О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 168
гр. Пловдив, 16.04.2019 година
Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА
ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Костадинова въззивно частно т. дело № 217 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 262 ал.
3 и чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК.
С разпореждане № 2102 от 17.12.2018 година, постановено по т. дело № 242/2017 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора,
е върната въззивна жалба вх. № 11909 от 02.10.2018
година, подадена от адвокат К.Т. като процесуален представител на „А.2.“ ЕООД,
ЕИК ***, против постановеното по делото
решение № 427 от 05.09.2018
година.
Така постановеното разпореждане е обжалвано с частна жалба от адвокат К.Т. в
качеството му на процесуален представител на „ А.2.“ ЕООД с оплакване за
неговата незаконосъобразност и искане за отмяната му и връщане на делото на ОС - Стара Загора за администриране на въззивната
жалба. Твърди се, че не са налице предпоставките за връщане на въззивната жалба, тъй като до
произнасянето на съда по подадената молба по чл. 250 от ГПК с влязъл в сила
съдебен акт не се дължало заплащане на държавната такса по въззивната жалба, в
каквато насока според жалбоподателя била непротиворечивата съдебна практика.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „В.Т.“
ЕООД чрез процесуалния представител адвокат В.Т.. В писмения отговор се
изразява становище, че подаването на
частната жалба, както и на предходните частни жалби по делото цели само и
единствено шиканиране на процеса.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, подадена е срещу разпореждане за връщане на въззивна жалба, за което изрично е предвидено обжалване
в чл. 262 ал. 3 от ГПК. При подаването на частната жалба е спазен едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1
от ГПК – съобщението за обжалваното разпореждане е връчено на частния
жалбоподател на 07.01.2019 година, а частната жалба е изпратена по пощата на 14.01.2019 година.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна.
Връщането на въззивната жалба е
постановено от първоинстанционния съд поради неизпълнение на дадените с
разпореждане от 14.11.2018 година указания за отстраняване на
нередовности в нея, а именно за представяне в едноседмичен срок на документ за
внесена държавна такса от 894,98 лева за въззивното обжалване и за представяне
на копие от въззивната жалба за другата страна.
Това разпореждане е съобщено на „ А.2.“
ЕООД на 23.11.2018 година. Безспорно е, че в дадения от съда едноседмичен
срок – до 30.11.2018 година не са отстранени нередовностите на въззивната
жалба. В последния ден на едноседмичния срок – на 30.11.2018 година, е подадена
по пощата молба с вх. № 14635/03.12.2019 година
от адвокат Т.. В тази молба е посочено, че по делото има депозирано искане
за допълване на решението по чл. 250 от ГПК, по което все още няма влязъл в сила съдебен акт и че до приключване на
процедурата по чл. 250 от ГПК не е дължима държавната такса по подадената
въззивна жалба срещу решение № 427 от 05.09.2018 година, в каквато насока била
и съдебната практика.
От доказателствата по делото е
видно, че на 02.10.2018 година е депозирана молба с вх. № 11910 от „А.2.“ ЕООД
с искане за допълване на постановеното
от първоинстанционния съд решение, както и за неговото тълкуване. По тази молба
има произнасяне на съда с решение № 512 от 14.11.2018 година, с което молбата
по ч. 250 от ГПК за допълване на решението е оставена без уважение, а молбата
за тълкуването му по чл. 251 от ГПК е
оставена без разглеждане. Това решение не е влязло в сила към настоящия момент в
частта, с която е оставено без уважение искането за допълване на решението.
Исканото допълване на постановеното
по делото решение, респ. липсата на влязъл в сила съдебен акт по искането по
чл. 250 от ГПК обаче не е основание да се приеме, че нередовностите във въззивната
жалба срещу първоначалното решение / №
427 от 05.09.2018 година/ не следва да
бъдат отстранени в преклузивния едноседмичен срок по чл. 262 ал. 1 от ГПК,
каквито са доводите на частния жалбоподател. Не съществува нито законова
разпоредба, нито съдебна практика в подкрепа на тези доводи. Допълването на
съдебното решение по реда на чл. 250 от ГПК е приложимо в хипотезата, при която
съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. В тази хипотеза, ако се стигне до допълване,
страната по делото ще разполага с процесуална възможност да обжалва
самостоятелно решението за допълване. С
въззивната жалба, чието връщане е постановено, страната обжалва постановеното
първоначално решение и отстраняването на нередовностите в тази въззивна жалба
не е свързано и няма никакво отношение към решението по чл. 250 от ГПК, за да
се приеме, че срокът по чл. 262 ал. 1 от ГПК не тече до влизане в сила на решението по чл. 250 от ГПК.
По тези съображения и като взе
предвид, че в дадения от съда едноседмичен срок, който е изтекъл на 30.11.2018
година, не са отстранени нередовностите във въззивната жалба, подадена от „А.2.“
ЕООД срещу решение № 427/05.09.2018 година, постановено по т. дело № 242/2017
година на ОС – Стара Загора, съдът намира, че разпореждането за
връщането на въззивната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен
съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2102 от 17.12.2018 година, постановено по т. дело № 242/2017 година по описа на Окръжен съд – Стара
Загора, с което е върната въззивна
жалба вх. № 11909 от 02.10.2018 година,
подадена от адвокат К.Т. като процесуален представител на „А.2.“ ЕООД, ЕИК ***,
против постановеното по делото
решение № 427 от 05.09.2018
година.
Определението подлежи на обжалване с
частна касационна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.