Р Е Ш Е Н И Е
№ 779/20.10.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесети септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 602 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР и е образувано по жалбата на И.И.Д. с
ЕГН **********, старши разследващ полицай в сектор „Разследване РУ –
Пазарджик“, отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Пазарджик, с адрес за
призоваване гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 2, против Заповед №
312з-1561/13.05.2021 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, за налагане на
дисциплинарно наказание „Мъмрене“ на държавен служител за срок от два месеца.
В
жалбата се твърди, че атакуваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена
в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Моли се да бъде отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като по
изложени съображения моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразна
оспорената заповед по съображенията, изложени в жалбата.
Ответникът
– Директорът на ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище с вх. № 7435/19.09.2022 г., с което
процесуалният представител гл. юрисконсулт П. моли съда да отхвърли като
неоснователна подадената жалба. Смята обжалваната заповед за правилна и
законосъобразна, издадена в съответствие с материалния и процесуален закон, обоснована
и в съответствие с целта на закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
възнаграждение за адвокатска защита и процесуално представителство. Счита, че
делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № 312з-1561/13.05.2021 г. на
Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на И.И.Д. с ЕГН **********,
старши разследващ полицай в Сектор „Разследване РУ – Пазарджик“, Отдел
„Разследване“ при ОД на МВР – Пазарджик, с адрес за призоваване гр. Пазарджик,
пл. „Съединение“ № 2, е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от
два месеца.
Със Заповед № 312з-365/07.02.2022 г. на директора на Областна
дирекция на МВР – Пазарджик е наредено да се извърши проверка за изясняване на
постъпилите данни, че инсп. И.И.Д., разследващ полицай в Сектор „Разследване РУ
– Пазарджик“ към Отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Пазарджик, в периода от
възлагането му за работа на ДП № 636/2021 г. по описа на ОД на МВР Пазарджик,
образувано на 24.07.2021 г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, до
28.01.2022 г. е провеждал разследването необосновано дълго и неритмично, като
по този начин е нарушил основни длъжностни задължения, посочени в длъжностна
характеристика рег. № 3286р-3397/22.01.2018 г. за длъжността „младши разследващ
полицай – старши разследващ полицай“ в ОД на МВР Пазарджик, Отдел
„Разследване“.
Проверката е приключила със справка с рег. № 312р-7687/01.04.2022
г., изготвена по повод на издадената заповед, при която е установено, че
инспектор И.И.Д., старши разследващ полицай в РУ, Сектор „Разследване РУ – Пазарджик“
към отдел „Разследване“ при Областна дирекция на МВР – Пазарджик, не е изпълнил
вменените му с посочената по-горе длъжностна характеристика служебни
задължения, като в периода от образуване на досъдебно производство № 636/2021
г. по описа на Районно управление – Пазарджик на 24.07.2021 г., до изпращането
му за прекратяване на 08.02.2022 г., в значителни периоди от време – от
25.09.2021 г. до 21.10.2021 г., от 23.10.2021 г. до 17.11.2021 г. и от
25.11.2021 г. до 22.12.2021 г., не е извършвал процесуално-следствени действия,
а тези периоди са прекъсвани от единични такива, което представлява нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което,
съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, се предвижда налагане на дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
В мотивите на оспорената заповед е посочено, че на служителя
е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на защита по чл.
205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6, във връзка с ал. 10 от ЗМВР, като служителят
се е запознал със заповедта за образуване на дисциплинарното производство на
08.02.2022 г., връчена му е покана с рег. № 312р-7809 от 04.04.2022 г. и рег. №
312р-9291/20.04.2022 г. Същият е представил писмени обяснения до директора на
ОД на МВР – Пазарджик с писмо с рег. № 1818р-12132/21.04.2022 г., в които е
изложил твърдения, че не е извършил дисциплинарно нарушение, визирано в справка
с рег. № 312р-7687/01.04.2022 г., поради което не следва да му бъде наложено
дисциплинарно наказание.
Независимо от това е издадена обжалваната заповед, която е
редовно връчена на държавния служител на 18.05.2022 г. срещу подпис, като
същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик в
законоустановения срок.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо
правен интерес от обжалването, поради което същата е
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за
това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР това е Директорът на ОД на МВР – Пазарджик. При издаването на обжалваната заповед обаче административният
орган е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона и на
материалноправните разпоредби по издаването й.
Същата е обективирана в писмена форма, но
при проверката за нейната законосъобразност съдът констатира, че при издаването
не са спазени в цялост изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието й. Съобразно правилото на чл. 210, ал.
1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При това положение, очевидно
заповедта не отговаря на императивните изисквания на цитираната разпоредба – в
същата липсва посочване на мястото, на което е извършено нарушението, както и посочване
на доказателствата, въз основа на които е установено същото. Нещо повече,
съгласно чл. 206, ал.
3 от ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват
всички начини средства, допустими от закон, като в следващата ал. 4 от същия
текст на наказващия орган е вменено задължението да събере и оцени всички
доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и
доказателствата, посочени от държавния служител. Видно от самата заповед е, че
преценката за извършените нарушения е направена само и единствено въз основа на
сигнал с рег. № 3728/27.01.2022 г. по описа на Районна прокуратура гр.
Пазарджик за това, че в първите два
месеца след образуване на досъдебно производство № 636/2021 г. по описа на
Районно управление – Пазарджик, образувано на 24.07.2021 г., по реда на чл.
212, ал. 2 от НПК, след извършеното първоначално действие, с което е започнато
разследването, с изпратено единствено писмо до Сектор „Пътна полиция“ към Отдел
„Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Пазарджик. Сочи се, че не
са изпълнени дадените указания с постановления на наблюдаващия прокурор от 28.09.2021
г. и от 29.11.2021 г., по който начин разследването е забавено без обективни
причини за това.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че от дисциплинарния орган не е извършена обективна преценка за
работата на разследващия полицай, след като е взета предвид работата му само по
една единствена образувана преписка. Видно от извършената проверка, в
първоначалните два месеца от образуването на досъдебното производство, на
жалбоподателя е бил разрешен платен годишен отпуск в размер на десет дни в
периода от 15.07.2021 г. до 24.07.2021 г. и петнадесет дни от 28.07.2021 г. до
17.08.2021 г. от прекия му ръководител, както и му се е наложило отсъствие
поради временна неработоспособност, поради заболяване в периода от 01.09.2021
г. до 14.09.2021 г. Както е отбелязано в оспорената заповед, видно от двете
справки, в една значителна част от първоначалния двумесечен срок за разследване
– 35 дни, инспектор И.Д. е ползвал платен годишен отпуск и отпуск за временна
неработоспособност. Тоест в първия случай отсъствието му е разрешено от
ръководството на съответната структура, в която е изпълнявал служебните си
задължения, вероятно след извършена преценка за необходимостта от съответния
държавен служител в този момент, а във втория случай – поради заболяване, за
което са представени съответните медицински документи, които на се оспорени по
съответния ред (не са представени доказателства по делото, издадените болнични
листове да са били оспорени като недостоверни или фалшиви). Независимо от това,
в мотивите на оспорената заповед е посочено, че „На практика в тези два месеца
е можел (държавният служител) да извършва действия по разследване“, като са
посочени конкретни дни от месец юли и август, през които евентуално биха могли
да се предприемат процесуални действия по разследването.
Съдът намира, че отсъствието на държавния служител по
разрешен платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност са обективни
причини същият в срока до 29.09.2021 г. да не може да проведе каквито и да са
процесуално-следствени действия. От справката е видно, че с връщането му на работа
още на 21.09.2021 г. същият е изискал преписка от сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР, която е предоставена на разследването едва на 09.11.2021 г., тоест без
първоначалната преписка от настъпилия инцидент няма как разследващият полицай
да предприеме каквито и да са по-нататъшни действия по разследване. С оглед на
това, съдът намира, че държавният служител не е извършил посоченото от
дисциплинарно-наказващия орган нарушение, а именно необосновано да е забавил
провежданото от него разследване. Същият е предприел процесуални действия по
разследването, непосредствено след явяването му на работа на 21.09.2021 г.,
съответно след предоставянето му на материали от Сектор „Пътна полиция“.
Предвид на това обжалваната заповед съдът счита за неправилна и незаконосъобразна.
Освен това, следва да се отбележи, че всички тези
обстоятелства е следвало да бъдат преценени от дисциплинарния орган, който е
следвало да обсъди в съвкупност работата на държавния служител, като вземе
предвид не само конкретната му възложена преписка, но и натовареността му като
цяло, като се изследва обемът на работата му по други възложени преписки. За всички
тези обстоятелства в обжалваната заповед не се съдържат данни, от които да се
направи обоснован извод, че наказаният служител е проявил небрежност,
бездействал е, като е забавил необосновано провежданото от него разследване.
Липсата на мотиви в тази връзка препятства възможността да се направи извод за
неизпълнение на служебните задължения от държавния служител в такава степен, че
същият да подлежи на дисциплинарно наказание по ЗМВР.
Тук съдът
намира за необходимо да отбележи, че изискванията за мотивиране на заповедта в
производството по налагане на дисциплинарни наказания са завишени в сравнение с
общото изискване към административните актове по чл. 59 от АПК. Специалният
текст на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължава органа подробно да мотивира този вид
актове, като мотивите следва да са обективирани в самия акт, а не да се
извличат от съдържащите се в преписката материали. Липсата на мотиви на
административния акт съставлява съществено нарушение на изискването за спазване
на установената форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка
за съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за
отмяната му. Изложеното до тук налага извод за липса на мотивираност на
произнесения административен акт по отношение на цялостната дейност на
държавния служител по възложените му преписки (брой преписки, сложност,
извършени процесуални действия), както и липсата на направени изводи за
твърденията, че същият е допуснал необосновано забавяне на разследванията по
тях, обуславя отмяната му на основание чл. 146, т. 2 от АПК. В тази връзка,
наведените от ответната страна доводи за липса на допуснато нарушение в тази
насока съдът намира за неоснователни и недоказани.
По
така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, както и нарушение на
материалния закон, които обосновават извода за незаконосъобразност на
административния акт.
С оглед на горното, жалбата се явява основателна, поради което
оспореният административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
От жалбоподателя по делото не е направено своевременно искане за
присъждане на разноски, поради което и съдът не следва да се произнася в частта
за разноските.
Съгласно чл. 211 от ЗМВР, решението на административния съд по спорове
за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 не
подлежи на касационно оспорване.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 312з-1561/13.05.2021 г. на Директора на ОД на МВР гр.
Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от два
месеца на И.И.Д. с ЕГН **********, старши разследващ полицай в сектор
„Разследване РУ – Пазарджик“, Отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Пазарджик, с
адрес за призоваване гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 2.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)