.И. xxx, като извършител, след нанесен
побой, причинил на В.Б.Ц. xxx, като му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в травма на главата с кръвонасядане по долен клепач на ляво око, контузия с
охлузване на носа, разкъсно-контузна рана в дясната тилна област, сътресение на
мозъка, оток и кръвонасядане по лява ръка, травма на дясна ръка с оток, кръвонасядане
в областта на ІV и V пръсти със счупване на първите им/проксималните/ фаланги, които
увреждания са от естеството да водят до временно разстройство на здравето, не
опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди
И, че на 26.12.2009г. в гр. Монтана, в качеството си на
длъжностно лице/портиер в коктейлбар”Ъндърграунд”/, в съучастие с К.С.И. xxx, като
извършител, чрез нанасяне на побой, причинил лека телесна повреда на Ц.Б.Ц. xxx,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната теменна област, кръвонасядане
в областта на лявото рамо, кръвонасядане по гърба в ляво под лопатката, кръвонасядане
по гърба вдясно под лопатката и в долната част на гръдния кош, кръвонасядане в
областта на левия хълбок, кръвонасядане по дясна мишница към раменната става, като
деянието е извършено по хулигански подбуди-престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2
и т. 12, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Подсъдимия К.С.И. xxx е обвинен в това, че на 26.12.2009г. в
гр. Монтана, в качеството си на длъжностно лице/портиер в коктейл
бар”Ъндърграунд”/, в съучастие с В.Е.М. xxx, като извършител, причинил на В.Б.Ц.
xxx лека телесна повреда, изразяваща се в травма на главата с кръвонасядане по
долен клепач на ляво око, контузия с охлузване на носа, разкъсно-контузна рана
в дясната тилна област, сътресение на мозъка, оток и кръвонасядане по лява ръка,
травма на дясна ръка с оток, кръвонасядане в областта на ІV и V пръсти със
счупване на първите им/проксималните/ фаланги, която довела до временно
разстройство на здравето не опасно за живота, както
И, че на 26.12.2009г. в гр. Монтана, в качеството си на
длъжностно лице/портиер в коктейл бар”Ъндърграунд”/, в съучастие с В.Е.М., като
извършител, чрез нанасяне на побой, причинил лека телесна повреда на Ц.Б.Ц. xxx,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната теменна област, кръвонасядане
в оластта на лявото рамо, кръвонасядане по гърба в ляво под лопатката, кръвонасядане
по гърба в дясно под лопатката и в долната част на гръдния кош, кръвонасядане в
областта на левия хълбок, кръвонасядане по дясна мишница към раменната става, която
довела до временно разстройство на здравето не опасно за живота, като деянието
е извършено по хулигански подбуди-престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12,
във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Прокурора поддържа обвинението и правната му квалификация. В
хода по същество пледира, че фактическата обстановка отразена в
обстоятелствената част на обвинителния акт е доказана по безспорен и несъмнен
начин. В заключение поддържа, че с деянието си подсъдимите са осъществили както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 2 и т. 12 от НК, в качеството си на длъжностни лица и по хулигански
подбуди, като техните действия граничат с нарушаване на обществения ред, непристойни
са и изразяват явно неуважение към обществото. Като смегчаващи вината
обстоятелства определя съдействието на подсъдимите при разкриване на
обективната истина и признаването на вината, а като отегчаващи—обществената
опасност на деянието и особено на дейците, които са осъждани, включително и за
подобни деяния. Счита, че съдът следва на признае подсъдимите за виновни и при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, да бъде определено едно наказание лишаване
от свобода за срок от 18 месеца, което следва да бъде намалено с 1/3 или
подсъдимите да изтърпят наказание от 12 месеца лишаване от свобода фективно. Подсъдимите следва и да изтърпят и
наложените наказания по НОХД № 258/2009г. по описа на МРС-7 м. л. с. за
подсъдимия М. xxx-за подсъдимия И..
Подсъдимият В.Е.М. се признава за виновен. Съжалява за
извършеното и се разкайва. При условията на чл. 371, т. 2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума
твърди, че пострадалите постоянно им създавали проблеми, говорели глупости, въпреки,
че ги предупредили и”те ни скочиха”. Твърди също, че е осъзнал извършеното
отдавна, като е напуснал работа “защото стават такива работи. ”
Подсъдимият К.С.И. се признава за виновен, съжалява за
извършеното деяние и е категоричен:”Абсолютно това няма да се повтори”. При
условията на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Упълномощеният защитник на подсъдимите-адвокат Станков от АК-гр.
Монтана изразява съгласие по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК. В пледоарията по
същество твърди, че е налице причиняване на леки телесни повреди, но
квалификацията по т. 12 на чл. 131, ал. 1 от НК, не е налице. От събраните по
делото доказателства е установено, че подсъдимите са действали в качеството си
на длъжностни лица, като охрана на заведението, а не са действали, водени от
хулигански подбуди, каквито и да са били те. Безспорно е установено, както от
поведението на подсъдимите, така и от разпитаните участници в компанията, какво
е довело до намесата на тези две лица, действали като длъжностни лица, изпълняващи
служебните си задължения. Вярно е, че при изпълнението на тези служебни
задължения са причинили леки телесни повреди, но това е станало при опит от
тяхна страна да предотвратят ескалирането на един скандал. Т. е. хулиганските
действия следва да се преценяват като мотиви, а не резултат и не, като насочени
към нарушаване на обществения ред, а точно-обратното-към опазването му. Пледира
за налагане на наказание при условията на чл. 58а от НК, в редакцията й към
момента на извършване на деянието - ДВ бр. 27/2009г., с приложението на чл. 2, ал.
2 от НК, като съдът наложи на подсъдимите наказание пробация, със
задължителните пробационни мерки, за срок от по шест месеца.
Производството се развива при условията на чл. 370 и сл. от НПК-проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени. На основание чл. 373, ал.
1, във вр. с чл. 283 от НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва
разпит на свидетелите и вещото лице. Съдът прочете протоколите от разпита на
свидетелите, изготвени на досъдебното производство, както и изготвената
съдебно-медицинска експертиза.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
тяхната взаимна връзка и логическо единство и съобрази доводите и становищата
на страните, приема за установено следното:
През м. декември 2009г., подсъдимите М. и И., работели като
охрана в коктейл бар”Ъндърграунд” в гр. Монтана.
На 25.12.2009г. свидетелите Ц.Ц., съпругата му-свидетелката В.Ц.,
брат му-свидетелят В.Ц., както и свидетелите Г.Т., И.Д. и Е.Г.,xxx, празнували
на вилата на свидетеля Г.. Късно вечерта се обадили на свидетеля С.С.-управител
на коктейл бар”Ъндърграунд”в града, да им запази места в заведението, което
последният бил взел по наем. Около полунощ на 26.12.2009г., цялата компания
отишла в заведението и свидетелите се настанили в сепарето, което С. им запазил
и което се намирало в близост до самия бар в заведението. Общ познат помолил
свидетеля С. да почерпи компанията, като последният им поръчал две бутилки с
ракия и 10 бутилки минерална вода. Общият градус на веселието на компанията се
повишил и от изпития алкохол, и от обстановката в самото заведение. На тяхната
маса дошло и момчето с барабанчето-атракцията на заведението, и започнало да
свири специално за тяхната компания. Свидетелите станали много шумни, започнали
да говорят цинизми по микрофона, спънали и сервитъора Наско, който по-късно
отказал да ги обслужва. Особено дейни в това отношение били двамата
пострадали-свидетелите В. и Ц. Цветкови. Около 02.00ч. В.Ц. и един от неговите
приятели се качили на пейките на меката мебел на сепарето и там започнали да
танцуват. Управителят на заведението-свидетеля С. установява, че по принцип
разрешавали да се танцува по пейките, но не и в сепаретата. Подсъдимият В.Ц. се
качвал не само на техните пейки, но и на пейката на друга маса. За поведението
си бил предупреден от подсъдимия М., в резултат на което последвал арогантен
отказ. Към двамата се приближил и подсъдимия И.. Двамата охранители отново
казали на пострадалите да слязат от пейките и при последвалия отказ, двамата
подсъдими започнали да им нанасят побой. Подсъдимият И. извадил палка и с нея
нанасял удари по гърба на пострадалия Ц., а М. започнал да го рита по цялото
тяло. В един момент, подсъдимият М. го избутал навън, пред вратата на
заведението. Съпругата му-свидетелката В.Ц. излязла навън и започнала да
почиства главата му, по която се стичало кръв. В това време подсъдимият И.
продължил да удря пострадалия Ц.Ц.. Ц. извикала на И. да спре с побоя, като го
ритала, при което последният я хванал за косата и я бутнал. Вследствие на това,
свидетелката се обадила по телефона в полицията. При пристигането на органите
на реда, подсъдимите се покрили. Тъй като били с наранявания, пострадалите
потърсили лекарска помощ в МБАЛ”Д-р Ст. Илиев”-гр. Монтана, където на свидетеля
В.Ц. му зашили раната на главата, а впоследствие бил настанен в ортопедията, тъй
като се оказало, че има счупени ІV и V пръст със счупване на първите
им/проксималните/фаланги.
Видно от заключението на изготвената на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, на пострадалият В.Ц. от нанесеният
му побой, е получил следните увреждания:травма на главата с кръвонасядане по
долен клепач на ляво око, контузия с охлузване на носа, разкъсно-контузна рана
в дясната тилна област, сътресение на мозъка, оток и кръвонасядане по лявата
ръка, травма на дясна ръка с оток, кръвонасядане в обсатта на ІV и V пръсти със
счупване на първите им/проксималните/фаланги. Отразените от експерта
наранявания водят до временно разстройство на здравето, не опасно за живота. А
оздравителния период е около 25-30 дни.
От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза е видно, че свидетелят Ц.Ц. е
получил следните увреждания, в резултат на нанесения му побой:разкъсно-контузна
рана в дясната теменна област, кръвонасядане в областта на лявото рамо, кръвонасядане
по гърба в ляво под лопатката, кръвонасядане по гърба в дясно под лопатката и в
долната част на гръдния кош, кръвонасядане в областта на левия хълбок, кръвонасядане
по дясната мишница към раменната става. Посочените увреждания са от естество да
водят до временно разстройство на здравето не опасно за живота. Оздравителния
период на такава травма е около 20-25 дни.
Горните факти и обстоятелства водят до единствения възможен
извод, че деянието, е извършено от страна на двамата подсъдими, в качеството им
на длъжностни лица, по което обвинение съдът ги призна за виновни. Съдът намери,
с оглед на анализ и преценка на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, че деянието извършено от подсъдимите, на 26.12.2009г., не е
извършено по хулигански подбуди. С поведението си подсъдимите не са нарушили
обществения ред и изразили явно неуважение не само към пострадалите, но и към
обществото, и установените в него правила за поведение, а са изпълнявали служебните
си задължения, но са превишили това изпълнение, в резултат на което действителните
нарушители на реда, са пострадали.
При условията на чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание от подсъдимите и доказателствата на досъдебното производство, които
го подкрепят.
Налице са всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът
намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
С оглед на установеното от фактическа страна съдът намира, че
подсъдимият В.Е.М. е осъществил от обективна страна състава на чл. 131, ал. 1, т.
2 от НК, а именно:на 26.12.2009г. в гр. Монтана, в качеството си на длъжностно
лице/портиер в коктейл бар”Ъндърграунд”, в съучастие с К.С.И., като извършител,
след нанесен побой на В.Б.Ц. xxx, му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в травма на главата с кръвонасядане по долен клепач на ляво око, контузия с
охлузване на носа, разкъсно-контузна рана в дясната тилна област, сътресение на
мозъка, оток и кръвонасядане по лява ръка, травма на дясна ръка с оток, кръвонасядане
в областта на ІV и V пръсти със счупване на първите им/проксималните/ фаланги, които
увреждания са от естество да водят до временно разстройство на здравето, не
опасно за живота, както и
Чрез нанасяне на побой причинил лека
телесна повреда на Ц.Б.Ц. xxx, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната
теменна област, кръвонасядане в областта на лявото рамо, кръвонасядане по гърба
в ляво под лопатката, кръвонасядане по гърба в дясно под лопатката и в долната
част на гръдния кош, кръвонасядане в областта на левия хълбок, кръвонасядане по
дясна мишница към раменната става, която довела до временно разстройство на здравето
не опасно за живота.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисдъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
Съдът призна подсъдимият В.Е.М. за виновен в
извършване на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК и при условията на чл. 58а,
във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б”, във вр. с чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 36
от НК му наложи наказание ПРОБАЦИЯ, , като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и
т. 2, във вр. с ал. 1 от НК му наложи следните пробационни мерки7
1.задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА
ГОДИНА, изпълнявана два пъти седмично, в дните вторник и четвъртък
2.задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази
всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация. Смегчаващи
вината обстоятелства са признаването и осъзнаването на вината, с оглед на което
е напуснал тази работа, както и младата му възраст. Отегчаващи вината
обстоятелства произтичат от тежестта на обществената опасност на деянието и предходната
съдимост.
С така наложеното по вид и размер наказание, съдът счита, че
ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генерална
Съдът намира, че подсъдимият М. не е извършил престъплението
по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, тъй като не се събраха, доказателства, че с
поведението си подсъдимият е нарушил обществения ред и спокойствие на
гражданите, а именно обратно-действал е в качеството си на длъжностно лице, да
предотврати ескалиране на скандал, но в този случай е превишил трудовите си
задължения, като е причинил лека телесна повреда на двамата пострадали. Ето
защо, съдът го призна за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДА подсъдимия М. по повдигнатото
обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.
С оглед на установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимия К.С.И. е осъществил от обективна страна състава на чл. 131, ал. 1, т.
2 от НК, а именно:на 26.12.2009г. в гр. Монтана, в качеството си на длъжностно
лице/портиер в коктейл бар”Ъндърграунд”, в съучастие с В.Е.М., като извършител,
след нанесен побой на В.Б.Ц. xxx, му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в травма на главата с кръвонасядане по долен клепач на ляво око, контузия с
охлузване на носа, разкъсно-контузна рана в дясната тилна област, сътресение на
мозъка, оток и кръвонасядане по лява ръка, травма на дясна ръка с оток, кръвонасядане
в областта на ІV и V пръсти със счупване на първите им/проксималните/ фаланги, които
увреждания са от естество да водят до временно разстройство на здравето, не
опасно за живота, както и
Чрез нанасяне на побой причинил лека телесна повреда на Ц.Б.Ц.
xxx, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната теменна област, кръвонасядане
в областта на лявото рамо, кръвонасядане по гърба в ляво под лопатката, кръвонасядане
по гърба в дясно под лопатката и в долната част на гръдния кош, кръвонасядане в
областта на левия хълбок, кръвонасядане по дясна мишница към раменната става, която
довела до временно разстройство на на здравето, не опасно за живота.
Съдът намира, че подсъдимият И. не е извършил престъплението
по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, тъй като не се събраха, доказателства, че с
поведението си подсъдимият е нарушил обществения ред и спокойствие на
гражданите, а именно обратно-действал е в качеството си на длъжностно лице, да
предотврати ескалиране на скандал, породен от пострадалите, но в този случай е
превишил трудовите си задължения, като е причинил лека телесна повреда на
свидетелите В. и Ц. Цветкови.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисдъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
Причини за извършване на деянието са слаби морално-волеви
задръжки, безотговорност, ниско правосъзнание, незачитане на личната
неприкосновеност.
Съдът призна подсъдимият К.С.И. за виновен в извършване на
деянието по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
”б” от НК му наложи наказание ПРОБАЦИЯ, като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1
и т. 2, във вр. с ал. 1 от НК му наложи следните пробационни мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА
ГОДИНА, изпълнявана два пъти седмично, в дните вторник и четвъртък
2.задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази
всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация. Смегчаващи
вината обстоятелства са признаването и осъзнаването на вината, както и младата
му възраст. Разкайва се и съжалява за извършеното. Отегчаващи вината
обстоятелства произтичат от тежестта на обществената опасност на деянието и предходна
съдимост.
С така наложеното по вид и размер наказание, съдът счита, че
ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генерална превенция, и
наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно не само
по отношение на подсъдимия, но и по отношение на останалите граждани.
Съдът осъди подсъдимите В.М. и К.И. с посочен по-горе адрес
и ЕГН, да заплатят по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 100 лв. и 5
лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: