№ 11
гр.Ботевград, 28.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, трети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц.Г.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдия Г. НАД №476 по описа за 2018 година и за да се
произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
П.И.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес *** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***от ***г., издадено от П.Д.П.,на длъжност Началник група към ОДМВР София, РУ П., упълномощен със заповед №***г. на министъра на МВР, с което на основание чл.183,ал.2,т.1 от ЗДвП за допуснато виновно нарушение на чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20.00/двадесет/ лева,като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателя П.И.Г., лично поддържа жалбата си и моли да бъде уважена,със законните последици.
Въззивната организация — РУ - гр.П., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,редовно призована,не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,прие за установено следното от фактическа и правна страна :
Съдът приема,че от приложените по делото писменни доказателства АУАН № ***г.; заповед № ***г. на министъра на МВР; докладна записка; писмо от СДВР-София; докладна записка; писмо на РУ-П. до 06 РУ СДВР; писмо на РУ-П. до 05 РУ СДВР; обяснения от П.И.Г.; докладна записка /заверени ксерокопия/ и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите П.И.И. - актосъставител,на длъжност “полицейски инспектор” при РУ П. и С.М.В.,полицейски служител при РУ П. се установява следната фактическа обстановка, отразена и в наказателното постановление, а именно : на 14.02.2016 г. в 15:30 часа в гр.П. ,ж.к.”***” свидетеля С.М.В.,полицейски служител при РУ П. забелязал,че пред заведение “***” е паркирал неправилно на пътното платно лек автомобил “Форд Фокус” с per № ***, държава България, като създавал опасност и е пречка за нормалното движение на другите участници.Лекият автомобил бил заснет с таблет и след направена справка било установено,че водач на лекия автомобил е П.И.Г..Св.П.И. съставил АУАН №***г на основание преписка с рег.№***г. по описа на РУ-П. и приложена към нея докладна записка и в присъствието на св. С.М.В.,като визираното в него нарушение е за паркиране на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението., Жалбоподателят П.И.Г. не бил поканен да се яви в полицията и да присъства при съставяне на акта. АУАН № ***г. бил предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието и за подпис чрез кварталния отговорник по местоживеене ***.
Съдът счита,че жалбата е допустима,тъй като е депозирана в срока по чл.59,ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН и в предвид размера на наложеното административно наказание “глоба” в размер на 20.00 лева,наказателното постановление подлежи на съдебен контрол с оглед неговата законосъобразност.
Съдът приема,че разгледана по същество,жалбата е основателна,по следните съображения :
Съдът намира,че не е доказано безспорно нарушение на правилата за движение по пътищата по ЗДвП от жалбоподателя П.И.Г. - чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП, който регламентира забрана за престой и паркиране на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал,тъй като не се представят доказателства на 14.02,2016г. в 15:30 часа в гр.П. ж.к ”***” пред заведение “***” да е паркирал неправилно на пътното платно лек автомобил “Форд Фокус” с peг. № ***, държава България, като е създавал опасност и е пречка за нормалното движение на другите участници. Разпитаните свидетели П.И.И. и С.М.В. не са очевидци на нарушението и не са присъствали на паркирането на лекия автомобил„а от показанията на св.П.И. и св.П.П.се установяваме на това място няма пътен знак,който да въвежда забрана за паркиране на автомобили. По делото не са събрани безспорни доказателства,а не се установява и от показанията на разпитаните свидетели,че при паркирането и престоя на лек автомобил “Форд Фокус”, с peг. № *** пред заведение “***” в гр.П., ж.к.”***”е създадена опасност или пречка за движението по пътното платно.
Съдът счита,че АУАН е съставен при съществено нарушение на чл.40,ал.З от ЗАНН,която разпоредба предвиждаме при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението,или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,той се съставя в присъствието на други двама свидетели,като това изрично се отбелязва в него.Установи се безспорно,че както актосъставителя,така и свидетеля по акта не са очевидци на нарушението,тъй като при отиването им на място автомобила е бил паркиран и не е имало никой,при което е следвало други двама свидетели да подпишат акта и това обстоятелство да бъде отбелязано в него. Както в АУАН,така и в НП не е цитирана точно законната разпоредба,която е нарушена чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП, в предвид няколкото предложения в нея/” забрана за престой и паркиране на място, където превозното средство създава опасност/1/ или е пречка за движението/2/ или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал/3/”/ и не е посочено кое от тях визира нарушението,с което е нарушено правото на защита на лицето,сочено за нарушител.Съществено нарушение на процесуалните правила се явява и обстоятелството,че визираното за нарушител лице не е поканено да присъства при съставяне на акта и да се запознае със съдържанието му,като е лишено и от възможността да възрази срещу съставянето му и изложи аргументите си.Съдът приемаме незаконосъобразно се явява и наложеното наказание на жалбоподателя на основание чл.183,ал.2,т.1 от ЗДвП - “глоба” в размер на 20.00/двадесет/ лева, в предвид недоказване на нарушение на чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП от същия.
Съдът считаме наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно в изложения по -горе смисъл.
По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №***от ***г., издадено от П.Д.П., на длъжност Началник група към ОДМВР София, РУ П., упълномощен със заповед №****г. на министъра на МВР против П.И.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, с което на основание чл. 183 ,ал.2,т. 1 от ЗДвП за допуснато виновно нарушение на чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20.00/двадесет/ лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: