РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Перник, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Търговско дело №
20211700900027 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от
съдията т. дело № 00027 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са осъдителни искове са с правно основание чл. 35 ал. 1 вр. чл.
33 ал. 1 от ЗЖТ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По изложени в исковата молба обстоятелства, ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура“, гр. С., моли да бъде осъдено „ТБД – Товарни превози“
ЕАД, гр. П., да заплати по Договор № *** г., Договор № *** г. и Договор № *** г.
сумата от 836 496.67 лв., от които: 197 693.74 лв. главница, представляваща такса за
използване на ел. оборудване за задвижваща енергия за периода от 01.07.2020г. до
31.10.2020г., 7 037.99 лв. лихви за забава изплащането на такса за използване на ел.
оборудване за периода от 01.01.2020г. до 31.10.2020г., 611 738.10 лв. главница за
инфраструктурни такси за периода от 01.07.2020г. до 31.10.2020г., 3 807.59 лв. лихви за
забава изплащането на инфраструктурни такси за периода от 01.10.2020г. до
31.10.2020г., 16 219.25 лв. лихви за забава изплащането на дължими суми за
разпределение на тягова електроенергия за периода от 01.01.2020г. до 31.10.2020г.,
както и законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска до датата
на окончателното изплащане и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът не му е заплатил дължимите въз
основа на посочените договори такси за използване на ел. оборудване за задвижваща
енергия и инфраструктурни такси, както и лихви за забава изплащането на дължимите
суми за разпределение на тягова електроенергия, които му се дължат на основание чл.
31 от Договор № *** г.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е изразил
1
становище, че не оспорва по основание и размер претендираната главница в размер на
197 693.74 лв., представляваща такса за използване на ел. оборудване за задвижваща
енергия за периода от 01.07.2020г. до 31.10.2020г. По отношение претендираната
главница в размер на 611 738.10 лв., представляваща инфраструктурни такси за
периода от 01.07.2020г. до 31.10.2020г., ответникът е оспорил същата по размер.
Твърди, че на ***г., преди подаване на исковата молба от ищеца, е извършил плащане
в размер на 16 786 лв. по фактура №***г., с което е погасил част от претендираната
главница и от същата следва да се приспадне платената сума. С отговора ответникът е
оспорил претендираната лихва за забава изплащането на дължими суми за
разпределение на тягова електроенергия за периода от 01.01.2020г. до 31.10.2020г. в
общ размер на 16 219.25 лв. Твърди, че същата е неправилно изчислена, тъй като
съгласно Потвърдително писмо изх. №***г., подписано от страните, началното салдо
към ***г. по Фактура № ***г. е 149 442.88лв., като също така на ***г. е извършено
плащане от „ТБД – Товарни превози“ ЕАД по Фактура № ***г. в размер на 2 716.68лв.,
което не е приспаднато от дължимата сума. Тези обстоятелства обуславяли
последвалото грешно изчисляване на размера на претендираната лихва. Според
ответника, лихвата за разпределение на тягова електроенергия за периода от
01.01.2020г. до 31.10.2020г. следвало да бъде в общ размер на 16 078.79 лв. По
отношение претендираните лихви за забава изплащането на такса за използване на ел.
оборудване за периода от 01.01.2020г. до 31.10.2020г. в размер на 7 037.99 лв. и лихви
за забава изплащането на инфраструктурни такси за периода от 01.10.2020г. до
31.10.2020г. в размер на 3 807.59 лв., ответникът твърди, че след подаване на исковата
молба, с преводно нареждане от ***г., е изплатил същите на ищеца. Ответникът
посочва, че до момента на подаване на исковата молба ищецът не е претендирал от
него заплащане на посочените в исковата молба лихви за забава, като не му е
представял, в съответствие със сключените между тях договори, протоколите, въз
основа на които да вземе отношение и да извърши проверка на претендираните суми.
Според ответника, ищецът е усвоил изцяло предоставеното му от „ТБД – Товарни
превози“ ЕАД на основание чл.32, ал. 7 от Договор № ***г. обезпечение в размер на
171 495.64 лв. за непогасени от ответното дружество задължения за инфраструктурни
такси, като ответникът му е предоставил ново гаранционно обезпечение по договора в
размер на 167 526.68лв. със срок на валидност до ***г., което ищецът не е използвал за
обезпечаване на претендираните от него задължения, нито е потърсил начин за
доброволно решаване на спора. Вместо това, в нарушение на Договор № *** г., ищецът
директно е предприел действия за събиране на вземането си по съдебен ред, въпреки
отправеното му от ответника писмено искане за сключване на погасителен план за
разсрочено плащане. Ответникът навежда доводи за наличие на форсмажорно
обстоятелство по смисъла на чл.306, ал. 2 ТЗ, което е довело до намаляване на
транспортната дейност и драстичен спад в оборота на дружеството, поради което
неправилно ищецът не бил предоставил възможност за разсроченото изплащане на
задълженията или намаляване на инфраструктурните такси. Направено е възражение за
прихващане на претендираната лихва за разпределение на тягова електроенергия до
признатия от ответника размер за сумата от 16 078.79 лв., с насрещни задължения на
ищеца в общ размер на 22 604.07лв., представляващи дължими неустойки съгласно т.1
от „Схема отчитаща функционирането“ на Референтния документ на ДП „НКЖИ“; за
неизползван капацитет по причина на ДП „НКЖИ“ и по протоколи от комисията по
чл.20, ал.4 от Договор за достъп и използване на железопътна инфраструктура,
2
фактури. Алтернативно моли спорната лихва да бъде усвоена от предоставеното
обезпечение в размер на 167 526.68лв. по Договор № ***г. В допълнителната искова
молба ищецът е посочил, че по фактура №***г. ответникът му е заплатил сумата в
размер на 16 786 лв., а в актуализиран лихвен лист за дължимата от ответното
дружество законна лихва за тягова ел. енергия е отразено плащане от дата ***г. по
фактура № ***г.
С допълнителна искова молба от 19.02.2021г. ищецът е уточнил размера на
исковите си претенции, като е посочил, че потвърджава извършеното от ответника
плащане по фактура № ***г., част от което – в размер на 16 786,00 лева, е извършено
преди завеждане на исковата молба в съда. С оглед това уточнение, ищецът е уточнил
и размера на претендираната лихва за забава, като е предявил иска си в тази насока за
сумата от 16077,91 лева.
Относно направените от ответника възражения за неизпълнение на задължения
по процесните договори от страна на ищеца и за наличие на форсмажорно
обстоятелство, което да налага предоставяне на възможност за ответното дружество за
разсроченото изплащане на задълженията по договорите или намаляване на
инфраструктурните такси, ищецът е излага съображения за тяхната неоснователност.
С допълнителния отговор на исковата молба се твърди, че е заплатена и
останалата част от претендираните от ищеца суми, като с извършването на тези
доброволни плащания, ответникът е погасил в пълен размер всички претендирани по
делото суми като главници и лихви, поради което моли искът да бъде отхвърлен.
Прави искане за оттегляне на направеното с отговора на исковата молба възражение за
прихващане. Моли съда да възложи върху ищеца претендираните от него разноски по
делото, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото, направил е
признание на иска и е заплатил в пълен размер всички претендирани суми. Моли да му
бъдат присъдени направените по делото разноски
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК и взе предвид доводите и възраженията на страните, Пернишкият окръжен
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, а и се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
съществуването на търговско правоотношение между страните, възникнало въз основа
на Договор № *** г., Договор № *** г. и Договор № *** г.
Страните не спорят и по отношение на обстоятелството, че ответното
дружество е ползвало услугите, предмет на посочените договори, за периода
01.07.2020г. – 31.10.2020г., въз основа на което ищцовото дружество е издало
процесните фактури, и че ответникът е заплатил сумата в размер на 16 786 лв. по
фактура №***г. и е извършил плащане от дата ***г. по фактура № ***г.
Спорно е дали ответникът е погасил в пълен размер всички претендирани по
делото суми като главници и лихви.
От изслушаната съдебно-икономическа експертиза, както и от приетите
писмени доказателства, се установи, че услугите, предмет на процесните договори, са
предоставяни от Държавно предприятие НКЖИ на „ТБД – Товарни превози“ ЕАД, за
което са изготвяни двустранни подписани Протоколи за произведените влаккилометри,
брутотонкилометри и дължимите и дължимите суми от такса заявен и неизползван
капацитет, предоставени услуги и приспаднати суми. Установява се, че таксата за
3
ползване на ел.оборудване за задвижваща електроенергия, елемент от пакета за
минимален достъп и инфраструктурната такса за достъп до инфраструктура, която
свързва обслужващите съоръжения за процесния период е изчислена съобразно
Методика за изчисляване на инфраструктурни такси, събирани от Управителя на
железопътната инфраструктура, приета с ПВС № 92/04.05.2012г., последно изм. и доп.
С ПМС № 283 от 14.11.2019г.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно – икономическа
експертиза се установява още, че към датата на изготвяне на заключението,
начислените такси за процесния период – от 01.07.2020г. до 31.10.2020г. са изплатени
изцяло, както следва:
Фактура № ***г. на стойност 174703,02 лева – изплатена изцяло на ***г.;
Фактура № ***г. на стойност 167535,41 лева – изплатена изцяло на ***г.
Фактура № ***г. на стойност 131 272,84 лева – изплатена изцяло на ***г.;
Фактура № ***г. на стойност 194869,99 лева – изплатена изцяло на ***г.;
Фактура № ***г. на стойност 52 492,70 лева – изплатена изцяло на ***г.;
Фактура № ***г. на стойност 49 445,78 лева – изплатена изцяло на ***г.;
Фактура № ***г. на стойност 38 508,34 лева – изплатена изцяло на ***г. и
Фактура № ***г. на стойност 57246,92 лева – изплатена изцяло на ***г.
От заключението на вещото лице се установява, че процесните фактури са
осчетоводени от ответника „ТБД – Товарни превози“ ЕАД съобразно всички
изисквания на данъчното законодателство, включени са в дневниците за покупки,
съгласно чл. 124 от ЗДДС и е ползван пълен данъчен кредит по тях.
От разглежданата експертиза се установи и обстоятелството, че дължимата
законна лихва от ответника за инфраструктурни такси по фактури № ***г., № ***г., №
***г. и № ***г. до датата на завеждане на исковата молба възлиза на 3 807,59 лева и е
платена изцяло на ***г.
Дължимата се от ответника законна лихва за инфраструктурни такси, описани в лихвен
лист, предмет на исковите претенции, е в размер на 7 037,99 лева и е платена изцяло на
***г. Установява се и че дължимата се законна лихва от ответника за тягова ел.
енергия за периода от 01.01.2020г. до 31.10.2020г., описана в лихвен лист, е в размер на
16 077,91 лева и е изплатена изцяло на ***г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка на
събраните по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло приетите писмени
доказателства, след като ги прецени с оглед целия събран доказателствен материал и
прецени, че са еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени от страните. Съдът
кредитира изцяло приетото заключение на вещото лице по изслушаната в с. з. съдебно-
икономическа експертиза, доколкото намира същото за дадено от лице, притежаващо
необходимата компетентност и при липса на основания за неговата заинтересованост, и
въз основа на него формира фактическите си изводи относно размера на дължимите
такси за използване на ел. оборудване за задвижваща електроенергия за исковия
период.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
По допустимостта:
4
Предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с
правно основание чл. 35 ал. 1 вр. чл. 33 ал. 1 от ЗЖТ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД са допустими – предявени са от лице, имащо правен интерес да иска осъждането
на ответника да заплати дължими суми, представляващи такси за използване на ел.
оборудване за задвижваща електроенергия, елемент от пакета за минимален достъп и за
достъп до инфраструктура, която свързва обслужващи съоръжения и инфраструктурни
такси, поради което съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
За да обоснове извод за основателност на предявените си искови претенции, в
доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуването на вземанията по
основание и размер, а именно: да установи наличието на облигационно
правоотношение с ответника, изпълнение на поетите във връзка с последното
задължения, както и да докаже исковите си претенции по размер.
Не се спори, а и се установи от събраните писмени доказателства, че страните се
намират във валидно облигационно правоотношение, възникнало със сключването на
Договор № *** г., и последвалите Договор № *** г. и Договор № *** г.
Установи се и, че ищцовото дружество е предоставило услугите, предмет на
процесните договори, което обстоятелство не е било и оспорено от страна на
ответника.
Единственото оспорване от страна на ответника, релевирано с отговора на
исковата молба, е било обстоятелството, че по част от процесните фактури, и в
частност: фактура № ***г е било извършено плащане преди датата на завеждане на
исковата молба, в размер на 16786 лева, а веднага след образуване на настоящото дело
е и изплатен и остатъка по фактурата. Ищецът е потвърдил плащането на сумата от 16
786 лева, като съобразно това е уточнил и размера на претендираната лихва, като е
посочил, че се претендира такава в размер на 16 077,91 лева.
От събраните в хода на производството доказателства, в това число и
изслушаната съдебно-икономическа експертиза, се установи, че от страна на ответното
дружество са извършени плащания, с които изцяло са погасени дължимите се вземания
за главници за използване на ел. оборудване за задвижваща енергия и за
инфраструктурни такси. Установи се и, че ответната страна е изплатила изцяло и
дължимата се лихва за забава, с което е погасил и вземането по акцесорния иск.
С оглед горното, на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид
извършеното от ответника плащане в хода на делото и на това основание да отхвърли
предявения иск. С оглед извършеното от страна на ответника плащане в цялост, съдът
намира, че последният се е съгласил с дължимостта на вземанията, поради и което
понастоящем не следва да се обсъжда въпроса за поведението на ищеца преди
подаване на исковата молба, в каквато насока са били възраженията на ответника.
Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноските.
Съдът установява обстоятелството, че претендираните суми са погасени чрез плащане
в хода на процеса и не обуславя извод за отхвърляне на исковете като неоснователни, а
за отхвърлянето им като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни
последици по отношение на разноските. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае
случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен. В случая исковете се отхвърлят
5
като погасени чрез плащане след депозиране на исковата молба.
Ответникът моли съда да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и да не му се
възлагат разноските по делото. Молбата е неоснователна. Текстът на чл.78, ал.2 ГПК е
ясен, точен и ненуждаещ се от тълкуване - разноските се възлагат на ищеца, когато
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.
Предпоставките са кумулативно дадени, поради което е необходимо и двете да са
налице в процесния случай. Съдът приема, че ответникът с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, доколкото, макар и да е признал плащанията, то същите са
извършени след подаване на исковата молба.
Предвид горното съдът счита, че ответникът дължи на ищцата сумата от
51 610,01 лева, от които: 33 459,87 лева – държавна такса, 228,75 лева –
възнаграждение за вещо лице и сумата от 17 921,39 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер, съобразно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на спора, ответната страна няма право на разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура“, гр. С. срещу „ТБД – Товарни превози“ ЕАД, гр. П. осъдителни
искове с правно основание чл. 35 ал. 1 вр. чл. 33 ал. 1 от ЗЖТ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за сумата от общо 819569, 33 лева, дължима по Договор № *** г.,
Договор № *** г. и Договор № *** г. , от които: 197693,74 лева – главница за такси за
използване на ел. оборудване за задвижваща енергия за периода от 01.07.2020г. до
31.10.2020г., сумата от 7 037,99 лева – лихва за такса за използване на ел. оборудване
за периода от 01.01.2020г. до 31.10.2020г., сумата от 594952,10 лева, представляваща
такса за преминаване – Пакет минимален достъп за периода от 01.07.2020г. до
31.10.2020г., сумата от 3807,59 лева, представляваща лихва за инфраструктурни такси
– такси преминаване за периода от 01.10.2020г. до 31.10.2020г. и сумата от 16077,91
лева – лихва за разпределяне на тягова електроенергия за периода от 01.01.2020г. до
31.10.2020г., както и законната лихва върху главниците от датата на предявяване на
иска до датата на окончателното изплащане, като ПОГАСЕНИ чрез плащане в хода
на съдебното производство.
ОСЪЖДА „ТБД – Товарни превози“ ЕАД, гр. П., ЕИК202895069, с адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура“, гр. С., ЕИК: *********, с адрес: *** сумата от 51 610,01 лева,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6